РЕШЕНИЕ
гр.София,03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2919 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.11.2018 г. по гр.д. №42490/16
г., СРС, ГО, 36 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Г. с
ЕГН: ********** против Е.Х.Н. с ЕГН: ********** отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване
несъществуването на задължение за сумата в размер на 19 500,00 лева, дължима по
изпълнително дело № 20168790400544 на ЧСИ рег. № 879 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Ловеч, В.П.(първоначално изпълнително дело № 4441/2003
г. по описа на ДСИ при СРС), образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 3440/1993г. на Софийски градски съд, 1-5 състав.
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН: **********, да заплати на адвокат
В.В.Т., ЕГН ********** и адрес: ***, член на Адвокатска колегия - гр. София, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 1115,00 лв., представляваща
възнаграждение за осъщественото по настоящото дело безплатно адвокатско
представителство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно ,поради допуснати нарушения на процесуалния
и материалния закон.Излага
съображения,че решението
е постановено в противоречие с установените обстоятелства.Съдът неправилно
приел,че не се касае за новация.От споразумението ставало ясно,че е налице
опрощаване на задължението ,кредиторът се е отказал от част от задължението си.С
частичното опрощаване ищецът е поел определени задължения.Дадена е възможност
на кредитора да се откаже от споразумението като го развали по реда на т.8,но
това не е сторено,липсват доказателства за писмена покана.Споразумението не
било развалено,поради което претенцията по изпълнитилния лист не може да се
предявява и сумата по него не се дължи.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи претенцията . С въззивната жалба се
претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Претендират
се разноски на основание чл.38 ал.1 ЗА.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
Правилно
първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че твърденията на
въззивника в исковата му молба за новиране на дълга, не са относими към
настоящия случай. За да се установи наличие на новация следва да се установи
намерението на страните да прекратят стария дълг и на негово място да възникне
нов.В случая, със споразумението от 25.05.2010 г. не е уговорено възникването
на ново задължение, различно от старото по предмет или основание, доколкото то
има установително действие и с него страните не подновяват, а консолидират
ликвидността на съществуващото задължение, при което то остава непроменено
както по своя предмет, така и по основанието за възникването му - парично
задължение, за което е издаден изпълнителен лист от 30.05.2002 г. по гр.д.№
3440/1993 г. по описа на СРС, 1 състав. Последното се установява и от т.1 от
споразумението, в което страните посочват предмета на същото, а именно
вземането по изпълнителния лист.
В т.З от споразумението, страните
постигат съгласие да уредят отношенията си именно във връзка с вземането, за
което е издаден изпълнителния лист, като разсрочат изплащането на дълга на
равни месечни вноски. В
самото споразумение липсва изрично изявена воля от страните за новиране на
задължението, респективно за погасяване на дълга по изпълнителния лист и
заменянето му с нов дълг. Напротив, т.7 се посочва, че вземанията и задълженията на страните няма
да се трансформират под никаква форма и при никакви условия.
Не е налице изменение и в
основанието на вземането, доколкото същото представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане. В т.4 от
споразумението, страните изрично посочват, че вземането на кредитора е изцяло
лично и представлява компенсация за претърпените от него болки и страдания и
разходи за лечение, т.е. налице е пълна идентичност между задължението по
изпълнителния лист и това по споразумението.
Създадена е константна съдебна
практика, съгласно която разсрочването на паричното задължение на длъжника въз
основа на споразумение между страните не може да бъде възприето и тълкувано
като договор за обективна новация, като намерение за новиране на задължението и
за погасяване на предходното, тъй като отсъства задължителната предпоставка -
разликата между старото и новото задължение да засяга негов съществен елемент.
Когато страните уговарят констатираното изискуемо парично задължение да бъде
погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да
се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е
погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Преструктурирането на
паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността на задължението и не е
индиция за новирането му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Волята на страните
за възникването нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или
предмет следва да е ясна и изрично изразена/ Решения №110 от 17.07.2015 г.по т.д.1568/2014 г.на І
ТО на ВКС,решение №175 от 25.02.2016 г.по т.д.2602/14 г.на ІІ ТО на ВКС /
|
|
Новацията по естеството си
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.
Поради това няма новация, ако страните са изменили само размера на отделните
вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй
като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в
основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на
дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната
промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение.
Волята на страните за подновяване трябва
да е изразена по ясен начин, и не трябва да се предполага, или да се извежда по
пътя на тълкуване.
От клаузите на процесното
споразумение от 25.05.2010 г. не се установява страните да са имали намерение
за новиране на задължението по изпълнителния лист. Изрично волеизявление в този
смисъл не е направено нито от длъжника, нито от кредитора на вземането. В
същото време, от клаузите на споразумението ясно личи, че страните са целели
единствено да уговорят ред за доброволно погасяване на задължението чрез
разсрочване на изплащането на дълга. Последното е израз на добра воля на
кредитора и желание да стимулира длъжника по дълга да изпълнява задължението
си. Целта на разсрочването в случая е да се погаси задължението на ищеца, но не
чрез новиране на задължението, а чрез реално изпълнение на същото.
Намерението за
разсрочване на вземането, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д.№
3441/1993 г. по описа на СРС, е ясно и недвусмислено изразено в представеното
от ищеца споразумение от 25.05.2010 г. В същото, страните изрично
индивидуализиран вземането по основание, като се съгласяват дължимата сума да
бъде изплатена от длъжника - въззивник в настоящото производство, на месечни
вноски.
|
|
В подкрепа на горното е и
клаузата на т. 10 от споразумението, в която се посочва, че „с изпълнение на
задълженията, уговорени в настоящото споразумение, длъжникът се освобождава от
всяко задължение, възникнало по повод и във връзка с решението на СРС по дело №
3441/1993 г. и ид № 4441/1993 г.“. От цитираната клауза е видно, че страните не
са променили съществените елементи на задължението, като намерението им е било
с извършените плащания въззивникът да намалява дълга си по изпълнителния лист.
В т.5 от споразумението страните уговорят реда
за изплащане на дълга чрез неговото разсрочване, т.е. изпълнителното
производство би могла да бъде спряно единствено след изплащане на цялата
дължима сума.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то
следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед този изход на спора на процесуалния
представител на въззиваемата страна се дължат разноски,които съдът определя на
сумата 1 115 лв.на основание чл.38 ал.1
ЗА за осъществено безплатно представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от от 30.11.2018 г. по гр.д. №42490/16 г.,
СРС, ГО, 36 с-
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН: **********, да заплати на
адвокат В.В.Т., ЕГН ********** и адрес: ***, член на Адвокатска колегия - гр.
София, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 1115,00 лв.,
представляваща възнаграждение за осъщественото по въззивното дело безплатно
адвокатско представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.