Решение по дело №6002/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261449
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100106002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 27.11.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6002/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.Р.П. и Л.П., с която са предявени срещу А.С.П., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.40, ал.2 ЗА за сумата от 28653,29 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за правна помощ, сключен с ответницата като адвокат и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1251 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода 13.06.2018 г. – 07.05.2019 г.

Ищците твърдят, че са сключили с ответницата договор за консултация и предоставяне на адвокатски услуги, като са я упълномощили от тяхно име и за тяхна сметка да сключи окончателен договор, с което да придобият недвижим имот. Ответницата е сключила окончателния договор, без да се увери, че имотът не е обременен с тежести, в следствие на което ищците са придобили имота с вписана законна ипотека в полза на ТОКУДА БАНК АД и са претърпели евикция – извършена е публична продан на имота и е възложен за сумата от 28653,29 лв. Претендират вреди от лошо изпълнение на договора за адвокатски услуги за сумата от 28653,29 лв., която е стойността на негативното засягане на патримониума им от загубената собственост върху недвижимия имот. Твърдят, че не са се суброгирали в правата на ипотекарния кредитор по реда на чл.155 ЗЗД срещу дружеството, от което са придобили имота, тъй като същото е обявено в несъстоятелност през 2015 г. и считат, че вземането им не би било удовлетворено, поради което не са го предявявали пред синдика.

Ответникът не взема становище по иска.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от Пълномощно от 09.6.2008 г. (изготвено в двуезичен текст – на български и английски език), че ищците са упълномощили адв. А.С.П. да придобие от тяхно име и за тяхна сметка собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №26 на ет.3, вх.А, бл.А на жилищна сграда „Н.2“ в гр. Банско от продавача С.В.Т.ООД. От извлечение от банковата сметка на ищците се установява още, че по сметката на адв. П. е преведена сумата от 2925 евро.

На 05.09.2008 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №194 на нотариус, вписан под №061 в Регистъра на Нотариалната камара, по силата на който ответницата, като пълномощник на ишците, е изявила воля от тяхно име и за тяхна сметка да придобият собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №26 на ет.3, вх.А, бл.А на жилищна сграда „Н.2“ в гр. Банско от продавача С.В.Т.ООД, срещу цена от 16268 евро, платена по банков път преди подписване на нотариалния акт.

От изложеното съдът приема, че ищците са възложили, а ответницата е приела да предостави правна помощ под формата на представителство и съдействие при придобиване на недвижим имот, срещу заплащане. Поради това съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на адвокатска помощ, по силата на който за ответницата като адвокат са възникнали задължения да изпълни работата, която й е възложена, като защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

Съдът е дал указания на ищците с доклада по делото да установят съдържанието на уговорките между страните по договора за адвокатска помощ, което е необходимо за преценката налице ли е неизпълнение на уговореното и положена ли е от адвоката дължимата грижа съгласно чл.40, ал.2 ЗА. Доказателства в тази посока не са ангажирани. Ищците твърдят, че ответницата не е изпълнила задължението си да откаже подписване на нотариален акт за прехвърляне на имота преди вдигане на наличната ипотека, да ги уведоми за наличната ипотека и да ги посъветва да не придобиват имота докато е обременен с вещна тежест. За да съобрази дали ответницата е натоварена с така заявените задължения, съответно – дали ги е изпълнила, съдът съобрази следното:

Нотариалният акт, сключването на който ищците са възложили на ответницата, е в изпълнение на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството (без дата), приложен на л.20-29 от делото, сключен лично от ищците със С.В.Т.ООД, по силата на който страните са поели задължение да сключат окончателен договор за покупко-продажба на апартамент №26 на ет.3, вх.А, бл.А на жилищна сграда „Н.2“ в гр. Банско, срещу цена от 49216 евро. В чл.3, ал.2 от Предварителния договор продавачът С.В.Т.ООД декларира, че е единствен и пълноправен собственик на имота, няма неприключени съдебни спорове за него, няма учредени в полза на трети права ограничени вещни права, имотът не е предмет на изпълнителни и обезпечителни производства за публични и частни вземания. В договора отсъства декларация от продавача дали имотът е обременен с тежести, в това число ипотека. По делото не е представена справка от имотния регистър или самият договор, с който е учредена ипотеката, по силата на която е проведено принудителното изпълнение. Видно от Уведомление от 18.06.2018 г. по изп.д. №20147950401164, изпратено до ищците, процесният имот, представляващ апартамент №А26, е изнесен на публична продан, за купувач е обявен ТОКУДА БАНК АД и на 13.06.2018 г. е съставено постановление за възлагане на имота. По делото не са представени доказателства дали постановлението за възлагане е влязло в сила, но в същото време липсват данни то да е обжалвано. От уведомлението се установява, че имотът е изнесен на публична продан за удовлетворяване на вземането на взискателите Община Банско, ТОКУДА БАНК АД, И.А.ЕАД, Национална агенция за приходите. Не се сочи кой е длъжник в изпълнителното производство, нито дали имотът на ищците е изнесен на публична продан по силата на уредена в полза на кредитора ипотека. Дори и да се приеме, че длъжник е продавачът С.В.Т.ООД, по делото не са представени доказателства за учредена ипотека, нито кога е учредена същата – в това число дали тя е била тежест върху процесния имот към момента, в който ищците са сключили предварителен договор за него и са приели да придобият имота, обременен с вещна тежест. Впечатление прави и че при изповядване на окончателния договор с нотариален акт посочената в него цена се различава от уговорената в предварителния договор продажна цена: в предварителния договор продажната цена е в размер на 49216 евро, а в окончателния – 16268 евро, като не се сочи защо е направен този отбив в цената.

Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че фактите, на които се позовават ищците, са се осъществили така, както са ги посочили в исковата молба, а именно – в момент преди сключване на окончателния договор под формата на нотариален акт, при което като повереник на ищците е действала ответницата, продавачът е учредил ипотека за свои задължения върху процесния имот и въз основа на тази ипотека имотът е изнесен на публична продан от кредитори на продавача, то в полза на ищците на основание чл.155 ЗЗД е възникнало правото да встъпят в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. От справка в Търговския регистър е видно, че С.В.Т.ООД е обявено в несъстоятелност с Решение № 7 от 18.01.2016 г. по т.д. №54/2016 г. на ОС-Плевен. Започнало е осребряване на имуществото и разпределение на постъпилите средства, като с Решение № 179 от 07.03.2017 г. производството по несъстоятелността е спряно, а с Решение № 931 от 22.11.2017 г. производството е възобновено на основание чл.632, ал.2 ТЗ – по молба на кредитор. По повод изрични указания ищците сочат, че не са предявявали вземанията си пред синдика на длъжника С.В.Т.ООД – в несъстоятелност, съответно – не са включени в списъците с приетите вземания. От това съдът прави извод, че ищците не са охранили интересите си си чрез извършване на законоустановените действия за запазване на правата си като кредитори на вземания срещу продавача на недвижимия имот след претърпяна евикция. Дори и да се приеме, че при осъществяване на правна помощ ответницата не е престирала съобразно уговорките и/или не е изпълнила вменените й по закон задължения като адвокат, то вредата, нанесена на доверителите й, би се съизмерявала със сумата, с която патримониумът им се е намалил в следствие на претърпяната евикция. Както бе посочено по-горе, след като са изгубили собствеността върху процесния имот в следствие на изнасянето му на публична продан за дълг на продавача, в патрумониума на купувачите е възникнало вземане по чл.155 ЗЗД срещу продавача до размера на удовлетвореното задължение към кредитора. Единствено ако това вземане не може да бъде удовлетворено изцяло или частично, патримониума на ищците понася негативно изменение, което може да бъде вменено в отговорност на адвоката по реда на чл.79 ЗЗД – като вреди от лошо изпълнение на договор за правна помощ. Доколкото обаче ищците не са охранили правата си – не са предявили вземанията си пред синдика и не са участвали в осребряване на имущество на несъстоятелния си длъжник, съдът не може да прецени в каква степен вземането им по чл.155 ЗЗД не може да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност и съответно – дали са понесли вреда и в какъв размер е тя. 

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са неоснователни – не се установява по делото в полза на ищците да е възникнало вземане за обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за правна помощ – не се установява съдържанието на уговорките между страните и конкретното задължение, което ответникът не е изпълнил, не се установява понесената вреда, съответно – размерът й. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Поради неоснователност на исковете за главница, не е възникнало и акцесорното вземане за лихва за забава и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва също да бъдат отхвърлени.

 

Поизложените мотиви Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.П., поданик на Великобритания, роден на *** г., паспорт №******, издаден от Паспортната служба на Великобритания и Л.П., поданик на Великобритания, родена на *** г., паспорт №******, издаден от Паспортната служба на Великобритания, срещу А.С.П., ЕГН:**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.40, ал.2 ЗА за сумата от 28653,29 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за правна помощ, сключен с ответницата като адвокат и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1251 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода 13.06.2018 г. – 07.05.2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: