Решение по дело №10959/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 91
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20225330110959
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330110959 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка
с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу И. Т. А. е направено искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 803.98 лева, формирана както следва: 18.61 лв. абонаментни
такси по договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *** за отчетен период
10.09.2019г. – 09.12.2019г., 81.88 лв. абонаментни такси по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за отчетен период 10.09.2019г. – 09.12.2019г., 67.47 лв. неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, 390.65 лв. лизингови вноски по
договор за лизинг, 43.21 лв. сума – цена на устройство без абонамент и преференциална
обща лизингова цена по договор за лизинг, 124.70 лв. абонаментни такси по допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен период
10.09.2019г. – 09.12.2019г., 77.46 лв. неустойка по допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са и направените
по делото разноски.
В исковата молба и уточняваща молба от 15.08.2022г. се излагат твърдения, че между
страните бил сключен на 21.05.2015г. договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***
за срок от 24 месеца, като за периода 10.09.2019г. – 09.12.2019г. имало неплатени
абонаментни такси в размер от 18.61 лв. На 15.12.2018г. бил сключен и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца, като за същия отчетен период
неплатените абонаментни такси били в размер на 81.88 лв. На основание т.11 от договора
била начислена и неустойка в размер на 67.47 лв. На 15.12.2018г. бил сключен и договор за
лизинг, с който било предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка ***
за обща лизингова цена от 634.57 лв., дължима от която била сумата от 390.65 лв. неплатени
лизингови вноски за периода от 10.09.2019г. до 09.02.2020г. Била дължима и разлика от
1
43.21 лв. цена на устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договор за лизинг. На 16.05.2019г. между страните било сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца,
като ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението в размер от 124.70 лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.09.2019г. -
09.12.2019г. Вследствие неизпълнението и съгласно раздел ІІІ, т.2 от договора мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 77.46 лв. Твърди се, че посочените задължения са
индивидуализирани във фактури №№ **********/10.10.2019г., **********/10.11.2019г.,
**********/10.12.2019г., **********/10.01.2020г., **********/10.02.2020г.
Сочи се, че за процесните вземания било подадено заявление по чл. 410 ГПК и е издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради
това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца бил налице интерес от предявяване на
настоящите искове. По изложените твърдения се моли за уважаване на иска и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника И. Т. А..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 3545 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед
№ 2065 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.03.2022г., с която е
разпоредено И. Т. А. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 18,61 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.09.2019г. —
09.12.2019г. за предпочетен номер+***; За предпочетен номер +***: 81,88 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.09.2019г. - 09.12.2019г.,
неустойка в размер на 67,47 лв., 390,65 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 10.09.2019г. - 09.02.2020г. за временно и възмездно ползване устройство марка ***
*** *** по договор за лизинг от 15.12.2018г., 43,21 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор
за лизинг, 124,70 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 10.09.2019г. - 09.12.2019г., неустойка в размер на 77,46 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
14.03.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева
- държавна такса и 360 лева - адвокатско възнаграждение.
По делото е приложено ч.гр.дело № 3545 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г.,
видно от което е издадената заповед № 2065 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 21.03.2022г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на
дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
Към исковата молба са приложени заверени копия от фактура № ********** от 10.10.2019г.
с отчетен период 10.09.2019г. – 09.10.2019г. на стойност 106.62 лв., фактура № **********
от 10.11.2019г. с отчетен период 10.10.2019г. – 09.11.2019г. на стойност 215.01 лв., фактура
№ ********** от 10.12.2019г. с отчетен период 10.11.2019г. – 09.12.2019г. на стойност
307.98 лв.; кредитно известие № ********** от 10.01.2020г. на стойност 312.37 лв.; фактура
№ ********** от 10.02.2020г. с отчетен период 10.01.2020г. – 09.02.2020г. на стойност 804
лв.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 40
от делото разписка. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание,
видно от разписката на лист 45 от делото. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
2
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно
заседание ответникът се не явява и не се представлява, като няма направено искане делото
да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски по представения списък по чл.80
ГПК, които възлизат на сумата от 385 лв. по заповедното производство, от които 25 лв.
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и 525 лв. в исковото
производство, от които 125 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. А., ЕГН ********** от *** дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 803.98 лв. /осемстотин и три лева и 98
ст./, от които 18,61 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
10.09.2019г. — 09.12.2019г. за предпочетен номер +***; За предпочетен номер +***: 81,88
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.09.2019г. -
09.12.2019г., неустойка в размер на 67,47 лв., 390,65 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 10.09.2019г. - 09.02.2020г. за временно и възмездно ползване устройство
марка *** *** *** по договор за лизинг от 15.12.2018г., 43,21 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг, 124,70 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 10.09.2019г. - 09.12.2019г., неустойка в размер на 77,46 лв., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 14.03.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед № 2065
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 21.03.2022г. по ч.гр.дело № 3545 по
описа на ПРС за 2022г.
ОСЪЖДА И. Т. А., ЕГН ********** от *** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.дело №
3545 по описа на ПРС за 2022г. и сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ разноски
3
на настоящето исково производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240
ГПК.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4