Р Е Ш Е Н И Е
№….........../15.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Цветелина Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12131 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.б.б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***,
срещу В.В.В., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 9 893 евро,
представляваща неизплатен остатък от главница по договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 13.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1 464,64 евро,
представляваща възнаградителна лихва по чл. 5 от договора, дължима за периода
от 20.04.2014 г. до 22.11.2016 г., сумата от 1 878,39 евро, представляваща обезщетение за забава по чл. 6 от
договора, начислено за периода от 20.04.2014 г. до 07.03.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 3358/2017 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на 03.04.2007 г. между „О.б.б.“ АД и В.В.В. е сключен договор
за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, по силата на който ищецът
се е задължил да предостави на ответника сумата от 25000 евро, срещу насрещното
негово задължение да върне заетите средства, ведно с дължимата възнаградителна
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 314,57 евро и падеж 20-то число на съответния месец, с краен срок на
издължаване - 20.04.2017 г. Ищецът твърди, че кредитът е изцяло усвоен на
06.04.2007 г. по посочена банкова сметка ***.
Излага, че, на основание чл. 18 от договора, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем поради допуснато просрочие в продължение на 947 дни за
периода 20.04.2014 г. – 22.11.2016 г., включително, за което длъжникът е
уведомен с нотариална покана с рег. № 7349/02.12.2016 г., връчена му по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК на 29.12.2016 г.
Поддържа, че кредитополучателят е останал задължен по кредита за следните
суми, а именно: главница в размер на 9893 евро, договорна възнаградителна лихва
за периода от 20.04.2014 г. до 22.11.2016 г. в размер на 1464,64 евро и
обезщетение за забава за периода от 20.04.2014 г. до 07.03.2017 г. в размер на
1878,39 евро.
Твърди също, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3358/2017 г. по
описа на Районен съд - Варна, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея
искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор
на исковата молба, в които оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, с твърдения, че
волеизявлението на банката не е достигнало до длъжника. Прави възражение за
нищожност на клаузите, обективирани в чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
договора като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 във вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 2 ЗПК. Оспорва предоставянето на уговорената
сума, позовавайки се на клаузата на чл. 3 от договора, предвиждаща допълнителни
условия за усвояването на средствата – учредяване на обезпечение чрез ипотека
на посочен недвижим имот и предоставяне на удостоверение за тежести, в което
ипотеката в полза на банката да е вписана първа по ред. Релевира
и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните
вземания за договорна лихва и обезщетение за забава.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове.
В отрито съдебно
заседание ответникът, чрез особения му представител, поддържа отговора на
исковата молба и формулираното искане по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 03.04.2007 г. (л. 8 от т.д. № 972/2018 г. по описа на Окръжен
съд - Варна) се установява, че ищецът е предоставил на ответника кредит в
размер на 25 000 евро, обезпечен с
договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот – дворно място с площ
от 600 кв. м, съставляващо УПИ IX -203 в
кв. 460, с. Стан, общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул.
„Георги Димитров“ № 11, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и
подобрения, като средствата са предназначени за ремонт/реконструкция на
жилищната сграда в имота – къща с площ от 220 км. м (арг.
от чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 11). В чл. 1, ал. 3 от договора страните са
уговорили предоставянето на средствата по кредита да бъде извършено по посочена
банкова сметка ***ение и представяне на удостоверение
за тежести, в което ипотеката в полза на банката е вписана първа по ред. Кредитополучателят,
от своя страна, се е задължил да върне заетите средства, заедно с възнаградителна
лихва при промоционален ГЛП за първата година от 2,5
% и за оставащия период - 8,95 %. Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора след промоционалния
период банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент в
зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните
условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната
или изнася информация за това в банковите салони, като за изменението не е
необходимо подписване на анекс към договора. Според чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от договора при разрешаване
на кредита банката начислява първоначална такса в размер на 1 % върху
разрешения кредит, платима при усвояването му, и годишна такса в размер на 0,5
% върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и
обслужването му, която се събира ежемесечно и е включена в месечните вноски. В
чл. 12 от договора е уговорено, че кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски в размер на 314,57 евро всяка от тях,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, с падеж на първата погасителна вноска - 20.05.2007 г. и краен срок
за издължаване на кредита – 20.04.2017 г. Според чл. 6, ал. 1 от договора при
забава в плащането на месечните анюитетни вноски по
кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от
главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен
процент. Чл. 17, ал. 2 от договора предвижда, че в случай на неизпълнение на
някоя от клаузите в договора от страна на кредитополучателя, банката има право
да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита, без да е необходимо да
уведомява за това длъжника. Съгласно чл. 18 от договора при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно
изискуем.
От приложения нотариален акт № 57 от 03.04.2007 г. по дело № 665 от 2007 г.
на нотариус Петър Абаджиев с рег. № 346 на НК (л. 56) се установява, че
ответникът е учредил в полза на „О.б.б.“ АД уговорената
в договора за кредит ипотека върху собствения му недвижим имот, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда, за обезпечаване на задълженията му
по кредита. Вписването на ипотеката е подновено на 30.03.2017 г., видно от
представената молба, вх. рег. № 864/30.03.2017 г., акт № 90, том 1, дело №
466/2017 г. на Служба по вписванията гр. Нови пазар (л. 58).
Приобщено към доказателствения материал по делото е и удостоверение за
тежести с изх. № 7229/03.04.2007 г., издадено от Службата по вписвания гр. Нови
пазар (л. 60), в което е отразено, че за същия недвижим имот има вписана първа
по ред договорна ипотека в полза на банката - ищец.
Видно от приложената нотариална покана с рег. № 11537/24.11.2016 г. на
Елена Божичкова - помощник-нотариус по заместване на
нотариус Валентина Механджийска с рег. № 074 на НК (л. 26 от заповедното дело),
банката е изпратила до ответника уведомление за предсрочната изискуемост на
кредита поради допуснато просрочие в плащането на погасителните вноски за
периода от 20.04.2014 г. до 22.11.2016 г. В документа е обективирано
удостоверяване, че регистрираният постоянен и настоящ адрес ***, е посетен на
03.12.2016 г., 10.12.2016 г. и 14.12.2016 г., като при извършените посещения не
е намерен длъжникът, нито лице, съгласно да получи нотариалната покана, поради
което на 14.12.2016 г. е залепено уведомление на пощенската кутия на адреса и
екземпляр от същото е пуснато в нея. Удостоверено е, че в предвидения
двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл на 29.12.2016 г., адресатът не
се е явил в нотариалната кантора за получаване на поканата.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 62) и изслушването на вещото лице по реда на
чл. 200 ГПК се изяснява, че уговорената сума от 25 000 евро е постъпила по
посочената в чл. 4 от договора банкова сметка ***.04.2007 г. Установява се, че
по кредита са извършени плащания общо в размер на 25676,48 евро, с които са
погасени следните суми: 15107,02 евро – главница, 10413,78 евро – лихва и
155,68 евро – наказателна лихва. Последното плащане е извършено на 24.10.2014
г., като няма данни за постъпили суми след отнасянето на кредита като
предсрочно изискуем извън изпълнителното производство. Според експертното
заключение размерът на непогасените задължения по кредита към датата на
подаване на заявлението в съда – 13.03.2017 г. е, както следва: 9892,98 евро
главница (9258,04 евро падежирала и 634,94 евро – предсрочно изискуема), 1495,05
евро – възнаградителна лихва и 1828,27 евро – наказателна лихва, а към датата
на изготвяне на заключението – 17.06.2019 г.: 9892,98 евро изцяло падежирала главница,
1499,22 евро – падежирала възнаградителна лихва и 1829,27 евро – наказателна
лихва, както и 2269,89 евро законна лихва върху главницата, начислена за
периода от 13.03.2017 г. до 17.06.2019 г. Според експерта е налице разлика
между уговорената възнаградителна лихва по кредита (2,5 % за първата година и
8,95 % за следващия период) и начисляваната такава, която е с 0,5 % по-висока
(3 % за първата година и 9,45 % за след това), като тази разлика се равнява на
уговорената годишна такса за управление и обслужване на кредита. Вещото лице
излага, че ако в размера на лихвата се включи и размера на таксата, тогава не е
налице изменение на уговорения лихвен процент по кредита за срока на действие
на договора (л. 80).
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 3358/2017
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 13.03.2017
г. заявление от „О.б.б.” АД срещу В.В.В. е издадена заповед № 1807/14.03.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните суми,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните
искове са предявен в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК (л. 61 и
62 от заповедното дело).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните
такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради
което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесния договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 03.04.2007 г., 2.) точното изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора, 3.) настъпила изискуемост на задълженията по договора в
претендирания размер и 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва,
а именно точно изпълнение.
От представения договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство
от 03.04.2007 г. се установява валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна за нищожност на отделни клаузи в
договора като
неравноправни. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, на която се основават част от
възраженията, е неприложима към процесния договор, доколкото същият е сключен
на 03.04.2007 г., тоест при действието на ЗПК, обн.
ДВ, бр. 53 от 30.06.2006, в сила от 01.10.2006 г., отменен понастоящем. Според
чл. 5, т. 2, предл. последно от ЗПК (отм.)
разпоредбите на закона (с изключение на чл. 15, касаещ
реклама на потребителското кредитиране) не се прилагат за договори за кредит,
предназначени за извършване на ремонт и подобрения в недвижим имот, какъвто
именно е настоящият (агр. от чл. 2 от договора).
Отделно от това, въпреки предвидената в договора възможност за едностранно
изменение на лихвения процент по кредита от страна на банката, от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредиторът не се е
възползвал от това свое правомощие при действието на договора, поради което
параметрите, въз основа на които е предвидено изменението, са ирелевантни.
„Наказателната лихва“ по оспорената клауза на чл. 6, ал. 1 от договора по
същество представлява мораторна неустойка, тъй като е налице предварително
фиксирано по размер обезщетение със санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер, дължимо от длъжника при допусната
забава в плащането на падежиралите анюитетни вноски. Тази неустойка в размер на договорения
лихвен процент (2,5 % за първата година и 8,95 % за останалия период), увеличен
с надбавка от 5 пункта, не излиза извън присъщите й функции, респ. не противоречи
на добрите нрави и на принципа на справедливостта, приложим в договорните
отношения между страните.
Установено по делото е също и точното изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора за кредит чрез предоставянето на 06.04.2007 г. на
уговорената сума от 25 000 евро по посочена в договора банкова сметка (***.
1 от експертното заключение). Кредитът е усвоен след изпълнение на уговорените
в чл. 1, ал. 3 във вр. чл. 11 от договора условия, а
именно учредяването на договорна ипотека в полза на банката и представянето на
удостоверение за вещни тежести с уговореното съдържание. Следователно за
ответника е възникнало насрещното задължение да върне отпуснатия кредит, ведно
с възнаградителната лихва, на уговорения падеж.
В разглеждания случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита при условията на чл. 18 от същия, предвиждаща
автоматична предсрочна изискуемост при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
плащанията по кредита са окончателно преустановени на 24.10.2014 г., поради
което е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие
за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената
нотариална покана, която е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 50 ЗННД
във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК (ред. ДВ, бр. 42 от 2009 г., приложима към момента на връчването
през 2016 г.) на 29.12.2016 г., тоест преди
датата на подаване на заявлението в съда - 13.03.2017 г.
От изложеното следва, че са изпълнени кумулативните предпоставки за това и
предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 29.12.2016 г.,
когато длъжникът е редовно уведомен за изменението на договора. Към тази дата са
настъпили и правните последици на изменението, като цялата неизплатена главница
е станала изискуема. До този момент ответникът дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита за претендирания период от 20.04.2014 г. до
22.11.2016 г., чиято крайна дата предхожда предсрочната изискуемост. Предвид
установената забава в плащанията, за кредитополучателя е възникнало и
задължението за заплащане на уговорената в чл. 6 от договора мораторна
неустойка (обезщетение за забава) за процесния период от 20.04.2014 г. до
07.03.2017 г.
Горното налага извод, че предявените искове са доказани по основание. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните акцесорни
вземания, тъй като давността за предявените с исковете по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК притезания се прекъсва и спира да тече от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2017 г., и до този момент давностният срок, считано от началния момент на исковия
период за възнаградителна лихва и обезщетение за забава – 20.04.2014 г., не е
изтекъл.
По отношение на размера на
претенциите, съдът кредитира т. 3 от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, доколкото именно в този вариант са обективирани дължимите суми по
кредита - при изслушването на вещото лице се изяснява, че разликата от 0,5 % в
начислявания лихвен процент и уговорения такъв се равнява на годишната такса за
управление и обслужване на кредита, дължима на основание чл. 7 от договора и
включена в месечните анюитетни вноски съгласно чл. 12
от него. Според посочения вариант на заключението непогасените задължения по
кредита са, както следва: главница в размер на 9892,98 евро, възнаградителна
лихва за периода 20.04.2014 г. - 22.11.2016 г. в размер на 1462,11 евро
(получена като разлика между общо дължимата лихва от 1495,05 евро и лихвата за
периода 20.12.2016 г. – 13.03.2017 г. от 32,94 евро) и наказателна лихва за
периода 20.04.2014 г. - 07.03.2017 г. от 1829,27 евро. До посочените размери
предявените искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2017
г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата над посочените
суми до претендираните такива исковете следва да бъдат отхвърлени като
недоказани по размер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 2116,08 лв., при извършени разноски от 2124,37
лв., от които 517,75 лв. за заплатена държавна такса (л. 2), 200 лв. за депозит
за вещо лице (л. 61), 1306,62 лв. за депозит за особен представител (л. 31), и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива се претендират в размер на 1738,52 лв. (517,75
лв. за заплатена държавна такса и 1220,77 лв. за адвокатско възнаграждение),
като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 1731,73 лв.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски по делото, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.В.В., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „О.б.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 9892,98 евро (девет хиляди осемстотин
деветдесет и две евро и деветдесет и осем евроцента), представляваща
неизплатен остатък от главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 03.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 13.03.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1462,11 евро (хиляда
четиристотин шестдесет и две евро и единадесет евроцента), представляваща
възнаградителна лихва по чл. 5 от договора, дължима за периода от 20.04.2014 г.
до 22.11.2016 г., както и сумата от 1829,27
евро (хиляда осемстотин двадесет и девет евро и двадесет и седем
евроцента), представляваща обезщетение за забава по чл. 6 от договора,
начислено за периода от 20.04.2014 г. до 07.03.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 3358/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ;
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу В.В.В., ЕГН
**********,***, установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по
договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007 г.
следните суми: разликата над уважения
размер на иска за главница от 9892,98
евро до пълния предявен размер от
9893 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 13.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението,
разликата над уважения размер на
иска за възнаградителна лихва от 1462,11
евро за периода 20.04.2014 г. - 22.11.2016 г. до пълния предявен размер от 1464,64
евро, както и разликата над
уважения размер на иска за обезщетение за забава от 1829,27 евро за периода 20.04.2014 г. - 07.03.2017 г. до пълния предявен размер от 1878,39 евро, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 3358/2017 г. по описа на Районен съд – Варна;
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на „О.б.б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,08 лв. (две хиляди сто и шестнадесет лева и осем стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на „О.б.б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1731,73 лв. (хиляда седемстотин тридесет и един лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: