РЕШЕНИЕ
№129
Стара
Загора, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ РУСЕВ
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ разгледа
докладваното от съдия ЗЛ. МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело №
88 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от Д.В.С. ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.М., срещу
решение № 83 от 11.11.2022 г., постановено по АНД № 20225540200194/2022 г. по
описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0375-00516 от 09.12.2021 г., издадено от
Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, и Д.В.С. е осъден да заплати на
ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като
постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, че
не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не е бил уведомен
за дерегистрацията на управлявания от него автомобил, и че наложеното му с НП
наказание е явно несправедливо. Въз основа на изложените съображения е
направено искане за отмяна решението на районния съд и постановяване на друго,
с което изцяло да бъде отменено НП. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната
жалба – Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното съдебно решение – правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и
процесуалните правила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Чирпан е (НП)
№ 21-0375-00516 от 09.12.2021 г., издадено от Началник РУ
Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д.В.С. *** са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 6 (шест) за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,
че на 13.07.2021 г. в 12:31 ч. в гр. Чирпан по бул. „Георги Димитров“ в близост
до дом № 72 Д.В.С. е управлявал в посока
изток-запад собствения си лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с peг. № ***, чиято
регистрация е била служебно прекратена на 16.03.2021 г. на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП.
По случая е бил съставен АУАН,
серия GA, № 425413 от 13.07.2021 г., преписката е
била докладвана на Районна прокуратура (РП) Стара Загора и е било образувано
бързо производство № 375-зм-168/2021 г. на РУ Чирпан при ОД на МРВ Стара Загора,
по което на Д.В.С. е било повдигнато обвинение за това, че на 13.07.2021 г. в
гр. Чирпан по бул. „Георги Димитров“ до дом № 72 в посока изток-запад е
управлявал МПС – лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с peг. № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал.
1 от Наказателния кодекс (НК). На 11.11.2021 г. в РУ Чирпан при ОД на МРВ Стара
Загора е постъпило Постановление № 2574 от 20.07.2021 г. на прокурор в РП Стара
Загора, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК образуваното наказателно производство е било прекратено, като е прието, че
деянието се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичните случаи на престъпления от този вид и за него следва да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца по ЗАНН,
съответно материалите са изпратени на Началника на РУ Чирпан при ОД на МРВ
Стара Загора за преценка и евентуално реализиране на административнонаказателна
отговорност на Д.В.С. за извършено на 13.07.2021 г. нарушение на чл. 140 от ЗДвП.
Районният съд е потвърдил НП
по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания.
По съществото на спора, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е обосновал извод, че описаната в НП фактическа
обстановка, както и извършването от санкционираното лице на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 175, ал. 3,
предложение първо във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин. Обосновано е, че за
констатираното нарушение наказващият орган правилно е наложил на жалбоподателя
предвидените в закона административни наказания – глоба и лишаване от право да
управлява МПС, определени в нормативно регламентирания минимален размер.
Решението на Районен съд Чирпан
е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на Д.В.С. е ангажирана на основание разпоредбата чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според която разпоредба по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, изразяващо се в управление на
13.07.2021 г. по път, отворен за обществено ползване, на нерегистрирано по
надлежния ред МПС – със служебно прекратена регистрация на 16.03.2021 г. на
основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, като изрично е посочено, че Д.В.С. е закупил
процесния автомобил на 12.01.2021 г. и не е изпълнил задължението си в
двумесечен срок (до
12.03.2021 г.) да го регистрира на свое име. Фактически, правно и доказателствено обосновани са направените от съда
изводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин и наложените му
наказания в минималните предвидени от закона размер съответстват на тежестта на
извършеното нарушение, като изложените в
тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната
инстанция и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК тя препраща към тях.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на касатора, свеждащи се до това, че в АУАН и НП описанието на
нарушението е непълно и противоречиво, а правната му квалификация – неправилна.
Видно от гореизложеното, административнонаказателното обвинение е формулирано
от фактическа и юридическа страна достатъчно пълно, точно и ясно, като не са
налице несъответствия между описанието на нарушението и правната му квалификация,
поради което санкционираното лице не е било лишено от възможност да го разбере,
за да организира адекватно защитата си.
Касационната инстанция не
споделя и оплакването на касатора, че не е доказана субективната страна на
деянието му. Непознаването на закона не извинява никого, поради което
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Д.В.С. е бил длъжен да знае, че след
закупуване на автомобила има задължение да го регистрира. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно
превозно средство (ППС)
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1
и ал. 4 и
чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за
регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от
придобиването, разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на
регистрираното ППС, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата
на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията,
предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП администрацията не дължи уведомяване, тъй като
прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото
задължение. Действително по делото не е доказано, че санкционираното лице е
знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на
основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само
доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По изложените обаче
по-горе съображения (че лицето е
било длъжно да знае както за законово вмененото му задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните последици при
неизпълнението на това задължение по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП) съдът
приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината „непредпазливост“.
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, включително че управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред. В този смисъл дори и санкционираният водач
да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено
умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата
съставомерност от субективна страна, т. е. за виновно извършено от Д.В.С. нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Да се приеме обратното, би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо.
Извършеното деяние е установено
и за него са наложени кумулативно предвидените в закона наказания от
компетентни органи, видно от приложената Заповед рег. № 81212-515 от 14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи. Наказанията са в минималните предвидени
от закона размери, поради което не може бъде споделен и доводът на касатора, че
същите са явно несправедливи.
С оглед на цялостната
характеристика на деянието и на дееца – санкциониран многократно за нарушения
на правилата за движение според справката му за нарушител/водач, приложена към
административнонаказателната преписка, не е налице по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид, респективно не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред районния съд НП, като
формално и материално законосъобразно, правилно е било потвърдено с обжалваното
решение и не е налице твърдяното касационно основание за отмяна на последното,
поради което същото, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 11.11.2022 г., постановено по АНД №
20225540200194/2022 г. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.