РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20203110111431 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от Х. С. П., ЕГН:
**********, адрес: ******, съдебен адрес: ****, чрез адв. Е.Л. М. – ВАК
срещу Община Варна, представлявана от И.П. - Кмет на Община Варна,
адрес: ***** конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на сключения между страните Договор № ***/15.10.2015г., вписан
в Служба по вписванията - гр. В., вх. peг. № 25109/26.10.2015г., акт №***,
том ***, дело № ****, двойно вх. peг. № 24786, за учредяване възмездно
право на строеж за надстрояване на съществуваща сграда с идентификатор
***., над самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с цел
изграждане на тавански жилищен етаж със застроена площ 80 /осемдесет/
кв.м. върху ПИ с идентификатор **** - частна общинска собственост, по
кадастрална карта на гр.Варна, целият с площ 537 кв.м, находящ се на ******,
предмет на Акт за частна общинска собственост №*****/20.03.2014 г., при
граници: ПИ с идентификатори *****, ***** и с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.3 във вр. с чл. 88 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 9204.80 лв. /девет хиляди двеста и
четири лева и 0.80 ст./, представляваща платената цена за учреденото право
на строеж режийни разноски, на основание чл. 79, ал. 1, т.1 НРПУРОИ и
данък на основание чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, на отпаднало основание – развален
договор.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: въз основа
на подадено искане с вх.№ АУ152430ВН/20.01.2014 г. и Решения № 2332-7 и
№ 2332-7-1 от Протокол № 42 от заседание на Общински съвет- Варна,
проведено на 05, 06.08.2015 г. била издадена Заповед № 3734/08.09.2015г. от
кмета на Община Варна, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 38, ал. 2, ал. 4
1
ЗОС, за учредяване на възмездно право на строеж за надстрояване на
съществуваща сграда с идентификатор ***., над самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *****, с цел изграждане на тавански жилищен етаж със
застроена площ 80 /осемдесет/ кв.м. върху ПИ с идентификатор **** - частна
общинска собственост, по кадастрална карта на гр. Варна, целият с площ 537
кв.м, находящ се на *****, предмет на Акт за частна общинска собственост
№7710/20.03.2014 г., при граници: ПИ с идентификатори *****, *****.
Съгласно заповедта платил в полза на ответника сумата 8 800 лв.,
представляваща определената пазарна цена на правото на строеж за
надстрояване; 176.00 лв., представляващи режийни разноски на основание чл.
79, ал. 1, т.1 НРПУРОИ, в размер на 2% начислени върху пазарната цена на
правото на строеж; 228.80 лв., представляващи данък на основание чл. 47, ал.
2 ЗМДТ в размер на 2.6 % , начислени върху пазарната цена на правото на
строеж. След извършеното плащане, между страните бил сключен
атакуваният Договор за учредяване възмездно право на строеж за
надстрояване на съществуваща сграда с идентификатор ***, над
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.2. Изготвянето на
инвестиционен проект било възложено на ДН СТУДИО ЕООД. На
02.03.2016г. дружеството изготвило комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите съгласно чл.142, ал.6, т.2 и чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ, с предложение
главният архитект на район „Приморски" да одобри инвестиционния проект и
издаде разрешение за изграждане на строеж. Изготвеният инвестиционен
проект бил внесен в район „Приморски" за одобрение и издаване на
разрешение за строеж. Гл. архитект на Район „Приморски" формирал в устна
форма отказ за одобрение на внесения инвестиционен проект, респективно
отказ за издаване на разрешение за строеж. Изложил аргумент за липса на
отстояние между съществуващата сграда, предвидена за надстрояване и
сградата изградена в УПИ в съседство, което обосновавало становището му
за незаконосъобразност на предвиденото надстрояване. Ищецът счита, че
изпълнението на договора, състоящо се в издаване на разрешение на строеж и
неговото реализиране, е станало невъзможно, както и че задължението е
трябвало да бъде изпълнено в предвидения от закона петгодишен срок. По
тези съображения обективира искане за разваляне на сключения между
страните договор, както и за заплащане на претендираните суми предвид
обратното действие на развалянето на договора.
В депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответникът
застъпва становище за неоснователност на предявените искове, основано на
съображения, че ищецът не разполага с правото да иска разваляне на
договора. Не оспорва, че по силата на Договор № ***/15.10.2015г. вписан в
Служба по вписванията - гр. Варна, вх. peг. № ****/26.10.2015г., акт №***,
том ***, дело № ****, двойно вх. peг. № ****, е учредил възмездно право на
строеж на суперфициара - Х.П. за надстрояване на съществуваща сграда с
идентификатор ***, над самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****
с цел изграждане на тавански жилищен етаж със застроена площ 80 кв.м.,
върху поземлен имот с идентификатор ****, по КК на гр. Варна, целият с
площ 537 кв.м., находящ се на ул. „Гларус" № 15, кв. Виница, гр. Варна -
частна общинска собственост /АЧОС № ****/20.03.2014г./ Непосредствено
преди сключването на процесния договор били поискани становища от
дирекция „Правно - нормативно обслужване" и от дирекция „Архитектура,
2
градоустройство и устройствено планиране" при Община Варна. С писмо peг.
№ *****/20.10.2014г., дирекция „ПНО" дала положително становище относно
провеждането на исканата процедура. С писмо peг. №
АУ152430ВН_013ВН/03.12.2014г., дирекция „АГУП" отговорила, че не са
налице пречки за провеждане на исканата процедура от ищцата. Издадена
била виза за проектиране и схема на самостоятелен обект на ищеца от
главния архитект на район „Приморски" - Община Варна за надстройка на
законно изградена жилищна сграда и за учредяване право на строеж. Ищцата
подала Заявление /код 9073/ на 12.07.2016г. за проучване, разглеждане и
одобряване на инвестиционни проекти пред район „П." - Община Варна, като
на 11.07.2016г. го оттеглила и след тази дата от нейна страна нямало
последващи действия водещи до реализиране на учреденото право на строеж.
Бездействието на ищцата било причина за забавата за започване на
строителството. Ответникът не отговарял за забавата за реализиране на
учреденото право на строеж, тъй като упражняването му зависело само и
единствено от волята на ищцата, доколкото не е поел договорно задължение
да извърши правни или фактически действия за започването на строеж.
Отказът за издаване на разрешение на строеж, постановен от главния
архитект подлежал на административен контрол. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ****/ 08.09.2015г. на Кмета на Община Варна, на
ищцата е учредено възмездно право на строеж за надстрояване на
съществуваща сграда с идентификатор ***. над самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *****, с цел изграждане на тавански жилищен етаж със
застроена площ 80 /осемдесет/ кв.м. върху ПИ с идентификатор **** - частна
общинска собственост, по кадастрална карта на гр.Варна, целият с площ 537
кв.м, находящ се на *****, предмет на Акт за частна общинска собственост
№****/20.03.2014 г., при граници: ПИ с идентификатори *****, *****.
В заповедта е отразено, че суперфициарят следва да заплати сумата
8800 лева, пазарна цена на правото на строеж за надстрояване; сумата 176.00
лв., представляваща режийни разноски на основание чл. 79, ал. 1, т.1
НРПУРОИ, в размер на 2% начислени върху пазарната цена на правото на
строеж и сумата 228.80 лв., представляваща данък на основание чл. 47, ал. 2
ЗМДТ в размер на 2.6 %, начислени върху пазарната цена на правото на
строеж.
На 15.10.2015г. между страните е сключен Договор за учредяване
възмездно право на строеж. В чл.2 е отразено, че суперфициарят е заплатил
определените в заповедта суми по сметка на Община Варна. На л. 90-92 от
делото са представени преводни нареждания за заплащане на сумите.
Съгласно договора, в случай, че в предвидения в чл.67 ЗС петгодишен
срок суперфициарят не упражни правото си на строеж, същото се погасява по
давност.
Представена е Виза по чл.140, ал.1, ал.2, ал.5 (ал.3) ЗУТ, с изх.№.
****/15.07.2014 г., съгласувана с „ВиК" ООД на 23.04.2015 г. и „Е. П. М.и"
3
АД на 08.05.2015 г., издадена от гл. арх. на район „П." В. К..
Представен е Инвестиционен проект, изработен от ДН С. ЕООД, 2015
г., въз основа на визата за проектиране.
От Комплексен доклад, изготвен от „Д." ЕООД на 02.03.2016 г. за
съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите съгл. чл.142, ал.6, т.2 и чл.166, ал.,1 т.1 ЗУТ се установява, че
даденото заключение е, че инвестиционният проект отговаря на виза за
проектиране ******/15.07.2014 г., спазени са предвижданията в ПУП-ПРЗ по
чл.142, ал.5 ЗУТ. Предложението е гл. архитект на район Приморски, Варна
да одобри проекта и издаде разрешение за изграждане на строеж.
Представено е заявление от ищцата до Главния Архитект на район
"П.и", за одобряване инвестиционния проект за надстрояване на
съществуваща сграда.
Представена е виза рег. № ****/18.03.2019г.
От писмо на Община Варна, район П. /л.70/ се установява, че ищцата е
подала заявление с вх.№ ******/11.07.2016г. до Гл. архитект на района за
одобряване на инвестиционен проект, което е оттеглено от нея на 18.07.2016г.
във връзка с констатирани нарушения и незаконосъобразност на проекта.
Приложено е и заявлението от 11.07.2016г..
Приобщени са Административна преписка peг. № ******/08.01.2021г.
на район „Приморски" - Община Варна; Административна преписка per. №
******/21.05.2020г. на Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности" при Община Варна. От същите се установява, че ищцата
е отправила искане до ответника за връщане на сумите платени по договора
от 15.10.2015г., което е останало неудовлетворено.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че от ищцата са
представени на Гл. архитект на район „Приморски" необходимите и
изискуеми документи за одобряване на инвестиционните проекти и издаване
на разрешение за строеж за надстрояване. Заявлението до Гл. архитект на
район "Приморски" с вх. № ******* от 11.07.2016г. за проучване,
разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, ведно с преписката е
оттеглено от Х.П. на 18.07.2016г. до изясняване на разстоянията по
дворищната регулация със съседите и проектното решение. При
разглеждането на инвестиционните проекти, съгласно чл. 145 ЗУТ, Гл.
архитект следва да извърши проверка на съответствието им с предвижданията
на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване.
Действащ подробен устройствен план за имота е Регулационен план, одобрен
със Заповед №84 от 20.11.1985г. Имотът е урегулиран като УПИ *****. С
визата за проектиране на основание чл. 140, ал.5 ЗУТ, Гл. архитект е посочил
границите на бъдещото застрояване, на отстояние минимум 3.00 м. от
уличнорегулационната линия и страничните регулационни линии към
съседните имоти и на минимум 5.00 м. от дъното на имота и устройствени
показатели за застрояване, съгласно ОУП на гр. Варна и Правила и
нормативи за прилагането му, одобрен със Заповед № *****/ 03.09.2012 г. и
Специфични правила и нормативи към него, одобрени със Заповед № *****/
4
03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Съгласно чл.140, ал.5 ЗУТ, в населени
места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско
жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз
основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно
действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само
при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на
строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. Изследвайки
отстоянието на съществуващата в имота сграда до имотната граница от север
към съседния имот ПИ ***, вещото лице е установило, че по кадастралната
карта то е от 2.29 м. до 2.41 м., а измерено на място е от 2.30 м. до 2.70 м., а
към улицата до 3.18 м. В проектната документация, в обяснителната записка
към архитектурния проект (л.15 от делото), както и в комплексния доклад
(л.19 от делото) за оценка съответствието на инвестиционния проект със
съществените изисквания към строежите, отстоянието до имотната граница е
посочено 2.90 м. и 2.98 м., което не съответства нито на това в кадастралната
карта, нито на установеното при огледа на място. На чертеж „Ситуация" към
архитектурния проект отстоянието до имотната граница от север е посочено
2.30 м. Предвиденото по проект надстрояване на съществуващата сграда
повтаря контура на долния етаж откъм съседния имот от север - ПИ 573, при
което отстоянието на надстрояването до страничната граница се явява на по-
малко от три метра и не съответства, както на издадената виза за проектиране,
така и на нормативното изискване за минимално отстояние на сградите от
страничната регулационна линия от 3.00м. Вещото лице дава заключение, че
поради липсата на изискуемото отстояние, е налице основание за отказ от
страна на Гл. архитект за съгласуване и одобряване на инвестиционните
проекти и издаване на разрешение за строеж за надстрояване на
съществуващата сграда. Съобразно изявлението на вещото лице в
проведеното на 09.04.2021г. о.с.з., построената сграда в имота е била на
отстояние по-малко от 3.00 м. и към момента на издаване на Заповед № 3734/
08.09.2015г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира предявения
конститутивен иск за разваляне на суперфицията за основателен. Нормата на
чл. 87, ал. 3, изр. първо във вр. с ал. 1, ЗЗД урежда правото на разваляне на
двустранен договор с вещноправно действие, какъвто е и разглежданият в
казуса договор за суперфиция – чл. 63, ал. 1, ЗС. В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти –
активна материалноправна легитимация на ищеца като изправна страна по
съглашението, пасивна материалноправна легитимация на ответника като
неизправна страна по същия договор, виновно неизпълнение на поетите
задължения, воля на ищеца за разваляне на договора.
Съгласно ТР № 1/04.05.2012г. по т.д. №1/2011г на ОСГК на ВКС,
срокът по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който притежателят на
правото на строеж е получил възможността да започне строителството, като
този срок не тече в отношенията между суперфициаря и лица, които
препятстват или не оказват съдействие за достъпа до имота. Ако
строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с
недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на
5
задължение на суперфициаря, като например спорове с трети лица по повод
издаденото вече разрешение за строеж, докато траят тези спорове,
давностния срок по чл. 67 ЗС също не тече.
За да бъде развален един договор по съдебен ред, ищецът трябва да
докаже, че е изправна страна по договора, че е налице виновно неизпълнение
на договора по причини, за които не отговаря, както и последвалата от това
невъзможност за изпълнение или отпадане на интереса на кредитора от
закъснялото изпълнение.
Съдът намира, че по делото се установи недобросъвестно поведение на
собственика на земята, което е довело до невъзможност суперфициаря да
реализира строителството на сградата си в рамките на законовия срок.
От събраните по делото доказателства се установи, че реалната пречка
за реализиране на строителството /липсата на необходимото нормативно
определено отстояние от 3.00 метра до съседния имот/ е съществувала още
към момента на издаване на Заповед № 3734/08.09.2015г. и сключване на
Договор № ***/15.10.2015г. за учредяване на възмездно право на строеж за
надстрояване на съществуваща сграда.
Според заключението на приетата по делото СТЕ, липсата на
изискуемото отстояние до съседната сграда е основание за отказ от страна на
Гл. архитект за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и
издаване на разрешение за строеж за надстрояване на съществуващата сграда.
Построената сграда в имота е била на отстояние по-малко от 3.00 м. и към
момента на издаване на Заповед № 3734/08.09.2015г..
Съгласно даденото в ТР №1/04.05.2012г. по т.дело № 1/2011г на ОСГК
разрешение, щом собственикът на земя не е поел с договора задължение да
извърши правни или фактически действия, всички необходими действия за
започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. В тази
хитопеза, учредителят на правото на строеж трябва да съдейства на
суперфициаря за изпълнението на договора, ако не може без неговото
съдействие да предприеме някое от необходимите действия по ЗУТ. Случаят
е такъв. Ответната община е сключила договора при начална невъзможност за
осъществяване на надстрояването, поради забрана в ЗУТ да се извършва
строителство на отстояние по-малко от три метра до съседния имот. Доказа
се, че е било необходимо съдействие от ответника за предприемане от
суперфициаря на някое от необходимите действия по реда на ЗУТ, за да може
да осъществи правата си по договора.
Ищецът, в качеството си кредитор, може да изисква от ответната
Община – като собственик на земята, осигуряване на условия за подготовка и
започване на строителството. В процесния договор страните са уговорили
само поемането на разходите от суперфициаря в тази връзка, но не и самото
осъществяване. Виновното неизпълнението на тези задължения изразено чрез
бездействие от ответната община е станало пречка за реализиране на
учреденото право на строеж от суперфициаря.
Следва да се има предвид липсата на издадено Разрешение за строеж,
като първи акт от строителната документация. С визата за проектиране на
6
основание чл. 140, ал.5 ЗУТ, Гл. архитект е посочил границите на бъдещото
застрояване, на отстояние минимум 3.00 м. от уличнорегулационната линия и
страничните регулационни линии към съседните имоти. Такова разрешение
не е издадено, с оглед липсата на необходимото отстояние от 3.00 м. до
съседния имот, като това състояние е налице и към момента на сключване на
договора. Липсата на строително разрешение представлява пречка за
започване на строителните дейности. В случая ищецът е загубил изцяло
интерес от изпълнение на договора, респ. изграждането на процесната сграда,
а и такова не е възможно да бъде осъществено поради наличие на законова
забрана.
По делото е представен инвестиционен проект за строежа на сградата.
Липсват доказателства за одобрена проектна документация и издадено
разрешение за строеж за тази сграда.
Ищецът е изготвил необходимите строителни книжа за изграждането на
обекта, за който му е било отстъпено правото на строеж, но въз основа на тях
не може да му бъде издадено разрешение за строеж, като причините за това и
за неосъществяване на строителството в срока по договора са съществували
към момента на сключването му.
Съгласно чл.9 ЗЗД, страните свободно определят съдържанието на
договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. В раздел II от договора, уреждащ правата и задълженията на
суперфициаря-строител, т.2, изрично е посочено, че само разходите по
извършване на строежа са за сметка на суперфициаря-строител. Ако
собственикът на земята няма /поради състоянието на имота/ и не е поел
задължение да извърши някакви фактически или правни действия, всички
необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени
от суперфициаря. Ако според естеството на учредените права в договора
суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите действия по
реда на ЗУТ без съдействието на собственика на земята, или ако той
недобросъвестно се противопостави на предприети от суперфициаря
действия, собственикът на земята не може да се позова на забавянето на
строежа по тази причина, тъй като никой не може да черпи права от своята
недобросъвестност.
Безспорно ответната община не е осигурила съдействие за започване
на строителната дейност. Поради това договорът следва да бъде развален
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответната община, с
произтичащите от това правни последици.
Поради основателност на иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД се явява основателен
и обусловеният осъдителен иск за връщане на платеното по договора на
отпаднало основание.
След развалянето на договора, ищецът претендира да му се заплатят
платените суми по него, поради отпадане на основанието, на което те са
платени.
Предвид нормата на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето на договора има
обратно действие, което означава, че всяка от страните е длъжна да върне на
7
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД на другата всичко, което е получила
във връзка с договора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 8800 лева, пазарна цена на правото на строеж за
надстрояване; сумата 176.00 лв., представляваща режийни разноски на
основание чл. 79, ал. 1, т.1 НРПУРОИ, в размер на 2% начислени върху
пазарната цена на правото на строеж и сумата 228.80 лв., представляваща
данък на основание чл. 47, ал. 2 ЗМДТ в размер на 2.6 %, начислени върху
пазарната цена на правото на строеж или общо сумата от 9204.80 лв..
При този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата 1364.09 лв.,
съгласно представен списък на разноските и доказателства за действителното
им извършване, включваща: сумата 164.09 лева платени такси; сумата 900
лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и сумата 300
лева платена за възнаграждение за вещо лице.
Независимо от направеното възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, в случая не са налице основанията за
намаляването му по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно фактическата;
правната сложност на делото и цената на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения между Х. С. П., ЕГН: **********, адрес:
***** и Община Варна, представлявана от И.П. - Кмет на Община Варна,
адрес: *****, Договор № ***/15.10.2015г., вписан в Служба по вписванията -
гр. Варна, вх. peг. №****/26.10.2015г., акт №***, том ***, дело № ****,
двойно вх. peг. № ****, за учредяване възмездно право на строеж за
надстрояване на съществуваща сграда с идентификатор ***., над
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с цел изграждане на
тавански жилищен етаж със застроена площ 80 /осемдесет/ кв.м. върху ПИ с
идентификатор **** - частна общинска собственост, по кадастрална карта на
гр.Варна, целият с площ 537 кв.м, находящ се на *****, предмет на Акт за
частна общинска собственост №****/20.03.2014 г., при граници: ПИ с
идентификатори *****, *****, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от И.П. - Кмет на Община
Варна, адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ НА Х. С. П., ЕГН: **********, адрес:
***** сумата 9204.80 лв. /девет хиляди двеста и четири лева и 0.80 ст./ ,
представляваща платената цена за учреденото право на строеж режийни
разноски, на основание чл. 79, ал. 1, т.1 НРПУРОИ и данък на основание чл.
47, ал. 2 ЗМДТ, на отпаднало основание – развален Договор №
***/15.10.2015г., на основание чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 88 и чл. 87, ал. 3
ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от И.П. - Кмет на Община
Варна, адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА Х. С. П., ЕГН: **********, адрес:
****** сумата 1364.09 лв. (хиляда триста шестдесет и четири лева и 0.09
ст.), направени съдебно - деловодни разноски по делото, на основание чл. 78,
8
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9