Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 20.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.Т. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8300 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Д.Л. срещу ЗК „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.12.2014
г. около 18,30 ч. в гр. С. на пешеходна пътека на бул. „В.Л.“, в района на
кръстовището с ул. И. е реализирано ПТП с участието на л.а.м. „Фолксваген
Шаран“ с рег. № ******* управляван от водача С.Н.Я. и ищеца в качеството му на
пешеходец. Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има водача Я.. В пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: рана на главата, контузия на гръден кош, контузия и
изкълчване на лява ръка, многобройни натъртвания и охлузвания, фрактура на
глезена на левия крак, многобройни контузии и натъртвания. Поддържа се, че като
последица от причинените увреждания, ищецът е търпял и продължава да търпи
изключителни болки и страдания, както и битови неудобства. Към момента ищецът
не е възстановен напълно. Поддържа се, че виновният за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП за
вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество - полица № 22113003091189/27.12.2013 г., валидна до
26.12.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 21.12.2014 г. гр. С. на пешеходна пътека на бул. „В.Л.“, в
района на кръстовището с ул. И., виновно причинено от водача С.Н.Я. при
управление л.а.м. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******* чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.”
АД с № 22113003091189/27.12.2013 г., валидна до 26.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.12.2014
г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Кантарджиев, надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора.
Оспорва исковете като
неоснователни. Твърди се, че ответното дружество не е уведомено за настъпилото
събитие по реда на чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ и не е поканено до определи и
изплати застрахователно обезщетение по доброволен път. Поддържа се, че от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не се установява
наличието на всички елементи от деликната отговорност на сочения за виновен
водач. Оспорва исковата претенция по размер с твърдението, че е необосновано
завишена. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението,
че пострадалият сам се е поставил в опасност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява доказателствено
искане.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, с който заявява, че поддържа всички
направени с първоначалния отговор доказателствени искания, не се противопоставя
да се допусната допълнителните доказателствени искания на ищеца.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП № К1306/21.12.2014
г., от свидетелските показания на С.Н.Я., от влязлото в сила на 08.07.2015 г.
Наказателно постановление № 14-4332-030159 от 17.04.2015 г. и приетата по
делото административно-наказателна преписка, образувана срещу С.Н.Я., както и
от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на 21.12.2014 г.
около 18,30 часа в гр. С. по пътното платно на ул. «И.» се движел лек автомобил
«Фолксваген Шаран» с рег. № ******* управляван от свидетеля С.Н.Я. ***«*******
Август», като при приближаване на кръстовището с бул. «В.Л.» е намалил
скоростта си на движение, предприел маневра за извършване на ляв завой,
навлязъл в кръстовището и насочил автомобила към лявата пътна лента на дясното
пътно платно на бул. «В.Л.», считано в посока към Сточна гара. Свидетелят Я.
изчакал преминаване на насрещно движещ се автомобил и продължил движението си
насочен към лявата пътна лента на дясното платно на бул. «В.Л.». По същото
време ищецът като пешеходец предприел пресичане на пътното платно на бул. «В.Л.»
от левия тротоар по пешеходната пътека към десния тротоар на булеварда при
разрешителен сигнал-зелен на светофарната уредба. Не е спирал и последователно
преминал през лявото пътно платно и навлязъл в лявата пътна лента на дясното
пътно платно на булеварда. След изминаване на около 1-3 метра след лявата
ограничителна линия на разделителния остров настъпва сблъсък между извършващия
маневра «ляв завой» лек автомобил и пресичащия от ляво на дясно пешеходец, по
посока движение на автомобила. Ударът е челен за автомобила нанесен с предните
му части: преден капак и преден десен калник по дясната странична част на тялото
на пешеходеца, при скорост на автомобила не повече от 13-14 км/ч. От удара
ищецът пада на терена.
Вещото лице заключава, че
основната и единствена причина за настъпване на гореописаното произшествие е
извършването от лекия автомобил на маневра за ляв завой и навлизането му в
пътното платно на бул. «В.Л.» в момент, когато по пешеходната пътека върху
пътното му платно се е движел пешеходеца. Причината е от субективен характер, а
именно действията на водача с ограните за управление на автомобила и
професионалната му преценка за действие в създадената пътна обстановка.
Установява се, че пътното платно е било осветено от работещо улично осветление
в кръстовището и по двете улици. За водача на автомобила не е имало препятствие
на пътното платно, което да ограничава видимостта му към пешеходците по
пешеходната пътека.
От приетото заключение на СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия и
охлузвания в челната и тилната области на главата в дясно. Ищецът е напуснал
болницата преди да му бъде направена назначената рентгенография и обработка на
охлузванията. Вещото лице заключава, че по своя медико-биологичен характер
получената травма се квалифицира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Болките и страданията при такъв вид травма отшумяват за
период от 10-15 дни. Няма медицинска документация за получени усложнения.
Травмата подлежи на пълно излекуване.
Между страните е прието за безспорно,
че водачът на л.а.м.
„Фолксваген Шаран“ с рег. № ******* попада в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП за вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество-полица №
22113003091189/27.12.2013 г., валидна до 26.12.2014 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Валентина Василева Маринова, която установява, че с
ищеца се познава повече от 20 г. Свидетелката е лекар по професия. Установява,
че преди 2-3 г. през 2014 г. някъде около Коледа ищецът й се обадил и поискал нейната
помощ, защото бил пострадал при инцидент. Бил блъснат от автомобил. Свидетелката
посетила ищеца в дома му, видяла че е с наранявания в областта на гръдния кош,
имал болки в десния крак, лява китка. Казал, че си е ударил главата и много го
боляло. Имал тежък световъртеж. В продължение на доста месеци свидетелката
посещавала ищеца не толкова заради физическите наранявания, а заради
психическото му състояние, тъй като той бил доста стресиран от инцидента.
Кръвното му налягане варирало, получавал сърцебиене, страхувал се да излиза,
искал да бъде с придружител. Това продължило 3-4 месеца, докато се постепенно
се поуспокоил. Свидетелката му давала успокоителни – „Лексотан“, „Клонарекс“.
Известно време му давала и „Деанксит“, който е антидепресант. Свидетелката
установява още, че преди инцидента ищецът нямал проблеми с кръвното. Познава го
като изключително здрав човек, не е провеждал лечение преди инцидента. Свидетелката
знае, че е бил в „Пирогов“, прегледан е, но се обадил, защото нищо не му било
предписано. Давала му „Аналгин“, „Нурофен“, мазане с противовъзпалителни гелове
и др.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че
причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение
на С.Н.Я. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Водачът на процесното МПС е нарушил чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, съобразно
които норми,
при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците.
Съобразно презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината
се предполага до доказване на
противното.
Ответникът и с така ангажираните по делото доказателства, не е оборил тази
презумпция, поради което съдът приема за установен горния факт.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получената от ищеца травма:
контузия и охлузвания в челната и тилната области на главата в дясно.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедлИ.възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми вече са в размер на 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид характера на
претърпените от ищеца травматични увреждания, както и обстоятелството, че ищецът е търпял болки непосредствено
след ПТП, които за отшумяли за период от 10-15 дни, няма трайни остатъчни
увреждания, получената травма подлежи на пълно излекуване. Ищецът следва да
бъде обезщетен и за преживяния от него стрес, вследствие на който и за период
от около 3-4 месеца кръвното му налягане варирало, получавал сърцебиене, страхувал се да
излиза, искал да бъде с придружител.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява и факта, че с оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищеца, същите подлежат на пълно
излекуване.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед на горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 5 000 лв. и следва да
бъде уважен в този размер и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 26
000 лв. като неоснователен.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установи, че единствено виновен за настъпилото произшествие е водача
на процесното МПС, а ответникът с поведението си не е способствал по никакъв
начин за настъпване на произшествието, респ. за настъпване на вредоносния
резултат.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното издължаване, която
претенция като акцесорна последица от уважаване на исковете, същото подлежи на
уважаване.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на 500 лв. за възнаграждения на вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 96,15 лв., която сума е съответна на уважената част от иска /5 000
лв./
От представения договор за правна
защита и съдействие от 15.02.2017 г. се установява, че адвокат И.И.Ц. е
осъществявал безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
При материален интерес от
26 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от
2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
възлиза на сумата от 1 310 лв. От тази сума и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът претендира единствено
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Последното се дължи на основание чл.78,
ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
С оглед на горното ответникът е
направил разноски в размер на 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 242,13 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете
/21 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 200 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Г.Д.Л., ЕГН **********,***, сумата
от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки, страдания и стрес от
травматична увреда, настъпила в пряка, причинно следствена връзка с ПТП, реализирано
на 21.12.2014 г. гр. С. на пешеходна пътека на бул. „В.Л.“, в района на
кръстовището с ул. И., виновно причинено от водача С.Н.Я. при управление л.а.м.
„Фолксваген Шаран“ с рег. № ******* чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с №
22113003091189/27.12.2013 г., валидна от 27.12.2013 г. до 26.12.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-21.12.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от
5 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 96,15
лв. /деветдесет и шест и 0,15 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Г.Д.Л., ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 242,13
лв. /двеста четиридесет и два и 0,13 лв./ направени от ответника разноски пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат Иво И.Ц.,*** сумата от 300 лв. /триста
лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200
лв. /двеста лв./ върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: