РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. Пловдив, 09.06. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 1076 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на С.С.З., ЕГН ********** ***, против Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 781 от 06.11.2019г., издаден
от М.А.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и
контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,потвърден с
Решение № 18/26.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, с който на С.С.З., ЕГН ********** са установени
задължения, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г. за данък върху недвижимите
имоти, в общ размер на 319,43 лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2019г.
в общ размер на 36,50 лв. и такса за
битови отпадъци в общ размер на 271,62 лв., ведно с лихви за просрочие към
06.11.2019г. в общ размер на 31,72 лв., в качеството й на собственик на
недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Маяковски" № 26 и ул.
„Георги Измирлиев" №11.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна от
Съда. Поддържа се, че съставеният
акт е неправилен и незаконосъобразен. Системетизирани оплакванията се
свеждат до следното :
-
липса
на компетентност - в актът на стр. 5 фигурират данни за имот и партиден номер,
какъвто жалбоподателката не притежава;
-
противоречия
с материално правни норми - визирания преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, според който не се образува
производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5
години
от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвано да бъзе
подадена декларация, не е спазен;
-съществено
нарушение на административно - производствени правила, изразяващо се в
несъответствие на партиден номер на имот в административен документ.
В
съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив,чрез процесуалния си представител застъпва становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
ІІ. За допустимостта
:
4. Актът за установяване
на задължение по декларация е обжалван
в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената
негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. С декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ
с вх. № 0710173 от 20.03.1998 г., по партида 7411284591001, С.С.З. ЕГН **********,
е декларирала собствеността си върху недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Маяковски" № 26, представляващ 1/2 ид.ч. от жилище с площ 98,00
кв.м., мазе с площ 46,00 кв.м., таван с площ 46,00 кв.м. и 1/8 ид.ч. от
поземления имот, целият с площ 336,00 кв.м. Жилището е декларирано като основно
от лицето.
С
декларация по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № ********** / 27.02.2004 г., по
партида 7411284591002, С.С.З. ЕГН **********, е декларирала собствеността си
върху недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Георги Измирлиев" №11,
представляващ ½ ид.ч. от жилище
на ет.2 с площ 50,11 кв.м., мазе с площ 3,07 кв.м. и 4/240 ид.ч. от поземлен
имот, целият с площ 240,00 кв.м. Жилището е декларирано като основно от лицето.
6. След извършена служебна проверка от М.А.Н., на длъжност Главен инспектор
в Отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Пловдив, в качеството й на орган по приходите по реда на
ДОПК, оправомощен съгласно Заповед № 170А - 2683 от 27.10.2017 г. на Кмета на
Община Пловдив, е установено, че С.С.З., ЕГН ********** има непогасени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно с
лихви за просрочие към 06.11.2019г., за недвижимите имоти находящи се в гр.
Пловдив, ул. „Маяковски" № 26 и ул. „Георги Измирлиев" №11.
При тези данни е издаден обжалвания в настоящото
производство Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 781 от
06.11.2019г., издаден от М.А.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в
отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
с който на С.С.З., ЕГН ********** са установени задължения, за периода
01.01.2017г. - 31.12.2019г. за данък върху недвижимите имоти, в общ размер на
319,43 лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2019г. в общ размер на 36,50 лв. и такса за битови отпадъци в общ
размер на 271,62 лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2019г. в общ размер
на 31,72 лв., в качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр. Пловдив, ул. „Маяковски" № 26 и ул. „Георги Измирлиев" №11.
Този
резултат е обжалван от С.С.З. с жалба от 20 СГ-28 от 30.01.2020г. на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като с Решение № 18/26.03.2020г.,
Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е потвърдил процесния
АУЗД в обжалваната пред настоящата инстанция част.
Последвало е подаването на жалба пред
Административен съд Пловдив на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/, с която спора относно законосъобразността на АУЗД,
е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив,
по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото
дело.
7. Към доказателствения материал по делото са приобщени и съответните Заповеди
на Кмета на община Пловдив, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ за
процесните 2017г. - 2019г. за определяне на границите на районите, в които се
извършва сметосъбиране и сметоизвозване, а също така и относимите към
процесните периоди решения на Общински съвет Плловдив за определяне на годишния
размер на таксата битови отпадъци за процесните периоди 2017г.- 2019г..
ІV. За
правото :
8. В
изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал.2 от ДОПК, за служебна проверка на
обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
съдът констатира, че в случая релевантните за разрешаването на
административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално
компетентен административен орган в хода на производство, осъществено по реда
на с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ в приложимата му редакция. Административното производство е завършило с
издаването на предвидения, административен акт, които е постановен в
изискваната от закона форма. Във връзка с установяване компетентонсттта на
административния и решаващия орган, по делото са представени Заповед № 17 ОА
2683/27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив и Заповед № 20 ОА 439/02.03.2020г.
на Кмета на Община Пловдив.
9. Впрочем, спор по тези обстоятелства
не се формира между страните по делото. По делото е безспорно установено също така,
че жалбоподателката е собственик на процесните
недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Маяковски" №
26 и ул. „Георги Измирлиев" №11.
10.
Спорът по делото касае правилното приложение на материалния
закон, като е свързан със законосъобразното определяне на процесните задължения
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесните
периоди за притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти.
10.1.
Относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти и съответните
лихви за просрочие.
С
оглед разрешаването на спорния по делото въпрос, на първо място ще следва да
бъдат съобразени следните нормативни разпоредби :
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от Закона за устройство на
територията.
На основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Като
собственик на процесните недвижими имоти С.С.З. се явява задължено лице за
данък върху недвижимите имоти за притежаваните от същата недвижими имоти.
Съгласно чл.13 от ЗМДТ данъкът върху
недвижимите имоти се заплаща, независимо дали недвижимите имоти се използват
или не.
С Решение № 10, взето с протокол №2 от
31.01.2008 г. на Общински съвет - Пловдив е приета Наредбата за определянето на
местните данъци на територията на Община Пловдив.
На основание чл.15 от НОРМДТОП, във
връзка с чл.22, ал.1 от ЗМДТ: За 2017 - 2019 г. съгласно Решение № 503 взето с
Протокол №22 от 20.12.2012г., относно приемане Наредба за изменение и допълнение
на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на
Община Пловдив, чл.15 от раздел I „Данък върху недвижимите имоти",
размерът на данъка върху недвижимите имоти се променя от 1.5 на хиляда на 1.8
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
На основание чл. 28, ал.1 от ЗМДТ
данъкът върху недвижимите имоти за 2017 -2019 г. се плаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Предвид публичния характер на
задълженията за данък върху недвижимите имоти, с неплащането на задълженията в
регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в
сроковете предвидени в ЗМДТ и в НОАМТЦУТОП/, задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр.
98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) невнесените в срок данъци по този закон
се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Принудителното събиране се извършва от
публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
Лихвата, като акцесорно задължение,
съществува, докато съществува и главното задължение и е неделимо от него. Лихви
текат от деня на възникване на задължението (падежа) до деня на плащане на
задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по
принудителен ред.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ за имот, който е основно
жилище, данъкът върху недвижимите имоти се дължи с 50 на сто намаление.
Съгласно § 1, т. 2 Допълнителната разпоредба от ЗМДТ - „основно
жилище" е имотът, който служи за задоволяване на
жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част
от годината.
Не се счита за „основно жилище"
единственото притежавано от едно лице жилище, ако не са изпълнени законовите изисквания
по § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ.
Данъчно облекчение за „основно жилище" може да
ползва само данъчнозадълженото лице, т.е. или собственикът или вещно правният
ползвател на имота.
Ако едно лице притежава повече от едно жилище, данъчно
облекчение за "основно жилище" за определена година може да се ползва
само за едно от притежаваните жилища.
Ползването на преференцията се свързва
единствено и само с периода на обитаване на жилището, не с броя на
притежаваните жилищни имоти. Определянето на едно жилище като
"основно" не се свързва задължително с "постоянния адрес"
на данъчно задълженото лице.
Според чл. 27, ал. 2 от Закона за българските лични
документи на постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от
органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.
Постоянният адрес служи за записване на всички промени, свързани с гражданското
състояние на лицата в регистрите на населението, за упражняване на избирателно
право и др. (чл. 27, ал. 3 ЗБДС).
Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация (в сила до 19.05.2011г.) настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация (в сила от 20.05.2011г.) настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
За да бъде недвижимият имот „основно жилище" по
смисъла на ЗМДТ е необходимо не само той да служи за задоволяване на жилищните
нужди на гражданина и членовете на неговото семейство, а това обстоятелство да
бъде декларирано чрез подаване на данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 27 от ЗМДТ лицата предявяват правото си на
освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна
декларация, която подават в двумесечен срок в общината по местонахождението на
имота.
Облекчението
за основно жилище може да се ползва само за един имот.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 98
от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в случай че е установено деклариране на
повече от едно основно жилище, облекчението по ал. 1 не се прилага и данъкът,
определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата за периода, в
който едновременно са декларирани като основни жилища.
В случая жалбоподателката е декларирала
повече от едно основно жилище и във връзка с промяната на чл.25, ал.З от ЗМДТ в
сила от 01.01.2019 г., ползваните облекчения по чл.25, ал.1 от ЗМДТ не следва
да се прилагат и данъкът върху недвижимите имоти за 2019г. следва да бъде
определен в пълен размер за всяко от жилищата, за периода в който едновременно
са декларирани като основни жилища.
При извършената проверка е
констатирано, че С.С.З. ползва облекчението за основно жилище по партида 7411284591001 и партида 7411284591002. Предвид това от
страна ан органите по приходите е
направена справка в локална база ЕСГРАОН, от която е установено, че С.С.З. ***,
ал.З.
С писмо изх. №19РЦ-891 / 11.10.2019 г. е отправено
запитване до Район „Централен" на Община Пловдив относно информация за
актуалните постоянен и настоящ адреси на лицето, както и за извършвани промени
на същите. От отговора с вх. №19РЦ-891(1) / 17.10.2019 г. се установява, че за
периода 19.10.2010 - 15.10.2019 г. настоящ адрес ***, ал.З и няма извършвани
промени. Предвид гореизложеното за
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Маяковски" №26, с партиден
номер 7411284591001 жалбоподателката няма право да ползва отстъпките по чл.25,
ал.1 от ЗМДТ за процесните 2017г. и 2018г.
В
глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци, респективно
за таксата за битови отпадъци са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - и в двата случая актът подлежи на
задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението
е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящият орган
("решаващ орган" по ДОПК) е ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община (чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ), а в случаите, при
които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на
общината (чл. 4, ал. 5, пр. 1 ЗМДТ).
Когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък, респективно на такса
за битови отпадъци въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението
подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон (чл. 107, ал. 1 от ДОПК). Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По
искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането.
В
алинея 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
Окончателното
установяване на задължения по ДОПК се извършва чрез ревизионно производство, в
което задълженията подлежат на установяване чрез ревизионен акт (чл. 108 от
кодекса).
На
основание чл. 103, ал.1 от ДОПК при установяване на несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101. ал. 4 и чл. 102. ал. 4. подателят се поканва да отстрани
несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението., като
съгласно ал.2 отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова
декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва
подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
В
случая жалбоподателката С.С.З. е поканена от органите на Дирекция „Местни
данъци и такси" при Община Пловдив да отстрани констатираните
несъответствия в подадените декларации, с уведомително писмо с изх.
№19П3996/05.07.2019г., изпратено по постоянния адрес на лицето - гр. Пловдив,
ул. „Георги Измирлиев" №11, ет.1, ап.З. Пратката е върната от куриера
„Български пощи" като непотърсена с обратна разписка № К S 4040 01G9Q6 B.
Писмото
е връчено на лицето съгласно разпоредбата на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към
данъчното досие на 06.09.2019 г., както следва: направени са две посещения на
адреса за кореспонденция (постоянния адрес), обективирани с протоколи
№1101/08.08.2019 г. и № 1155 /16.08.2019 г.; в интернет е публикувано съобщение
за връчване, което е залепено и на
определеното за това място в Дирекция „Местни данъци и такси"; съобщението за връчване е изпратено на
постоянния адрес и върнато като непотърсено, видно от обратна разписка № R Рs 4040 01СВ2S 7 на „Български пощи".
Писмо
с изх. №19П3996/19.07.2019г. е връчено чрез прилагане към данъчното досие на 06.09.2019г.
Лицето е уведомено също,
че ако в определения в писмото 14-дневен срок не бъде подадена декларация по
чл.14 от ЗМДТ, от органите на дирекция
„Местни данъци и такси" при Община Пловдив, в качеството им на органи по
приходите, ще бъдат предприети съответните действия по реда на Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс, в т.ч. извършване на проверки и ревизия, за
установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти по реда ан на чл.107, ал.З от ДОПК.
Установено
е, че към 06.11.2019 г. лицето не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за
отстраняване на установените несъответствия.
Предвид
установените факти и обстоятелства, правилно и законосъобразно органите на
Дирекция МДТ при Община Пловдив, в качеството им на органи по приходите, са
предприели съответните действия по реда на чл. 107, ал. 3 и чл. 109 от Данъчно
- осигурителен процесуален кодекс за определяне размера на задълженията за
данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2014г. - 31.12.2019 г. по
партида 7411284591001 и партида 7411284591002, като задълженията за данък върху недвижимите имоти са доначислени
до пълния им размер, като са определени и съответните лихви за просрочие.
В
тази насока е необходимо да се посочи, че задълженията за данък върху
недвижимите имоти и лихвите за просрочие, като публични задължения, възникват с
осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни
материалноправни норми. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени
изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на
задълженията и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като
задълженото лице - С.С.З., ЕГН ********** е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр. Пловдив, ул. „Маяковски" № 26 и ул. „Георги
Измирлиев" № 11, за които имоти е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ и
в подадената декларация са посочени необходимите данни за определяне на
данъчната оценка, въз основа на която се определят задълженията за данък върху
недвижимите имоти на жалбоподателката като задължено лице по смисъла на чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката относно неспазен преклузивен срок по чл.109
от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК не
се образува производство за установяване на задължения за данъци по този
кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация.
Правилото
на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК следва да се тълкува, като се
съобразява спецификата на задълженията и механизма на декларирането по ЗМДТ.
Тъй като за определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки
данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на
недвижим имот или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на
данъка върху недвижимите имоти,
подадената веднъж декларация служи за определяне на задълженията за
всяка следваща година, тоест следва да се счита, че за всеки данъчен период е
подадена декларация.
Относно възражението на
жалбоподателката, че в процесния акт на стр. 5. т. 2 неправилно е посочен адреса на
недвижимия имот, следва да се има предвид, че един недвижим имот, се
идентифицира и с други свои индивидуализиращи белези - със своите граници,
местоположение, квадратура, собственици, с оглед на което макар и неправилното
изписване на адреса на същия, поради допусната техническа грешка(
като гр. Пловдив, ул. "Череша" № 12, ап.28, а не както следва гр.
Пловдив, ул."Георги Измирлиев" № 11), не поставят под съмнение точната
индивидуализация на недвижимият имот, собственост на лицето С.С.З., ЕГН **********.Допуснатата техническа грешка не е
съществена, същата не се е отразила на формираните констатации от органа по
приходите, за жалбоподателката не са настъпили каквито и да е неблагоприятни
последици в определените от органа по приходите размери за данък върху
недвижимите имоти, както и лихви върху тях за процесния недвижим имот.
Казано с други думи
напълно възможно е, компетентният орган да формира воля в мотивите на издавания
акт, но в неговата диспозитивна/разпоредителна част да изрази друго, а не това,
за което е изложил мотиви. В конкретния случай е налице очевидно разминаване
между формираната воля в мотивите на акта и обективирането й в разпоредителната
му част.
Допуснатата очевидната
фактическа грешка е факт на несъответствие между действителната и изразената
воля на административния орган. , т.е. съществува дефект във външния израз на
волята. Действителната воля се извежда от правните и фактически основания на
акта, а външно изразената воля е тази, която следва от буквалния му текст. Тъй
като правно-релевантна е действителната воля, отстраняването на очевидна
фактическа грешка може да стане по всяко време от административния орган и не
влияе в никаква степен на зоконосъобразността на административния акт.
Изложеното
до тук, налага да се приеме, че оспорения административен акт, в частта относно
определените задължения за данък върху недвижимите имоти и съответните им лихви
за просрочие, е валиден и законосъобразен, постановен от снабдения с
правомощията за това, компетентен орган на администрацията. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения
на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в
пълнота, целта която закона преследва с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Жалбата на С.С.З.
е изцяло неоснователна и ще следва да се отхвърли в тази и част.
10.2.
Относно определените задължения за такса за битови отпадъци и съответните лихви
за просрочие.
Според
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за
услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината, се заплаща такса, размерът
на която се определя по реда на чл. 66
за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите
разходи за посочените в същата разпоредба дейности.Съответно границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62
в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на
предходната година /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/. Респективно, условията, при които не
се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за
сметосъбиране и сметоизвозване и дейността по третиране на битовите отпадъци -
когато услугата не се предоставя от общината.
Предвид
събраните по делото доказателства и с оглед приложимите за случая правни норми,
съдът намира изводите, направени от административния орган за необосновани и
неправилни. Установява се от доказателствата по делото, че притежаваните и декларирани
от жалбоподателката недвижими имоти, се
намират в урбанизираната територия на гр.Пловдив, и попадат в район, в който за
процесните 2017г. – 2019г. е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
В
обсъжданата насока, следва в случая да се посочи още следното :
За
да възникне задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване
и третиране на битовите отпадъци за собственика, не е достатъчно обаче включването
на притежавания от него имот в границите на район, където общината е
организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на
предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности,
представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за
която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. ТБО е вид
финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието на реално
извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ.
Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но възниква и се дължи
само когато общината реално извършва
съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от
услугите, по аргумент от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде заплащана.
В
случая, по делото не са представени доказателства, че за периода 01.01.2017
год. - 31.12.2019 год. Община Пловдив реално е извършвала сметосъбиране и
сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци в землището на гр.Пловдив,
където се намират процесните имоти - собственост на жалбоподателя. По аргумент
от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже
действителното престиране на услугата, обуславяща възникване на задължение за
заплащане на такса – нещо, което в случая не е сторено, като този факт е
останал недоказан в процеса.
Казано
иначе, в случая при преценката на материалната законосъобразност на оспорения
административен акт предмет на
установяване и доказване е дали община Пловдив реално е предоставяла услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения в района, където се намират имотите - собственост на жалбоподателя
за периода 01.01.2017г. год. - 31.12.2019 год. С оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, липсата на ангажирани доказателства в този смисъл от страна на Община
Пловдив, следва да се приеме, че този факт е останал недоказан. Доколкото само
включването на гр.Пловдив в границите на район с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, не е достатъчно за установяване на действително престиране
на услугата от Община Пловдив по отношение на процесните имоти, и съответно за
възникване на задължение за заплащане на такса за нейното предоставяне, следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 1
от ЗМДТ.
Наред
с гореизложеното, следва в случая да се посочи, че в нарушение на разпоредбата на чл.62 във вр. с чл.66 от ЗМДТ,
в обжалвания в настоящото производство акт, установената като дължима ТБО е
определена като сума в общ размер, без да е посочен поотделно размера на
задължението за всяка една от услугите за съответната година. Съгласно
разпоредбите на чл.62 и чл.66 от ЗМДТ от ЗМДТ, размерът на таксата се определя
по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка една услуга поотделно, което изискване в
случая не е спазено. В нормата на чл.62 от ЗМДТ са посочени трите компонента,
формиращи таксата битови отпадъци - тя се заплаща за услуги по събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината. В нормата на чл.66 от ЗМДТ е посочен редът за
определянето на таксата, компетентния орган и какви разходи се включват в
същата, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. В
случая именно това изискване - да се определи таксата за всяка услуга
поотделно, не е спазено от органите на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив при издаване на процесния АУЗД. Допуснатото нарушение на изискването
относно формата и съдържанието на административния акт по смисъла на чл.59,
ал.2 от АПК - а именно, че с него е
определена обща сума като дължима за ТБО, без да посочено за коя от видовете
услуги по чл.66 от ЗМДТ е определена и
съответно, ако е дължима за трите услуги,
в какъв размер за всяка една от услугите, е съществено, тъй като същото възпрепятства
упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на обжалвания
административен акт, предвид основанията за недължимост, предвидени в чл.71 от ЗМДТ, както и с оглед преценката за законосъобразното определяне на таксата по
основание и размер.
Каквито
и да е мотиви в тази насока не се
съдържат в оспорения акт (вкл. и в решението на горестоящия орган), което води
до неговата незаконосъобразност. В обсъжданата насока следва да се посочи още, че
въз основа на фактическите констатации се дава възможност на адресата на акта и
на заинтересованите лица да разберат фактите, мотивирали административния орган
да издаде обжалвания административен акт. Мотивите дават възможност на
по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта и липсата им е винаги съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, водещо до неговата отмяна.
В
случая допуснатия процесуален порок на административния акт е съществен и
препятства възможността за проверка на материалната му законосъобразност, като
същият не е преодолян и в хода не съдебното производство от ответника, за което
носи доказателствената тежест в процеса, с оглед правилото на чл.170, ал.1 от АПК.
В изложения
смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по аналогични
казуси/така Решение № 8354 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2009 г., I
о., Решение № 8377 от
14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2010 г., I о. и други/.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания
административен акт – АУЗД е незаконосъобразен в частта относно
определените
задължения за такса битови отпадъци и съответните лихви за просрочие. Същият е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за
отмяната му по чл. 146, т.4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – основание за отмяна по чл.146,
т.3 от АПК от настоящата
инстанция.
V. За разноските
:
11.
С оглед, констатираната
неоснователност на жалбата в посочената част, на ответната администрация се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл.
161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се
констатира в размер на 300 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата
Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 781 от 06.11.2019г., издаден
от М.А.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и
контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,потвърден с
Решение № 18/26.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, В ЧАСТТА, с който на С.С.З., ЕГН ********** са установени
задължения, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г. за такса за битови отпадъци
в общ размер на 271,62 лв., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2019г. в общ
размер на 31,72 лв., в качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи
се в гр. Пловдив, ул. „Маяковски" № 26 и ул. „Георги Измирлиев" №11.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.З., ЕГН ********** ***, против Акт
за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 781 от 06.11.2019г.,
издаден от М.А.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране
и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,потвърден с
Решение № 18/26.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив,, В ЧАСТТА, с която на С.С.З., ЕГН ********** са
установени задължения, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г. за данък върху
недвижимите имоти, в общ размер на 319,43 лв., ведно с лихви за просрочие към
06.11.2019г. в общ размер на 36,50 лв.,
в качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул.
„Маяковски" № 26 и ул. „Георги Измирлиев" №11.
ОСЪЖДА С.С.З., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Пловдив сумата
от 300лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: