Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4264 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. основание чл.26 предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 41 ал.4
от ЗКНИП от Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***
срещу
Б. Д.ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ********и М.Х.П., ЕГН:**********
за
прогласяване нищожността на чл.12 от Договор за жилищен кредит от 18.12.2006г.
като противоречаща на закона, а именно на 41 ал.4 от ЗКНИП.
Предявен е и иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от Г.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***. ***** срещу Б. Д.ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, *****за заплащане на сумата в общ размер на 798,24 евро, представляваща
неправомерно начислена и платена от ищеца на 12.09.2018г. без основание
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за жилищен кредит от
18.12.2006г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 18.12.2006г.
заедно с М.Х.П. (която е негова съпруга към момента на сключване на договора за
жилищен кредит), сключва с ответника Б. Д.ЕАД в гр. Варна Договор за жилищен
кредит, обезпечен с Договорна ипотека върху следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 143, находящ се в *****. По силата на
този договор, кредитополучателите усвояват еднократно сума в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ евро със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на
усвояване. Кредитът се заплаща чрез разплащателна сметка в евро 02/ 13208508 с
титуляр Г.К.П..
Ищецът твърди, че с Решение № 4794/
21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 14946/ 2017г. по описа на ВРС, е прекратен
гражданския брак между ищецът и М.П.. Твърди, че след прекратяване на брака,
ищецът погасява окончателно процесният кредит на
12.09.2018г., като заплаща на ответника сума в размер на 15 098, 24 евра, от
която сума 14 300 евро е остатъчната по кредита главница, сумата от 798,24 евро
е такса, която ответникът е изискал като неустойка от ищеца поради предсрочното
погасяване на кредита.
Ищецът счита, че посочената сума е недължима,
съгласно чл. 32, ал. 8 ЗПК, според която разпоредба кредиторът няма право на
обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договора за кредит по
чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни
погасителни вноски. Тъй като ищецът е заплатил посочената сума в размер на
798,24 евро, въпреки че не е съгласен с начисляването й, претендира връщането й
като получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Сочи, че клаузата на
чл.12 от процесния договор за жилищен кредит,
противоречи на императивната разпоредба на чл. 41, ал. 4 от ЗКНИП и на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, същата е нищожна и не поражда правно действие. Следователно
платената по силата на тази клауза сума в размер на 798,24 евро е получена от
ответника без основание и подлежи на връщане.
Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът Б. Д.ЕАД
изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва, че размерът на дължимата по кредита
непогасена главница към 12.09.2018г. е бил в размер на 14 300 евро, както
твърди ищецът. Оспорва изрично и твърдението, че по кредита Б. Д.ЕАД е
начислявала и приемала плащане по кредита, представляващо неустойка за
предсрочно погасяване на кредита. Твърди, че по кредита не е начислявана и
плащана, нито от кредитополучателя, нито от трето лице неустойка за предсрочно
погасяване на кредита. Твърди, че
размерът на непогасената към 12/09/2018 г. главница по кредита е 15098,24 евро
и именно със сумата 15098,24 евро е погасена главница, а не неустойка.
Счита, че клаузата на чл.12 от договора за
кредит няма никакво отношение с нормата на чл.41 от ЗКНИП, доколкото същата в
съответствие с изискванията на закона регламентира дължимите по договора такси.
Сочи, че оспорената клауза в договора регламентира задължението на кредитополучателя
да заплаща определени такси към кредитора, което е в съответствие със закона и
не му противоречи, респективно оспорената клауза не е нищожна. Счита,
че неустойката не е такса и плащането на таксите по кредита няма никакво
отношение с евентуални неустойки. Претендира разноски.
Ответницата
М.П. не изразява становище по предявения срещу нея иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е представен Договор за жилищен кредит от
18.12.2006 г. с които е отпуснат жилищен кредит на Г.К.П. и М.Х.П. за сумата от
20 000 евро за покупка на недвижим имот, като срокът за издължаване на кредита
е 300 месеца.
Видно от удостоверение на РС – Варна
по гр. д. № 14946/2017 г. от 21.11.2017 г. за прекратен брак, с Решение по
гр.д. № 1496/2017г. на ВРС, бракът между М.Х.П. и Г.К.П. е прекратен на 21.11.2017г. с развод по взаимно съгласие.
От заключението по назначената и
приета от съда ССЕ се установява, че процесният
кредит е платен предсрочно на 12.09.2018г.,като последната внесена вноска по
главницата е в размер на 15 098,24 евро. Последното плащане по процесния договор е направено на 12.09.2018г., като общо
платената сума е в размер на 15 370,62 евро. Заключението е оспорено от
процесуалния представител на ищеца и е назначена повторна ССЕ, като със
заключението по нея се потвърждава това на в.л. Р.С.. Повторната двойна ССЕ
установява, че на 12.09.2018г. е погасен предсрочно жилищен кредит със сумата
от 15 098,24 евро. Платени са 73,39 евро за договорна лихва за периода
20.08.2018г.-12.09.2018г., съобразно приетия лихвен процент в размер на 7.95%,
47.69 евро, такса за управление на кредита, 151.30 евро, такса за подновяване
на ипотеката и остатък от главница 15 098,24 евро.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За се произнесе по иска за нищожност на
клаузата, посочена в исковата молба, съдът следва да съобрази действащото към
момента на сключване на договора за кредит законодателство. Към датата на
сключване на договора 18.12.2006г. е действал ЗЗП в редакцията му към ДВ
бр.41/22.05.2007 г. и ЗКИ към ДВ бр. 105/22.12.2006 г. Съгласно
разпоредбата на § 4 от ПЗР ЗКНИП обаче, Законът не предвижда обратна сила на
разпоредбите му, с изключение на чл. 41 от ЗКНИП отнасяща се за предсрочното
погасяване на кредита. Следователно по отношение на договора за кредит от
14.08.2007 г., макар и сключен преди влизането в сила на ЗКНИП (Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., доп., бр. 97 от
6.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., ), ще се прилагат правилата на чл. 41 от ЗКНИП. В чл.12 от Договор за жилищен кредит от
18.12.2006г. е предвидено, че Кредитополучателите заплащат такси, съгласно тарифите за лихвите, таксите и
комисионните, които Б. Д.прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата),
която е в сила към деня на съответното плащане.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 41, ал. 1 от ЗКНИП, потребителят има право
по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за
кредит. В този случай потребителят има право на намаляване на общите разходи по
кредита с лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на
договора. А съгласно чл.
41, ал. 4 от ЗКНИП, кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при
предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след
изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Доколкото
разписаното в чл. 12 от Договора задължение не е във връзка с предсрочно
погасяване на задължението по договора, то клаузата не е нищожна. Според ал. 3
на чл. 41 от закона кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано
обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното
погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по
кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни
вноски от усвояването му. В клаузата на чл. 12 от договора не предвижда заплащане на такси и разноски, още
по малко неустойка при предсрочно погасяване на задължението. Поради липса на
противоречие на оспорена клауза с императивна правна норма същата не е недействителна,
съгласно чл.
26, ал. 1, пр. 2 вр.ЗЗД с чл.
41, ал. 4 от ЗКНИП. Поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Неоснователен
се явява и иска за заплащане на сумата в общ размер на 798,24 евро,
представляваща неправомерно начислена и платена от ищеца на 12.09.2018г. без
основание неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за жилищен кредит от
18.12.2006г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до изплащане на задължението. От назначената от съда единична и двойна ССЕ
се установи, че главницата по договора е в размер на 15 098,24 евро, съответно
ищецът по делото е погасил предсрочно главница, но не и такси и разноски, още
по малко неустойка дължими за периода, следващ датата на
погасяване-12.09.2018г. по договора. Поради което следва да се отхвърли и иска
по чл.55 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане от ответника следва да му се заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено
съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***. ***** иск с пр.
основание чл.26 предл. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 41 ал.4 от ЗКНИП срещу Б. Д.ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,*****и М.Х.П.,
ЕГН:********** за прогласяване нищожността на чл.12 от Договор за жилищен кредит от
18.12.2006г. като противоречаща на закона, а именно на 41 ал.4 от ЗКНИП.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***. *****иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД срещу Б. Д.ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,*****за заплащане на сумата в
размер на 798,24 евро, представляваща неправомерно начислена и платена от ищеца
на 12.09.2018г. без основание неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за жилищен кредит от 18.12.2006г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***. *****да заплати на Б. Д.ЕАД, ЕИК *** сумата от 100 лв. (сто лева), разноски в производството,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: