№ 40
гр. Троян, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100815 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 439 ГПК от ИВ. П. АТ.
от гр. Троян против „Банка ДСК“ АД – гр. София, представители Д.Н. и Т.Х.-
К. Ищецът е отправил искане до съда да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи следните суми: главница в размер на
9 318,61 лева, ведно със законна лихва, считано от 12.06.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 796,54 лева,
представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 20.04.2013 г.
до 11.02.2014 г., сумата от 1 880,73 лева - наказателна договорна лихва за
периода от 11.02.2014 г. до 11.06.2015 г., сума от 13,59 лева - такси и
застраховка и сумата от 240,19 лева - разноски в заповедното производство за
държавна такса, които суми се претендират по договор за кредит „Експресо“
№ 51603 от 22.02.2008 г и са пердмет на изп. дело № 20158800400592 при
ЧСИ Р.Д..
В с. з. ищеца е представляван от адв. Р.В. от ВТАК, която поддържа
иска и моли съда същия да бъде уважен изцяло.
Ответното дружество е представило отговор, с който оспорва
предявения иск, като твърди, че на първо място иска е недопустим, тъй като с
него се претендира недължимост на процесното вземане като погасено по
1
давност, съгласно чл. 110 и сл. от ЗЗД, и на следващо място оспорва иска като
неоснователен и недоказан. В с. з. не се явява представител, изразено е
писмено становище по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, настоящия съдебен състав, намира следното:
В Районен съд – гр. Троян е било образувано ч. гр. д. 479/2015 г. по
подадено заявление от „СЖ Експресбанк“ АД – гр. Варна по реда на чл. 417
от ГПК срещу ищеца И.А. и солидарния длъжник С. А.а. Като доказателство е
приложена издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 260 от 16.06.2015 г. На същата дата, въз основа на
заповедта е издаден и изпълнителен лист № 328, по който И.А. и С. А.а
солидарно са осъдени да заплатят процесните суми, дължими по сключен
между тях и „СЖ Експресбанк“ АД – гр. Варна договор за кредит „Експресо“
№ 51603 от 22.02.2008 г.
Не се оспорва, че към момента правоприемник на кредитора „СЖ
Експресбанк“ АД е ответника „Банка ДСК“ АД. Претендираното вземане,
произтичащо от договор за кредит „Експресо“ № 51603 от 22.02.2008 г., по
който А. е длъжник, е както следва: главница в размер на 9 318,61 лева, ведно
със законна лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 796,54 лева, представляваща възнаградителна
договорна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 11.02.2014 г., сумата от
1 880,73 лева - наказателна договорна лихва за периода от 11.02.2014 г. до
11.06.2015 г., сума от 13,59 лева - такси и застраховка и сумата от 240,19 лева
- разноски в заповедното производство за държавна такса.
Установи се в процеса, че въз основа на така издадения изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело № 20158800400592 при ЧСИ Р.Д.
по което със запорно съобщение изх. № 12064 от 28.07.2021 г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД до размера на
20 470,03 лева, какъвто е размера на дълга към 28.07.2021 г. Същият запор е
наложен и върху банковите сметки на длъжника, открити в „Централна
кооперативна банка“ АД, съответно със запорно съобщение с изх. №
12061/28.07.2021 г.
За оборване на твърдението на А., че до настоящия момент не е получавал
съобщения и призовки по делото, както лично той, така и чрез неговите
близки, тъй като е живял в чужбина през последните години, ответната банка
е представила доказателства относно предприетите изпълнителни действия, а
именно: на 16.09.2015 г. - уведомление за наложен запор на МПС с peг. №
ОВ7323 АХ и потвърждение от КАТ Ловеч, че на 23.09.2015г. запорът е
наложен; на 11.07.2016 г. - молба от взискателя с искане за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжниците, като с резолюция от 12.07.2016
г. ЧСИ е разпоредил извършване на действията; на 10.01.2018 г. - молба от
взискателя с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на С.
2
А.а, като с резолюция от 11.01.2018 г. ЧСИ е разпоредил извършване на
действията; на 18.01.2018 г. - изпратено запорно съобщение до „Троян Плаза“
АД за налагане на запор на трудово възнаграждение на С. А.а, като на
23.01.2018 г. работодателят е изпратил отговор на ЧСИ; на 29.01.2018 г. -
платежно нареждане от 25.01.2018 г., заедно Протокол за извършено
погасяване от същата дата на ЧСИ; със съобщение от С. А.а, че е заплатена на
НАП сумата от 7,98 лева; на 30.01.2018 г. - вноска от 100 лева при ЧСИ от С.
А.а; на 01.02.2018 г. - молба до ЧСИ за освобождаване на суми постъпващи
по сметка на С. А.а; на 04.06.2019 г. - молба от взискателя с посочване на
актуален размер на задължения към 03.06.2019 г.; ел. писмо до ЧСИ от С. А.а
от 03.12.2020 г. с приложен документ за извършено погасяване по кредита; 3
бр. вноски бележки с вноски по кредита от 22.04.2021 г., 25.05.2021 г. и
21.06.2021 г.; на 28.06.2021 г. - молба до ЧСИ във връзка с оттегляне на
пълномощия; на 21.07.2021 г. - молба от взискателя с искане за насрочване на
опис и актуални справки от НОИ и БНБ, както и налагане на запори.
След като получил запорните съобщения през 2021 г., А. се запознал с
изпълнителното дело и установил, че е налице изтекла погасителна давност за
всички предявени вземания на взискателя, което обусловило правния му
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК.
Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е установяването на факти,
изключващи изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да
установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като
длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият
случай.
Съда не приема изложеното от ответната банка в този смисъл. Безспорно
самото вземане не е погасено, но с изтичането на законово определения
период от време /погасителна давност/, това вземане не подлежи на
принудително изпълнение, а само доброволно длъжника може да погаси
задължението си.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението
на ищеца, че процесното вземане е погасено поради изтичане на петгодишна
давност. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на
вземане поради изложения факт.
Решаващият съд не приема и възраженията на ответника за прекъсване на
давността, съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД чрез изпълнителните действия,
3
предприети срещу другия солидарен длъжник по делото С. А.а, както и
нейните процесуални действия по изпълнителното производство. Същите са
ирелевантни и не касаят погасителния давностен срок на другия солидарен
длъжник по делото - ищеца И.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД
прекъсването и спирането на давността, както и признанието на дълга от
единият солидарен длъжник не произвежда действие спрямо другия
солидарен длъжник.
Съда намира, че изложените аргументи от ответника са теоретично
правилни, но не засягат процесния случай.
Кредиторът е в самостоятелно процесуално отношение с всеки от
длъжниците, като давността се прекъсва по отношение на всеки от тях с
предприемането на действие, което има характер на принудително
изпълнение съгласно т. 10 на TP № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСКГТ на ВКС.
От събраните писмени доказателства, се установи, че е изтекла
законовата петгодишна давност за процесните везания, тъй като след
издаване на заповедта за незабавно изпълнение от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. №
479/2015 г. на Районен съд -Троян единственото прекъсване на давностния
срок е извършено с налагане на запор върху МПС от 16.09.2015 г.
Хипотезата на чл. 439 от ГПК регламентира възможността длъжника да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право. В случая е
налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която след установяване
на вземането със съдебно решение започва да тече давност, като за нейното
прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. В настоящия случай не се
доказа през този период да са предприемани действия конкретно по
отношение на ищеца И.А..
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат
от ищеца, в който смисъл и предявените иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан.
Относно разноските, ищеца е бил освободен на основание чл. 83 от
ГПК от внасянето на такси и разноски по делото. Пълномощника на А. – адв.
4
В. е представила списък с разноски – адв. хонорар в размер на 1 144 лева,
който на основание чл. 38 от ЗА следва да й бъде заплатен от ответната банка.
Ще следва с оглед изхода на делото „Банка ДСК“ АД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 615,13 лева – държавна такса, която не е
била заплатена първоначално от ищеца.
Мотивиран от горното съда
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, представлявано от Т..Х.-К. и Д.Н., че ИВ. П. АТ., ЕГН **********,
адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов” № 14, вх. А, ет. 3, ап. 6 /съд. адрес: гр.
Велико Търново, бул. „България” № 15, ет. 1, ап. 1, адв. Р.В. от ВТАК/, не
дължи сумата от общо 20 470,03 – двадесет хиляди четиристотин и
седемдесет лева и 03 стотинки, предмет на изп. дело № 20158800400592 при
ЧСИ Р.Д. - главница в размер на 9 318,61 лева, ведно със законна лихва,
считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 796,54 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за
периода от 20.04.2013 г. до 11.02.2014 г., сумата от 1 880,73 лева -
наказателна договорна лихва за периода от 11.02.2014 г. до 11.06.2015 г., сума
от 13,59 лева - такси и застраховка и сумата от 240,19 лева - разноски в
заповедното производство за държавна такса, представляващи претендирано
вземане по договор за кредит „Експресо“ № 51603 от 22.02.2008 г., за които
суми е издаден изп. лист на 16.06.2015 г. по ч. гр. дело № 479/2015 г. на ТРС,
поради изтекла погасителна давност за принудителното удовлетворяване
на изпълняемото право.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представляванот Т..Х.-К. и
Д.Н. да заплати на адв. Р.В. от ВТАК, адрес: гр. Велико Търново, бул.
„България” № 15, ет. 1, ап. 1, адвокатско възнаграждение в размер на 1 144 –
хиляда сто четиридесет и четири лева, при хипотезата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС -
държавна такса в размер на 615,13 – шестстотин и петнадесет лева и 13
стотинки.
Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6