№ 302
гр. Пазарджик, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря ЛИ. Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500420 по описа за 2022 година
Производството е по л.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№284 по
описа на съда за 2021 година е отхвърлен иска на ЗАД „А.“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.К.“ №2 против
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес: гр.С.,
бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление - Пазарджик за
заплащане на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ на сумата от 2672.10лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застрахователна полица №********** от 08.07.2015г. за имуществени вреди
на л.а. „Ауди А6“, рег. №...., причинени от непозволено увреждане в резултат
на ПТП, настъпило на 04.03.2016г. на път 11-84 в отсечката между гр.В. и
с.В., обл.Пазарджик, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба в съда до плащането, както и на сумата от 774.91лв. - обезщетение за
забава за периода 15.06.2016г. - 23.04.2020г.
Осъдено е ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Областно пътно управление -
Пазарджик съдебни разноски в размер на 350лв. и на основание чл.77 ГПК да
заплати по сметката за държавни такси на Районен съд - Пазарджик сумата от
150лв. - държавна такса за обратния иск.
1
Производството е проведено с участието на „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н „С.“, бул. „Д.“ №76, като трето лице помагач на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗАД „А.“ АД.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което да
предявените от ЗАД А. АД искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
Решението било неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства,
в отклонение от процесуалните правила.
Първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в противоречие
със събраните по делото доказателства и процесуалните правила приел за
недоказано възникването на деликтната отговорност на ответника Агенция
Пътна Инфраструктура, с мотиви, че препятствието е възникнало внезапно и
отстраняване, обезопасяване или обозначаване било обективно невъзможно.
Съдът приел, че ищецът не е навел твърдения за възникването на препятствие,
като обстоятелство, за което ответникът отговарял. В мотивите на решението
не било обсъдено твърдението на ищеца, че ответникът не е предприел
необходимите действия за предотвратяване на процесното събитие чрез
поставяне на предпазни мрежи, обезлесяване и обрушване на скалите над / в
непосредствена близост до пътното платно (в писмена молба за отстраняване
на нередовности, получена в деловодството на съда на 14.05.2021 г.).
Въведеното по делото твърдение за неподдържането пътя в изправност от
страна на ответника именно обхваща механизма на обсъжданото събитие -
падане на камък върху пътното платно. Т. е. неправилно се приемало, че
твърдението на ищеца за незаконосъобразно бездействие е единствено за
необезопасяване и необозначаване на препятствие.
В мотивите било прието, че останалите предпоставки от хипотезата на
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ са доказани по делото.
Съдът дал неправилна правна квалификация на предявения главен иск
и приложимото материално право следвало да е Кодекс за застраховането
(Обн. ДВ, бр. 103/2005 г., отм. ДВ, бр. 102/2015 г.), по арг. от § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането (в сила
от 01.01.2016 г.), съгласно който, за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на Кодекса за застраховането, какъвто е и процесният
случай (в сила от 09.07.2015 г.), се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.). освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по
делото липсват. Следователно приложимият закон е КЗ (отм.) и искът следва
2
да се квалифицира по чл. 213 КЗ (отм.).
В срок е постъпил писмен отговор от „Европейски пътища“ АД ,
участвало по делото като трето лице – помагач на страната на ответника.
Считат решението на Районен съд Пазарджик за правилно и
законосъобразно.
Ищецът не доказал исковата си претенция, като не било установено
повреждането на застрахованото имущество да е станало в следствие на
противоправно поведение от страна на АПИ или на лице за действията, на
което отговаря.
От изложените обстоятелства в исковата молба както и приетите по
делото писмени и гласни доказателства /свидетелските показания на водача
на автомобила И. И./ ставало ясно, че настъпилото ПТП с материални щети по
лек автомобил Ауди А6 е в резултат на внезапно инцидентно природно
явление - скално свлачище.
Произшествието възникнало на планински път, като от двете му страни
имало стръмни скални скатове . Свличане на скални маси възникнало в
момента, и нямало как да се предвиди от страна на АПИ или ДЗЗД „Пътно
поддържане област Пазарджик и Област Пловдив”, част от което е
Европейски пътища АД, съответно не е имало никаква възможност за реакция
по обезопасяването на пътния участък или възможност за предотвратяването
на свличането.
Ищецът се позовавал единствено на произтичащи от закона
задължения на стопанина на пътя - Агенция пътна инфраструктура да
осъществява контрол и поддръжка на републиканския път и да осигуряват
непрекъснато, безопасно и удобно движение по него.
Не се доказало наличието на противоправно, виновно поведение от
страна на служители на АПИ, което да ангажира отговорността й на
основание чл. 49 от ЗЗД, в качеството на възложител на тяхната работа,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията на АПИ произтичащи от
закона, както в случая тези за поддръжка на републиканските пътища
съгласно чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата Това било установено и от
показанията на св.И. И. управлявал увреденото МПС, към момента на
възникване на инцидента.
Събитието , предизвикало ПТП се е случило в момента на движение на
лекия автомобил в 18.00 ч ,когато са приключили дневните обходи и не е
имало никаква възможност за реакция от АПИ или от ДЗЗД за обезопасяване
на пътния участък и премахване на скалната маса. Предварителни сигнали за
наличието на паднали камъни по пътното платно, на които да не е реагирано
нямало, поради което и не било налице бездействие от страна на ответника.
Анализа на изложеното до тук , според ответника води до извода , че
ПТП е възникнало поради внезапно и неочаквано настъпило природно
3
явление срутване на скални маси.
Пътят на който е възникнало ПТП с материални щети по лек автомобил
Ауди бил тип планински, като по протежението му съществували множество
ограничителни знаци за скоростта на движение, както и предупредителни
знаци за възможност от падащи камъни. По презумпция водачите на
автомобили трябвало да се движат по такъв тип пътища с повишено внимание
,с отговаряща на ограниченията скорост, за да имат възможност за реакция
при възникване на опасност по пътното платно.
В дните предхождащи дата 04.03.2016г. както и в деня на
произшествието не е имало валежи от сняг или дъжд. Земната повърхност е
била суха и нямало видими индикации за възникване на опасност от падащи
камъни по пътното платно, поради свличане на скална маса, съответно е
нямало, как да се предвиди такова събитие за да се обезопаси надлежно
пътния участък.
Касаело се за случайно събитие - непредвидимо по своя характер, за
което служителите на АПИ не е имало как да узнаят в случая и да
предотвратят последиците от него.
По делото не се ангажирали никакви надлежни доказателства за
точното местоположение на въпросните камъни на пътното платно, за които
декларира водача, също така по никакъв начин не са описани размерът на
участъка от пътното платно с наличие на паднали камъни, ширина, дължина,
километър, др. По делото липсват доказателства относно местоположението
на падналите камъни, тоест до каква степен са се разпростряли по пътното
платно и тяхната големина от което да се направи извод, до колко е било
предотвратимо ПТП, и неизбежно ли е било увреждането на лекия автомобил
.
Имало разминаване в описаната обстановка на ПТП в съставения
протокол от служители на МВР и показанията на свидетеля И.. Свидетелят
дал показания, че графиката в съставения протокол за ПТП е неправилна,
като автомобилът е показан в дясното платно за движение, а той е бил в
лявото, както и камъните не са били отпред на автомобила а от дясната му
страна.
Пристигналите на мястото полицаи следвало да вземат отношение и да
съставят протокол, в който да отбележат ситуацията описана от свидетеля И.,
както и да останат на място за да предотвратят настъпването на други ПТП.
Такива действия не били предприети, което водело до извода, че на пътното
платно не е имало такова препятствие, че пряко да застраши сигурността на
движещите се по него, а самото ПТП е било незначително и възникнало по
невнимание на шофьора на увредения автомобил.
Не била установена причинно следствената връзка между твърдяното
препятствие, отговорността за неговото възникване на пътя и настъпилите
вреди.
4
По изложените съображения молят решението да бъде потвърдено.
Излагат доводи , изключващи отговорността на ответника по предявени
обратен иск , при евентуално уважаване на главния такъв.
Не било установено неизпълнение или некачествено изпълнение на
Договор РД-38- 19/09.10.2015г.
Ищецът по обратния иск, обосновавал своята претенция единствено на
основание чл.33 от Договора.
За основателността на обратния иск било необходимо да се установи ,че
е възникнала отговорност по договора или съответно щетите да са в резултат
на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора,
което, нито се твърдяло от ответника, нито се установявало от
доказателствата.
От представените по делото и не оспорени от страните писмени
доказателства било видно, че в месечното задание за март 2016г. няма
предвидени средства, както и няма конкретно възлагане от страна на АПИ за
обрушване на скални скатове или премахване на свлечени скални маси от
пътното платно.
В подкрепа факта за липса на възлагане за обрушване на скалните
скатове или премахване на паднали камъни по пътното платно били и
свидетелските показания на свидетеля К.Ч. служител на ОПУ - Пазарджик -
районна пътна служба В. на длъжност главен специалист. В съдебно
заседание проведено на 10.11.2021 г. свидетелят установил, че за процесния
участък за месец март 2016, както и за предходните месеци не е възлагано на
поддържащата фирма обрушване на скалните скатове или премахване на
свличания по пътното платно. За процесното ПТП не е бил подаван сигнал
към ОПУ Пазарджик, както и не е бил информиран за възникването на
инцидента или за наличие на паднали камъни по пътното платно. При
констатиране или получаване на сигнал за някакво препятствие на пътното
платно, каквото е падането на камъни свидетеля поясни, че има ред да се
уведоми незабавно фирмата отговаряща за поддръжката на пътния участък и
в рамките на половин час е възможно да се реагира за да се обезопаси пътния
участък и да се премахне препятствието. Такова уведомление не е направено,
нито със задание нито устно, тъй като стопанина на пътя в лицето на ОПУ
Пазарджик не е бил уведомен за инцидента, съответно не е възложено по
какъвто и да било начин премахването на намиращите се по пътното платно
камъни.
По отношение на обрушването на скатовете свидетелят излага, че на
този участък не е възлагано и не е извършвано, поради липсата на
потенциална опасност от големи свлачища. Самата оценка на риска от
свличане на скални маси се прави от специалисти по възлагане от АПИ, като
съгласно доклада на специалистите се монтират предпазни мрежи, каквито за
конкретния участък не са нужни.
5
В този смисъл били и показанията на св. П.А.М.. Считат, че не са
налице основания за ангажиране отговрността на изпълнителя – ответник по
обратния иск.
Молят решението да бъде потвърдено , евентуално отхвърлен
предявения срещу тях иск , като претендират разноски.
В дадения от съда е постъпило писмено становище, в което се развиват
същите доводи.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да
се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
По отношение дадената от съда правна квалификация:
Съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.410 ал.1
т.2 от КЗ.Като се съобрази нормата на § 22 от КЗ и безспорно установеното
по делото относно момента на сключване на застрахователния договор , то
действително вярната правна квалификация е чл.213 КЗ /отм/ във връзка с
§22 от действащия КЗ.
Това обаче не опорочава по никаква начин постановеното решение , тъй
като съдът е обсъдил наведените от страните и относими към спора факти и
обстоятелства. Не е налице хипотезата на произнасяне по непредявен иск,
постановеното решение е валидно и допустимо.
В исковата си молба против Агенция „Пътна Инфраструктура“ ищецът
ЗАД „А.“ АД твърди, че на 4.03.2016 година на път ІІ-84 в отсечката с.В.-
гр.В. настъпило ПТП , при което лек автомобил „Ауде А6“ .... КР,собственост
на „Порше – Лизинг БГ“ ЕООД ,управляван от И. И. при ляв завой попада в
зона на паднали върху пътното платно камъни.
В резултат на това били увредени двете десни гуми, описани като щети
на лекия автомобил в нарочно съставения протокол.
За процесното МПС бил сключен Договор за имуществена застраховка
„Каско“ при ищцовото ЗАД.
Подадено било уведомление за щетата , в изпълнение на договора били
описани повредите и на 6.04.2016 година изплатена на сервиза отстранил ги ,
сумата за ремонта в размер на 2672,10 лева.
С предприемане на тези действия ищецът встъпил в правата на
увредения срещу причинителя.
6
Ответникът ,като юридическо лице носел отговорност за вредите ,
причинени виновно от лицата ,на които е възложил работа.
ПТП възникнало на път , част от републиканската пътна мрежа и
именно на ответника било възложено да осигури безопасността на пътя, като
запълни процесната дупка , положи асфалт и съответно до извършването на
тези действия обезопаси пътя.
Непосредствено задължение на лицата ,на които ответникът е възложил
работа било да следят за изправността на пътната настилка , всички надземни
съоръжения и техническа инфраструктура, включително и в конкретния
случай за обезопасяване и сигнализиране на свлачището върху пътното
платно.
Тъй като това задължение не било изпълнено , то и следвало да се
ангажира отговорността на ответника.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума за
възстановяване на вредите ,но това не било сторено.
Молят ответника да бъде осъден да заплати сумата 2672,10 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на иска , както и сумата 774,91 лева –
лихва върху главницата за периода 15.06.2016-23.04.2020 година, както и
направените по делото разноски.
Размяна на книжа е извършена от СРС, пред който първоначално е
предявен иска и местната подсъдност на който е оспорена.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Ответникът оспорва иска , като сочи, че не е установено точното място
на произшествието, наличието на причинна връзка между него и
декларираните от водача на автомобила вреди, както и самия механизъм на
ПТП.
Не било установено противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо с бездействие и неизпълнение на задължението за поддържане на
пътното платно.
Причината за увреждане на автомобила според подаденото уведомление
декларация била „ попадане в зона на падащи камъни“.
В протокола за ПТП било отразено , че камъните са падали в момента ,
не са се намирали на пътното платно и не са престояли известно време.
7
Излагат се твърдения че ответникът изпълнява задължението си да
подържа републиканската пътна мрежа, като представя доказателства за
действието си по отношение на конкретния път, както ,че в деня на
произшествието и дните около него не е имало усложнена метеорологична
обстановка.
След проведена обществена поръчка бил сключен договор с ДЗЗД
„Пътно подържане област Пазарджик и област Пловдив“.
Последното е обосновало правия им интерес да направят искане и за
привличане на дружествата участващи в обединението като трети лица –
помагачи, за което е подадена нарочна молба.
Считат, че иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
претендират разноски.
В срока за отговор е предявен обратен иск от АПИ против „Европейски
пътища“ АД,“Грома холд“ ЕООД,“Инжинерстройинжинеринг“
ЕООД,участници в обединението ДЗЗД „Пътно подържане обаласт Пловдив
и област Пазарджик“.
Основавайки с на изложените в отговора обстоятелства относно
сключен договор за подържане на пътя с дружествата в обединението , молят
при евентуално уважаване на предявения главен иск да бъде уважен
предявения от тях обратен иск срещу привлечените по делото трети лица –
помагачи.
С нарочно определение РС Пазарджик , на който делото е изпратено по
подсъдност е допуснал привличането на трети лица помагачи и разменил
книжа по предявения обратен иск.
По-късно , тъй като е констатирал противоречие при изложението в
първоначалната искова молба относно обстоятелствата , при които е
настъпило ПТП, е дал указания за отстраняването на тази нередовност.
В изпълнение на тези указания ищецът е уточнил ,че ПТП е възникнало
като автомобила е попаднал/ преминал върху попаднали на пътното платно
камъни. Изрично в този смисъл е и изявлението на представителят на ищеца в
първото поведено съдебно заседание.
Противоправното поведение на ответника се изразявало в
неотстраняване на създаденото препятствие и съответно в не
8
предприемането на необходимите действия за предотвратяването му –
поставяне на предпазни мрежи, обезопасяване и обрушване на скалите.
Постъпил е писмен отговор по предвечния иск от ЗАД „А.“ АД от
„Европейски ътища“ АД – привлеченото трето лице-помагач. Изразено е
становище за недопустимост на иска , тъй като според изложените
обстоятелства щетите били възникнали в резултат н внезапно , неочаквано и
непредвидимо природно явление.
Оспорват иска по основание ,като сочат ,че се касае за планински път ,
по който има ограничения и предупредителни знаци.
Не бил изяснен механизма на ПТП, като в ПТП били описани едни щети
, в декларацията за щети – други и не било изяснено какви са точно
уврежданията и дали са резултат на ПТП. Подържат доводите , изложени от
ответника по иска.
Оспорват обратния иск , като излагат подробни доводи ,че не е налице
неизпълнение по сключения между тях и ответника договор.
Съдът е постановил определение по реда на чл.140 от ГПК ,като следва
да се посочи, че няма нарочно определение за приемането за разглеждане на
обратния иск.
Приел е за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата ,
че към датата на застрахователното събитие увреденото имущество е било
застраховано, както и ,че застрахователят е изпатил обезщетение в размер на
2672,10 лева.
Съдът , като обсъди всички доводи на страните и събрани доказателства
, прие за установено следното:
Между страните не е възникнал спор ,че автомобила , описан в исковата
молба е застрахован при ищцовото дружество ,като видно от
застрахователната полица е сключен договор застраховка „Каско“ и „З.“с
начало на действие 9.07.2015 година.
Не е спорно още, че е съставен протокол за осъществило се ПТП с този
автомобил , управляван от И. И.. Протоколът е съставен на 4.03.2016 година в
19,45 часа. В него е отразено, че пътувайки в посока В. – В. , водача на
автомобила при лек ляв завой попада на падащи в момента камъни. Отразени
са насени щети в предна дясна част. Безспорно е още, че водачът на
9
автомобила е подал уведомление – декларация до застрахователя, като е
посочил ,че при движение по пътя В. – В. е попаднал на падащи камъни , при
което е увредена предна броня , десен калник и др.
Образуване е преписка по щета при застрахователя. Предприети са
действия по ремонт на автомобила ,като в издадените документи
изчерпателно са посочени извършените ремонти работи. Не се спори още ,че
сумата , представляваща стойност на извършения ремонт в размер на 2672,10
лева е изплатена от застрахователя на собственика на автомобила „Порше
Лизинг БГ“ ЕООД на 6.04.2016 година. До Директора на ОПУ Пазарджик е
отправена регресна покана , плащане не е извършено.
Непосредствени впечатления за настъпването на ПТП има водачът на
МПС – разпитан като св. И..
Той установява,че се движел в посока В. – В. и в района на гара Цепина
при ляв завой с периферното зрение видял движещ се обект към автомобила ,
поради което и преминал в насрещното платно. Паднал голям камък , който
се разбил и отломките ударили автомобила му в предната дясна част. Обадил
се на телефон 112, произшествието било посетено от органи на КАТ и
автомобила бил прибран с Пътна помощ. Движещите се след него автомобили
също спрели, като те не пострадали.
По делото е прието заключение на експерт с авто-техническа
компетентност , чието становище е ,че причинените увеждания съответства
на описания механизъм – от падащ камък , чиито отломки са нанесли щети по
предната дясна част на автомобила. Становището на експерта е ,че водачът на
автомобила не е могъл да избегне препятствието.
Останалите гласни доказателства , събрани по делото , както и писмени
такива , са относими към принципното изпълнение на задълженията на
ответника да подържа републиканските пътища и в частност , предприетите и
извършени дейности на конкретния път.
При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че предявеният срещу
АПИ иск е основателен и следва да бъде уважен.
Процесуалните доводи касаят обстоятелствата , с които ищецът е
обосновал претенцията си. Действително е допусната известна небрежност и
неточност при предявяване на иска ,като са изложени твърдения за механизма
на ПТП неотносими към конкретната хипотеза. Част от несъответствията са
10
отстранени, но и в съдебното заседание представителят на ищеца е
продължил да подържа , че уврежданията на автомобила са причинени от
намиращи се на пътното платно камъни.
Отделно от това обаче ищецът е посочил , че произшествието се дължи
на не предприемането на необходимите действия за предотвратяването му –
поставяне на предпазни мрежи, обезопасяване и обрушване на скалите.
Това задължава съдът да извърши преценка за основателността на
претенцията и като съобрази така изложените обстоятелства и събрани
доказателства за тях.
При така събраните доказателства съдът намира, че механизмът на ПТП
е доказан, като той се установява както от показанията на разпитаните
свидетели, така и от заключението на вещото лице и приетите писмени
доказателства, които са в пълно съответствие помежду си. От тях се
установява, че при движение на автомобила в посочения участък на пътя е
паднал камък, отломките от който при разбиването му на платното удрят
автомобила в предната дясна част , въпреки направения опит от водача да
избегне увреждането. Механизмът на получаване на имуществените вреди се
установява от писмените доказателства /съставения протокол за ПТП,
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение/, гласни и
заключение на вещото лице. Показанията на водача на автомобила , макар и
заинтересован като свидетел следва да бъдат кредитирани , тъй като те са в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства.
Вземането на застрахователя се основава на нормативно
предоставеното му право да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, визирано в чл. 213 КЗ (отм.);. За да се приеме, че за
застрахователя се поражда суброгационното право да претендира изплащане
от причинителя на вредата на това, което е заплатил, следва да се установят
няколко елемента: наличие на имуществено застраховане; настъпване на
събитие, характеризиращо се като деликт, от който да се ангажира
гражданската отговорност на причинителя /с всичките му съставни елементи -
противоправно поведение, вреда и причинно - следствена връзка между тях/;
и изплащане от страна на застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение.
Безспорно е налице имуществена застраховка, покриваща имуществени
11
вреди, които могат да възникнат в резултат на настъпване на застрахователно
събитие, и валидна към момента на събитието.
Настъпило е застрахователно събитие , видно от заключението на
експерта е налице причинно - следствената връзка между установения
механизъм на ПТП и настъпилите вреди.
За да възникне отговорността на ответника да репарира вредите е
необходимо още наличието на противоправно поведение, което в случая се
изразява според ищеца в не предприемането на необходимите действия за
предотвратяването му – поставяне на предпазни мрежи, обезопасяване и
обрушване на скалите.
Не е спорно ,че произшествието е настъпило на път от републиканската
пътна мрежа и по силата на чл.30 от ЗП именно на АПИ е възложена
дейността по изграждане , поддържане и ремонта.
Това задължение не се оспорва от ответника , но неговото твърдение е,
че увреждането се дължи на внезапно и неочаквано настъпило природно
явление срутване на скални маси.
Първоинстанционният съд е приел тази теза , като за да отхвърли иска е
мотивирал решението си с довода ,че увреждането не се дължи на
противоправно поведение на ответника. Касаело се за внезапно възникнало
препятствие на пътното платно, чието отстраняване , обезопасяване или
обозначаване е било обективно невъзможно.
Следва да се посочи, че цитираните решения на Окръжен съд
Пазарджик , на които представителят на ответника по жалбата се позовава в
писменото си становище ,са постановени при коренно различна фактическа
обстановка.
За да се произнесе по това възражение на ответника , респективно на
третото лице – помагач , настоящият състав се позовава на съдебната
практика, подържана от касационната инстанция. Тази практика е застъпена
например решение 316-70 на І ГО на ВС , в което се приема, че ако
пропадането на определена скална маса трудно може да бъде предвидено, или
дори съвсем не може да бъде предвидено, това не означава ,че настъпилото
срутване се дължи на непреодолима сила. Средства и възможности за
укрепване на пластовете безспорно е имало и ако е било извършено, не би
било допуснато срутването. В решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. №
12
1716/1972 г. и № 1769 от 1979 г. на І ГО на ВС се сочи, че за освобождаване
от отговорност трябва да има не само непредвидимост и неизбежност както на
увреждането, така и на причинната връзка между него и увреждането.
Следователно, макар първоначалното събитие да е било непредвидимо и
неотстранимо, влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а
последиците-предвидени и избегнати. Същият извод за необходимостта да не
могат да бъдат предвидени последиците от събитието, се съдържа и в по-
новата практика/решение № 6 от 27.02.2013 г. по търговско дело № 1028/2011
г. на ВКС/.
В конкретния случай следва да се има предвид и ,че произшествието и
на 4.03.,тоест в рамките на сезона ,когато възможността за такива събития ,
поради изминалата зима и ,снеговалежи и влажност е напълно предвидима.
В настоящия случай приложение намира институтът на отговорност
за вреди, причинени при или по повод на възложена работа, който се явява
специална хипотеза на общия институт на непозволено увреждане. Съгласно
нормативната уредба в чл. 49 ЗЗД отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно-обезпечителна и с регламентирането й законодателят е целял да
гарантира обезпеченото лице, като предвиди реализиране на отговорността
спрямо лицето, което е възложило извършването на конкретната работа в
негова полза. Делинквент в хипотезата на непозволено увреждане по чл. 49
ЗЗД може да бъде й юридическо лице, за разлика от общия случай по чл. 45
ЗЗД. Вредите се считат за причинени при изпълнението на работата, когато са
последица от действие, което е извършване на възложената работа, или от
бездействие, при което е налице неизпълнение на задължение, предвидено в
диспозицията на съответната норма.
Между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че
пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е път от републиканската
пътна мрежа и по силата на чл.30 от ЗП и нормите на чл.8 от Наредба № РД-
02-20-19 от 12.11.2012 г. за текущо поддържане на пътищата задължен за
осъществяването на дейностите по поддържане и текущ ремонт на пътищата
на ответника.
Не налице и обективна невъзможност за предотвратяване на
увреждането.
Що се отнася до критериите за преценка от страна на съда за
13
непредвидимост и непредотвратимост на събитието следва да се има предвид
и приетото в Решение по гр.д.№ 3859 от 2017 година на ВКС.
По изложените съображения , въззивният съд намира, че регресния иск
предявен от ДД против АПИ е основателен и следва да бъде уважен.
Установено е от събраните по делото доказателства , че застрахователят
е изплатил на увредения обезщетение за увреденото имущество, като е даден
срок за възстановяване на сумата 2672,10 лева , изтекъл на 15.06.2016 година.
Следователно – основателна е претенцията и за изтекли лихви от този
момент , в който ответникът е в забава до предявяване на иска.
Поради изложеното , съдът намира ,че предявените искове срещу АПИ
са основателни и следва да бъдат уважен. Решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено и постановено друго ,като
на ищеца се присъдят сторените разноски. Съобразно представените по
делото списъци и доказателства за направени разноски , размера им съдът
приема на 585,32 лева ,като определя размера на юрискосултското
възнаграждение и за двете инстанции в размер на 100 лева.
С оглед изхода на първоначално предявения иск , съдът дължи
произнасяне и по обратния иск.
Обратния иск на АПИ срещу привлеченото трето лице помагач срещу
„Европейски пътища“ АД,“Грома холд“ ЕООД и „Инжстройинжинеринг „
ЕООД ,обединени в ДЗЗД „Пътно поддържане Обраст Пазарджик и област
Пловдив“ се основава на първо място на предмета на сключения с тях
договор за възлагане на обществена поръчка – чл.1 от договора и на
предвидената в този договор отговорност за неизпълнение – чл.33 от него.
Този иск намира правното си основание чл.288 във връзка с чл.287 от
ТЗ и чл.79 и 86 от ЗЗД.
Няма спор по делото, видно е и от представените писмени доказателства
, че между страните съществува валидно обилгационно правоотношение –
сключен е договор за възлагане на обществена поръчка с действие към
момента на настъпване на ПТП.
По силата на този договор ответниците са се задължили да извършват
дейностите по поддържане/превантивно , текущо, зимно и ремонтно –
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на територията на ОПУ
14
Пазарджик. В чл.5 от договора е предвидено , че дейностите се възлагат от
Възложителя на Изпълнителя с месечни , допълнителни и извънредни
задания. Отговорност на изпълнителя е предвидена в чл.33 от Договора ,
спорес който при причиняване на ПТП или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
изпълнителят носи имуществена отговорност за причинените вреди.
Регламентиран е и реда за контрол и приемане на работите, както и
отговорностите при неизпълнение.
Ищеца по обратния иск не излага конкретни доводи за неизпълнение на
договора, не твърди, че е възложил дейности на ответника , които са
предназначени и биха могли да предотвратят събития , като това ,
предизвикало ПТП и ответникът да не ги изпълнил изобщо или пък да не ги е
изпълнил качествено.
Нещо повече от събраните по делото доказателства е видно ,че такива
дейности на ответниците не са възлагани.
Договорната отговорност на ответниците се обосновава от наличие на
причинно – следствена връзка на настъпилото ПТП или щета с неизпълнение
или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на
нормативните технически изисквания. Последното възлага в тежест на ищеца
/възложител по договора/, при условията на пълно и главно доказване, да
установи не само наличието на договорно правоотношение между страните,
но и възлагане на дейност по поддържане по отношение на процесния участък
/независимо дали същото е годишно, месечно, допълнително или
извънредно/, респективно неизпълнение на възложената работа или нейното
некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред. Такова доказване
по делото не е направено. Обратното, установява се от представените и
неоспорени месечни задания и сертификати за действително изпълнени и
приети видове дейности, че определените по своя предмет и възложени за
процесния участък и в процесния период м. февруари – м април 2016 година
работи са били изпълнени и надлежно приети от възложителя. Липсват и
данни за възложени аработи имащи връзка с дейност по предотвратяване на
произшествия ,като конкретното на този пътен участък, последващи
възражения спрямо изпълнителя, за да се приеме наличие на основание за
прилагане на договорната отговрност.
15
По изложените съображения , съдът намира , че предявеният обратен
иск е недоказан и като такъв – неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по него на ответниците се дължат сторените разноски
пред двете инстанции , които съдът определя на общо 200 лева ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по 100 лева пред двете
инстанции. Разноските са направени от „Европейски пътища“ , АД , от това
дружество е направено искане за присъждане и представени списъци по
смисъла на чл.80 от ГПК.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
№284 по описа на съда за 2021 година,с което е отхвърлен иска на ЗАД „А.“
АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.К.“ №2
против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес:
гр.С., бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление - Пазарджик за
заплащане на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ на сумата от 2672.10лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застрахователна полица №********** от 08.07.2015г. за имуществени вреди
на л.а. „Ауди А6“, рег. №...., причинени от непозволено увреждане в резултат
на ПТП, настъпило на 04.03.2016г. на път 11-84 в отсечката между гр.В. и
с.В., обл.Пазарджик, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба в съда до плащането, както и на сумата от 774.91лв. - обезщетение за
забава за периода 15.06.2016г. - 23.04.2020г. и съответно разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес:
гр.С., бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление - Пазарджик
ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „С.К.“ №2 сумата от 2672.10лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№********** от 08.07.2015г. за имуществени вреди на л.а. „Ауди А6“, рег.
№...., причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на
04.03.2016г. на път 11-84 в отсечката между гр.В. и с.В., обл.Пазарджик,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда до
плащането, както и на сумата от 774.91лв. - обезщетение за забава за периода
15.06.2016г. - 23.04.2020г., както и разноски за двете инстанции в размер на
505,32 лева.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, адрес: гр.С., бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно
управление – Пазарджик срещу срещу „Европейски пътища“ АД,“Грома
16
холд“ ЕООД и „Инжстройинжинеринг „ ЕООД ,обединени в ДЗЗД „Пътно
поддържане Обраст Пазарджик и област Пловдив“ за сумата 3447,01 лева
,ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес: гр.С.,
бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление – Пазарджик да
заплати на „Европейски пътища“ АД разноски пред двете инстанции в
размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17