№ 21473
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110136334
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 05.09.2023 г. и 30.11.2023 г., на
Л. Б. Р., чрез адвокат В. К. /пълномощно на л. 7/, срещу [ ФИРМА ] ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от [ ФИРМА ] ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане от Л. Б. Р. срещу [ ФИРМА ] ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 50,00 лева, като част от сума в общ размер на 2 000,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне на
потребителски кредит № /21.11.2018 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с договор за поръчителство, сключен с [ фирма ] , евентуално въз основа на
недействителни договорни клаузи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.06.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молби от 05.09.2023 г. и 30.11.2023 г., се твърди, че на
21.11.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит № . между [ ФИРМА ] ЕООД –
като заемодател, и Л. Б. Р. – като заемател, по силата на който на заемателя е отпусната
заемна сума в размер на 2 000,00 лева срещу задължение да върне сума в общ размер на
2 460,00 лева, платима на 12 вноски, при фиксиран лихвен процент 23 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ 49,11 %. Съгласно договора изпълнението на задълженията на заемателя
следвало да бъде обезпечено от трето лице – [ фирма ]. С оглед последното, между
посоченото дружество и ищеца бил сключен договор за гаранция на същата дата –
21.11.2018 г., по силата на който за заемателя възникнало задължение да заплати на
дружеството-гарант възнаграждение в общ размер от 1 540,00 лева. В исковата молба се
излага, че ищецът е погасил изцяло сумата по договора в общ размер от 4 000,00 лева,
изплатена на кредитора [ ФИРМА ] ЕООД., вкл. възнаграждението по договора за гаранция.
Оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че същият не е
сключен в предвидената от закона форма, предвид използването на средства за комуникация
от разстояние съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а именно – без предварително представена
преддоговорна информация и без получаване на валидно съгласие от потребителя за
1
сключване на договора чрез електронно подписано писмено изявление от потребителя.
Наред с това, като самостоятелно основание за недействителност на договора сочи липсата
на съществени елементи от изискуемото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК и
конкретно: липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; липсата на клауза относно
правото на кредитополучателя на отказ от договора, условията и срока, при което същото
може да бъде упражнено; липсата на посочен общ размер на кредита чрез отразяване на
сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, както и на коректно
посочен ГПР. Посочва се, че в нарушение на императивните законови изисквания,
установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор за потребителски
кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни,
послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера
му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция в размер от 1 540,00
лева. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита, която реално е
заплатена от заемателя на ответното дружество-кредитор, поради което с невключването му
при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на
основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по
договора за гаранция представляват скрита печалба за кредитора, надбавка върху
главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е част от ГПР.
При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил максималния
такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. Като
самостоятелно основание за това сочи противоречието с добрите нрави на уговорената
възнаградителна лихва по договора, чийто размер надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, което на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК
обуславя нищожността на целия договор. В исковата молба се излагат твърдения за
недействителност и на договора за гаранция, пряко свързан с договора за потребителски
кредит, поради несъблюдаване на изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ. В условията на евентуалност ищецът оспорва договорите като унищожаеми
поради сключването му чрез въвеждане на Л. Р. в заблуждение от ответника чрез създаване
на невярна представа относно съществените елементи от съдържанието им и конкретно
относно действителния размер на общата сума, която кредитополучателят следва да върне.
Наред с това, договорите са сключени и при грешка. Евентуално – в случай на извод, че
договорите са действителни, ищецът оспорва валидността на конкретни договорни клаузи, в
т.ч. клаузата на чл. 5 от договора за кредит, предвиждаща обезпечаване на заема с
поръчителство. Посочва, че последното има за цел единствено начисляване на допълнителни
разходи по кредита, пряко противоречи с разпоредбата на чл. 16 ЗПК за предварителна
оценка на кредитоспособността на потребителя, както и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не
позволя на ищеца да прецени икономическите последици от сключване на договора по ясен
и недвусмислен начин, което я прави неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Намира за
нищожна и клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаградителната
лихва в уговорения размер, като противоречаща на добрите нрави. Предвид
недействителността на договора за кредит и на свързания с него договор за гаранция и на
основание чл. 23 ЗПК ищецът намира за недължимо платена на ответника [ ФИРМА ] ЕООД
сумата от 2 000,00 лева, формирана като разлика между общо платената от него в размер от
4 000,00 лева и реално дължимата от 2 000,00 лева, равняваща се на размера на чистата
стойност на кредита. В настоящото производство отправя искане за присъждане на сумата
от 50,00 лева като част от общо дължимата от 2 000,00 лева, представляваща платена без
основание на ответника сума по процесните договори, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че между страните не е бил сключен договор за кредит на сочената в исковата
молба дата, вкл. че на същата дата няма постъпила от страна на Л. Р. заявка до ответника за
отпускане на кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на договор за
потребителски кредит № /21.11.2018 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с договор за поръчителство, сключен с [ фирма ] ЕАД, с посоченото в исковата
2
молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват добрите нрави; 2./ извършено
плащане на сумите по договора в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество по реда на чл. 190 ГПК да представи в срок до
първото по делото открито съдебно заседание всички налични у него документи, касаещи
договор за потребителски кредит № /21.11.2018 г., в оригинал, в случай, че дружеството
разполага с такива.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото неучастващо делото лице
„Изипей“ АД, ЕИК: ., в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, да представи заверени преписи от платежни документи,
уд.еряващи плащане на суми от лицето Л. Б. Р., с ЕГН: ********** в полза на [ ФИРМА ]
ЕООД за погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № /21.11.2018 г. в
случай, че дружеството разполага с такива документи, като му УКАЗВА, че при
неоснователно непредставяне на документите в указания срок, ще му бъде наложена глоба
по чл. 87 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лева, от които 200,00
лева, вносим от ищеца, и 150,00 лева, вносим от ответника, в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи справка за всички извършени от нея
плащания по договора за кредит, като необходимо с оглед въпросите, предмет на ССчЕ.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 500,00 лева, вносим от ответника, в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К., тел. ..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на ответника – препис от уточнителните молби от 05.09.2023 г. и
30.11.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3