Р Е
Ш Е Н И Е
гр.С., 20.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ВО, ІI Д състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
Драгомир Драгнев
Членове: Мая Дамянова
Моника Добринова
при секретаря А.М., като разгледа
докладваното от мл.съдия М.Добринова гр.д.
№ 9081 по описа за
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Н.” ООД срещу решение на Софийски районен съд, 70 състав,
постановено на 29.04.2011 г. по гр.д. № 14498/
В жалбата е
изложено, че атакуваното решение е неправилно поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по
делото, с който да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои
твърдения не се сочат доказателства. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно
е приел, че е налице трудова злополука, тъй като ангажираните по делото
доказателства не установява наличието на такава. Сочи, че неправилно е прието,
че са налице всички предпоставки на чл. 200, ал. 1 КТ. Излага, че съставът на
Софийски районен съд не е отчел съпричиняването на вредата от ищеца. Твърди, че
увреждането е настъпило поради грубо нарушаване на определените мерки за
безопасност от страна на работника, тоест при груба небрежност.
Въззиваемият М.Г.
оспорва жалбата. Изразява становище, че същата е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Софийски районен
съд е сезиран от М.М.Г. с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „Н.” ООД за
заплащане на сумата 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и на законна лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението. В
исковата молба е изложено, че на 27.10.2006 г. ищецът е сключил трудов договор
с ответното дружество със срок за изпитване до 27.01.2007 г. с продължителност
на работния ден четири часа. След изтичане на уговорения срок Г. продължил да
работи без противопоставяне от страна на работодателя, поради което трудовият
договор се трансформирал в безсрочен. Ищецът излага, че на 20.04.2007 г. около
13.30 часа на работния обект на ответника, находящ се в ж.к. „Л.”, ул. „Ц.Й.” №
168, като вадел пирони от греда един пирон отхвръкнал и го ударил в лявото око.
Веднага бил заведен от двама свои колеги в 26-та поликлиника, където бил
прегледан по спешност и било установено наличие на чуждо тяло в окото, като му
било издадено медицинско направление за „П.М.Б. за А.Л.” – гр. С. – очно
отделение, където било извършено лечение и била издадена епикриза. В исковата
молба се твърди, че с разпореждане № 8989/ 27.01.2010 г., издадено от СУ
„Социално осигуряване”, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от М.Г.
злополука с вх. № 1164/ 17.12.2007 г. на СУСО била приета за трудова злополука
по чл. 55, ал. 1 КСО. Изложено е, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК и му е
издадено експертно решение № 1596/ 29.09.2008 г. от „Пета МБАЛ С.” с оценка 10.50
% намалена трудоспособност със срок на инвалидност 3 години от датата на
инвалидизиране /30.10.2007 г./ до 01.09.2011 г. с водеща диагноза „травма на
окото и очната орбита”. М.Г. твърди, че от злополуката е получил намаляване на
зрението на лявото око и намалена ориентация спрямо заобикалящата го среда,
което го прави неспособен да изпълнява предишните си трудови задължения като
строителен работник. Сочи, че е претърпял болки и страдания при настъпилото
увреждане и продължителното лечение, придружено с операция на окото, като продължава
да търпи такива.
Ответникът „Н.” ООД
оспорва предявените искове.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и
доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно и
от събраните по делото доказателства се установява, че към 20.04.2007 г. между М.Г.
и „Н.” ООД е съществувало трудово правоотношение.
Като доказателство по делото е прието
копие от разпореждане № 8989/ 27.01.2010 г., издадено от Национален
осигурителен институт, Столично управление „Социално осигуряване”, с което на
основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от М.Г. злополука от 20.04.2007 г. се
приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Представено е копие от експертно решение
№ 1596/ 29.09.2008 г. на ТЕЛК, от което е видно, че на М.Г. е призната 10.5 %
намалена работоспособност за срок от 3 години от 30.10.2007 г. до 01.09.2011 г.
с водеща диагноза „травма на окото и очната орбита”.
От заключение на съдебно-медицинска
експертиза, прието от първоинстанционния съд, се установява, че от претърпяната
на 20.04.2007 г. травма ищецът е получил разкъсна рана на роговицата и
нарушение на целостта на предната капсула на лещата на лявото око, което е
довело до потъмняване на същата. Вещото лице сочи, че на 26.04.2007 г. е
възстановена целостта на роговицата, като е зашита раната, а на 14.08.2007 г. е
отстранена оперативно потъмнялата наранена леща и е поставена изкуствена леща,
но зрението не е възстановено напълно.
По делото е прието и заключение на
тройна съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че претърпяната
от Г. на 20.04.2007 г. травма, изразяваща се в контузно-разкъсна рана на
роговицата и нарушение целостта на предната капсула на лещата на лявото око, е
наложила извършването на хирургична интервенция по възстановяване целостта на
очната ябълка и отстраняване по хирургичен път на потъмнялата леща и
имплантиране на вътреочна леща. Вещите лица излагат, че работоспособността на
ищеца е била загубена, непосредствено след травмата и в постоперативния период,
като в по-далечна перспектива тази работоспособност няма да бъде възстановена
напълно или в степен, че да може да изпълнява досегашната си работа. В
заключението е посочено, че е невъзможно пълно възстановяване, поради настъпили
патоанатомични и патофизиологични промени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. Проверка на правилността на решението съдът извършва
въз основа на наведените в жалбата доводи.
Настоящият съдебен
състав намира, че решението на Софийски районен съд е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е разпределил доказателствената тежест и
не е указал за кои твърдения не се сочат доказателства. Съдът не е имал
основание да дава указания на „Н.” ООД за необходимостта от представяне на
доказателства, тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба, в който
да изложи възраженията си срещу исковата претенция. Такива указания следва да
бъдат давани, когато с отговора са направени възражения и са посочени факти, на
които те се основават /в този смисъл е и Решение № 429/ 21.06.2010 г. по гр.д.
№ 1151/
Правилно съставът на Софийски районен
съд е приел, че се установяват елементите от фактическия състав на чл. 200, ал.
1 КТ /наличие на трудово правоотношение между страните по делото, настъпила
трудова злополука и претърпени от работника вреди вследствие на злополуката/,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение, че от
ангажираните по делото доказателства не установява наличие на трудова
злополука. Характерът на злополуката като трудова се установява от представеното
разпореждане № 8989/ 27.01.2010 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от
Национален осигурителен институт, Столично управление „Социално осигуряване”.
Посоченият административен акт е официален удостоверителен документ, който има
обвързваща съда доказателствена сила относно установените в него факти и в
частност за наличието на трудова злополука /в този смисъл е Решение № 319/
22.06.2010 г. по гр.д. № 204/
Във
въззивната жалба на „Н.” ООД е направено възражение, че първоинстанционният съд
не е отчел съпричиняването на вредата от ищеца и че увреждането е настъпило поради
грубо нарушаване на определените мерки за безопасност от страна на работника,
тоест при груба небрежност. Съдът няма задължение за служебно произнасяне, без
да е наведено подобно възражение от страна на ответника, да се произнася по
въпроса за съпричиняване. В настоящия случай възражението за проявена от ищеца
груба небрежност е направено за първи път с подадената въззивна жалба, поради
което съставът на Софийски районен съд не се е произнесъл по този въпрос.
Съгласно
чл. 133 ГПК, когато в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи
възможността да упражни тези права по-късно. С оглед на обстоятелството, че
възражението за проявена от страна на работника груба небрежност е направено за
първи път пред въззивната инстанция и съответно след изтичане на преклузивния
едномесечен срок за отговор на исковата молба, настоящият съдебен състав
намира, че същото не следва да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано.
Поради
изложеното въззивният състав намира, че подадената от „Н.” ООД жалба е
неоснователна, а атакуваното решение на Софийски районен съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора „Н.” ООД следва
да бъде осъдено да заплати на М.Г. направените от него съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийски районен съд, 70 състав,
постановено на 29.04.2011 г. по гр.д. № 14498/
ОСЪЖДА „Н.” ООД, вписано в ТР при АВп. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н.”, бл. ***, ет. *, ап. **, да заплати на М.М.Г., с ЕГН **********,
сумата 1 000 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1. 2.