Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 / 23.10.2019г.
гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На седми октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ….…………
А Н Х дело номер.........247...........по описа
за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като е
образувано по повод подадената жалба от А.Ш.Д. против наказателно постановление
№ 19-0454-000112 от 12. 06. 2019 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе,
с което на жалбоподателя за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание– глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.. На основание Наредба Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки. Жалбоподателят А.Ш.Д. е останал недоволен от наказателното постановление, счита същото за
незаконосъобразно и желае то да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован се явява
лично и чрез неговия процесуален представител взема същото становище по жалбата, желае да бъде разпитан
един свидетел при режим на довеждане.
За административнонаказващия орган редовно
призован не се
явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя А.Ш.Д. наказателно
постановление № 19-0454-000112 от 12. 06. 2019 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе
е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. Д №
907700 от 11. 01. 2019 година, с който
АУАН са констатирани две извършени административни нарушения от жалбоподателя Д. на
дата 11. 01. 2019 година, които се
изразяват в следното: На 11. 01. 2019 г. около 21, 45 часа в село Манолич, на главната улица в посока изхода за с. Велислав, управлявал собствения
си л. а. Джип с рег. № А3363МС, като отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство –дрегер 7510 с фабр. № АRDN 0066 в издишания въздух, както и не изпълнява
предписанието за изследване с вземане на кръвна проба за химически анализ.
Издаден талон за медицинско изследване с № 0000200. Водачът отказал да даде
кръвна проба за химичен анализ. Посочено е, че с това си действие водачът е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Водачът не представил
свидетелство за управление на МПС и КТ към него, с което е извършил
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Д.Я.- на длъжност „Младши автоконтрольор“ при РУ Сунгурларе и
С.Н.К.-***, които свидетели се явяват
свидетели - очевидци на станалото, същите посочват, че на датата на съставяне на
акта са били на работа нощна смяна от 18.00 часа до 06.00 часа на следващия
ден. Не помнят точното време, било е в тъмната част на денонощието, когато са
извършвали обход на с. Манолич и в далечината забелязали да се движи автомобил.
Предприели действия по спирането, но го загубили по улиците на селото. Не могат
да кажат дали водачът на автомобила ги е видял. В последствие продължили обхода на
селото, като няколко пъти са преминавали покрай кръчмата, където е имало хора.
При едно от преминаванията в центъра на селото видели, че на един от спрелите
автомобили светят стоповете. Автомобила не се движил. Решили да проверят дали в
автомобила има хора и кои са те. При приближаването на автомобила видели, че
жалбоподателят се намира на шофьорското място/мястото на водача/. Двигателят на
автомобила не е работел, а единствено светели стоповете. Поискали документи от
водачът и същия ги представил- лична карта и талон на автомобила, не могат да
кажат дали е представил свидетелство за правоуправление. Докато разговаряли с водача,
незнайно откъде им се нахвърлили 4-5 лица, които започнаха да се държат грубо и
арогантно спрямо тях. Започнали да ги заснемат с телефони, заплашвали ги, че ще
качат снимки в интернет как извършват проверка. Не познават лицата и не са
установили самоличността им. Не са поискали помощ или съдействие от други
служители на полицията. Св. Я. извършвал проверката на жалбоподателя, а св. К.
осигурявал периметъра, като е охранявал колегата си и себе си, с оглед присъствието на
агресивните лица. Св. Я. е поканил жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол,
но същия е отказал. Свидетелят не може да посочи поради какви причини
жалбоподателя е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол, не може да
каже дали автомобила, който с колегата си са видели в движение по рано е същия
автомобил, в който е седял жалбоподателя. Св. Я. твърди, че е съставил акт на
жалбодателя, понеже същия е седял на шофьорското място и с оглед напрегнатата
обстановка по време на проверката. Посочва, че жалбоподателя не му е замирисал
на алкохол.
Според показанията на св. К., автомобила, в който са
установили жалбоподателя, няколко минути по рано не е бил на мястото, където са
го установили. Няколко минути преди това, са преминавали от там, но автомобила
го е нямало. Според него е спрял малко
преди пристигането им. Не е видял автомобила в движение.
В съдебно заседание е разпитан и св. Е. С. М., живущ ***, в центъра. Свидетеля си спомня за случая. Излязъл в
двора си и видял, че А. е паркирал до неговата
ограда автомобила си джип „Чероки“. В момента си вземал цигари от колата и се заприказвали. Свидетелят
бил от вътрешната страна на оградата, а жалбоподателя от външната. Питал го как
е. Говорили са около 10 минути и повече, преди да дойдат полицаите. Не е видял А.
да кара автомобила. Служителите му поискаха личната карта и документи и си
говорели, а той останал в двора. Чул, че му поискали лични документи. Не е чул
дали са му искали да даде проба за алкохол.
Нямало е тълпа и кръчмата не е работела.
От така събраните писмени доказателства и свидетелски
показания не се доказва, че жалбоподателя е управлявал моторно превозно
средство по време на извършената му проверка или непосредствено преди това. Видно
от свидетелските показания на служителите на МВР, същите са установили
жалбоподателя седнал на мястото на водача на автомобила, но при неговото
установяване, двигателя на автомобила не е работил и жалбоподателя не е извършвал
каквито и да било действия по предвижването на автомобила, което от своя страна
изключва управлението на моторно превозно следство.
В
разпоредбата на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е посочено, кой
е водач по смисъла на този закон:
"Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Жалбоподателя
не попада нито в една от изброените категории и в тази връзка същия не е имал
качеството на водач и следователно не е имало основания да бъде изпробван за
употреба на алкохол и отказа му да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол, както и неизпълнението на предписание за
изследване с вземане на кравна проба са били напълно основателни.
Посочената
в АУАН и възпроизведена в последствие в Наказателното постановление разпоредба
от ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 визира именно задълженията на водач, каквото
качество жалбоподателя Д. е нямал.
Същото се отнася и за второто нарушение визирано в
обжалваното наказателно постановление- на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи:1. свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;“
Жалбоподателя
към момента на извършената проверка не е имал качеството на водач и
следователно не е бил задължен да носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят
не е извършил процесните административни нарушения, поради което се налага отмяна на процесното наказателно
постановление като напълно незаконосъобразно на горепосочените основания.
В тази връзка съдът намира, че неправилно и напълно незаконосъобразно
спрямо жалбоподателят е осъществено административно наказателно производство, тъй
като неправилно и напълно незаконосъобразно актосъставителят е отразил неверни данни в
АУАН сер. Д № 907700 от 11. 01. 2019
година, като е посочил описание на нарушение, което не е било извършено и не е
било установено по посочения в закона ред, а адм. наказващия орган преценявайки
събраните по административно наказателната преписка доказателства е наложил административно
наказание без да са били приложени достатъчно доказателства за неговото
извършване, с което са били нарушени процесуалните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 52 и сл. от ЗАНН. В случая е налице и твърдяната от
жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и НП, поради което същото следва да
бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №
19-0454-000112 от 12. 06. 2019
година на Началник РУ към ОДМВР Бургас,
РУ Сунгурларе, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение сер. Д № 907700 от 11. 01. 2019 година срещу А.Ш.Д. с ЕГН **********
***, с което на жалбоподателя за твърдяно извършено от него администтративно нарушение
на разпоредбата на чл.174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание–
глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24
месеца; и за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв., като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: