№ 13064
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110160360 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
411 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ,,Дженерали Застраховане“ АД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Д. Х.,
срещу ЗК ,,Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата
от 623,55 лева /включва и 15 лева ликвидационни разноски/, представляваща
регресно вземане за заплатено от ищеца на трето лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване
на увреждания по застрахован товарен автомобил марка „Мерцедес 413ЦДИ“,
с рег. № РА****ВТ по щета № *********/2024 г., които ответното дружество
дължи като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач
на лек автомобил марка „Ивеко Дейли“, с рег. № РА****ВХ при настъпило на
15.12.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
44095/2024 г. на СРС – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2023 г., в гр. Пазарджик, два
автомобила: лек автомобил марка „Ивеко Дейли“, с рег. № РА****ВХ и
товарен автомобил марка „Мерцедес 413ЦДИ“, с рег. № РА****ВТ се
движили в кръговото кръстовище на мост ,,Марица”. Предвид организацията
на движение на кръгово кръстовище т.а. „Мерцедес 413ЦДИ“ бил принуден да
спре, заради спиране на автомобилите, движещи се пред него, но намиращият
се зад него водач на л.а. „Ивеко Дейли“ не успял да спре. Поради това и
1
ударил спиращия пред него т.а. „Мерцедес 413ЦДИ“, в резултат на което е
причинил щети на същия. Произшествието е настъпило поради несъобразена
скорост спрямо пътната обстановка, неспазване на дистанция и слаб контрол
върху автомобила от страна на водача на л.а „Ивеко Дейли“.
Посочва се, че след настъпването на ПТП двамата водачи са съставили
двустранен констативен протокол, в който са се съгласили, че произшествието
се дължи на действията на водача на л.а „Ивеко Дейли“.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор
за застраховка ,,Каско”, полица № 0312230047015052, валидна от 13.05.2023 г.
до 12.05.2024 г., при дружеството ищец е образувана преписка по щета №
********* и са извършени оглед и опис на щетите – ляв ъгъл на задна броня,
заден ляв ъглов панел, ляв стоп, задна лява врата, задна степенка, панта на
задна лява врата, ляв светлоотразител на задна броня. На 19.12.2023 г. е
изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на описаните щети
по сметката на ,,Декор” ООД /собственик на товарен автомобил марка
„Мерцедес 413ЦДИ“, с рег. № РА****ВТ/ в размер на 608,55 лева. За
определяне размера на дължимото обезщетение са извършени и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
Посочва се, че след изплащане на обезщетението на основание чл. 411 от
Кодекса на застраховането ищецът е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на изплатеното обезщетение срещу застрахователя по
застраховка ,,Гражданска отговорност” на отговорния за ПТП водач до
размера на обезщетението заедно с обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
На следващо място по делото се твърди, че към момента на настъпване
на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а „Ивеко Дейли“
била застрахована със застраховка ,,Гражданска отговорност” при ответното
дружество, съгласно справка от Гаранционен фонд.
Твърди се, че с регресна покана с изх. № ********* от 08.05.2024 г.
ищецът е предявил вземането си пред ответника. Поканата била получена на
09.05.2024 г. от длъжника. Последният с писмо с входящ № 310B010859 от
14.05.2024 г. допълнително изискал документи по щетите, въпреки че същите
са били напълно окомплектовани от ищеца. Писмото според ищеца се явява
отказ за изплащане на регресните претенции, които до датата на предявяване
на исковата молба все още не са изплатени.
Посочва се, че пред Софийски районен съд било депозирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело № 44095/2024 г. по описа на СРС.
Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414
ГПК.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: застрахователна полица №
0312230047015052 за застраховка ,,Каско на МПС”; двустранен констативен
протокол за ПТП от 15.12.2023 г.; искане за оценка на вреди и анкетна карта;
свидетелство за регистрация на т.а. „Мерцедес 413ЦДИ“, с рег. № РА****ВТ“;
2
Протокол № 13846-17026445067 за извършен оглед на МПС; опис-заключение
по претенция № *********/15.12.2023 г. с експертна оценка на стойността на
ремонта; ликвидационен акт № 1127886 от 18.12.2023 г.; Преводно нареждане
от 19.12.2023 г. за платено застрахователно обезщетение; регресна покана с
изх. № ********* от 08.05.2024 г.; писмо от ответника с входящ №
310B010859 от 14.05.2024 г.; снимки на щетите.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск като
недопустимо, евентуално изцяло по основание и размер като неоснователен и
недоказан.
По отношение на допустимостта се твърди, че пред ЗК ,,Лев Инс” не е
отправяна извънсъдебна претенция за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение от ищцовото дружество заедно с необходимите
документи към нея, съответно не е предоставена възможност на ответника да
се запознае с процесната претенция и да се произнесе по основателността й..
От гледна точка основателност на първо място се оспорва се
настъпването на ПТП при обстоятелствата, описани в исковата молба,
наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените вреди,
поведението на водача на л.а „Ивеко Дейли“ като единствен виновен за ПТП.
Възразява се срещу възникването на валидно застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и водача на т.а. „Мерцедес
413ЦДИ“.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
л.а „Ивеко Дейли“.
Възразява, че увреденият т.а. „Мерцедес 413ЦДИ“ не е бил технически
изправен, което съгласно Общите условия на ищцовото дружество изключва
отговорността на застрахователя по застраховка ,,Каско на МПС”, поради
което застрахователно обезщетение е следвало да не бъде платено.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредите от водача на т.а. „Мерцедес 413ЦДИ“, който е нарушил разпоредбата
на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за
основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че е прекомерно
завишен.
По делото са разпитани свидетели: А. Г. С. /водач на т.а. марка
,,Мерцедес“, модел ,,413ЦДИ“ – разпитан по делегация/ и С. В. К. / водач на
л.а. марка ,,Ивеко“, модел ,,Дейли“/. Изслушана е съдебно автотехническа
експертиза /САТЕ/ с вх. № 155657/05.05.2025 г.
В проведеното на 03.06.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител, който изразява
становище за отхвърляне на претенциите. Излага подробни доводи, с които
оспорва механизма на ПТП.
3
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 24803/07.08.2024 г. по
ч.гр.д. № 44095/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0312230047015052 /11.05.2023 г.
„Каско“ / се установява, че относно т.а. марка ,,Мерцедес“, модел ,,413ЦДИ“ с
рег. № **** ВТ, собственост на „Декор“ ООД, е налице имуществена
застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на действие от
13.05.2023 г. – 12.05.2024 г. – за сумата от 5000 лева при премия от 227.50
лева, платима еднократно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна т.а. марка ,,Ивеко“, модел ,,Дейли“, с рег. № РА **** ВХ собственост на
„Фри арт“ ЕООД имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, валидна към 15.12.2023 г.
Страните не спорят и че на 15.12.2023 г. около 12.30 часа, двата
автомобила се намирали в гр. Пазарджик, в района на „кръгово“ кръстовище
на мост Марица, когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП /ДКП/ от 15.12.2023 г. ПТП настъпило около 12.30 часа като за т.а. марка
,,Мерцедес“, модел ,,413ЦДИ“ ударът бил в задна лява част, а за т.а. марка
,,Ивеко“, модел „Дейли“ в предна дясна част. Съгласно схемата на ПТП в
кръговото кръстовище са навлезнали три автомобила, като първият
/нучастващ в ПТП/ намалява скоростта/спира, поради което зад него същите
действия предприема т.а. марка ,,Мерцедес“, когато обаче е ударен от третия и
движещ се зад него т.а. марка ,,Ивеко“. Вписана е забележка, че водачът на т.а.
„Ивеко“ е виновен за инцидента, независимо, че същият е обозначен като
водач на превозно средство „Б“, както и че т.а. ,,Мерцедес“ нямал стоп
светлини.
В показанията си свидетелят А. Г. С. /водач на т.а. марка ,,Мерцедес“,
модел ,,413ЦДИ“/ разказва, че помни да е участвал в ПТП на 15.12.2023 г. в
гр. Пазарджик, като управлявал лекотоварен автомобил „Мерцедес“. Разказва,
че същото настъпило на мост над р. Марица, на завой – на път за парк
„Острова“ – сутринта, при условия на леко мокра пътна настилка, доколкото
имало ръмеж и лека мъгла като в зоната на ПТП нямало пътен знак. Допълва,
че се движел със скорост около 20/30 км/ч като пред него имало друг
автомобил. Последният внезапно натиснал спирачки, поради което свидетелят
сторил същото и спрял рязко, но движещият се зад свидетеля автомобил марка
„Ивеко“ не успял да спре и ударил колата на свидетеля. Уточнява, че и трите
автомобила завивали по посока парк „Острова“ и били един зад друг. Твърди,
че при това положение ударът за неговия автомобил бил в задна лява част.
4
Доколкото автомобилът бил застрахован по „Каско“ дружеството собственик
се обърнало към застрахователя, който заплатил обезщетение. За ПТП двамата
водачи съставили ДКП, който другият водач подписал, защото бързал.
На следващо място свидетелят поддържа, че управляваният от него т.а.
„Мерцедес“ бил в изправност към датата на ПТП вкл. му работели задните
стоп светлини, като същият се движел на около 5/6 метра от автомобила пред
него в кръстовището. Според свидетеля вината за ПТП била на водача на т.а.
марка „Ивеко“, който се движел зад него, но не спазвал достатъчна дистанция
и поради това не успял да спре своевременно. След ПТП свидетелят не можел
да покаже на другия водач, че левият стоп работел, защото вече бил счупен, но
поддържа, че другият светел. Допълва, че преди съставяне на протокола
двамата водачи имали известни разногласия, но в крайна сметка другият водач
приел, че е виновен, защото не спазвал дистанция. Свидетелят разпознава своя
подпис и почерк като водач на превозно средство „А“.
В показанията си свидетелят С. В. К. /водач на т.а. „Ивеко“/ твърди, че
на 15.12.2023 г. участвал в ПТП като управлявал т.а. „Ивеко“. Същото
настъпило в гр. Пазарджик – около 11 часа преди обяд при леко мокра пътна
настилка, защото ръмяло, но добра видимост, на мост над р. Марица, на
кръгово кръстовище в близост до „Шел“ в посока към „Острова“. Свидетелят
разказва, че в кръговото кръстовище били навлезли три автомобила като
свидетелят бил третата кола. Непосредствено след изхода от кръстовището
имало пешеходна пътека, поради което първият автомобил спрял, за да
пропусне пешеходец. Според свидетеля имало трафик, поради което
автомобилите се движели с около 10 км/ч. Разказва, че ударът настъпил,
докато се изтегляли от кръстовището – тъй като автомобилът пред него спрял,
защото спрял първият автомобил. Допълва, че ударил колата пред него в лява
задна част, а автомобила на самия свидетеля ударът бил в предна дясна част.
Доколкото първоначално водачите имали разногласия за ПТП се обадили
на тел. 112. От там обаче отказали да изпратят екип на „Пътна полиция“ като
на свидетеля било разяснено, че той е виновен, доколкото не е спазил
дистанция. Свидетелят обаче поддържа, че и другият водач имал вина, тъй
като задните му стоп светлини не били изправни и не работели. Поддържа, че
същите изобщо нямали крушки в гнездата си и затова нямало как да работят
дори преди удара. В крайна сметка обаче свидетелят приел, че е виновен,
защото се движел като последна кола и не спазил дистанция от автомобила
пред него. Затова и подписал протокола за ПТП като отбелязал себе си за
виновен водач. Въпреки това свидетелят счита, че автомобилът пред него не
бил сигнализирал за спирането си, доколкото нямал стоп светлини и също
следвало да носи част от вината за ПТП - като тази вина според свидетеля
възлиза на 40 %, при собствена такава на свидетеля от 60 %.
При преценка на показанията на свидетелите съдът констатира, че
между същите досежно механизма на настъпване на ПТП е налице известно
противоречие относно вината на настъпване на същото и в частност дали е
имало неизправност по т.а. „Мерцедес“. В тази връзка, а и предвид обсъденото
по-долу заключение по САТЕ, съдът намира, че следва да се основе на
експертизата при обсъждане на показанията в тази им част.
5
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Мерцедес“
по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
********* /15.12.2023 г.
Видно от протокол за оглед и анкетна карта при автомобил марка
„Мерцедес“, модел „413ЦДИ“ са увредени: ъгъл задна броня ляв, ъглов панел
заден ляв, стоп ляв, врата задна лява, степенка задна, панта задна лява врата,
светлоотразител задна броня ляв. За отстраняване на посочените щети се е
наложил ремонт, боядисване и подмяна. Посочените операции като труд и
материали са оценени на стойност 608.55 лева. Посочената сума е заплатена
на собственика на увредения автомобил „Декор“ ООД с платежно нареждане
от 19.12.2023 г.
Предвид плащането дружеството „Дженерали застраховане“ АД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 623.55 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза.
Видно от заключението по същата на 15.12.2023 г. около 12.30 часа в гр.
Пазарджик, лекотоварен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег.№
РА **** ВХ се движел в района на кръгово кръстовище, образувано от ул.
Царица Йоанна и бул. С. Стамболов, в близост до бензиностанция „Шел“ с
посока към гр. Пловдив и при напускане на кръстовището водачът реализира
ПТП с намиращия се пред него и намаляващ скоростта лекотоварен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „413 ЦДИ“, с рег. № РА **** ВТ, заради спряло
отпред на пешеходна пътека друго МПС.
В тази връзка според САТЕ от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Ивеко“, който
се е движел със скорост и дистанция, при които не е могъл да спре в рамките
на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него и
намаляващ скоростта си л.а. „Мерцедес“.
В резултат от ПТП лек автомобил „Мерцедес“ претърпял щети: задна
врата, стоп, задна броня и степенка. Предвид възприетия механизъм на ПТП
посочените щети се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 15.12.2023 г. произшествие в гр. Пазарджик и с изложеното в
схемата на ПТП от ДКП. Самото ПТП било настъпило по широчината на
пътното платно – в най-дясна пътна лента и за двете МПС, а по дължината на
платното – в кръговото кръстовище.
В тази връзка според експертизата стойността за възстановяване по
средни пазарни цени възлизала на 1203,41 лева – ако се съобрази и стойността
от официалния сервиз и на 1222.82 лева – ако се вземат предвид само
стойността на алтернативни части без стойностите от официалния сервиз.
Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лева и 25 лева. Към датата
6
на ПТП увреденият автомобил бил в експоатация от 21 години.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че липсата на стоп светлини в
момента на движение на другото превозно средство отзад или лекотоварен
автомобил „Мерцедес 413“ означава, че водачът на лек автомобил „Ивеко
Дейли“ ще възприеме със закъснение това намаляване на скоростта от
лекотоварен автомобил „Мерцедес 413“, т.е. времето му за реакция ще му се
увеличи, но по никакъв начин не може да се каже дали липсата на тези стоп
светлини са довели до настъпване на процесното ПТП. В.Л. разяснява, че има
безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на
опасната зона без да настъпи удар с предходното движещо се МПС.
Времето за реакция на водача е едно и също, но в случая било различно
времето за разпознаване – което се увеличава с няколко секунди и те
представляват време за разпознаване на намаляващия отпред скоростта си
товарен автомобил. Това от своя страна увеличава разстоянието на спиране и
опасната зона става по – голяма. Според в.л. обаче по делото няма обективни
данни за липсващи стоп светлини.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Оспорванията, наведени от процесуалния представител на ответника са
относими към противоречието в свидетелските показания на двамата водачи.
Това противоречие съдът ще обсъди по-долу в правната страна.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за заплатено на трето лице обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, за което е издадена заповед № 24803/07.08.2024 г. по ч.гр.д. №
44095/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже: 1) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие
на валидно сключен застрахователен договор към момента на
застрахователното събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и причинителя на вредата; 3)
настъпване на самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4)
7
уведомяване на застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в
срок; 5) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице и 7) наличие на
твърдените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права
спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.т.а. марка
„Мерцедес“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца – към датата
на ПТП. Липсва спор и че л.т.а. „Ивеко“ е имал задължителна застраховка
„Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП. На
следващо място по делото липсва спор и относно датата на застрахователното
събитие – а именно 15.12.2023 г., както и относно мястото на настъпване на
същото – в гр. Пазарджик, в зоната на кръгово кръстовище на река Марица,
между ул. Царица Йоанна и бул. С. Стамболов, в близост до бензиностанция
„Шел“ с посока към гр. Пловдив. Категорично се установява и механизмът на
ПТП – като в зоната на кръговото кръстовище навлизат един след друг
последователно три автомобила, които се насочват да напуснат кръстовището
през една и съща отбивка. Поради наличие на пешедна пътека и преминаващ
по нея пешеходец обаче първият автоммобил /неучастващ в ПТП/ рязко
намалява и спира, което налага същото поведение да предприеме и водачът на
л.т.а. „Мерцедес“. Движещият се зад него л.т.а. „Ивеко“ обаче не успява да
спре поради липса на достатъчно дистанция и закъсняла реакция на водача и
така реализира ПТП с намиращия се пред него л.т.а. „Мерцедес“.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ПТП е
с леки материални щети – като и двата автомобила са били в движение в
момента на ПТП съответно са можели да се предвижват на собствен ход и
след ПТП.
Поради това и съгласно експертизата и доказателствата по делото между
двата автомобила настъпило съприкосновение, което причинило ниски по
интензитет щети на л.а. марка „Мерцедес“. Претенцията за възстановяването
им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От
САТЕ и писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по
л.а. марка „Мерцедес“ – задна врата, стоп, задна броня и степенка.
Установява се и че същите са оценени на 608.55 лева, която сума е
заплатена на собственика на увредения автомобил „Декор“ ООД с платежно
нареждане от 19.12.2023 г. Според експертизата стойността на възстановяване
на вредите в действителност възлиза на 1203,41 лева – ако се съобрази и
стойността на ремонта от официалния сервиз на марката и на 1222.82 лева, ако
цените на последния не се съобразяват, в която част САТЕ не е оспорена от
страните.
Предвид събраните по делото доказателства и разяснението на в.л. от
8
о.с.з., както и доводите досежно противоречията в свидетелските показания,
съдът приема за доказан механизма на ПТП.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото и в частност доводът на ответника, че
МПС марка „Мерцедес“ е било с неизправни задни стоп светлини, което
обуслява наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед доказателствения материал по делото съдът намира, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на л.т.а. „Ивеко“. Това е така, доколкото
същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и че при избиране скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай водачът на л.т.а. „Ивеко“ е
управлявал в условията на интензивен трафик в кръгово кръстовище и при
леко мокра пътна настилка автомобила си с несъобразена с тези пътни условия
скорост, както и с недостатъчно дистанция спрямо намиращото се пред него
МПС. Поради това и същият е реализирал удар в лявата задна част на л.т.а.
„Мерцедес“.
Досежно наведеното възражение на ответника за липса на изключителна
вина на водача на л.а. „Ивеко“ за настъпване на ПТП настоящият състав
намира, че възражението за съпричиняване в случая остана недоказано.
Това е така, доколкото на първо място по делото не се установи с
категоричност, че при л.т.а. „Мерцедес“ е имало неизправност на задни стоп
светлини т.е., че същите не са функционирали.
Дори да се приеме, че това е било така обаче от показанията на водача на
л.т.а. „Ивеко“ се установи, че същият е имал видимост към автомобила пред
него. Същият е възприел и че пред него и пред л.т.а. „Мерцедес“ има трета
кола, която намалява скоростта си/спира поради препятствие. Освен това е
знаел, че такова положение е възможно, доколкото на изхода от кръговото
кръстовище е имало пешеходна пътека, която може по всяко време да
обоснове такова рязко спиране на МПС в кръстовището. Тук следва да се
отбележи и че самата организация на кръговото кръстовище предполага във
всеки момент да възникне хипотеза на рязко спиране в него, при навлизане
или дори напускане на същото. На последно място ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието /около обяд/, но при условията на леко мокра
пътна настилка и лек дъжд. Това предполага, че водачът на л.т.а. „Ивеко“ е
следвало да съобрази скоростта си с тези метеорологични условия и да
шофира на по-голяма дистанция от автомобила пред него, а не да разчита
единствено, че ще се успее да задейства спирачната уредба незабавно при
възприемане на стоп светлини и че това ще му позволи да спре в опасната
зона при мокър път.
9
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото не се установи такова нарушение на ЗДвП
от водача на л.т.а. марка „Мерцедес“, което да е станало непосредствена
причина за ПТП, в която връзка и предвид конкретния механизъм същият не е
съпричинил вредоносния резултат.
Поради това и исковата претенция е основателна до заявения размер от
608.55 лева. Подлежат на присъждане и ликвидационните разноски от 15 лева,
които съдът не намира за прекомерни.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на
заявлението това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 44095/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 505 лева, от които 25 лева държавна такса и 480 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение. От ответника обаче е направено възражение за
прекомеронст на последните. Същото предвид фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че се касае за множество еднотипни
дела и заявление, попълнено по бланка, съдът намира за основателно. Поради
и следва да бъде намалено до 240 лева с ДДС. В тази връзка и сумата от 265
лева следва да бъде присъдена изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 60360/2024 г. по описа на
10
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 350
лева възнаграждение за вещо лице и 80 лева за свидетел. По гореизложените
вече съображения и предвид възражението на ответника, възнаграждението за
адвокат следва отново да бъде намалено до 240 лева с ДДС. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 695 лева предвид изхода на делото.
Предвид изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А
ДЪЛЖИ на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от
623,55 лева /включва и 15 лева ликвидационни разноски/, представляваща
регресно вземане за заплатено от ищеца „Дженерали застраховане“ АД на
трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско
на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован товарен автомобил
марка „Мерцедес 413ЦДИ“, с рег. № РА****ВТ по щета № *********/2024 г.,
които ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД дължи като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил марка „Ивеко
Дейли“, с рег. № РА****ВХ при настъпило на 15.12.2023 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44095/2024 г. на СРС –
19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44095/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от общо
265 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 44095/2024 г. на СРС /като
разноските за адвокат са присъдени с вкл. ДДС/ и сумата от 695 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
60360/2024 г. на СРС /като разноските за адвокат са присъдени с вкл. ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 44095 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
11
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12