№ 613
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500648 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав, поправено с решение от 29.10.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав съдът
e осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, А. Х. С. и К. Х. С. да заплатят на Д. В. Б. сумите
от по 65 200 лева, заплатени на отпаднало основание, във връзка с разваления
предварителен договор от 11.07.2018 г., сключен между Д. В. Б., Х. С. и г-жа Н., ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното ù изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 13 308.67 лева. С решението е отхвърлен
предявения от Д. В. Б. срещу З. С. Н. иск с пр.осн. чл. 55 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
65 000 лева, заплатена на отпаднало основание, във връзка с разваления предварителен
договора от 11.07.2018г., сключен между ищцата, Х. С. и г-жа Н.. Д. В. Б. е осъдена да
заплати на З. С. Н. сумата от 25 550 лева, сторени деловодни разноски.
С решение № 5840/ 29.10.2024 г., поправено с решение № 6047/6.11.2024 г.
съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 от ГПК на Д. В. Б..
С решение № 791/10.02.2025 г., съдът е отхвърлил исковете за горниците до
пълните предявени размери от по 195 600 лева, като неоснователни.
Срещу решение № 5272/24.09.2024 г. в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция за сумата 65 000 лева, е подадена въззивна жалба от Д. В. Б., която моли съдът да
й присъди тази сума. Счита, че съдът неправилно приел, че наследниците на Х. С. следва да
отговарят само за по 1/3 част от вземането, след като приел, че З. С. Н. не може да отговаря
1
за връщането на сумата. Счита, че доколкото е установено, че сумата 195 600 лева е
постъпила по сметка на Х. С., то при връщането й същата следвало да се раздели на две
части между неговите наследници като същите следва да бъдат осъдени да върнат на
въззивника всеки по 97 800 лева. Моли решението в тази част да бъде отменено и съдът да
осъди К. Х. С. и А. Х. С. да й заплатят по ½ от сумата 65 000 лева като се присъдят и
съответните разноски. С молба от 25.10.2024 г. жалбата в частта й, с която се иска осъждане
на А. Х. С. да заплати ½ част от отхвърлената част на исковата претенция е оттеглена и се
заявява поддържане на жалбата срещу К. Х. С..
Срещу решение № 5840/ 29.10.2024 г., поправено с решение № 6047 гр.
София, 06.11.2024 г. е подадена частна жалба от Д. В. Б., която моли въззивният съд да ги
отмени в частта по произнасянето по чл.248 от ГПК и да отхвърли искането на З. С. Н. за
присъждане на разноски. Поддържа, че по делото не било установено З. Н. да е направила
разноски, както за адвокат, така и за експертизи. Съдът следвало да съобрази, че всички
възражения на Н. срещу исковете били отхвърлени, както и че ангажираните от Н.
експертизи не били в причинна връзка с изводите на съда за неоснователност на предявения
срещу нея иск.
Подадена е насрещна въззивна жалба от К. Х. С. срещу решение №
5272/24.09.2024 г. в частта му, с която К. Х. С. е съден да заплати сумата над 48 900 до
пълния присъден размер от 65 200. Съдът е следвало да вземе предвид, че първоначално
разделната отговорност е между З. С. Н. и Х. С. като сумата, която Х. С. и съответно
неговите наследници дължат да върнат е 97 800 лева или всеки от наследниците дължи
48 900 лева. Моли въззивният съд да отхвърли иска срещу него за сумата над 48 900 лева.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. В. Б. /с
исковата си молба и уточнение на същата от 12.12.2023 г. /л. 103/ и допълнително в молба от
15.12.2023 г. – /л. 139// искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 за осъждане на
ответниците К. Х. С. , А. Х. С. и З. С. Н. да й заплатят солидарно сумата 195 600 лева.
Поддържа, че нa 11.07.2018 г. между Х. Х. С. и З. С. Н., наричани в Договора „продавач“, от
една страна, и Д. Б., в качеството „купувач“ бил сключен Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот и договор за изработка. По силата на чл. 1.1 от Договора, Х. С.
и З. Н. се задължили да построят и продадат на Д. В. Б. недвижими имоти, находящи се в
жилищна сграда, която щяла да бъде построена в Урегулиран поземлен имот,
(представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се
в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ
V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“, при съседи съгласно
скица: улица, поземлен имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен №
1880, поземлен имот с планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и
УПИ IV-1511. С чл.3.2 от Договора Д. В. Б. се е задължила да заплати за недвижимите имоти
авансово по банков път обща продажна цена в размер на 100 000 евро, което е сторила на
11.07.2018 г., превеждайки левовата равностойност на цената по приложимия курс на БНБ –
195 600 лева по сметка на Х. Х. С.. Срокът за построяване и предаване на недвижимите
имоти бил 36 месеца от датата на определяне на строителна линия и нИ. /чл.4.1 от договора/.
Почти пет години след сключването на Договора, процесните недвижими имоти не били
построени, нито били започнати каквито и да било дейности по построяването им. Липсвало
издадено разрешение за строеж, както и протокол за определяне на строителна линия и нИ.,
както и учредено право на строеж в полза на трето лице, което да извърши строителството.
2
Изпълнението по Договора вече било невъзможно, доколкото през 2021 г. З. С. Н.
прехвърлила в полза на трето лице своите ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот.
Така, исковата молба следвало да се счита и за изявление за едностранно разваляне на
договора. Развалянето на договора пораждало право на ищцата да претендира от
ответниците заплатеното по него. В условията на евентуалност, ако не са налице основания
за разваляне на Договора, Д. В. Б. твърди, че двустранната сделка била нищожна поради
невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Нищожността означавала,
че даденото по договора е без основание и подлежи на връщане. Междувременно Х. Х. С.
починал, поради което отговорността за неговите задължения преминала върху
наследниците му - К. Х. С. и А. Х. С. С оглед изложеното, моли да се осъдят ответниците
да ù заплатят солидарно 195 600 лева - главница, представляваща заплатена от цена за
придобиване на недвижими имоти по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018г. Претендира още законната лихва и
разноски. Евентуално моли да се прогласи и нищожността на договора.
Ответникът З. С. Н., оспорва исковете. Оспорва да е сключвала процесния
договор и оспорва неговата автентичност. С търговска дейност се занимавал синът ù Х. С.,
който обаче също не бил сключвал договора. Оспорва двустранната сделка по отношение на
авторството на подписите по отношение на г-н С. и г-жа Н.. Поддържа, че договорът е
нищожен поради липса на предмет. Навежда евентуален довод за абсолютна симулация.
Оспорва получаването на сумата по договора. Оспорва твърденията за солидарност.
Поддържа евентуално, че не бил започнал да тече срок за изпълнение, съответно за
разваляне.
Ответникът А. Х. С. не заявява становище по делото.
Ответникът - К. Х. С., оспорва иска. Оспорва автентичността на представения
договор, като поддържа че е нищожен порадии липса на предмет, тъй като не бил посочен
обекта на продажбата. Същият представлявал и симулативна сделка. Оспорва да е платено
по договора..
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г., по силата на който Х. Х. С. и З. С.
Н., в качеството им на продавач са поели спрямо Д. В. Б., в качестото й на купувач
задължение да построят и продадат на купувача, описаните в договора апартамент, подземен
гараж и паркомясто, които са индивидуализирани единствено като находящи се в жилищна
сграда, която ще бъде построена в Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната
половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се в град ***, район „***“,
местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал №
122, по плана на град София, местността „***“, при съседи съгласно скица: улица, поземлен
имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен № 1880, поземлен имот с
планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511. В договора
не са посочени други индивидуализиращи белези на недвижимите имоти, предмет на
сделката. Съгласно договора /чл.3.2/ общата цена на имотите е 100 000 лева, която купувачът
се е задължил да заплати на продавача авансово. По банкова сметка на Х. Х. С., която не е
индивидуализирана. Срока за изпълнение на задължението на продавачите е 36 месеца след
датата на протокола за определяне на строителна линия и нИ.. В договора е посочено, че
неразделна част от него е Приложение № 1, което не е представено. Договорът е подписан от
продавачите като подписите са оспорени.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод с получател Х. Х. С.,
видно от което на 11.07.2018 г. Д. В. Б. му е превела сумата 195 600 лева по предв.договор за
3
покупко-продажба.
Представени са четири справки от електронните партиди на З. С. Н., Х. Х. С.,
К. Х. С. и А. Х. С., от които е видно, че З. С. Н. е прехвърлила своята идеална част от
Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с
планоснимачен № 1511), находящ се в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по
скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София,
местността „***“ на трето за делото лице.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. Х. С., същият е
оставил като такива дъщеря А. Х. С. и син К. Х. С. .
По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото
лице С. Ц.. Съгласно заключението и от разпита на вещото лице в съдебно заседание на
9.04.2024 г., се установява, че подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 1, е изпълнен
от Х. Х. С.. Подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 2, вероятно е изпълнен от З. С.
Н.. М констативната част вещото лице е посочило, че по принцип разлика като частни
признаци има и за двете лица, но се отчита фактът, че сравнителните образци по отношение
на Х. С. са до 2016 г., а оспореният подпис е положен през 2018г. Работено е в интервал от
2004 г. до 2016 г. и в подписите на това лице има повече от един вариант на изписване. Има
варианти, при които той полага почти изписване на фамилията си или по-съкратен вариант с
някои от буквите, щрихи и завършваща парафна част. Винаги, когато един човек се разписва
има някакви различия. Дори и да е в едни и същи условия, то времето, когато се полагат
подписите не е едно и също. По отношение на подписа на Н. - при нея има едно опростяване
на подписа, което се забелязва от 2005г. в следващите години. Тя опростява подписа си и в
този подпис липсва началната буква – буква „Д“. Описано е като различие, но има
съвпадащи признаци, които са малко по-преобладаващи. Към 2018г. тя е била на 91г.
Почеркът ù е много обработен, но все пак при напредване на възрастта настъпват изменения.
Последният подпис е през 2015г. и има един през 2021г. В близък период липсват подписи,
които мога да се използват като база.
Допусната е тройна съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещите лица
Ц., В. и Д. като последното вещо лице е заявило особено мнение. Становището на
болшинството от вещите лица съвпада с това на единичната експертиза. Според в.л. Д.
подписът на Х. Х. С. е изпълнен елементарно и би могъл да бъда възпроизведен. Вторият
подпис вероятно не е положен от С..
По делото е изслушано и заключение на ССчЕ, от чието заключение се
установява, че с оглед извършен преглед и анализ на цялата, представена по делото,
счетоводна документация, на 11.07.2018 г., Д. В. Б., в качеството си на титуляр на банкова
сметка с IBAN **********, водена в „УниКредит Булбанк“ АД, е наредила заплащане на
сумата от 195 600 лева на контрагент Х. Х. С. с посочена сметка на контрагента с IBAN
********** и посочено основание „по предв.договор за покупко продажба на недвижима
собственост“. Преводът е изпълнен от обслужващата банка на наредителя в 14:18:01 ч., с
референция 963R1P0181923R1U. Банковата сметка с IBAN ********** в „Райфайзен Банк
България“ АД (праводател на ОБЕДИНЕНА БЪЛГ АРСКА БАНКА АД), с титуляр Х. Х. С.,
е заверена на 11.07.2018г. със сумата от 195 600 лева. Съгласно представените данни по
делото от обслужващите превода банки, преводът е извършен. Номерацията е различна, тъй
като документацията е от различни банки, но става въпрос за едно и също платежно
нареждане. В резултат на проверка в Регистър на банковите сметки и сейфове на БНБ са
установени банкови сметки в пет финансови институции с титуляр Х. Х. С..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
4
чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. чл.26, ал.2, пр.1
от ЗЗД за връщане на сумата, заплатена по предварителен договор за продажба на имот.
Предявени са осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване под формата на суми платени на отпаднало основание и без
основание. Твърди се съществувала между страните договорна връзка по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г.,
развалена от ищеца поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача, на
страната на който по договора за две физически лица - Х. Х. С. и З. С. Н. като в условията
на евентуалност се поддържа, че сумата е дължима като заплатена без основание поради
нищожност на договора, поради невъзможен предмет. Ищецът поддържа, че е налице
неоснователно обогатяване на К. Х. С. /наследниците на Х. С. и З. Н./ със сумата, която е
заплатил по договора.
По отношение отговорността на продавачите по процесния договор не е
изрично уговорена в договора солидарност на задълженията им към купувача и
следователно отговарят в условията на разделност. С оглед вида на сключения договор –
предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ договор за изработка, съгласно
чл.261, ал.3 от ЗЗД е налице солидарна отговорност на задължилите се продавачи относно
задължението да бъде изградена сградата, независимо, че сделката не е търговска и
солидарността не произтича от разпоредбата на чл.304, предвиждащ, че лицата, които при
сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници,
ако от сделката не следва друго. Съдът намира, че тази солидарност на ответниците касае
единствено ангажирането на тяхната договорна отговорност за изработване на сградата. В
случая, обаче, отговорността не е договорна, а произтича от неоснователно обогатяване,
поради което настоящият състав намира и споделя мнението на първоинстанционния съд, че
ответниците отговарят при условията на разделност, като всеки от тях и тъй като не е
установено друго отговаря за връщането на равна част от получената на отпаднало
основание сума.
Решението е обжалвано и делото е висящо във въззивната инстанция
единствено по отношение на искът срещу К. Х. С., който с диспозитива на решението е
осъден да заплати на ищцата сумата 65 200 лева като в мотивите съдът е посочил, че в
случая не може да се приеме каквато и да е солидарност като е счел, че сумата в размер
195 600 лева следва да бъде присъдена в условията на разделност като частта от
задължението на К. Х. С. е в размер 65 200 лв.
Разделното осъждане на ответниците след преценка за недопустимост на
солидарното им осъждане е допустимо. С решение № 15/26.05.2017 г. по гр.д.№ 40/2016 г. на
ВКС, ГК, III г.о. е посочено, че след като отмени солидарното осъждане по жалба на един от
ответниците, при разделност на дълга въззивният съд е длъжен да разреши спора за
вземането по същество със свой диспозитив. В този случай са приложими изискванията за
разглеждане на обективно и субективно съединените искове.
При искане за солидарно осъждане въззивната инстанция счита, че ищецът
претендира всеки един от ответниците да бъде осъден за цалата сума на иска. Това означава,
че спрямо тримата ответника са предявени и съдът е сезиран със субективно съединени
искове за всеки от които за сумата 195 000 лева срещу всеки един от ответниците.
Следователно искът срещу К. Х. С., по който е дължал произнасяне съдът е
бил с цена 195 600 лева.
Във въззивната жалба на Д. Б. е посочено, че се обжалва решението в частта му
с която искът е отхвърлен до размера от 97 800 лева или предмет на въззивната жалба е иска
срещу К. Х. С., в частта му за сумата 32 600 лева.
5
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедлИ.стта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.
87 ЗЗД по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по който е заплатена сума за извършената частично работа;
възникнало в полза на възложителя потестативно право да развали договора; отправено до
изпълнителя волеизявление за разваляне, достигнало до адресата и евентуално възникнало
за ответника задължение за връщане на получената по разваления договор престация.
За да бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в производството трябва
да бъде доказано наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се
лице ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална,
каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. Текстът на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД намира приложение освен тогава, когато между лицата, в патримониумите
на които е осъществено разместването на имуществени блага, изобщо няма възникнали
облигационни отношения въз основа на договор или друг юридически факт, но също така и
когато между тези лица е сключен договор, който обаче страда от порок, водещ до неговата
нищожност
Не се спори между страните и от представения по делото предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г. се
установява, че Х. Х. С. и З. С. Н., в качеството им на продавач са поели спрямо Д. В. Б., в
качестото й на купувач задължение да построят и продадат на купувача, описаните в
договора апартамент, подземен гараж и паркомясто, които са индивидуализирани
единствено като находящи се в жилищна сграда, която ще бъде построена в Урегулиран
поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен №
1511), находящ се в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 ,
съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“, при
съседи съгласно скица: улица, поземлен имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с
планоснимачен № 1880, поземлен имот с планоснимачен № 1513, поземлен имот с
планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511.
Съдът намира, че следва да разгледа на първо място въведеното от ищеца като
основание на иска , както и от ответника като възражение за нищожност на договора поради
липса на предмет, тъй като действителнотта на договора е едно от условията съдът да се
произнесе по неговото разваляне. Действителността на договора /нейната липса/ е въпрос,
който следва да бъде разрешен преди съдът да се произнесе по развалянето на договора.
Съгласно разясненията, дадени в задължителната съдебна практика на ВКС,
6
обективирана в Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГК: „В
приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради
невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на
предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на
сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага.
Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали
съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони
и с оглед нИ.то на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката,
както и ако предметът е индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени
забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако
предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено
задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която
погасява задължението /чл. 89 ЗЗД/. За да не се стигне до невъзможност на предмета, той
трябва да е определен или поне определяем.“
Важен аспект при сключването на предварителен договор за покупко-продажба
на имот е индивидуализацията на имота. Когато имотът е завършен и готов за експлоатация,
този въпрос не е от особена трудност, тъй като пълната индивидуализация е тази, която е
описана в предходните документи за собственост на имота /например нотариален акт/,
посочена и в чл. 60 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Част от
необходимата индивидуализация включва идентификатор, вид на имота, адрес и др.
Проблемът с индивидуализацията е по-сериозен при така наречените
„продажби на зелено“ или в случаите, когато изграждането на имота тепърва предстои. Това
е породено от липсата на данни за самия имот, като например идентификатор, които да се
посочат в предварителния договор. Краткото описание на имота би било достатъчно, но
липсата на достатъчно подробно описание на имота би могло да затрудни уважаването на
иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор. В своята практика ВКС
поддържа, че в подобни случаи трябва бъдат описани площта, помещенията, както и
границите на имота, предмет на предварителния договор. В процесния случай липсва
каквото и да било описание на имотите, предмет на предварителния извън това, че ще се
намират в жилищна сграда, която ще бъде построена в Урегулиран поземлен имот,
/представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511/, находящ се
в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ
V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“. В договора не са
посочени други индивидуализиращи белези на недвижимите имоти, предмет на сделката
като площ, помещения и границите на имота, предмет на предварителния договор.
По тази причина съдът намира, че липсата на каквато и да било
индивидуализация на процесните имоти води до нищожност на предварителния договор
поради невъзможен предмет.
Текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД намира приложение освен тогава, когато
между лицата, в патримониумите на които е осъществено разместването на имуществени
блага, изобщо няма възникнали облигационни отношения въз основа на договор или друг
юридически факт, но също така и когато между тези лица е сключен договор, който обаче
страда от порок, водещ до неговата нищожност, в който случай се приема, че тази сделка
изобщо не е пораждала правни последици между страните по нея. Ищецът основава
предявения в процеса евентуално иск за връщане на парична сума в размер на 100 000 лева
7
на осъществяване на последната от посочените хипотези като е поддържал, че е нищожен
поради невъзможен предмет.
От заключението на приетата в производството съдебно-счетоводна
експертиза съдът приема за установено, че на 11.07.2018 г., Д. В. Б., в качеството си на
титуляр на банкова сметка с IBAN **********, водена в „УниКредит Булбанк“ АД, е
наредила заплащане на сумата от 195 600 лева на контрагент Х. Х. С. с посочена сметка на
контрагента с IBAN ********** и посочено основание „по предв.договор за покупко
продажба на недвижима собственост“. Съдът намира, че тази сума е престирана в
изпълнение на задълженията на Д. Б., възникнали по процесния предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г.
По делото се установи, че този договор има невъзможен предмет, който порок
води до неговата нищожност. По силата на нищожна сделка не могат да възникнат
задължения за който и да е от правните субекти, които са участвали при нейното подписване,
което означава, че и за ищеца не е възникнало задължение да заплати на ответника сумата от
195 600 лева, която е получена от Х. С. без да е налице правно основание за това и в негова
тежест е възникнало задължение да я върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Това прави предявеният осъдителен иск за връщане на сумата основателен.
Тъй като по делото се установи, че претендираната сума е дължима на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради констатираната нищожност на предварителния
договор, не следва да бъде разглеждана претенцията, основана на развалянето на
предварителния договор.
Поради настъпила смърт на Х. С. преди завеждане на делото, исковете са
насочени срещу неговите наследници по закон, които са ответници в първоинстанционното
производство. Разпоредбите на наследственото право сочат, че наследникът наследява както
вземанията на своя наследодател, така и задълженията му, освен в случай че не се е отказал
от наследството. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части.
Следователно частта от задължението на починалия Х. С. за която отговаря К. Х. С. е в
размер 97 800 лева.
Въззивната жалба на Д. Б. е основателна като решението, в частта с която
съдът отхвърля предявените срещу К. Х. С. искове до пълния предявен размер 195 600 лева
следва да бъде отменено в частта за сумата 32 600 лева като тази сума ответникът К. Х. С.
следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
По жалбата срещу с решение № 5840/ 29.10.2024 г., поправено с решение №
6047 от 06.11.2024 г., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание
чл.248 от ГПК на Д. В. Б..
Искът спрямо ответника З. Н. е отхвърлен, поради което е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно която ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разпоредбата не изисква от съда дали основанията на които е отхвърлен иска
съвпадат с възраженията, които ответникът е направил по иска. Условията за заплащането на
разноските са искът да е отхвърлен и разноските да са направени.
По делото е установено, че ответницата З. Н. е направила разноски за съдебно-
счетоводна експертиза в размер 625 лева и разноски за съдебно-графологически експертизи
в размер 1925 лв. като доказателствата са представени с две молби от 11.12.2023 г., молба от
18.12.2023 г. и молба от 15.04.2024 г. Тези разноски са поискани и посочени в списъка на
разноски, който страната е представила по делото.
Към депозирания от З. Н. отговор на исковата молба е представено
8
пълномощно за адв. Ю. С. и договор за правна защита и съдействие с този адвокат, съгласно
който е уговорено възнаграждение в размер 37 422 лева като е посочено начин на плащане
по банков път. В постановеното по делото решение съдът е съобразил направеното
възражение за прекомерност от ищцата и е намалил възнаграждението на 23 000 лева.
С т.1 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Върховният касационен съд е посочил в мотивите по тази точка, че: „разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат -
чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени,
така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78
ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така
например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да
претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за
ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а
чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които
разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането
им. Този извод не протИ.речи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА),
който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя
в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат
съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на
резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя
от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК..
…..Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.“
По делото липсва банков документ, който да удостоверява превода на сумата
37 422 лева от страна на З. Н. на упълномощения адвокат, поради което не следва да бъдат
присъждани разноски за адвокат на този ответник. Обжалваното определение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено като въззивният съд следва да измени
постановеното решение в частта му касаеща разноските, дължими от ищцеца на ответника
Н..
По разноските:
При този изход на делото ответникът К. Х. С. следва да заплати на въззивника
Д. Б. направените от нея разноски във въззивното производство съобразно предмета на
въззивното производство, който е ограничен до предявения срещу К. Х. С. иск в частта му за
сумата 48 900 лева /32 600 лева интерес по въззивната жалба на Б. и 16 300 лева по
насрещната въззивна жалба на К. Х. С./. К. Х. С. е направил възражение относно размера на
9
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за въззивното производство е в
размер 5474.40 лева с ДДС, с оглед на който размер въззивният съд намира, че заплатеното
от Д. Б. възнаграждение от 6034.81 лева е съответно на делото. Дължими са и направените
разноски за държавна такса.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г.
по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав, поправено с решение от 29.10.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав,
поправено с решение № 791/10.02.2025 г. по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, I г.о., 22 състав в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д. В. Б. срещу
К. Х. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата 32 600 лева, заплатени на
отпаднало основание, във връзка с разваления предварителен договор от 11.07.2018 г.,
сключен между Д. В. Б., Х. С. и З. Н., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до
окончателното ù изплащане, която сума е дължима освен присъдената с решенията сума от
65 000 лв. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Х. С. да заплати на Д. В. Б. по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 32 600 лева, заплатени на отпаднало основание, във
връзка с разваления предварителен договор от 11.07.2018 г., сключен между Д. В. Б., Х. С. и
З. Н., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното ù изплащане,
която сума е дължима освен присъдената с решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по
гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав, поправено с
решение от 29.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски
съд, I г.о., 22 състав, поправено с решение № 791/10.02.2025 г. по гр.д.№ 7893/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав сума от 65 000 лв. ведно със законната
лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното ù изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 5840/ 29.10.2024 г. по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, I г.о., 22 състав В ЧАСТТА МУ, с която съдът е оставил без уважение
молбата на Д. В. Б. с правно основание чл.248 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав В ЧАСТТА МУ, касаеща присъдените на З.
С. Н., ЕГН ********** разноски като ОТХВЪРЛЯ искането за сумата 23 000 лева,
представляващи разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА К. Х. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. В. Б. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 6686.81 лева разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА З. С. Н. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. В. Б. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 15 лева разноски по частната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11