Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                                            №217

                                            Гр. Габрово, 09.07.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на   шестнадесети  юни  през  две хиляди  и  двадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2515 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

 

 

           Предявени  са установителни  искове  с  правно  основание  чл.422,ал.1  от  ГПК.

           В исковата  молба се  твърди, че ответникът Е.З.И., като физическо  лице има качеството  на   клиент  на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, и е присъединен на ниво  ниско напрежение, видно от  представените по делото фактури. За същата е открита партида с  клиентски  номер **********  в  качеството й на собственик, съгласно  справка  от Служба  по вписванията.

          Ответникът от своя страна, съгласно  чл.11,т.1 от Общите  условия, се е задължил да  заплаща всички свои  задължения, свързани със  снабдяването с електрическа енергия в  сроковете,  и по начините  определени  в  същите.

          В изпълнение  на  задълженията  си по Общите условия, ищцовото  дружество е доставило  на обекта  на  ответницата за периода  06.02.2018г.-05.04.2018г. на обща  стойност 621.10лв.,която  до  този  момент  не е  заплатена.

         Поради забава в плащането на  горепосочената  главница, ответникът  дължи законна  лихва общо  в  размер на  96.53лв.. за периода  21.03.2018г.- 09.10.2019г.

         Издадена е заповед  за изпълнение  по ч.гр.д.№2125/2019г. на РС-Габрово, срещу която е  подадено възражение в срок от  длъжника, по реда на чл.414  от  ГПК, поради което  ищеца предявява настоящите  искове.

         ИСКА  СЕ, съдът да приеме за установено, че ответникът Е.З.И. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД заплащане на сумата от 621.10лв. представляваща стойността  на консумираната    ел.енергия   за периода  06.02.2018г.- 05.04.2018г., както и  мораторна  лихва върху  главницата   в общ  размер  на 96.53лв., представляваща  лихва  за забава за периода 21.03.2018г.- 09.10.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението  за издаване  на заповед  за изпълнение в съда  до окончателното й  заплащане.

         Ответникът е представил писмен отговор в установения едномесечен  срок.

          Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Излага възражения, че представените фактури към им са издадени на името на трето лице и на друг кл. № **********. посочва, че фактурите са издадени на името на С.Г. от когото е закупила недвижимия имот на 24.02.2014 г. След придобиване на имота от ответницата от продавача С.Ц.Г., ползватели на къщата са останали неговите С.Ц.Г., М.С.Г. и нейния мъж Д.Х.П.. Възразява, че дружеството неправомерно е създало кл. № **********, след което фактурите, издадени на името на С.Г., който има кл. № ********** са прехвърлени неоснователно като нейно задължение. Представения регистър са отразени фактури с получател С.Г., а не Е.И., поради това счита, че на нейно име няма издаден първичен счетоводен документ въз основа на който да се претендира процесното вземане от ответницата Е.И..    

         По  делото  са събрани  писмени   доказателства. От  съвкупната  им  преценка, съдът приема  за установено следното  от  фактическа  и  правна  страна:

         Представени са следните  писмени доказателства: справка от служба по вписвания, препис извлечение от клиентски сметка на ответника, 2 броя фактури №**********/09.03.2018г. и №**********/09.04.2018г., договор за наем от 04.03.2014 г., писмо от ЕВН до Е.З.И. от 23.05.2019г., справка за извършени плащания от 12.03.2020 г., нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 61 том 1 рег. № 894 дело № 58/2014г. на нотариус с рег.№ 096 на НК, ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и  приложеното  ч.гр.д. № 2125/2019 г. на РС-Габрово, от  които  се установява  следната фактология:

         Въз  основа  на заявление  от 09.10.2019г.  по ч.гр.д.2125/2019г.. на Габровски  районен съд е издадена Заповед №6071/07.11.2019г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с   която   се  разпорежда  длъжникът      Е.  З.И.  да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 621.10лв. -главница за незаплатена електроенергия  по  фактури за периода от 06.02.2018г. – 05.04.2018г. за обект  с клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.10.2019г. до изплащане на вземането; сумата 96.53лв.- мораторна лихва за периода  21.03.2018г. до  09.10.2019г..

          В указания срок  длъжникът  Е.З.И. е  депозирала възражение  срещу издадената заповед, като с разпореждане от 27.11.2019г.  съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен  срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е  връчено на заявителя  със съобщение,  подписано  от  пълномощник  на 11.12.2019година. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника  на  18.12.2019г., т.е. в законоустановения  едномесечен срок.

         Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск  относно вземането си, като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявените искове са допустими – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес, тъй като вземането му  е  оспорено  от  ответника.

          Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на делото.

          Видно от  нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 61 том 1 рег. № 894 дело № 58/2014 г. на нотариус с рег.№ 096 на НК и справка от  Агенция по вписванията, че на  24.02.2014г.  ответницата Е.З.И. купува от   С.Ц.Г., недвижим имот, находящ  се в  с.Странско, общ.Димитровград, който представлява процесния обект  на снабдяване с  ел. енергия  от  дружеството ищец.

         Представен е  договор  за  наем  от  04.03.2014г.,   с който  ответницата Е. З.И.- наемодател предоставя  на  М.С.Г.- наемател  правото  на ползване върху  процесния недвижим имот  за срок  от  пет  години, в  който се посочва, че е задължение на наемателя  да   заплаща всички  разходи, включително  и таксите  за  ел. енергия.  

         Безспорно между  страните  е, че   процесния имот  се  ползва от  лицето С.Ц.Г..    

         Издадена е фактура  с  № **********/09.03.2018г./л.6/ за клиентски  №**********  за консумирана  ел.енергия, за отчетен  период  06.02.2018г.-05.03.2018г. на обща  стойност,  450.14лв. за процесния обект  на потребление с получател на доставката  С.Ц.Г..

         Издадена е фактура №1189671011/09.04.2018г. за клиентски  №********** за консумирана ел.енергия, за отчетен  период  06.03.2018г.-05.04.2018г. на обща  стойност  170.96лв. за процесния обект  на потребление, с получател на доставката  С.Ц.Г. или общата  стойност  на  двете фактури  е  621.10лв..

          В  препис– извлечение  от  сметка  за клиентски  №**********, за   потребител  Е.  З.  И. се посочва, че за процесния обект  на потребление за периода 06.02.2018г.- 05.04.2018г.  се дължи сумата общо  в размер  на 621.10лв.-главница и сумата 96.53лв.- лихва за забава  за периода 21.03.2018г.-09.10.2019г..

         Представено е писмо с  изх.№8236195/23.05.2019г. от  дружеството ищец,  адресирано до Е.З.И.,  в  което се посочва, че тъй  като   е собственик  на  процесния обект от 24.02.2014г. се извършва служебна промяна на нейните клиентски  данни,  включително има нов  клиентски номер- **********, и е поканена в 30-дневен  срок  да посети  офис  на дружеството. По делото няма данни ответницата да е получила това писмо, а и това е безспорно  между  страните по делото.

          В  справка за  извършени плащания на потребителя Е.  З.И.  за периода 06.02.2018г.- 06.03.2018г. се посочва, че  партидата на  процесния обект  е  сменена  служебно  на 07.05.2019г..

         Съгласно чл.1,т.4 от Общите условия  на договорите за  продажба  на  електрическа  енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, потребител  на  електрическа енергия  за   битови нужди  е физическо  лице -собственик или ползвател на имот, присъединен към  електроразпределителната  мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, което ползва електрическа енергия за домакинството  си.

         Съгласно  чл.11,т.1 от Общите условия на договорите  за  продажба  на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД,  задължение на потребителя е да  заплаща  стойността на използваната  в имота  електрическа енергия. В  т.3 е предвидено , че клиентът   се задължава  да уведоми писмено дружеството за всяка промяна, свързана  с подадените  от него данни, включително и за промените  в  собствеността.

         В  чл.38,т.3  от  Общите условия  е  предвидено, че правата  и задълженията  по договора  могат  да  бъдат  прехвърлени по искане  на клиента, заявено   писмено  най-малко  един  месец предварително.

         В  настоящото исково производство по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника се намира  в договорни  отношения за  доставка на   електроенергия, и че е материалноправно легитимиран да получи  процесната  сума, а  за ответника – фактите, които  погасяват, изключват или унищожават спорното вземане.

         Дружеството ищец твърди, че се намира в облигационни правоотношения с ответника Е. З. И., регулирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия.

         Безспорно  установено по делото е,  че  през  процесния период от 06.02.2018г.- 05.04.2018г. титуляр  на партидата за обекта на потребление  е лицето  С.Ц.Г., на чието име са издадени  двете  фактури  на обща  стойност 621.10лв..

         На  07.05.2019г. партидата на имота  е сменена служебно на името на  ответницата Е.З.И.,  и  има нов  клиентски  №**********, който е посочен  в  извлечение от  сметка, издадена  за потребителя Е.  З.И.. В  това извлечение са описани  двете фактури за процесния период на обща стойност  621.10лв., които  са издадени  на   името на С.Ц.Г., тъй като партидата  е  била  на негово  име.

           Ответницата  Е.  И.  не е  подавала заявление  за смяна на партидата, нито е получила уведомление  за извършената служебна промяна на клиентските данни и на партидата.

           В  съответствие с  гореизложеното се налага правния  извод, че ответницата, която е собственик  на процесния обект  на потребление от  24.02.2014г. не е била потребител  на електроенергия през  отчетения период  от  06.02.2018г. до  05.04.2018г., тъй  като    титуляр  на партидата и ползвател  е  лицето   С.Ц.Г.. Тази  партида е била  сменена  служебно от  енергийното дружество  на  07.05.2019г. на името на ответницата Е.И., което  означава, че за нея не е  възникнало задължение за плащане   на  доставена  ел. енергия в  имота  преди тази  дата, тъй като не е съществувало валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на  ел.енергия  за  този минал период.

         По изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен   иск   относно  вземането за главницата  в  размер на 621.10лв., представляваща стойността  на незаплатената  електроенергия  по  фактури за периода от 06.02.2018г. – 05.04.2018г. за обект  с клиентски номер ********** е  неоснователен  и недоказан, поради  което следва  да бъде отхвърлен  изцяло.

         Тъй като  съдът  отхвърля изцяло главния иск, то и акцесорният иск относно вземането  за лихва за забава в размер  на  96.53лв.  за периода 21.03.2018г.- 09.10.2019г. е неоснователен и недоказан, поради което следва  да  бъде отхвърлен  изцяло.

          Воден  от  горното, съдът

                                      

                                           Р       Е       Ш      И:

    

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЕВН  БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК123526430, седалище и  адрес  на управление: гр.Пловдив, ул.” Христо Г. Данов” №37, представлявано от  Жанет  Петкова Стойчева- Изпълнителен  член  на Съвета  на директорите, с пълномощник: юрисконсулт  С.П. против  Е.З.  И., ЕГН**********, с  адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с които се претендира  да се признае за установено, че Е.З.  И. дължи  на „ЕВН  БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, сумата 621.10лв. /шестстотин  двадесет и един  лева и десет  ст./-главница, представляваща   цена за  използвана  и незаплатена електроенергия за клиентски  №********** за периода 06.02.2018г.-05.04.2018г., ведно със законната лихва  считано от 09.10.2019г. до изплащане на вземането, и сумата  96.53лв./деветдесет и шест  лева и петдесет  и три ст./- лихва за забава за периода 21.03.2018г.- 09.10.2019г., по Заповед №6071/07.11.2019г. за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по ч.гр.д.№2125/2019г. на  Габровски районен съд, като неоснователни и недоказани.

        Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му   на  страните.

                                                                         

                                                              

                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: