№ 12
гр. Велико Търново, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000207 по описа за 2022 година
С Решение № 25/23.05.2022 год. по т. д. № 63/2021 год. Габровският окръжен
съд осъдил „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София да заплати на Т. М. П. сумата 30
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния баща М. Х. П., вследствие настъпило на 19.09.2016 год. ПТП, ведно със
законната лихва от 14.07.2021 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в
останалата част над 30 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. Осъдил
„Дженерали Застраховане“ АД да заплати на процесуалния представител на ищцата
адв. П. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 430 лв. съразмерно
на уважената част на иска, а по см. на Окръжен съд – Габрово – 1 200 лв. ДТ върху
присъденото обезщетение. Осъдил Т. М. П. да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД сумата 662 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата 30
000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „Дженерали
Застраховане“ АД чрез юрисконсулт В. Т.. Счита решението за неправилно в
осъдителната му част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Съдът едностранно е ценил събраните доказателства и доводите на
страните и не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу основателността на
претенцията. Наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя не е доказано в нужната пълнота. Счита, че липсва на материална
легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че
съдът неправилно е определил размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Възразява и срещу приетия от съда размер на съпричиняване на резултата от страна на
пострадалия и счита, че същият възлиза на 80%. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Направено е искане
1
за присъждане на разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. М. П. чрез пълномощника
адв. П. В.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Изложени са аргументи по всяко от оплакванията в жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищцата Т. М. П. е предявила против „Дженерали Застраховане“ АД иск с
правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща М. Х. П.,
настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., причинено от водач на лек автомобил,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането, евентуално – от датата на застрахователната претенция,
евентуално – от датата на отказа за плащане на обезщетение, до окончателното
изплащане.
В исковата молба твърди, че е най-малкото дете на пострадалия. От години
живее в Гърция. Препитава се със сезонна или инцидентно намерена работа. Баща й
бил единствената морална опора. Животът й се променил завинаги. Тревогата и
безпокойството довели до „нарушение на социалното й функциониране“. Изживяла
шок, безмерна скръб, страх, гняв, апатия, безнадеждност, безпомощност. Станала
затворена, отчуждена, рядко общувала с близките си.
С писмения си отговор ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорил
исковете като неоснователни и недоказани. Направил възражение за съпричиняване.
Установено е, че пострадалият е бездомник, който често е употребявал алкохол и под
въздействието му започвал да тича по улиците, както и че в това състояние е имало и
други инциденти с него. Установено е, че при ПТП пострадалият се е движил по
средата на пътното платно, криволичейки, в тъмната част на денонощието, без
светлоотразителни дрехи. Счита, че реално отговорността е само на пострадалия, но
предвид влязлата в сила присъда срещу деликвента, приносът на пострадалия е 80%.
Намира размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишен
поради липса на причинна връзка. Ищцата не живее от дълги години в България и не
поддържа връзка с баща си. Пострадалият е бил бездомен, без телефон и компютър.
Оспорил и претенцията за законна лихва.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С влязла в сила Присъда № 119/15.06.2020 год. на ВТАС по ВНОХД № 360/2019
год. С. М. С. е признат за виновен в това, че на 19.09.2016 г. на път GAB 1165 км 5+200
м., в землището на с. Душево, общ. Севлиево, при управление на л. а. „Мерцедес“ Е
220 с рег. № ЕВ 28 ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. П., като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на осн. чл. 343а
ал. 1 б.“б“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 т. 2 б.“б“ от
НК е осъден на наказание „пробация“, като е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Предвид това и на осн. чл. 300 от ГПК, авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца са установени в настоящото
производство.
Механизмът на ПТП е установен чрез автотехническа експертиза, допусната от
2
първоинстанционния съд. Деликвентът С. М. С. е управлявал л. а. „Мерцедес“ в лявата
част на лентата си за движение със скорост 50-60 км/ч на прав хоризонтален път без
надлъжна маркировка. Пред него се е движел друг автомобил. Срещу двата
автомобила, около средата на пътното платно се е движел пешеходецът М. Х. П..
Първият автомобил е преминал покрай него, но след това е настъпил удар между
пешеходеца и втория автомобил. Според свидетелските показания по ДП пешеходецът
се е движел притичвайки, успоредно на оста на пътното платно, зигзагообразно, около
средата на платното, със скорост 7.2 км/ч. Вещото лице дава заключение, че ПТП е
било предотвратимо от страна на пострадалия, който е имал възможност да възприеме
насрещно движещите се автомобили от достатъчно разстояние, за да избегне
настъпването на ПТП чрез напускане на платното за движение или чрез движение по
банкета.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната от първата
инстанция, се установява, че съгласно протокол за извършена химическа експертиза №
142/2016 г. в кръвта на пострадалия М. Х. П. е установена концентрация на етилов
алкохол 1.14 промила. Според вещото лице при такава степен на алкохолно повлияване
се установяват функционални разстройства: лесна уморяемост, умерено изразени
координационни нарушения, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени
реакции. Към момента на произшествието концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалия е с около 0.15 промила по-висока. Деформитета на палците на краката, от
който е страдал починалия, може да доведе до промяна на походката, но не води до
голямо странично отклонение.
Не е спорно обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на л. а. „Мерцедес“ Е 220 с рег. № ЕВ 28 **** С. М. С. е била застрахована
при ответника „Дженерали Застраховане“ АД.
Ищцата Т. М. П. е дъщеря на пострадалия при ПТП М. Х. П., видно от
Удостоверение за наследници от 07.10.2016 г., издадено от Община Севлиево. Родена е
през 1992 г., има по-големи двама братя и една сестра, родени през 1974 г., 1977 г. и
1979 г.
Предявила е претенция пред застрахователното дружество, което е предложило
да плати обезщетение в размер на 8 000 лв. Ищцата не е приела предложението и
сумата не е платена.
Свидетелят П. Г. В. – съпруг на сестрата на ищцата (зет на пострадалия),
свидетелства, че М. П. имал своя къща в с. Душево, но тя се „разпаднала“ и той нямал
възможност да я поддържа. Живеел и работел в с. Столът. Помагал на възрастни хора –
пазарувал им, хранел животните, обработвал двора. Пиел нормално. Имал заболяване
на краката и походката му била променена. Поддържал контакти с дъщеря си Т. – тя
му се обаждала. Знае, че са се чували, защото М. идвал в къщата му и оставал да спи
там. М. ходел в Гърция при синовете си, оставал и при Т., която също била в Гърция. Т.
идвала няколко пъти в дома на свидетеля. Ходила на гроба на баща си няколко пъти.
От отговорите, които свидетелят дава на въпросите на ответника, се установява,
че ищцата Т. живяла при баща си до 2-3 годишна възраст. До тази възраст баща й
полагал грижи за нея. След това тя заминала в Гърция с майка си и двамата си братя и
оттогава, приблизително 23 години (от 1995 г. – до 2018 г.) живее в чужбина. Когато Т.
си идвала през 5-10 години, посещавала баща си. Не е подпомагала баща си
финансово, нито той нея. М. имал средно образование, работел в Севлиево като
вестникар, след развода със съпругата си „пропаднал“ психически. На свидетеля не е
3
известно да е имал компютърна грамотност и достъп до интернет. Свидетелят заявява,
че срещал Т. няколко пъти, когато ходил в Гърция. След катастрофата тя идвала у тях и
била разтревожена. Свидетелят знае, че живее с някого - вероятно 10 и повече години и
че има дете на около 10 г. Т. не е контактувала с приятели на баща си. Не е получила от
него наследство.
В показанията си свидетелката Р. Г. Р. – сестра на свидетеля В., заявява, че М.
живеел сам, но ходел при брат й и съпругата му (дъщеря на М.). Свидетелката не е
виждала Т. от поне 11 години. Мисли, че М. е ходил в Гърция и може би се е чувал с
дъщеря си Т.. Чула, че „Т. много ревала за баща си на погребението му“. Знае, защото
били близки. Разправяли, че Т. „ревяла по телефона за баща си“.
Свидетелката не помни до кога Т. е живяла при баща си. Според свидетелката,
която твърди, че е очевидец, М. се грижил за Т. до 17-18 г. възраст. Т. живее в чужбина
от повече от 11 години. М. живеел в с. Душево при дъщеря си Р., а в с. Столът работел
като общ работник. Не знае колко често Т. е посещавала баща си. Не го е подпомагала
финансово, нито той нея. Не знае да е имал компютърна грамотност и достъп до
интернет. Свидетелката се е срещала с ищцата преди 11 години, а с М. – 4-5 години
преди катастрофата. Свидетелката не знае Т. да е омъжена и да има деца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 432 от КЗ до размер
на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
14.07.2021 г. до окончателното изплащане, като е приел, че дължимото обезщетение е в
общ размер на 60 000 лв., но следва да бъде намалено с 50% поради съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия.
В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до
150 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ищцата
и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът
на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения
вследствие на увреждането. При това, правилното прилагане на закона изисква за
неимуществените вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда.
Сходни са мотивите и на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК: най-близките на починалия по смисъла на
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на ВС
се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не
може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
4
Ищцата безспорно е сред най-близкия кръг на пострадалия – негова дъщеря, но
родствената й връзка сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че е материално
легитимирана да получи обезщетение. Тя следва да докаже, че действително е
претърпяла твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, при това, чрез пълно и
главно доказване, понеже върху нея пада доказателствената тежест за този факт. В
случая, по делото подобно доказване не е проведено, с оглед на което предявеният иск
е неоснователен.
Независимо от родствената си връзка с пострадалия, ищцата е живяла с него
само 2-3 години. След това родителите й са се развели и тя е заминала с майка си за
Гърция, където е живяла към датата на смъртта на баща си и където живее към
настоящия момент. Ищцата е родена през 1992 г., което означава, че от 1994-1995 г., т.
е. повече от 20 години тя живее в чужбина. По делото не са събрани никакви
доказателства по какъв начин е общувала с баща си и дали въобще е общувала с него.
Не е установено изобщо каква е била връзката помежду им, след като при раздялата на
родителите й тя е била на 2-3 години и след това веднага е заминала в чужбина. Дори и
такава връзка да е била създадена, което е малко вероятно предвид малката възраст на
ищцата, то тя е разрушена, след като няма данни в продължение на повече от 20 години
ищцата и пострадалия да са общували по някакъв начин. Без съмнение, за да е налице
характерната близка връзка между родител и дете, между баща и дъщеря, не е
задължително те да живеят заедно, но във всички случаи трябва да общуват, да
разговарят, да се виждат, да споделят радостите и тревогите си, да се вълнуват от
живота на другия и пр. Няма данни да са си помагали през годините – морално или
материално, още по-малко бащата да е бил „единствената морална опора“ за дъщеря си
(според твърденията в исковата молба). По делото подобна връзка не е установена,
напротив, анализът на свидетелските показания води до извод за липса на типичната и
характерна житейска връзка между родител и дете, която би обосновала
съответстващите й значителни по интензитет и продължителност страдания при
внезапната и трагична загуба на родителя.
Показанията на двамата разпитани свидетели са противоречиви и не съдържат
достоверни данни (свидетелката Райкова е виждала ищцата преди 11 години, а
пострадалия – 4-5 години преди катастрофата; свидетелят В. се срещал с ищцата
няколко пъти, когато ходил в Гърция и след катастрофата, когато се водело делото; в
същото време заявява, че ищцата си идвала през 5 или 10 години и посещавала баща
си, на което свидетелят бил очевидец; според свидетелката Райкова пострадалият се
грижил за ищцата до 17-18 г. възраст, на което свидетелката е очевидец, а според
свидетеля В., когато ищцата била на 2-3 години заминала в чужбина заедно с майка
си). Показанията са общи, без всякакви конкретни факти за отношенията между
ищцата и пострадалия до произшествието и за начина, по който ищцата е преживяла
смъртта му (според свидетеля В. ищцата се обаждала на баща си, но по делото не е
установено дали е имал телефон, колко често са се чували; пострадалият ходил в
Гърция при синовете си, като оставал и при ищцата, но не е установено кога се е
случило това, колко време е пребивавал пострадалия в Гърция и пр.; свидетелката
Райкова не знае колко често ищцата е посещавала баща си; „може би“ са се чували;
казали й, че ищцата много плакала на погребението). Отделно от това, свидетелят В. е
съпруг на сестрата на ищцата и показанията му следва да се преценяват предвид
възможната тяхна заинтересованост (чл. 172 ГПК). Те не кореспондират с показанията
на другата свидетелка, която, както е посочено по-горе, няма преки впечатления от
отношенията между ищцата и пострадалия, нито от начина, по който ищцата е
5
преживяла загубата на баща си. Показанията на свидетеля В. не могат да се съпоставят
с други данни, защото такива няма.
Ето защо, твърденията на ищцата за претърпени страдания, изразяващи се в
тревога, безпокойство, шок, безмерна скръб, страх, гняв, апатия, безнадеждност,
безпомощност, социална изолация и отчужденост, са напълно недоказани. С оглед на
това, съдът приема, че тя не е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща М. Х. П., настъпило в ПТП на
19.09.2016 год., поради което, предявеният от нея иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Първостепенният съд е
достигнал до различен извод, поради което решението в обжалваната част следва да
бъде отменено – за присъдената сума в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от
ГПК, искът в този размер, ведно със съответната законна лихва, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивната инстанция
счита за правилно определен от първостепенния съд приносът на пострадалия за
вредоносния резултат, а именно – равен на този на деликвента.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено изцяло в частта за
разноските, вместо което в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
пред двете инстанция разноски в размер на 1 240 лв., от които: 640 лв. депозити за
вещи лица по двете експертизи и 600 лв. ДТ по въззивната жалба. В полза на
застрахователното дружество следва да бъде присъдено и възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 от ГПК, тъй като същото е било защитавано от юрисконсулт пред двете
инстанция. Съдът го определя в размер на 560 лв., от които 360 лв. пред първата
инстанция и 200 лв. пред въззивната инстанция, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Или, общо дължимите от ищцата разноски на
ответната страна възлизат на 1 800 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 25/23.05.2022 год. на Окръжен съд – Габрово по т. д. №
63/2021 год. по описа на същия съд в обжалваната част, с която „Дженерали
Застраховане“ АД – гр. София е осъдено да заплати на Т. М. П. сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща М. Х. П., вследствие настъпило на 19.09.2016 год. ПТП, ведно със
законната лихва от 14.07.2021 год. до окончателното изплащане, както и изцяло в
частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. П., с ЕГН ********** против „Дженерали
Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, иск за сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща М. Х. П., настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., причинено от водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 14.07.2021 год. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Т. М. П., с ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) разноски
6
по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7