Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 12.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 11945/ 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.А.И., в качеството на
ответник в първоинстанционното производство, срещу
съдебно решение от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 37051/2016 г. по описа
на СРС, в неговата уважителна част.
С подадената въззивна жалба въззивникът твърди,
че съдебното решение, в обжалваната част, е постановено при наличие на
нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага, че в процесния период етажна собственост „***** не е имала
сключен договор за топлинно счетоводство с ФДР - Т.С.ЕООД. Въпреки това съдът е
кредитирал изготвените по делото експертизи, с които се установява наличие на
доставена и потребена топлинна енергия, които са
изготвени изцяло въз основа документи от Т.С.ЕООД.
Предвид горното
намира, че основателността на исковата претенция не е доказана по делото и
съответно, че искът на Т.С. ЕАД е следвало да бъде отхвърлен изцяло.
В законоустановения срок Т.С. ЕАД не е представила отговор на
подадената въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност, съдът намира,че подадената въззивна жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното съдебно решение СРС признава за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че Т.А.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата от 1 345,13 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 023456 за периода от месец 05.2013г. до месец 04.2015г., ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до погасяването; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 42,43 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 23.12.2015г., като отхвърля иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ до пълния предявен размер от 1 516,04 лв.
В мотивите си съдът е приел, че по делото е установено наличието на облигационно отношение между страните и съответно качеството на потребител на ответника. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно –счетоводна експертиза, изготвени на базата на документи, представени от Т.С.ЕООД като дружество, осъществяващо дяловото разпределение на етажната собственост, в която се намира имотът, за който се твърди да е доставена и потребена топлинна енергия, е приел, че за реално потребената за периода от месец май 2013 г. до месец април 2015 г. топлинна енергия въззивникът следва да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 2 268,40 лв., а той е платил само 923,27 лв. Съответно е признал за основателен искът на Т.С. ЕАД само за сумата от 1345,13 г. Освен това е приел, че направеното от ответника и настоящ въззивник възражение за погасява на вземането по давност е неоснователно и е присъдил законна лихва върху сумата, за която е приет за основателен искът. Съдът обаче не е взел предвид изрично направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение, че в процесния период етажната собственост не е възлагала дяловото разпределение в сградата на ФДР, в частност на Т.С.ЕООД.
При преценка на представените пред първоинстанционния съд доказателства, настоящия съд намира следното:
Съгласно чл. 139 б. ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. В редакцията на ал.2 от същия член, в сила от 2010 г., е предвидено, че изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съобразно ал.3, в сила от 17.07.2012 г., за резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
В доказателствената тежест на ищеца Т.С. ЕАД е да установи възникването на претендираното от него вземане, както и неговия размер. В настоящия случай ищецът не е представил пред съда доказателства за това, че ФДР Т.С.ЕООД е избрано от страна на етажната собственост за дружество, което да осъществява дяловото разпределение в сградата ( пр. уведомяване от ЕС, решение на ОС на ЕС или друго.), въпреки изрично направеното от ответника възражение в тази връзка. Освен това по делото не е представен и договор между Т.С. ЕАД и Т.С.ЕООД за осъществяване на дялово разпределение от последното както се изисква съобразно чл. 139в ЗЕ. (Представеният договор между Т.С. ЕАД и Б.ЕООД касае отчитане на топлинна енергия за период, който следва процесния и е ирелевантен за настоящия спор.).
С оглед горното следва да се приеме, че доколкото липсва съгласие на етажната собственост за избор на Т.С.ЕООД като дружество, осъществяващо дяловото разпределение на сградата, то и последното няма правомощие да отчита топлинната енергия в същата и съответно извършените от него действия не обвързват по никакъв начин етажната собственост. В тази връзка следва да се има предвид, че приетите по делото експертизи основават изводите си за наличие на доставена и потребена от ответника( въззивник) топлинна енергия само въз основа на съставени от Т.С.ЕООД документи.
Предвид горното съдът намира, че доколкото Т.С. ЕАД не е доказала, при условията на пълно и главно доказване, че е предоставила топлинна енергия на ответника, то и претенцията и за заплащането на такава е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на 51,90 лв. заплатена държавна такса. Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 13.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 37051/2016 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът признава за
установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, че Т.А.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумите
както следва: на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата от 1 345,13
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен №
023456 за периода от месец 05.2013г. до месец 04.2015г., ведно със законната
лихва от 14.01.2016г. до погасяването и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата
от 42,43 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко
отделно вземане до 23.12.2015г., както и в частта за разноските, с която съдът
е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.А.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, сумата от 294,85 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1720/2016г. по описа на СРС,
69-ти състав, както и сумата от 471,41 лв., представляваща разноски в исковото производство
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** срещу Т.А.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че Т.А.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 1
345,13 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
абонатен № 023456 за периода от месец 05.2013г. до месец 04.2015г., ведно със
законната лихва от 14.01.2016г. до погасяването й и за сумата от 42,43 лв., представляваща лихва за
забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 23.12.2015г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** да заплати на Т.А.И., ЕГН ********** сумата от 51,90 лв. разноски по въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.