№ 2228
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника СТ. ИВ. К. срещу решение от
03.06.2019 г. по гр.д. №1910/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав, с което е
признато за установено по предявените от ищците Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. срещу
жалбоподателя и Г. Д. Г. искове с правно основание чл.108 ЗС, че по отношение на
жалбоподателя и Г. Д. Г. ищецът К. Л. Ц. е собственик, а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. са
ползватели с учредено пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от 10
кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на
приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на
стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща
част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част
на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58
кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, и жалбодателят и Г. Д. Г. са осъдени да предадат на Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л.
Ц. владението върху собствената на ищеца К. Л. Ц. реална част с площ от 10 кв.м.,
представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение
№1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от
1
делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса
към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в,
находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м.,
състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, за която в полза на ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. е учредено пожизнено право на
ползване, и жалбоподателят и Г. Д. Г. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат
изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в
североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота +
14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани
с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица,
двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, метален парапет и стъклени пана с обща дължина 5,50 м., разположени на
около 1,83 м. навътре в терасата на ищците, по цялата дължина на последната, започваща
под стената на банята на ищцовия апартамент, по линия „В-Г“ на приложение №1 към
приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото,
приподписано от съда, неразделна част от решението, както и да заплати разноските по
делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните тераси са собственост на
страните по делото, а не са обща част. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемите Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице помагач „К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника Г. Д. Г. срещу решение от 03.06.2019
г. по гр.д. №1910/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав, с което е признато за
установено по предявените от ищците Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. срещу жалбоподателя и
СТ. ИВ. К. искове с правно основание чл.108 ЗС, че по отношение на жалбоподателя и СТ.
ИВ. К. ищецът К. Л. Ц. е собственик, а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. са ползватели с учредено
пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от 10 кв.м., представляваща
четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата
по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото,
приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса към
ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в,
2
находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м.,
състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, и жалбодателят и СТ. ИВ. К. са осъдени да предадат на Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К.
Л. Ц. владението върху собствената на ищеца К. Л. Ц. реална част с площ от 10 кв.м.,
представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение
№1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от
делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса
към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в,
находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м.,
състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, за която в полза на ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. е учредено пожизнено право на
ползване, и жалбоподателят и СТ. ИВ. К. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат
изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в
североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота +
14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани
с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица,
двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, метален парапет и стъклени пана с обща дължина 5,50 м., разположени на
около 1,83 м. навътре в терасата на ищците, по цялата дължина на последната, започваща
под стената на банята на ищцовия апартамент, по линия „В-Г“ на приложение №1 към
приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото,
приподписано от съда, неразделна част от решението, както и да заплати разноските по
делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и постановено при
съществени процесуални нарушения и при превратно тълкуване на доказателствата. Сочи,
че не е редовно призовавана в първоинстанционното производство, както и че неправилно е
конституирана като страна по делото, тъй като не е съсобственик на апартамента, съседен на
апартамента на ищците. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото спрямо нея, а при
3
условията на евентуалност – да го отмени и да отхвърли предявените срещу нея искове.
Претендира разноски.
Въззиваемите Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
вземат становище по жалбата, в о.с.з. – оспорват същата. Претендират разноски.
Третото лице помагач „К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество жалбата на
въззивника СТ. ИВ. К. е частично основателна, а жалбата на въззивника Г. Д. Г. е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
твърдението на въззивника Г. Д. Г., че неправилно е конституирана като страна по делото,
тъй като не е съсобственик на процесния недвижим имот. Процесуалната легитимация на
страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която
съдът следи служебно, като тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, т.е. от твърденията му в тази насока в исковата молба.
Доводите относно правото на собственост върху сочения от ищците апартамент касаят
материалната, а не процесуалната легитимация на ответника, което евентуално би се
отразило на правилността на съдебното решение, а не на неговата допустимост.
Решението обаче е частично неправилно по следните съображения:
СРС, 127 състав, е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 10 кв.м., представляващи част от тераса,
и с правно основание чл.109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия на
ответниците, с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост и правото
на ползване върху посочената част от тераса и по-конкретно - да премахнат изградения от
тях парапет.
По делото не е спорно и се установява от представения нот. акт за учредяване на
право на ползване и покупко-продажба №47, т.ІV, н.д. №560/03.12.2015 г. на нот. В.И., че
ищецът К.Л. Ц. е собственик на процесния апартамент №27в, находящ се в гр. София, ул.
„****, със ЗП от 141,58 кв.м., заедно с тераса от 225,95 кв.м., а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. са
ползватели на имота с учредено пожизнено вещно право на ползване.
Не е спорно и се установява от представения нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот №2, т.ІІ, н.д. №159/28.11.2013 г. на нот. Е.И., че ответникът СТ. ИВ. К. е
собственик на процесния апартамент №26в, находящ се в гр. София, ул. „****, със ЗП от
109,64 кв.м., заедно с тераса от 82,95 кв.м.
Видно от приетата във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК,
доколкото ответникът Г. Д. Г. е била нередовно призовавана в първоинстанционното
производство, резолюция №25/24.10.2019 г. на СО, район „Оборище“, ответниците са
сключили брак на 07.09.2014 г., който брак е прекратен на 01.06.2017 г., т.е. основателен е
доводът на въззивника Г. Д. Г., че не се явява съсобственик на процесния апартамент №26в,
а същият е изключителна собственост на ответника СТ. ИВ. К..
4
По делото са представени удостоверение №584/27.11.2008 г. за въвеждане в
експлоатация на процесната сграда, одобрен архитектурен проект и таблица за определяна
на ЗП и процента ид.ч. от общите части на сградата.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което
настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява къде минава границата между
имотите на страните, както и че ограждението, представляващо метален парапет и
монтирани по него стъклени панели, е поставено не на границата между двата имота, което
ограждение не позволява ползване на заградената от ответника площ от 10 кв.м. от терасата
на ищците.
Във въззивното производство са приети разрешение за строеж №511/15.01.2004 г. на
гл. арх. на СО – район „Витоша“ за процесната сграда, одобрения архитектурен проект и
преработката му, чертежи и обяснителна записка.
От приетото във въззивното производство заключение на повторната СТЕ, което
настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява къде минава границата между
двете покривни тераси на ап.27в и ап.26в, както и че разделителният масивен борд с
монтиран върху него прогледен парапет е поставен на различно от предвиденото по
одобрения проект място, като ограждението е непрекъснато и преминаването през него по
нормален начин е невъзможно. Вещото лице сочи още, че завзетата площ от терасата на
ищците е заета с монтирано във външния край до фасадата джакузи и ползването на тази
зона от ищците е невъзможно.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване. Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №103 от 20.01.2021 г. по
гр.д. №4703/2019 г., I ГО/ покривът на сградата, както и покривните тераси, които не
обслужват всички обекти в сградата, са общи части на всички етажни собственици, а не
само на тези, които пряко обслужват. Разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС причислява покрива към
общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен,
терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само,
когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея.
Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е
терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната
функция на този вид тераси. Тъй като разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС е императивна по
отношение на общите части по естеството си, те не могат да придобиват друг статут по
волята на етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка би била
нищожна поради противоречие със закона. Покривът, респ. покривната тераса, без оглед на
това дали е включена в площта на индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен
обект на право на собственост и тъй като е обща част по естеството си, а не по
предназначение, то и предназначението му не може да бъде променено с решение на
етажните собственици. Изключение за този режим предвижда чл.38 ал.2 ЗС, като допуска да
се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата.
5
Тази промяна на статута на общите части, чрез която се създава т.нар. ограничена
съсобственост обаче може да се обособи само по общо съгласие на всички етажни
собственици.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че процесните тераси представляват покривни такива, както и че
обслужват единствено двата процесни апартамента. Доколкото става дума за обща част на
сградата по естеството си, то и предназначението им не може да бъде променяно. Не е
налице и изключението по чл.38 ал.2 ЗС, доколкото липсват доказателства, а и няма
наведени твърдения в тази насока, за съгласие на всички етажни собственици, като
ирелевантно е отреждането по архитектурния проект. Всичко това води до извода, че двете
тераси представляват покрив на обектите под тях, т.е. на обща по естеството си част по
смисъла на чл.38 ал.1 ЗС.
По исковете с правно основание чл.108 ЗС:
Според разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът
да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от
ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи
имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи
върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника.
Общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията
между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска единствено
осигуряване на достъп до съответната обща част, но не може да претендира нейната
ревандикация /решение №113/18.01.2021 г. по гр.д. №1160/2020 г., I ГО на ВКС/.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
основателността на предявения иск по чл.108 ЗС, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен. Искът, предявен срещу ответника Г. Д. Г., подлежи на отхвърляне на още едно
основание – същата не е съсобственик на процесния апартамент №26в, респ. по делото
липсват данни същата да владее или държи процесната реална част от терасата.
По исковете с правно основание чл.109 ЗС:
Искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия
собственик. В ТР №4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл.109
ал.1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, а също, че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по
всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на извършеното от
ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Пример за това е случаят, при който ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
6
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
По общо правило предназначението на общите части е да осигурят пълноценното
ползване на отделните обекти в сградата, поради което всеки от собствениците на
самостоятелен обект, който притежава в съсобственост и идеална част от общите части на
сградата, има правото на непосредствен достъп до общите части, независимо дали те
обслужват пряко неговия самостоятелен обект. Останалите собственици на самостоятелни
обекти в качеството си на съсобственици на общите части на сградата, са длъжни да се
въздържат от действия, които биха затруднили това ползване. В този смисъл е решение
№291 от 25.06.2010 г. по гр.д. №629/2009 г. на I ГО на ВКС. Съгласно решение №11 от
23.02.2018 г. по гр.д. №954/2017 г. на II ГО на ВКС в случаите, когато с негаторния иск се
брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата, от значение е дали
ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният
собственик е лишен от достъп до обща част.
В конкретния случай по делото е установено, че ответникът СТ. ИВ. К. е поддържал
създаденото процесно противоправно състояние, при което ищците са лишени от достъп до
процесната реална част от терасата, т.е. налице е противоправно поведение на ответника,
което създава на ищците пречки да упражняват правото си на собственост/правото си на
ползване в неговия пълен обем, поради което и искът по чл.109 ЗС следва да бъде уважен.
Искът, предявен срещу ответника Г. Д. Г., обаче подлежи на отхвърляне, тъй като
същата не е съсобственик на процесния апартамент №26в, респ. по делото липсват данни
същата да е създала или да поддържа процесното противоправно състояние.
Поради изложеното обжалваното решение на СРС в частта, в която исковите
претенции чл.108 ЗС са уважени, и в частта, в която исковата претенция по чл.109 ЗС срещу
ответника Г. Д. Г. е уважена, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.108 ЗС следва да
бъдат отхвърлени, а искът по чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен спрямо ответника Г. Д. Г.,
а в останалата част, в която исковата претенция по чл.109 ЗС срещу ответника СТ. ИВ. К. е
уважена, решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът Г. Д. Г. е осъдена
да заплати на ищците разноски по делото, и в частта, в която ответникът СТ. ИВ. К. е осъден
да заплати на ищците разноски за разликата над сумата от 209,24 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника СТ. ИВ. К. на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 595,00 лв., и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 47,12 лв., представляваща държавна
такса, сумата от 125,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 500,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника Г. Д. Г. на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 600,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 325,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платими от въззивника
СТ. ИВ. К..
На основание чл.77 вр. чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите следва да заплатят по сметка на
СГС сумата от 22,12 лв., представляваща незаплатената част от дължимата държавна такса
за въззивната жалба на въззивника Г. Д. Г..
7
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №131109/03.06.2019 г., постановено по гр.д. №1910/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 127 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от
ищците Л. Й. Ц., ЕГН **********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, и К. Л. Ц., ЕГН **********,
срещу СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, и Г. Д. Г. , ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „****, искове с правно основание чл.108 ЗС, че по
отношение на СТ. ИВ. К. и Г. Д. Г. ищецът К. Л. Ц. е собственик, а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д.
Ц. са ползватели с учредено пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от
10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на
приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на
стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща
част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част
на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58
кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, и СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, и Г. Д. Г. , ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „****, са осъдени да предадат на Л. Й. Ц., ЕГН
**********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, и К. Л. Ц., ЕГН **********, чрез законните си
представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, тримата
със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, владението върху собствената на ищеца К. Л. Ц.
реална част с площ от 10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на
точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018
г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението,
представляваща част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в
североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота +
14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани
с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица,
двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, за която в полза на ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. е учредено пожизнено право на
ползване, в частта, в която Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, е
осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ
от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София,
район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални,
дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие,
при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент
8
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.567, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта - 68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24,
68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над обекта – няма, метален парапет и стъклени
пана с обща дължина 5,50 м., разположени на около 1,83 м. навътре в терасата на ищците,
по цялата дължина на последната, започваща под стената на банята на ищцовия апартамент,
по линия „В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г.,
намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, в
частта, в която Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, е осъдена да заплати
на Л. Й. Ц., ЕГН **********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, и К. Л. Ц., ЕГН **********, чрез
законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, и Т. Д. Ц., ЕГН
**********, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 447,15 лв. – разноски в производството,
и в частта, в която СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, е осъден да
заплати на Л. Й. Ц., ЕГН **********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, и К. Л. Ц., ЕГН
**********, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, и Т. Д.
Ц., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в производството за разликата
над сумата от 209,24 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„****, Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители –
родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, срещу СТ. ИВ. К., ЕГН **********, адрес:
гр. София, бул. ****, и Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, искове с
правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че К. Л. Ц., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, е собственик, а Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, са
ползватели с учредено пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от 10
кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на
приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на
стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща
част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част
на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58
кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро
помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби,
коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, и за осъждане СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, и Г.
Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, да предадат на Л. Й. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, чрез
законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
9
София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****,
владението върху от описания по-горе недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„****, Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители –
родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, срещу Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр.
София, жк. „****, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в
североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота +
14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани
с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица,
двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1932.567.1.27 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.567, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1932.567.1.26, под обекта -
68134.1932.567.1.25, 68134.1932.567.1.24, 68134.1932.567.1.23, 68134.1932.567.1.22, над
обекта – няма, метален парапет и стъклени пана с обща дължина 5,50 м., разположени на
около 1,83 м. навътре в терасата на ищците, по цялата дължина на последната, започваща
под стената на банята на ищцовия апартамент, по линия „В-Г“ на приложение №1 към
приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото,
приподписано от съда, неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, Т. Д. Ц.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, да заплатят на СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул.
****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 595,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 672,12 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, Т. Д. Ц.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, да заплатят на Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****,
на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство, а на основание чл.77 вр. чл.78 ал.1 ГПК да заплатят по сметка на СГС сумата
от 22,12 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, Т. Д. Ц.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, да заплатят на адв. Г.К. , адрес: гр. София, ул. „Магнаурска школа“
№15, ет.4, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, Т. Д. Ц., ЕГН **********,
10
съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и К. Л. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ул. „****, чрез законните си представители – родители Л. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, и Т. Д. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 325,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответниците „К.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11