РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501971 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Община Пловдив ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, пл.
Стефан Стамболов №1 чрез юр.Д. и Т. против решение №260114/12.01.2021 г. по гр.д.
№18727/2017 г. на ПРС, 10 гр.с.,поправено с решение №261806/23.06.2021 г., с които е
отхвърлен предявения от нея иск с осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване на
установено по отношение на Л.. А. А.. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул****, К. Н. Г.
ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул.***, М. СТ. ГР. ЕГН ********** с адрес гр.
Пловдив, ул.***, В. П. АР. ЕГН********** с адрес гр. Пловдив, ул. ****, АНТ. ИВ. АР.
ЕГН********** с адрес гр. Пловдив, ул.*****, В. Б. П. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив,
ул. **** Г. Г. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Т***, ул. *** и В.Т. И. ЕГН ********** с адрес
гр. Сопот, ул. ****, вх.**, че ищецът е собственик, на основание §7, ал.1 т.6 от ПЗР на
ЗМСМА, на площ от 114 кв. м., заснета неправилно в действуващата кадастрална карта, като
част от имот идентификатор 56784.523.235, целият с площ от 313кв.м. с адм. адрес гр.
Пловдив, ул. ***** със съседи поземлени имоти с идентификатори 56784.523.9533,
56784.523.237, 56784.523.234, 56784.523.231 и 56784.523.9529, която реална част, съгласно
проект за изменение на кадастралната карта, представлява новообразуван поземлен имот с
идентификатор 56784.523.455, съгласно скица проект за изменение на кадастралната карта
за поземлен имот 56784.523.235 и с което е осъдена Община Пловдив да заплати на Л.. А..
А., К. Н. Г., М. СТ. ГР., В. П. АР., АНТ. ИВ. АР., В. Б. П., Г. Г. Г. и В.Т. И., на осн. чл.78,
1
ал.3 ГПК, сумата 6450лв. деловодни разноски.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
иска неговата отмяна и постановяне на друго такова, с което искът да се отхвърли.
По-конкретно във въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е
приел, че по отношение на спорната площ не е налице грешка при заснемането й в
действуващата кадастрална карта; че неправилно и в противоречие с материалния закон РС
е тълкувал и възприел, че още през 1940 г. за имота е налице нотариален акт за собственост,
в който е записано, че имотът по сделката е с площ от 270 кв.м., по разпискния лист – 269,40
кв.м., в които граници имотът бил владян от ответниците още от 1978 г.; изложени са
съображения, че от приложение №3 от заключението на ВЛ по назначената СТЕ,
представляващо разписен лист към КРП, одобрен през 1936 г., процесния имот е упоменат
като Градско общинско място; счита, че по делото са събрани доказателства, подкрепени от
заключението на ВЛ, че към датата на сделката, претендираната с ИМ площ от 113 кв.м. не е
била включена в предмета на нотариалния акт; счита, че ответниците не са могли да я
придобият по давност поради забраната на §1 от ЗД на ЗС, с която е спряна придобивната
давност за държавни и общински имоти до 31.12.2022 г.; счита също, че неправилно съдът е
възприел гласните доказателства по делото, тъй като свидетелите са казали за границата на
имота откъм ул.“*****“, а не за границата между имотите на ищеца и ответниците, както и
че в диспозитива на обжалвания съдебен акт, РС е отхвърлил претенциите на Община
Пловдив по отношение на имот с площ 198 кв.м., а претендираната площ е от 114 кв.м. От
заключението на СТЕ, на стр.2, ВЛ е посочило, че по плана от 1936 г. п.IX e с площ 986.60
кв.м., а п. VI- 269.80 кв.м. От парцела на ответниците се придават към съседен парцел VII -
30 кв.м., видно от комбинираната скица от КРП, одобрен през 1953 г. и действащата КК
/скица №3 на ВЛ/; счита, че изводът на съда, че „е налице компенсиране на площи, отнети
от имота на ищеца и придадени към уличното пространство чрез придаване към него на
части от съседния имот 231, който към този момент бил държавна собственост“
противоречи на формираната крайна воля и с изложеното на стр.4 от съд.решение, че
„съгласно регулационните предвиждания на плана от 1992 г. част от имота на ответниците е
следвало да се придаде към имота на ищеца“; дължавата не се е разпореждала с процесната
площ в периода от 1953 г. -1965 г., а имота на ответниците е бил маломерен по смисъла на
§41,т.2 ППЗПИНМ. Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на платеното
от ответниците адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите чрез адв.М.П., молят жалбата да се остави без уважение. Претендират
разноски. Подробни съображения са развити в отговора на въззивната жалба, където считат,
че решението е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване; изложени са
доводи, че въззивникът не е доказал , че е собственик на процесния имот – по делото е
представен АДС от 1952 г., преписът от който е оспорен от ответната страна; счита, че
общината не се легитимира като собственик на УПИ, записан в Акта за общинска
собственост №360/1999 г., вписан в СВ-Пловдив през 2008 г.; че е налице признание на
общината, че действащия регулационен план от 1992 г. не е приложен, че собствеността й е
върху УПИ I-231 по плана от 1992 г., с което общината признава коя е правилната
кадастрална основа, отразяваща собствеността и границата между двата имота, както и че
общината е признала границата на двата имота чрез представения от нея акт
№1850/30.04.2018 г.; тъй като имотът не бил общински, нямало пречка да бъде придобит по
2
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с направените
оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.124 ГПК, вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР .
Ищецът твърди, че съгласно АДС от 1952г. е собственик на поземлен имот
нахощящ се в гр. П., ул. **** съставляващ УПИ І-231, кв.516 по плана от 1992г. При
изработването на кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г.
неправилно била отразена границата на ПП с идентификатор 56784.523.231, като част от
него с площ от 114 кв.м. била погрешно включена в имот идентификатор 56784.523.235
собственост на ответниците. Ответниците оспорват, че общината е собственик на спорния
имот като твърдят, че още от 1940 г. притежават за имота нотариален акт за собственост, че
имотът е бил владян от тях в тези граници още от 1978г. Считат, че не е налице погрешно
заснемане на границите на техния имот. твърдят, че по двата АДС от 1952 г. не е представен
първичен документ за собственост; че отчуждителното действие на регулационния план от
1992 г. е отпаднало съгласно §8 от ПР на ЗУТ.
К. Н. Г. е починал и като негови наследници в хода на делото пред ПОС са
конституирани Н. К. ГР. и М. К. ГР..
От приетите по делото доказателства се установява следното:
Ищецът се легитимира като собственик на парцел І, имот пл. № 231, в кв.516 с АОС
от10.11.1999г., представляващ застроено и незастроено място с площ от около 1050 кв.м.,
заедно с две общински жилища построени в него , съгласно плана на ІІІ градска част,
одобрен със заповеди № 617/21.06.1984г., № АО 1289/05.08.1992г. и № АО185/24.02.1999г.,
с административен адрес гр. Пловдив, ул. **** / лист 27 от д.РС/, с граници: на север – ул.
„***“; на юг – пар. ІІ-229, ІІІ-230, ІV-232,V-235; на юг – пар. VІІІ-235; на запад – ул. „****“.
В акта е отбелязано, че е налице предходно актуване с акт №656/5756-стар/ 12.05.1952г./. От
АДС от 1952г. е видно, че с него е удостоверено право на собственост върху две сгради –
два блока общински жилища / лист 25 от д.РС/. Отбелязаният стар акт с №5656 е съставен
на 12.05.1952г. и е относно завземане на недвижим имот за държавен, който като бивш
собственик на имто е записано стар общински имот. След влизане в сила на кадастралната
карта на гр. Пловдив, недвижимият имот № 231, в кв.516 е заснет с идентификатор
56784.523.231 / лист 38/. Или община Пловдив се легитимира като собственик на имот пл.
№231 на основание §7, ал.1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г.
Имотът на ответниците, съгласно действуващата кадастрална карта, е заснет с
идентификатор 56784.523.235, като на север граничи с поземления имот на ищеца / лист 40
от д.РС /.
От Нот. акт №2 от 09.08.1940г. /лист 319 от д.РС / е видно, че за собственик на имота
на ответниците е призната Е. С. Б. /по мъж - А./. От представения протокол за делба от
23.12.1969г. е видно, че имотът на ответниците е бил застроен с двуетажна със сутерен
3
жилищна сграда, поделена както следва: И. А. А. – получава ап. от ет.2 ведно с 40/270 ид.ч.
от дв.м., Л. А. АР. получава апартамент на ет.1 ведно с 40/270 ид.ч. от дв.м., и Е Б – А. –
приземния етаж ведно с 55/270 ид.ч. от дв.м.; С НА№96 от 28.03.1969г. дело 1263/1969г. Е.
Б. е продала на ответниците К. Н. Г. и М. СТ. ГР. 1/4 ид. ч. от дв.м., съставляващо п.II,
им.пл. № 235 в кв.516 и е учредила право на строеж върху 4-я етаж на съществуващата
сграда /лист 88 от д.РС /. Ответникът В. Б. П. е наследник на Б. Л. П. и С. К. П., на които
видно от НА№ 58 от 07.03.1969г. дело № 933/1969г. Е. А. е продала 1/4 ид.ч. от дворното
място и им е учредила правото да построят 3етаж над съществуващата ЖС /лист 91 от д.РС
/.
От договор за делба от 01.12.1971 г. /л.92 от д.РС/ е видно, че в дял на Б. П. и С. П. е
поставен ет.3 от ЖС ведно с ¼ ид.ч. от дв.м., а в дял на К. Г. и М. Г. - ет.4 от ЖС ведно с ¼
ид.ч. от дв.м.
Ответниците АНТ. ИВ. АР. /наследник на И. А. А./ и Л.. А. АР. се легитимират като
собственици на по 1/10 ид.ч. от ет.1 и ет.2 от ЖС ведно с по 40/270 ид.ч. от дв.м./НА
№122/8.10.1969 г. и НА №123/8.10.1969 г./
Ответниците Г.Г. и В. И. се легитимират като собственици на самостоятелен обект в
сграда с ид.56784.523.235.1.3-апартамент с площ 153 кв.м. ведно с ¼ ид.ч. от дв.м., цялото с
площ 270 кв.м., закупен от В. Б. П., видно от НА №127/7.09.2017 г.
Или от представените писмени доказателства е видно, че ответниците са собственици
на ПИ 235 от кв.516.
От заключението на СТЕ, изпълнена от ВЛ Б. Г., неоспорено от страните и според
съда компетентно изготвено, се установява, че имотът на ответниците за първи път е заснет
в КРП от 1936г. /лист 308 от д.РС / като за него е отреден парцел VІ-2 с площ от 269,80 кв.м.,
който на север граничи с парцел ІХ-1 от 986,60 кв.м. Съгласно разписния списък към този
план, за поземлен имот 2, за който е отреден парцел VІ-2, е издаден Нот. акт №2 от
09.08.1940г. /лист 319 от д.РС /, с който НА за собственик на имота е призната Е. С. Б. /по
мъж - А./, като е посочено, че той е с площ от 300 кв.м. /лист 86 от д.РС /, а за имота на
ищеца в разпискния лист към плана от 1936 г. е записано „градско общинско място“, но без
площ и документи за собственост /л.321 от д.РС/.
ВЛ Б. Г. е проследил регулационния статут на двата съседни имота и е констатирал
следното: процесните два имота са били отразени в общ регулационен план от 1953г. и КРП
от 1965г. В плана от 1953г. /скица №2 към заключението/ процесните имоти попадат в
предвиждане за разширение на уличното платно /лист 309/, а границата между двата имота
№1 и №8 е по т.1 и т.6, с материализирана на място паянтова огрда по КК като площта на
имот №1 е 1001 кв.м., а на имот №8 – 280 кв.м.
В КРП от 1965г. /скица №4/ части от ПИ №1 и ПИ №8 са включени към улицата като
разширение на тротоар; имотите са отразени с нови номера – 231 за имота на ищците и 235
за имота на ответниците от в кв.516. Имот 231 е с площ от 919,89 кв.м., а имот 235 – 312,58
кв.м./лист 311 от д.РС /.
4
В плана от 1967 г./скица№6/ - не се предвижда изменение на кв.516 и 517 – площта
на ПИ231 е 917,55 кв.м., а на ПИ 235 – 310,35 кв.м. ВЛ е казало, че има пълна идентичност
на плана от 1965,1967 и 1972 г./скица №6 и №7/
В КРП от 1984г. предвижданията по регулация от плана от 1972г. не са приложени, а
кадастралните основи на процесните имоти 231 и 235 по граници са идентични с
предходните планове –като им.235 е с площ 315,46 кв.м., а им.231-914,70 кв.м./скица №8 /.
В КРП от 1992г. /скица №9/ -за имот 231 се отрежда парцел І с площ 1012 кв.м., а за
имот 235- парцел VІІІ с площ 202,60 кв.м., т.е. предвижда се придаване на 108 кв.м. от
ПИ235/на ответниците/ към ПИ231/на общината/.
По делото няма доказателства да е извършена процедурата по оценка на
придаваемите 108 кв.м., както и те да са били заплатени на ответниците.
Съгласно ЗТСУ/отм.2001 г./, отчуждителното действие настъпва по силата на
регулационния план, но под отлагателното условие, че отчуждението на ПИ или части от
ПИ и придаването им към друг ПИ не се зачита, ако към момента на одобряване на
следващия КРП регулацията не е приложена. В заключението на вещото лице е казано, че в
действуващия понастоящем регулационен план и в плана, действувал към момента на
създаване на кадастралната карта няма нанесени изменения на кадастралната основа за двата
имота – следователно отчуждителното действие на плана от 1992 г. не е настъпило. Не е
налице и хипотезата на §6,ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, където е казано, че действуващите към
деня на влизане в сила на ЗУТ ДРП могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-
месечен срок от деня на вл.с. на ЗУТ; че след вл.с. на ДРП по ал.3, те могат да бъдат
приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила, поради
което съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ – след изтичане на сроковете по §6,ал.2 и 4 –
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП за заемане на придадени
ПИ или части от ПИ се прекратява. Горното води до извода, че общината не е станала
собственик на спорните 114 кв.м. и не е налице грешка в кадастралната основа за спорната
площ.
По изложените съображения искът се явява неоснователен и недоказан.
До същия извод е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По отговорността за разноски: От представения списък на разноските /л.35 от д.ПОС/
е видно, че за адв.хонорар въззиваемите са заплатили 2800 лв. /4х700 лв./ ПОС намира, че
предмет на делото е част от 1 имот /114 кв.м./, страните имат непротиворечиви интереси,
имат единна защита, ангажирали са 1 адвокат, поради което следва да им се присъдят
направени разноски в рамките на 1 адвокатски хонорар, съобразен с Наредба №1/2004 г.
Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните адв.възнаграждения, при цена
на иска 5374,52 лв., дължимия адв.хонорар е 580лв.+5% за горницата над 5000лв. или
=598,72 лв. С оглед правната и фактическа сложност по делото съдът намира, че
адв.хонорар следва да се редуцира до 700 лв.
5
Съгл. чл.78/3/ ГПК на въззиваемите следва да се присъдят направените по делото
пред ПОС разноски, направени за адвокатско възнаграждение, редуцирани до размер на
700лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №260114/12.01.2021 г. по гр.д.№18727/2017 г. на ПРС, 10 гр.с.,
поправено с решение №261806/23.06.2021 г. по същото гр.д.
ОСЪЖДА Община Пловдив ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан
Стамболов №1да заплати на Л. АНТ. АР. с ЕГН **********, М. СТ. ГР. с ЕГН **********,
Н. К. ГР. с ЕГН********** и М. К. ГР. с ЕГН **********, В. П. АР. с ЕГН **********,
АНТ. ИВ. АР. с ЕГН **********, В. Б. П. с ЕГН **********, Г. Г. Г. с ЕГН********** и
В.Т. И. с ЕГН ********** сумата 700лв. – разноски пред ПОС – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6