Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
01.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети
септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря
Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3708 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от Д.А.Д., ЕГН **********
против Г.М.П., ЕГН ********** и С.Х.Р., ЕГН ********** за установяване
недействителност на извършеното между ответниците прехвърляне на недвижим имот
чрез решение №273 от 14.12.2012г. по гр.д №1095/2012г. на РС-Костинброд, II състав, с което са уредени личните и имуществени отношения при
прекратяване на брака,а именно: ½
идеална част от недвижим имот, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, находящ се в
гр. София, СО-район „Слатина“, ул. „********, в жилищна сграда на блок ***,
вход „А“, етаж 1, със застроена площ от 69, 00 кв.м, състоящ се от търговска
зала, две складови помещения и санитарен възел, при съседи: от две страни-
улица, зелена площ и коридор, заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, която сделка е оформена в
споразумение, утвърдено с решение №273 от 14.12.2012г. по гр.д №1095/2012г. на
РС-Костинброд, II състав, с което е уговорено,
че гореописаният недвижим имот е останал в изключителна собственост на
съпругата С.Х.Р..
В исковата молба ищецът излага, че е кредитор на първия ответник Г.М.П.
като има вземане в размер на 14 500 лв.- дадени във връзка договор за заем
от 10.02.2013 г., заедно с лихва в размер на 1,5% месечно върху тази сума.
Твърди, че посочените вземания са установени с влязло в сила Решение от
11.04.2016г. на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, по силата на
което първият ответник е осъден да заплати следните суми: 14 500 лв.,
представляващи главница по сключен договор за заем; 1 001 лв.,
представляващи лихва върху главница за периода от 11.02.2013г. до 30.06.2013г.;
2 754 лв., представляващи уговорената по този договор наказателна лихва за
периода от 01.07.2013г. до 13.05.2015г.; 2 538 лв., представляващи
разноски по арбитражното дело. В мотивите на това арбитражно решение е
посочено, че този договор по същество е един новационен договор, който
консолидира вземания по предходни договори за заем, а именно: договор за заем
от 13.02.2012г. за сумата от 6 200лв.; от 13.09.2012г. за 6 200лв. и от
13.09.2012г. за сумата от 9 200 лв. Образувано е изпълнително дело
№201667860400627 на ЧСИ М.М.- рег. № 786. До Г.М.П. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, но не са постъпили плащания.
Излага, че утвърденото споразумението, с което първият и вторият ответник
са уредили имуществените си отношения относно недвижимия имот в режим на СИО,
представлява дарение, доколкото не е уговорено плащане за придобиването на
целия имот от С.Х.Р.. Съдебното решение е вписано в имотния регистър на
24.06.2014 г. Ищецът твърди, че притежава качеството кредитор на първия
ответник, като го е придобил при сключване на първия договор за заем от
13.02.2012г. Излага, че с безвъзмездното прехвърляне на ½
oт недвижимия имот на втория ответник С.Х.Р., първият
ответник го е увредил в качеството му на кредитор, тъй като не разполага с
друго, подлежащо на принудително изпълнение имущество. Твърди също, че двамата
ответници са знаели и са целели да го лишат от възможността да насочи
принудително изпълнение.
В тази връзка, моли съда да постанови съдебно решение, с което да обяви за
недействително по отношение на него сделка-безвъзмездното прехвърляне на
½ идеална част от недвижим имот, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН,
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, която сделка е оформена в споразумение, утвърдено с решение
№273 от 14.12.2012г. по гр.д. №
1095/2012г. на Районен съд-Костинброд, II състав, с което е уговорено, че недвижимият имот е останал в изключителна
собственост на съпругата С.Х.Р..
Ответникът С.Х.Р. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението, че към момента
на сключване на сделката е съществувало вземане в полза на ищеца спрямо първия
ответник- бившия ѝ съпруг, поради факта, че ищецът има претенции за
възникнало вземане на 10.03.2013г, а атакуваната сделка от него е от
14.12.2012г, която дата предхожда вземането. Оспорва твърдението, че сделката е
безвъзмездна, тъй като сама погасява вноските на ипотечния кредит, чрез който е
придобит процесният имот, от самото начало, освен това след съдебното
утвърждаване на споразумението е придобила изцяло и задължението да погаси
целия ипотечен заем. Оспорва твърдения на ищеца по отношение на момента на
придобиване на качеството му кредитор, а именно: 13.02.2012г., тъй като в
приложения доказателствен материал липсва договор за заем с такава дата и
самият той е твърдял, че заемите с дата 13.09.2012г. са загубили сила, което е
отразено и в мотивите на Арбитажния съд. Намира за неоснователно твърдението за
наличие на знание у нея, поради факта, че с първия ответник не са живеели
заедно повече от година преди развода, отношенията им са били много разстроени
и не е имало как да знае какви бъдещи договори ще сключва бившия ѝ съпруг. Счита за недопустим иска, доколкото дългът, въз основа на който е предявен, е много под стойността на
имота, а от своя страна ищецът е неясен до какъв размер иска обявяване на
недействителност. Възразява и по отношение на това, че правото да се предяви
иск е погасено, поради изтичане на повече от пет години от сключване на
сделката (14.12.2012г.). Моли съдът да отхвърли предявения иск и претендира
разноски по делото.
Ответникът Г.М.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва,
заведения срещу него и бившата му съпруга иск. Ответникът оспорва да има
парични задължения към ищеца, тъй като не е получавал суми в брой от него.
Ищецът му е предложил да развият съвместен бизнес, в който ответникът да
участва с разработения ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, а ищецът да увеличи оборота с
парични средства. По голямата част от печалбата е била усвоявана от ищеца, а
ответникът е получавал нищожна част, като данъчните задължения са останали в
негова тежест. Освен това ищецът е принудил първия ответник да подпише привидни
договори за заем, които да служат за гаранция за дадените средства. Твърди, че
договорите са два от една и съща дата, а именно 13.09.2012г. Едният съдържа
вземане на 9 200 лв., а другият в размер на 6 200 лв., като е в два
екземпляра, но въз основа на тях първият ответник не е получавал никакви
парични средства. Приложеният договор с дата 30.06.2013г. за сумата от
14 500 лв. не е познат на ответника. Оспорва истинността му, като има
съмнение относно автентичността на подписа си. Намира за неоснователно твърдението,
че с бившата му съпруга са искали да увредят ищеца. Към момента на развода не е
имал задължения към него, а само към бившата си съпруга, тъй като не е плащал
вноски по ипотечния заем и не е давал лични свои средства за придобиване на
имота. Отстъпил е неговата част от имота срещу задължението вторият ответник да
плати останалата част от кредита. Освен това, разводът е настъпил след повече
от година и половина фактическа раздяла, през който период отношенията им са се
състояли в спорове и скандали за пари за детето, за изпотеката, за сметки.
Сключеното споразумение цели единствено и само уреждане на отношенията помежду
им. Разпоредителната сделка не е безвъзмездна, защото е отстъпване на
собственост в замяна на поемане на дълг. Оспорва съществуване на договор от
13.02.2012г. Оспорва и че към датата на развода е имал задължения към ищеца,
както и че е получил от него сумата от 14 500 лв. Отрича, че е налице
новация на стария задължения, тъй като не е подписвал такава и не е получавал
пари в брой.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да
бъде отхвърлен предявения иск и претендира разноски по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело №2016760400627, изх. № 14940/13.10.2016г. до Г.М.П., а именно да заплати
сумите 18 255 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и
т.н), 2 538 лв. присъдени разноски, 600 лв разноски по изпълнителното
дело, 1 972, 30 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 13.10.2016г.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на невижим
имот № 169, том 1, рег.№2314, дело №159 от 08.08.2011г. по описа на Н.Г.нот.№47,
се установява, че П.А.К., ЕГН ********** иА.Б.Р., ЕГН **********, в качеството
им на „продавачи“, са прехвърлили на Г.М.П., ЕГН **********, в качеството му на
едноличен търговец с фирма „Ж.-Г.П.“, ЕИК ********, и С.Х.Р., ЕГН **********, в
качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „Т.-С.Р.“, ЕИК ******** - „купувачи“ на следния недвижим имот, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, находящ се в гр. София, СО, р-н Слатина, с административен адрес: ул. „*******,
в жил. сграда блок ***, вх. А, на първи етаж, със застроена площ 69 кв.м,
състоящ се от: търговска сграда, две складови помещения и санитарен възел, при
съседи: от двете страни: улица, зелена площ и коридор, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
урегулирания недвижим имот, върху който е построена жилищната сграда.
Представено е и решение №273 от 14.12.2012г. по гр.д №1095/2012г. на
РС-Костинброд, II състав, с което двамата
ответници са уредили имуществените си отношения по повод развод и съгласно,
което е утвърдено споразумение за придобиване в изключителна съсбственост на
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН от С.Х.Р..
Съгласно приложеното по делото Арбитражно решение от 11.04.2016г. по
вътрешно арбитражно дело №3 по описа за 2015г. в гр.София, на Арбитражен съд
към Българска стопанска камара, безспорно е установено наличието на стар дълг
между ищеца и първия ответник, произхождащ от предходни договори за заем.
Установил се е нов дълг на мястото на старите задължения с договор от
13.02.2013г., който е консолидирал старите задължения. Установило се е, че
дългът, предмет на новационния договор, е бил редуциран по размер, т.е била е
налице промяна в съществено условие по договора, присъщ за новационния договор,
както и че е било налице намерение за новиране - заемодателят е унищожил
договорите от 13.09.2012 г. и 13.02.2012 г.
По делото е представен Изпълнителен лист от 14.06.2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав, по гр.д. № 3904/2016г на осн. Чл.404, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.
51, ал.3 ЗМТА, Молба от С.Х.Р. до ЧСИ М.М. за вдигане на възбраната на ½
част от недвижим имот- ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, вх.№ 18180/ 24.10.2016г.,а също
уведомление по чл.47 ГПК от 21.10.2016г. до Г. М.П. във вр. с изп.дело
№627/2016г. да се яви за получаване на призовка, ЧСИ №786.
Приложен е Договор за паричен заем от 13.09.2012г. между Д.А.Д.-заемодател
и Г.М.П.-заемател за предоставяне на парична съма в размер на 6 200 лв.,
заедно с лихва в размер на 1,5 % от заемната сума месечно.
Представен е Договор за паричен заем от 10.02.2013г. меду Д.А.Д.-заемодател
и Г.М.П.- заемополучател, за предаване в собственост на парична сума в размер
на 14 500 лв., заедно с лихва в размер на 1,5 % месечно.
По делото е представен Договор за паричен заем от 13.09.2012г. между Д.А.Д.-заемодател
и Г.М.П.-заемополучател за предаване в собственост на парична сума в размер на
6 200 лв., заедно с лихва в размер на 1,5 % от заемната сума месечно.
По делото е приложен Договор за паричен заем от 13.09.2012г. между Д.А.Д.-заемодател
и Г.М.П.-заемополучател за предаване в собственост на парична сума в размер на
9 200 лв., заедно с лихва в размер на 1,5% от заемната сума месечно.
Представени са 2 бр. Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал.2 от
приложение №2 към ЗМДТ, изх. №**********/06.02.2017г. и изх.
№**********/15.06.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца
сключеното между ответниците Г.М.П. и С.Х.Р. споразумение за уреждане на
имуществени отношения, утвърдено с решение № №273 от 14.12.2012г. по гр.д. № 1095/2012г. на
Районен съд-Костинброд, II състав в частта,
с която се прехвърля в полза на С.Х.Р. в изключителна собственост следния
недвижим имот, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН, находящ се в гр. София,
СО-район „Слатина“, ул. „********, в жилищна сграда на блок ***, вход „А“, етаж
1, със застроена площ от 69, 00 кв.м, състоящ се от търговска зала, две
складови помещения и санитарен възел, при съседи: от две страни- улица, зелена
площ и коридор, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото.
За да бъде уважен искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице
кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1/ наличие на вземане, възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска, от което ищецът извежда
качеството си на кредитор; 2/ извършване
на действие, което уврежда кредитора или затруднява неговото удовлетворяване; 3/ длъжникът и неговият контрахент
да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна, а ако
сделката е безвъзмездна е необходимо знание само на длъжника.
На първо място, съдът следва да разгледа направеното от първия ответник
възражение за погасяване на претенцията на ищеца, поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с
изтичане на 5-годишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Началото на давностния
срок тече от момента на извършване на увреждащото действие, т. е. от
утвърждаване на споразумението за уреждане на имуществени отношения. От този момент,
увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и
за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника (в този см. решение № 147/25.07.2016 г. по
дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и решение № 7/26.01.2012 г. по дело № 456/2011 на ВКС, III ГО).
В настоящия случай, атакуваната сделка е извършена на 14.12.2012г.,но
релевантна е датата на вписването на тази сделка в имотния регистър,което е
станала на дата 24.06.2014 г. и
от която дата, , е започнала да тече 5-годишната погасителна давност за
предявяване на претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Производство по настоящото
дело е образувано въз основа на искова молба с вх. № 38997, подадена в
деловодството на СГС на 19.03.2018 г. , т.е. преди изтичане на погасителния
давностен срок. В тази връзка възражението на С.Х.Р. е неоснователно.
Качеството кредитор е обусловено от наличието на
действително вземане, което трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото
действие от длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора
е дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка, достатъчно е да е възникнало, да е действително и да
не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.
В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена и оборима
презумпция за знание, когато третото лице, в чиято полза е извършено
действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска
твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи,
само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
В доказателствения материал по делото са
приложени три договора за паричен заем. Видно от чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за
заем е реален. С оглед характера му, предоставянето
на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на
предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК.
Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания (чл. 164 ГПК). Тежестта на доказване на реалното
предаване на сумата е върху ищеца, но такива доказателства не са представени.
Ответникът е възразил по отношение на реалното получаване на суми във връзка с
договорите за заем, но следва да
докаже възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за
отговор на исковата молба. Такива доказателства също не
са предоставени. При липса на предаване на сумата е налице незавършен
фактически състав на договора за заем.
Съгласно представеното решение на Арбитражен съд
от 11.04.2016г. по арбитражно дело №03 по описа на 2015г. между ищеца и първия
ответник е признато съществуването на
новационен договор, който е обективиран писмено под формата на договор
за заем от 10.02.2013г. За
наличието на новация е необходимо осъществяването на следния фактически състав,
а именно: действителен стар дълг, действителен нов дълг, aliquid novi и animus nocendi. Основното при новационното споразумение е създаване на съществена
разлика между старото и новото правоотношение, като изменение на договора по
отношение на размера на задължението, сроковете за плащане и лихвата не може да
се приеме като намерение за новация, а по- скоро като анекс към вече сключено
съглашение. Освен това, намерението на страните трябва да е насочено към
заместване на старото задължение с ново, чрез което старият дълг ще бъде
погасен. Въпреки че мотивите на арбитражното решение не обосновават напълно
категорично наличието на новация, диспозитивът на решението има СПН по отношение
на основанието на договора между ищеца и ответника.
На основание чл. 193 от ГПК е открито
производство по осповане на подпис, положен от отв. П. върху договор за паричен
заем от 10.02.2013г. След направената СГЕ, вещото лице С.Г.Х.- експерт по
криминалистическо изследване на документи заключи, че подписът в долния десен
ъгъл на представения договор за паричен заем от 10.02.2013г., е положен от Г.М.П..
Вещото лице е установило, че при представения силно вариентен сравниелен
материал, различие може да бъде обяснено именно с естествената за всяко лице
вариантност при писане/подписване. Констатираните съвпадения в общите и
частните графически признаци са характерни и достатъчни за извод, че
изследваният подпис е положен от отв. П.. Следователно ищецът Д. притежава
качеството кредитор от 13.09.2012г., т.е от сключването на първоначалните
договори за заем, които впоследствие са новирани чрез договора за заем от
10.02.2013г., който е признат за валиден чрез арбитражнто решение.
Настоящият състав намира, че е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска - наличие на разпоредително действие или
сделка, както и увреждащият му характер.
Съгласно константната практика на ВКС, отразена в
редица решения /напр. решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., І
т.о. на ВКС, решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г.о.
на ВКС и др./ увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност. Прието е също, че увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си., поради което, напълно без
значение е и на каква точно стойност са отчуждените имоти. Уреждането на
имуществени отношения между съпрузи със споразумение, чрез което ½ от
недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност преминава в
изключителна собственост на единия съпруг- недлъжник безспорно е разпоредително
действие, което намалява патримониума на съпруга-длъжник.
Изхождайки от основния принцип, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори - чл. 133 ЗЗД, следва да се приеме, че с продажбата на своите имоти, длъжникът е извадил
от патримониума си вещни права, към които ищецът би могъл да насочи претенциите
си. Не са представени доказателства от страна на отв. П., че към момента на
уреждане на имуществените отношения с бившата му съпруга, е разполагал с
достатъчно имущество, за да удовлетвори кредитора, като навеждането на такива
доводи и доказването им е в негова тежест. От приложените по делото
доказателства, и по- точно от съдебното бракоразводно решение, става ясно, че в
изключителна собственост на първия ответник, е останала фирмата ЕТ „Ж.-Г.П.“.
Съгласно чл.15 ТЗ търговското предприятие е
организация на дейността на търговеца. То е динамична съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
именно поради характеристика си на съвкупност, която непрестанно се изменя, е
необходимо уточняване от какво всъщност се е състояло търговското предприятие
на едноличния търговец по време на бракоразводния процес и дали в било
достатъчно за удовлетворяване на ищеца- кредитор. Но такива доказателства не са
представени от ответника, поради което съдът намира, че е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска.
По отношение на следващата предпоставка, съдът
намира, че освен наличието на увреждащо действие, е необходимо, предвид
възмездния характер на процесната сделка, да е налице и знание за това
увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е договарял.
По отношение въпроса за възмездността на
сделката, съдът намира, че за да бъде установен характера на извършеното
разпоредително действие, а именно: дали е безвъзмездно или възмездно, е
необходимо да се тълкува „действителната
обща воля на страните“ (чл. 20 от ЗЗД).
Споразумението по чл. 51 СК, в частта за уреждане на имуществени отношения, е с характер на договор за спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД, доколкото съдържа взаимни
отстъпки, и поражда вещно-прехвърлително действие от момента
на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/ 15.03.1978 г.). Съгласно утвърденото
споразумението между двамата ответници, отв. Р. придобива в изключителна
собственост процесния имот. Видно от твърденията и на двамата, Р. е изплаща
вноските по ипотечния кредит от началото на договора и е продължила да го прави
след сключване на споразумението за уреждане на имуществени отношения, като
условие за придобиване в изключителна собственост ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ-МАГАЗИН.
Видно от тези факти е налице поемане на
задължение от едната страна по договора, за да удовлетвори целия кредиторов интерес без изрично да поема дълга и без кредиторът да е
одобрил съглашението. Следователно имущественото
разпореждане е възмездно.
Знанието на третото лице – С.Х.Р., в случая се предполага, на основание чл.135, ал.2
от ЗЗД, доколкото същата е от кръга лица, посочени в цитирана разпоредба, а
именно към момента на извършване на атакуваната сделка е била съпруга на
длъжника. За оборване на законовата презумпция по чл. 135,
ал.2 ЗЗД за знание, са събрани гласни доказателства - разпитана е като свидетел Р.С.Н.-
приятелка на С.Х.Р. и Г.М. П.. Според призованата свидетелка ответниците са
били фактически разделени от края на 2011 г. След настъпване на фактическата
раздяла, вторият ответник- Р. е живяла при майка си в техния апартамент. От
2011г. сладкарницата се държи и ръководи от Р., като към момента на разпита св.
Н. твърди, че двамата ответници работят заедно в сладкарницата.
Съгласно приетото в задължителната съдебна практика
по чл. 290 от ГПК (Решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4578/2015 г., IV
г. о., ГК), пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така
и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за
основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, които обаче,
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Прието е, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява
без съмнение главният факт. С Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4606/2014 г., IV
г. о., ГК, също постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че за да е
налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и
длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да
е наясно как те се накърняват от сключения договор, а е достатъчно на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
В тежест на ответниците – страни по увреждащата
сделка е да докажат незнанието си, респ. да оборят презумпцията за знание по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Съдът намира, че въз основа на показанията на св. Р.С.Н. не може да бъде направен категоричен извод за наличието на незнание за
увреждане, поради което те сами по себе си не са достатъчни да оборят
презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Чрез гласното доказателствено средство се
установява, че двамата ответници не са живеели в едно домакинство, но от този
факт не може в условията на пълно обратно доказване да се приеме, че
липсва знание за сключените договори за заем между ищеца и първия ответник или
за техните „бизнес отношения“. Ответниците твърдят, че преди бракоразводния
процес отношенията им са били много влошени и са представлявали главно спорове
за финансови средства и грижи за детето им, но за тези твърдения не са представени
доказателсва, нито показанията на Н. сочат за това. За тях не може да бъде
направен извод и въз основа на приобщения към делото доказателствен материал,
поради което същите остават недоказани, следователно твърдения им не могат да
оборят законовата презумпция.
При
така събраните доказателства, съдът приема за неуспешно оборването на
законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, респ. доказването на незнание на страните по увреждащата сделка,
поради което са налице всички предпоставки на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за
уважаване на предявения иск.
С оглед на горното съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж.к ********извършената разпоредителна сделка между Г.М.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.Х.Р., ЕГН **********, с адрес: *** обективирана в споразумение
за уреждане на имуществени отношения, утвърдено с решение № 273 от 14.12.2012г.
по гр.д №1095/2012г. РС-Костинброд, II състав, с което Г.М.П., ЕГН **********, е прехвърлил безвъзмездно на С.Х.Р.,
ЕГН **********, ½ идеална част
от следния недвижим имот , а именно: ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ-МАГАЗИН в поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1291.1. , находящ
се в гр. София, СО, р-н Слатина, с административен адрес: ул. „*******, в жил. сграда
блок ***, вх. **, на първи етаж, със застроена площ 69 кв.м, състоящ се от:
търговска сграда, две складови помещения и санитарен възел, при съседи: от
двете страни: улица, зелена площ и коридор, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху урегулирания недвижим
имот, върху който е построена жилищната сграда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: