Решение по дело №1068/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от заместник кмета на Община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. срещу Решение № 546/24.04.2024 г., постановено по АНД № 4956/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. В касационната жалба е преповторена фактическата обстановка и изводите на АНО обективирани в НП, цитирани са относимите разпоредби на Наредба 1 и е посочено, че след извършена проверка за наличие на заповед за премахване на посоченото дърво или разрешение за резитба на клони е констатирано, че такива не са издавани от Община Варна или район „Аспарухово“. Иска се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата, в писмен отговор и писмени бележки чрез адв. Д., ВАК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 546/24.04.2024 г., постановено по АНД № 4956/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП)№ 100424/09.11.2023г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което на М. В. Г., е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, на основание чл. 57 ал.1 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна, за нарушение на чл.47 ал.1 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 10.06.2023г. е приет сигнал в Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна за извършвана резитба на дърво в поземлен имот с идентификатор № 10135.5418.4295 в м-т „Боровец, в гр.Варна. Мястото било посетено от служители на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна. На място същите били посрещнати от г-н Я., който ги уведомил, че негова съседка е извършила резитбата. Свидетелите установили, че са изрязани клоните на дърво, като бил останал само ствол с височина около три метра. Резитбата на дървото свидетелите не установили.

Във връзка със сигнала е подадена информация в район „Аспарухово" от началника на IV РУ Варна, при ОД на МВР-Варна, като било изложено, че на 10.06.2023 г. в имот, собственост на г-н Я. (поземлен имот с идентификатор № 10135.5418.4295), е извършена неправомерна резитба на дърво от съсед на г-н Я., а именно М. В. Г., поради което служители на дирекция „Контролни и социално-икономически дейности", при район „Аспарухово", извършили проверка на 27.06.2023 г. в присъствието на подателя на сигнала г-н Я., при която било установено, че в поземлен имот (ПИ) № 10135.5418.4295 (частна собственост) е премахната короната на широколистно дърво от вида „Ясен" - отсечени са всички клони от дървото, като е останал само ствол с височина около 3 метра и диаметър около 40-50 см, без видими гнилостни процеси, хралупи и пукнатини. Изсечените клони били изхвърлени в близост до ствола на дървото в същия имот. За констатацията от проверката бил изготвен Констативен протокол № 000267/27.06.2023 г., в който г-н Я. положил подписа си.

При горните констатации и приемайки въз основа на твърденията на г-н Я., че г-жа Г. е организирала резитбата на дървото, на 24.07.2023 г. е съставен АУАН срещу М. В. Г. за нарушение на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

АУАН бил съставен в присъствието на М. В. Г. и й е връчен лично, като в графата за възражение г-жа Г. вписала, че не е увредила дървото.

В законоустановения срок постъпило възражение от г-жа Г., в което било изложено, че същата не е извършила вмененото й административно нарушение, както и, че не е навлизала в имота на г-н Я.. Във възражението било изложено също, че за част от имота е налице висящо дело на Районен съд - Варна, целящо да изясни чия собственост са цитираните 230 м2, с което да се установи претърпял ли е г-н Я. имуществени вреди.

Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката на 09.11.2023г. АНО издал НП, предмет на въззивната проверка, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.

От показанията на г-н Я., дадени в съдебно заседание е констатирано, че на процесната дата е видял група мъже в имотът, за който между него и М. Г. има спор за собственост. Мъжете режели клоните на дърво в спорния имот, като в близост до тях са се намирали жалбоподателката, нейната сестра и нейната майка, без да извършват каквито и да било действия. Свидетелят е заявил, че не може да посочи кой точно е извикал резачите, но е подал сигнал на тел.112 и тези непознати мъже са си заминали преди пристигането на полицейските служители. Категорично свидетелят е заявил, че не е видял М. В. Г. да реже клони на дървото.

Съдът е кредитирал показанията на служителите на дирекция „Контролни и социално-икономически дейности“ при район „Аспарухово“ при Община Варна, като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът не е кредитирал показанията на г-н Я. в частта, в която е посочил, че процесното дърво се е намирало в недвижим имот, негова собственост, на съображение, че има висящ съдебен спор по отношение на този факт и, че не са представени категорични доказателства в тази насока. В останалата им част съдът е кредитирал показанията на г-н Я., като последователни, искрени и непротиворечиви. Съдът е кредитирал и приобщените по делото писмени доказателства, като непротиворечиви и допълващи се. Описаната във въззивното решение фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства: писмените доказателства, приобщени по делото- КП, АУАН, заповеди и др., както и от показанията на свидетелите - служителите на дирекция „Контролни и социално-икономически дейности“ при район „Аспарухово“ при Община Варна и г-н Я, дадени в хода на съдебното производство в кредитираните от съда части.

При установената по делото фактическа обстановка и при изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, въззивният съд е извел следните правни изводи: АУАН и НП са съставен, съответно издаден от компетентни органи и в законоустановените срокове. Срещу АУАН са били депозирани възражения, били са налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, но АНО не е извършил преценка на законосъобразността на съставения АУАН при съобразяване на събраните по административно наказателната преписка доказателства, с което е допуснал нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, обуславящо неправилно приложение на материалния закон. Констатирана е липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна и е направен извод, че така е ограничено правото на защита на нарушителя.

Съдът е цитирал разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно която НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. При съобразяване на заложените в цитираната разпоредба изисквания е посочено, че с НП е наложено административно наказание за нарушение на чл.47 ал.1 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна, съгласно която се забранява унищожаването на декоративни дървета и храсти на територията на Община Варна, независимо от собствеността им, като съдът е констатирал, че ал.2 от същия член предвижда и редица изключения от тази забрана. Съдът е констатирал, че санкцията в разглеждането от него НП е наложена на основание чл.57 ал.1 от същата Наредба и, че съгласно посоченият законов текст, се ангажира отговорността на онзи, който разпореди или отсече, изкорени, унищожи или увреди дълготрайна растителност, зелена площ, паркова територия и т.н. Съдът е констатирал, че в конкретният случай, от фактическото описание на нарушението не става ясно какво точно нарушение е прието, че е извършено, унищожена ли е определена растителност, увредена ли е и т.н. и каква е формата на изпълнителното деяние- разпореждане или отсичане, изкореняване, унищожаване или увреждане. Установил е, че факти в посочената насока не са изложени нито в АУАН, нито в НП.

Съдът е посочил, че е недопустимо фактите включващи съставомерните признаци на нарушението да се установяват в хода на съдебното производство, както и, че и в последното не е станало ясно увредено ли е дървото, унищожено ли е и т.н. На горното съдът е приел, че съществено е било ограничено правото на защита на нарушителя, който е бил лишен от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Съдът е констатирал, че не са събрани категорични доказателства относно авторството на нарушението. От гласните доказателства по делото е констатирано по безспорен и категоричен начин, че г-жа Г. не е извършвала никакви действия по резитба на каквито и да било части от дървото. Съдът е посочил, че е установено по категоричен начин, че по време на резитбата от неустановени лица, на място са присъствали както М. Г., така и още две лица- нейната майка и нейната сестра. Констатирал е, че няма доказателства наказаното лице лично да е извършило някакви противоправни действия и е извел извод, че няма как да бъде прието, че евентуално М. Г. е разпоредила извършването на такива, тъй като проверка в тази насока не е била извършена, а и такова нарушение АНО не е описал нито от правна, нито от фактическа страна. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание за нарушение, без да е установен по безспорен начин неговият автор, обуславя неправилно приложение на материалния закон. На посочените констатации и изводи отменил НП.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Касационната инстанция констатира, че в касационната жалба е преповторена фактическата обстановка и изводите на АНО обективирани в НП. Възпроизведени са разпоредби от Наредба на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна (приета с Решение на Общинския съвет - Варна № 1227-8(14)701 от 2.04.2009 г., изм. и доп. с Решения № 1504-5(16)/20.07.2009 г.; № 2547-17(25)/28, 29.07.2010 г.; № 1445-8(30)/28,29.04.2014 г.; № 1945-12(37)/19.12.2014 г.; изм. с Решение № 1596/29.07.2019 г., постановено по адм. дело № 915/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, III-ти касационен състав) и е направено искане за отмяната на обжалвания съдебен акт. От твърденията и доводите в касационната жалба и конкретно, че нарушението е описано пълно от фактическа и правна страна, като е индивидуализирано в степен наказаното лице да го разбере, може да се изведе извод, че соченото от касатора касационно основание е нарушение на материалния закон при постановяването на въззивното решение. Касационната инстанция намира за неоснователно това касационно възражение. Съдът е постановил решението си при напълно изяснена и доказана фактическа обстановка, изследвана изцяло, във връзка с която е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата касационна инстанция намира за правилни. Не са събрани доказателства нито в хода на административно наказателното производство нито в хода на съдебното обжалване, от които да се констатира, че М. Г. лично е извършила действия по резитбата, респ.унищожаването на дървото. Не е възприето от служителите на дирекция „Контролни и социално-икономически дейности“ при район „Аспарухово“ при Община Варна при проверката им на място М. Г. да е извършвала действия по отсичането, унищожаването или увреждането на дървото. Такива не са твърдени и от г-н Я., които е подал сигнала за извършваните действия по отсичането на клоните на дървото. Не е констатирано и конкретно М. Г. да е разпоредила отсичането на дървото. Този факт релевантен за ангажиране на отговорността й на друго основание (непосочено в НП) не е изследван и доказателства относно същия не са събирани.

Приложената по отношение на М. Г. санкционна разпоредба на чл.57, ал.1, т.1 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна гласи: „Наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание: 1. Лице, което разпореди или отсече, изкорени, унищожи или увреди дълготрайна растителност, зелена площ, паркова територия и декоративна растителност без писмено разрешение на компетентния орган;“. От съдържанието й се налага извод, че за да бъде реализирана отговорността на конкретно лице на някое от основанията по чл.57, ал.1, т.1 от Наредбата, следва да бъде констатирана и описана в пълнота фактическата обстановка по конкретното нарушение, като бъде ясно посочено и кое е лицето, което е извършило конкретните действия и в какво се състоят тези действия. Предвид разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, съгласно която „Административнонаказателната отговорност е лична.“, установяването на авторството на административното нарушение е императивно възложено на административнонаказващият орган. При издаването на НП, АНО следва да посочи в пълнота фактите влечащи на извод относно авторството на деянието. В случая от съдържанието на НП правилно въззивният съд е констатирал липса на пълнота на фактите относно съставомерността и авторството на деянието, която не може да бъде преодоляна в хода на съдебното обжалване на НП.

На горните съображения Решение № 546/24.04.2024 г., постановено по АНД № 4956/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 546/24.04.2024 г., постановено по АНД № 4956/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. В. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин лв./ лева.

Решението не подлежи на обжалване.