Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. В. 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на седми април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. У.,
след като изслуша докладваното от мл.
съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 54 по описа за 2021 на ОС – В., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на „ЕКО – Т.“ ООД, с ЕИК:., представлявано от К. Г. Д.- управител, против
Решение № 363 от 02.10.2020 г. по гр. дело № 1695/2018 г. на РС – В.. Иска се
от съда да отмени изцяло атакуваното решение. Претендират се и направените по
делото разноски пред двете инстанции.
В
законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден
писмен отговор от М.П.М., действащ чрез своята майка П. Д. Й.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С
Решение № 363/02.10.2020 г. по гр. дело № 1695/2018г. по описа на РС – В. е уважен предявеният от М.П.М.,
с ЕГН: *********, действащ чрез неговата майка „ЕКО – Т.“ ООД,
с ЕИК: ., представлявана от К. Г. Д. - управител, иск с правно основание чл. 200 КТ. Ответникът е
осъден да заплати сумата в размер на 55 480 /петдесет
и пет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - морални болки и страдания, следствие
настъпилата смърт на наследодателя му - неговият баща П. З. М. при трудова
злополука, призната с влязло в сила разпореждане на НОИ – В. изразяващи се в
промяна на емоционалното състояние на ищеца - често и без видима причина
започнал да плаче, затворил се в себе си, станал мълчалив, разсеян, ходил с
нежелание на детска градина, не искал да излиза от вкъщи и да се среща с други
деца, загубил съня си, станал объркан, несигурен, плах, потиснат, демотивиран и
депресиран поради това, че е изгубил баща си и е изпаднал в шок, тъй като е
загубил родителя, на когото разчитал в трудни моменти, който му вдъхвал кураж и
увереност, който обичал безрезервно, който бил негов най - близък приятел и
съветник, чиято смърт му причинила огромна болка и тъга, която сума съставлява
останалата част от обезщетение в размер на 100 000 лева, намалена с изплатената
сума в размер на 44 520 лева по дължимо застрахователно обезщетение по полица
за застраховка „трудова злополука" при ДЗИ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на злополуката
09.03.2018г. до окончателнето издължаване.
Същевременно ответното дружество е осъдено да заплати
и разноските по делото.
Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са
отделени спорните от безспорните обстоятелства и е изградена фактическата
обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност. Наред с това
контролираният съд е отговорил на всички възражения, релевирани в хода на
първоинстанционното производство.
Установено е безспорно по настоящото съдебно производство, че към момента на увреждането наследодателят на ищеца се е намирал в трудовоправно отношение с ответното дружество, като работел на длъжността „общ работнник", видно от Допълнително споразумение №32/02.01.2018г. към трудов договор № 50/17.10.2017г. На 09.03.2018г., при работа по отрязване на клони на дърво от коша на товарна платформа на вишка, стрелата на вишката се счупила, кошът паднал на земята и наследодателят на ищеца изпаднал от нея, удряйки се в земната повърхност, при което получил травматични увреждания. Установено е също по безспорен начин, че увреждането на наследодателя е настъпило при злополука, която е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - с Разпореждане № 7 от 20.04.2018г. на ТП на НОИ - гр.В. /лист 5 от първоинстанционното производство/. Установено е също, че пострадалият е починал непосредствено след злополуката - на 09.03.2018г. в 10.45 часа, следствие на травматично хеморалгичен шок от разкъсване на десен бял дроб, остър кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на II - VIII ребра в дясно и счупване на срамна кост, следствие падане от високо, видно от Съобщение за смърт, изд. от МБАЛ „С.. П." - гр.В. и препис извлечение от акт за смърт /лист 13 и 15 от първоинстанционното прозиводство/.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от с.Я. общ. Н. с. обл.В. и от удостоверение за раждане, изд. от община В., ищецът М.П.М. е наследник /син/ на пострадалия от злополуката П. З. М.. Ищецът получава наследствена пенсия в размер на 155.70 лева, считано от 09.03.2018г., видно от разпореждане на НОИ, ТП – В. /лист 122 от първоинстанционното производство/.
От предстаневия по делото социален доклад, изготвен от Д „СП" – В. се установява, че родителите на ищеца живели на семейни начала; че през 2014г. се разделили, но бащата периодически се е срещал с детето и е пазарувал хранителни продукти; че основни грижи за детето се полагат от неговата майка и законен представител, с помощта на разширеното семейство - бабата по майчина линия. Че майката на ищеца работи като чистач - хигиенист към Община В. и получава минимална работна заплата, като се подпомага от Дирекция „Социално подпомагане" със сумата в размер на 40 лева месечно. Установява се още, че детето споделило на социалния работник по случая, че „му е мъчно за тати и му липсва" и въпреки фактът, че не са живели заедно е знаел, че е можел да го види винаги когато поиска. Установява се още, че за детето се полагат адекватни грижи; че същото е отлично възпитано и интелектуално развито, справя се отлично с усвояване на училищния материал и отсъства само когато е болен.
Искът е предявен първо за сумата от 100 000 лева главница. В хода на първоинстанционното производство обаче на ищеца е изплатена сумата от 44 520 лв. от ДЗИ АД – застраховател по сключена застраховка „Трудова злополука“. Поради това е намалена исковата претенция на 55 280 лева. По този начин е взета предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, според която сумите, изплатени от застрахователя, следва да бъдат приспаднати.
Пред въззивната инстанция, въззивникът навежда абсолютно същите възражения, които е релевирал и пред контролирания съд, които съвсем правилно са приети за неоснователни, предвид закона и практиката.
На първо място претърпените от въззиваемата страна вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилия вредоносен резултат.
По делото са събрани логични, последователни и безпротиворечиви доказателства, че починалият и сина му са били привързани един към друг.
Спорът в настоящото производство се изразява в това дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник, респ. налице ли е хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Според практиката на Върховната съдебна инстанция по горепосочената разпоредба се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на безспорно установени факти, водещи до единствения възможен извод, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, както и че не е положил грижа, каквато и най – небрежният би положил в подобна обстановка.
Както е посочил нееднократно и контролираният съд, приема се, че работникът е допуснал груба небрежност единствено е случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушение на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Небрежността, от своя страна, ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислех да ги предотврати. В този смисъл Решение 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. 673/2011 г., IV г.о. ВКС, Решение 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. 387/2010 г., IV г.о. ВКС и др.
В хода на първоинстанционното производство е установено, че пострадалият работник е бил без предпазна каска. Това обстоятелство категорично не води до извод, че е налице съпричиняване, тъй като според автотехническата и медицинската експертизи, както и от разпита на свидетелите очевидци на инцидента се установява, че пострадалият е починал от съчетана гръдна травма, без наранявания по главата и неносенето на предпазен шлем на главата не е повлияло на фаталния изход от инцидента.
Правилно районният съд е анализирал доказателствата и е счел за неоснователно възражението на ответната страна, че пострадалият работник по своя инициатива, без да има вменено задължение и да притежава съответната квалификация и умения, е експлоатирал процесното съоръжение и извършвал съответните манипулации, довели до трудовата злополука. Според показанията на свидетелите на ответника - пряк началник и работници – колеги пострадалият М. фактически е извършвал дейността по рязане на клони с автовишка, имал е опит в тази дейност, включително да управлява стрелата и повдигателната платформа, като това е ставало със знанието и съгласието на робатодателя му. Освен това, в деня на злополуката прекият му началник - св.Д., му е дала конкретни указания „къде и как да реже", а също, че пострадалият бил инструктиран как да работи със стрелата. От излъженото се следва изводът, че макар формално воден на длъжността „общ работник“, пострадалият фактически е изпълнявал длъжността „машинист на повдигателното съоръжение“ и работа по рязане на клони и замазване на отрезите с боя. Самият управител на клона на ответното дружество, отговарящ за поддържане на зелените площи Д.Д., свидетелства, че е присъствала при рязането на първото дърво от пострадалия М., като му е дала е указания; че същият е имал опит и умее да работи със съоръжението; че М. е извършвал тази дейност, тъй като във фирмата не е имало човек с необходимата писмена квалификация, както и че М. не е изпратен на курс за квалификация, тъй като било много скъпо.
На последно място, неоснователно се явява и твъдрението, че пострадалият е проявил груба небрежност, като не е спазил указанието на работодателя, дадено му чрез устен инструктаж - да не се разпъва стрелата докрай, на повече от 2.5 м. Въззивният съд напълно се съглася с аргументите на контролирания съд, че В настоящия случай, се установи, че работодателят сам е допуснал работника да извършва дейността по рязане на клони и управление на процесното повдигателно съоръжиние. Установи се, че рязането на първото дърво е станало под непосредствения контрол на прекия началник на пострадалия, като не е възразил по начина на работа с автовишката. Установи се също, че работодателят е извършил ремонт на стрелата на автовишката на своя отговорност, независимо от становището на третата подпомагаща страна „Д. Б." ЕООД, че стралата е негодна и следва да се подмени с нова, както и се установи, че според даденото в последствие предписание - първата част от телескопичната стрела да не се изкарва докрай, работодателят не е взел мерки по ограничаване на разпъването, макрирането с боя на мястото, до което стрелата може да се разпъва или по друг начин, така че за работещият да е напълно ясно как следва да оперира и как да не оперира със съоръжението. От горното се следва, че не работникът не е положил дължимата се грижа при работата, а работодателят - да обезопаси трудовия процес по начин, така, че работещите да не пострадат. Освен изложеното, от допълнителната автотехническа експертиза по делото се установява, че липсва техническа документация, изготвена от надзора на съоръжението за извършване на ремонта на процесната автовишка; че липсват данни за извършени статични, динамични, или безразрушителни изпитвания след ремонта на съоръжението, както и че не допуска наваряване с метал на дефекти на повдигателни съоръжения като окачени кошове за повдигане на хора, какъвто е настоящия случай. Същевременно, няма данни по делото пострадалият да е причинил умишлено увреждане на здравето си, както и да е употребил алкохол в деня на трудовата злополука.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция - Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост
от изхода на правния спор, неговата своевременност, като присъждането им се
обуславя и от тяхното действително извършване в хода на производството – ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като пред настоящата инстанция въззивната жалба е приета за
неоснователна, а въззиваемата страна не претендира разноски, такива не следва
да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
363/02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1695/2018 г. по описа на Районен съд
– В..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: