Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ М. ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 1040/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.Б. с вх. № 5193763/20.11.2019
г. – ответник по гр. дело № 5878/2019 г., Софийски районен съд, 157 състав
срещу постановеното по него Решение № 259903/30.10.2019 г., с което е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално състояние на
накърнено достойнство, напрегнатост, нежелание за общуване и безсъние, резултат
от подадена на 13.07.2016 г. писмена жалба с вх. № 513002-334/16 до Държавен
инспекторат на МВР, в която ответникът посочил: „Същият полицейски служител
извади от джоба на панталонките ми портфейла. В него имах голяма сума пари.
Успях да видя как същият полицейски служител извади от портфейла ми една
банкнота от 100 лв. и я смачка в ръката си. Казах му да ми върне парите, а той
каза: “Ти крадец ли ме изкарваш, бе !“, с което му приписал престъпление грабеж
по чл.198, ал.1 НК в качеството му на длъжностно лице – на длъжност „младши
инспектор“ при 03 РУ СДВР, по повод изпълнение на службата му ( във връзка със
задържане и извършване на обиск ), ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 13.07.2016 г., до окончателното погасяване. Със същото решение
жалбоподателят бил осъден да заплати 1 510 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно.
Счита се, че съдът неоснователно не е допуснал исканите свидетели. Оспорва се
размерът на обезщетението.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение.
Въззиваемият Д.Н. оспорва оспорва жалбата като
неоснователна.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 5878/2019 г., Софийски районен съд, 157 състав е образувано по искова молба на Д.Н., в която се твърди, че на 13.07.2016 г. ответникът подал срещу него жалба до Държавен инспекторат на МВР, в която посочил факти, които навеждали за извършено престъпление. По повод на неверността на тези твърдения ответникът бил осъден с влязла в сила присъда, но въпреки това ищецът в периода 13.07.2016 г. – 07.09.2016 г. търпял неимуществени вреди, тъй като работел при условия на снето доверие от страна на колегите му, съмненията в професионалната му етика и морал и това накърнило неговото достойнство и доброто му име. По повод на това предявил иск за обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2016 г. до окончателното изплащане.
В срока на исковата молба ответникът е оспорил
твърденията в нея и наличието на фактическия състав на деликта. Оспорил е
претенцията по размер.
По делото са представени: присъда и мотиви по
н.ч.х.д. № 19309/2016 г., СРС, 17 състав, решение по в.н.ч.х. № 3741/2018 г.,
СГС 9 въззивен състав;справка от СДВР, 3 РУ от 07.09.2016 г.; Заповед №
5133-5766/29.07.2016 г.; писмо от МВР, Дирекция Вътрешна сигурност“ от
17.08.2016 г.; писмо от МВР, Дирекция „Инспекторат“ от 25.07.2016 г.; становище
от 21.07.2016 г. на МВР Дирекция „Инспекторат“, жалба от Н.Н.от 08.07.2016 г. и
жалба от Х.Б. от 08.07.2016 г.
По делото е изслушана свидетелката Р.Г.– приятелка на
ищеца, която твърди, че същият бил притеснен от това как ще завърши проверката
по случая, станал по- затворен, спрял да общува с дъщеря си.
Изслушани са показанията и на свидетеля Ц.И.–
колега на ищеца, според когото на работното място на пострадалия бързо се
разбрало за този сигнал по повод започналата във връзка с него проверка. Ищецът
се чувствал притеснен, избягвал колегите си, чувствал се несигурен при
поведението си със задържаните. Самото ръководство на 3 РУ също не било сигурно
в подчинения им и поради това го назначавал на постове в самата сграда.
По делото е изслушана и приета СПЕ, според чието
заключение ищецът изпитвал негативни емоции от случилото се и това повлияло на
контактите с околните му.
За да уважи в цялост претенцията съдът е приел, че
деянието е извършено по повод длъжностното качество на пострадалия,
престъплението било тежко по смисъла на НК, изпитвал затруднения в извършването
на ежедневната си професионална работа, изпитвал тревоги и неудобства. Периодът
на въздействие бил три месеца, но заеманата длъжност в системата на МВР
предполагала значително по-голям интензитет на вредните последици.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
същото е правилно поради което съдът препраща към мотивите му. В съответствие с
изложените възражения следва да се добави следното.
Обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и неудобства следва да обхваща всичко преживяно без това да доведе до неоснователно обогатяване на пострадалия за вреди, които той действително не е претърпял. Пострадалото лице е служител на Министерство на вътрешните работи, институция, която в законово определени хипотези използва репресивни методи, за да изпълнява възложените й по Конституция функции. Поради от служителите й се иска проява на безупречно поведение. В подадения до работодателя сигнал се съдържат твърдения, които не просто уронват престижа на служителя, но и го обвиняват в престъпление. Житейски оправдано е в такава ситуация човек да се притеснява за собствената си репутация и за бъдещето на работното си място. Подобни притеснения е имало и ръководството на 3 РУ, което според свидетелските показания се принудило да назначава ищеца на постове, които не предполагат той да излиза навън. Самият той е изпитвал несигурност при поведението си със задържани от страх да не се появи нова ситуация, която да ангажира вниманието върху него в негативен аспект. Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът правилно е приел, че релевантното обезщетение следвало да бъде в размер на 5 000 лв.
Поради това
жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционото решение правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
Страните не са
поискали присъждане на разноски.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 259903/30.10.2019
г.по гр. дело № 5878/2019 г., Софийски районен съд, 157 състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./