Р
Е Ш Е
Н И Е
№
73 06.04.2016 г.
гр.
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІII състав, в
публично съдебно заседание на девети март
две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и
с участието на прокурора Петко Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 359 по описа за
2015 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по исковата молба на П.Й.С., изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара
Загора, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ за присъждане на сумата от 8 000лв, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди поради незаконосъобразни бездействия на
служители на ГДИН да бъде осигурена безплатна храна, съобразена със
специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да се хранят
изповядващи религията „Ислям” /без свинско месо и продукти от свински
произход/, за периода от 21.08.2010г до 01.06.2015г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба.
В
исковата молба С. твърди, че от месец август 2009г. изтърпява наказание в
Затвора гр.Стара Загора, като от преди постъпването си в затвора и към
настоящия момент изповядва религията „ислям”; самоопределя се като мюсюлманин,
спазващ стриктно богослуженията и ритуалите на исляма, като според специфичните
изисквания на тази религия му е забранено да се храни със свинско месо и да
консумира продукти от свински произход. Твърди, че след постъпването си в
затвора е поискал от затворническата администрация да бъдат изключени от
храната му продуктите от свински произход /свинско месо, мас, консерви и др./,
но му е било отказано с мотива, че храната за всички затворници е една и няма
такава „специално за мюсюлмани”. С молба вх.№ 45 от 13.06.2011г. до Началника
на Затвора гр.Стара Загора и молба изх.№
1007 от 17.09.2011г. до Главния директор на ГДИН е уведомил, че изповядва
религия „ислям” и отново е поискал от полагащата му се безплатно дневна
хранителна дажба да бъдат изключени продуктите от свински произход. В края на
месец октомври 2011г. е получил отговор от Главния директор на ГДИН, с който го
уведомява, че липсва правно основание за да бъде променена създадената
организация и ред за изхранване на лишението от свобода в затвора гр.Стара
Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание, и поради
обективна невъзможност жалбата на П.С. не може да бъде удовлетворена. Поддържа, че бездействието на служители на
ответника по направените от него искания грубо нарушава правото му по чл.9 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че поради
несъобразеността на храната с изповядваната от него религия е претърпял
негативни емоции и състояния /неудобство и дискомфорт, гняв, нервност, напрегнатост,
раздразненост,терзание, понасяне на глад и отпадналост, чувство за угнетеност,
поради потъпкването на демократични, етични и висши ценности като правата на
личността/, които са в причинно-следствената връзка с твърдяното незаконосъобразно
деяние през визирания период от време.
Ответникът - Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в
представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на П.С. неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни
съображения. Твърди, че в Затвора гр.Стара Загора на всички лишени от свобода
се осигурява разнообразна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съобразно изискването на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не съобразно твърдяната
религия. Въпреки това от 01.06.2015г. П.С. получавал храна по отделно меню, в
което са изключени свинско месо и свински продукти. Счита, че ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване на претърпените от него реални вреди.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът
П.Й.С. *** на 27.08.2009г. и през процесния период, както и към настоящия
момент, изтърпява наказание „доживотен затвор” при Специален режим /видно от
писмо с характер на справка, приложено на лист 70 от делото/. С молба вх. № 45/ 13.06.2011г. С. е уведомил
Началника на Затвора - гр.Стара Загора, че изповядва религията „ислям” и е
направил изрично искане от храната му да бъдат изключени продукти от свинско
месо, както и мазнини от същия вид /свинска мас/, а тези продукти да бъдат
заменени с такива, каквито са „отредени за мюсюлманите”. С молба вх.№ Ж-315/ 27.09.2011г. ищецът е
сезирал Главния директор на ГДИН, че по подадената от него молба до Началника
на Затвора гр.Стара Загора не е взето отношение и моли за съдействие да бъдат
изключени от храната му продукти от свински произход. С писмо рег.№ 4792/
19.10.2011г. Главния директор на ГДИН уведомява С., че след извършена проверка
във връзка с подадената от него жалба е установено, че администрацията на
Затвора гр.Стара Загора осъществява храненето му в съответствие с всички
действащи в РБългария нормативни документи, касаещи храненето на лишените от свобода. ГДИН няма правно основание
да промени създадената организация и ред за изхранване на лишените от свобода в
Затвора гр.Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и
вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата му не може да бъда
удовлетворена. Посочено е още, че съществува възможност за избирателно хранене
на лишените от свобода чрез закупуване на продукти от лафката на затвора или
чрез получаване на храна при свиждане. С последваща молба от 27.01.2014г.
ищецът отново е поискал от Главния директор на ГДИН в полагащата му се
безплатно храна в Затвора гр.Стара Загора да бъдат изключени продуктите от
свински произход, тъй като изповядваната от С. религия „ислям” не разрешава
консумирането на такива храни. С отговор рег.№1368/ 06.02.2014г. П.С. е
уведомен, че молбата му не може да бъде удовлетворена.
Фактът,
че храната на лишените от свобода в Затвора в гр.Стара Загора, вкл.храната на
л.св.С. през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за
съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни предвидените
свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се потвърждава от Справки меню за годините, касаещи исковия период 2010г- 2015г. Храната е включвала свинско месо и продукти, като на всички затворници в гр. Ст.Загора е
давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Според писмо
(л.70-71), храната, предоставяна в Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена
с нормативната уредба (да е безплатна и достатъчна по химически и калориен
състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министрите на здравеопазването и на финансите (Таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода). През исковия период в Затвора—гр.Стара Загора не е осигурявана храна,
съобразно различните религии на лишените от свобода, вкл.на С..
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата М.Г.Х. и П.Й.С.. Свидетелят М.Х. – изтърпяващ наказание
„доживотен затвор” при специален режим в Затвора гр. Стара Загора, заявява, че ищецът е мюсюлманин и стриктно
спазвал забраната да не консумира свинско месо и свински продукти, но храната,
която е получавал в затвора като дневна хранителна дажба не е била съобразена с
изповядваната от него религия /в дневнот меню най-малко едно от ястията винаги
е съдържало свинско месо или свински продукти/. Храната, която е била с такива
продукти или ищецът е подозирал, че съдържа продукти от свински произход, не е
била консумирана от последния. Св.Х. е чувал как С. е отказвал да приеме
храната и е оставял чинията си пред килията на друг лишен от свобода - Х.Л.. Свидетелят
потвърждава, че през процесния период ищецът е правил многократно писмени и
устни искания, както до администрацията на Затвора гр.Стара Загора, така и до
ГДИН даваната му от затвора храна да бъде съобразена с изповядваната от него
религия „ислям”, но винаги е получавал отказ с мотива, че нямало изрична
законова разпоредба, задължаваща затворническата администрация да му осигурява
такава храна. Във връзка с този отказ ищецът понесъл множество негативни емоции
и състояния, изразяващи се в неудобство и дискомфорт, раздразненост,
напрегнатост, нервност, тревожност и гняв. С. е понасял глад и е бил отпаднал,
тъй като поради религиозните си убеждения не е можел да консумира голяма част
от даваната в затвора храна. Според свидетеля ищецът се е чувствал угнетен от
факта, че затворническата администрация е нарушавала висши морални и етични
ценности, заложени в правовата държава и европейския правов ред, по отношение
правото му свободно да изповядва религията си и съпътстващите я ритуали, част
от които е и забраната да бъде консумирано свинско месо и продукти от свински
произход. В показанията си св.Х.Л. заявява, че познава ищеца от средата на
2010г. и има наблюдения каква храна консумира, тъй като още от момента, когато
са били заедно в I-б салон /2010г/, а по-късно и
във II-г салон /от 2011г. и към настоящия момент/, С.
редовно му е изпращал храната си, която не яде – салам със свинско месо,
яденета, които съдържат свинско месо или свински продукти.
По
делото са представени и приети като доказателства утвърдени от Министъра на
правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на
финансите таблици за дневни дажби на хранителни продукти на лишените от
свобода, Заменителна таблица, както и шест броя обобщени справки – меню по години
от 2010г. до 2015г вкл.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат
незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни
лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч.
затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от ГДИН представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”
не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статут.
Ето
защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на
които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод
изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност
от служители на ГДИН, в частност – на Затвора гр.Стара Загора, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане,
делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Предявеният
иск е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена
на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на
точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:
незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на
пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка
и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да
било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
Предметът на делото е очертан в
исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от П.С.
претърпени неимуществени вреди за периода от
21.08.2010г. до 01.06.2015г, като последица от незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба,
съобразена със специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да
се хранят мюсюлманите.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. На това право на лицата съответства
насрещното административно задължение на лишените от свобода да бъде
осигурявана безплатна храна, съответстваща на посочените законови изисквания.
В
случая от фактическа страна по делото не е спорно че храната, предоставяна в
Затвора - гр. Стара Загора на лишените от свобода, е била съобразена с
нормативните изисквания да е безплатна и достатъчна по химически и калориен
състав и съответна на таблиците, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано
с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите (Таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода). Ответникът по жалбата не оспорва и обстоятелството, че храната на
лишените от свобода в Затвора - гр. Стара Загора, вкл. предоставяната храна на
лишения от свобода П.С., не е била съобразявана с изискванията на религията
„ислям”, като от съдържанието й не са били нито изключени, нито заменяни
предвидените свински продукти. Храната е включвала и свинско месо и продукти,
като на всички лица е давана една и съща храна независимо от религиозните им
убеждения.
Спорът
се свежда до това, налице ли е задължение за администрацията на Затвора – гр.
Стара Загора да осигури на лишения от свобода и ищец в настоящото производство
безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания на заявената от С. като
изповядвана от него религия „ислям” – т.е храна без съдържание на свинско месо
и свински продукти и съотв. дали непредоставянето на такава храна релевира
незаконосъобразно административно бездействие.
Едно
от основните права на човека по см. на чл.9 от ЕКПЧ, е свободата на мисълта,
съвестта и религията. В съдържанието на това право се включва свободата на всеки човек да променя своята
религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения
индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение,
религиозни обреди и ритуали. Съгласно чл.9, т.2 от ЕКПЧ свободата да се
изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за
защита на правата и свободите на другите. Правото по чл. 9 от ЕКПЧ е
възпроизведено и в чл.10 от ХОПЕС, който акт има същата юридическа сила като
Договорите и обвързва субектите на ЕС вкл. РБългария като държава-членка и
съответно има пряко приложение.
В
Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета
на Европа - Препоръка № RЕС/ 2006 на Комитета на министрите от 11.01.2006г. в
т. 22.1 е предвидено, че "на затворниците се осигурява питателна храна,
като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние,
религия и естеството на работа".
С
оглед на така очертаната регламентация и в контекста на съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека /т. напр. Решение на ЕСПЧ по делото
Яковски срещу Полша № 17429/06г./, отказът на затворническата администрация да
осигури на лишен от свобода диета, съобразно религиозните му убеждения и
доколкото за тази диета е достатъчно
един продукт да се изключи или замени, без да е необходимо храната да се
обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти, следва да
се разглежда като нарушаване на правото на лицето на свобода на религията по
чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от ХОПЕС. Съответно нарушаването на това право релевира
незаконосъобразно административно бездействие.
В
случая съдът приема, че при съблюдаване на защитените с нормите на чл.9 от ЕКПЧ
и чл.10 от ХОПЕС права на лишения от свобода П.С. и в изпълнение на
Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета
на Европа, администрацията на Затвора – гр. Стара Загора е била длъжна след
направеното от лицето искане, да му осигури полагащата му се безплатно дневна
хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на заявената като
изповядвана от него религия „ислям”. За наличието на такова задължение необходимо
и достатъчно е лицето да е заявило по съответния ред пред затворническата
администрация, че изповядва религията „ислям” и че желае с оглед изискванията
на тази религия да му бъде осигурявана полагащата му се безплатно дневна
хранителна дажба без съдържание на свинско месо и свински продукти. Липсата на
„доказателства” че лишеният от свобода действително и реално изповядва
религията „ислям” е ирелевантно, доколкото от значение е единствено заявеното
самоопределяне на лицето че е мюсюлманин, че изповядва религията „ислям” и че
следва и иска да спазва каноните на тази религия, забраняващи му консумацията
на свинско месо и продукти /в този смисъл и Решение № 2514 от 21.02.2014г. по
адм. дело № 10989/ 2013г. по описа на ВАС/. В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че на 13.06.2011г. администрацията на
Затвора - гр. Стара Загора е била уведомена за изповядваната от П.С. религия
ислям (молба вх. № 45/ 13.06.2011г.). С тази молба, както и с последващи
такива - молба вх. № Ж-315/ 27.09.2011г.
и молба вх.№ М-89/ 30.01.2014г., Пл.С. е поискал в предоставяната му от затвора
безплатна храна да бъдат изключени свинското месо и продуктите от свински
произход, като същите бъдат заменени с продукти, съобразени с изповядваната от
него религия „ислям”. Общоизвестен е фактът, че религията „ислям” категорично
забранява консумирането на свинско месо, мазнини и др. свински продукти. След
като С. е уведомил затворническата администрация за религиозните си убеждения и
че те са несъвместими с употребата на свинско месо и продукти от свински
произход, като незаконосъобразно от гл.т. на принципното изискване за ненамеса
в свободата на религията /чл.9 от ЕКПЧ/, следва да се определи непредоставянето
на полагащата се храна на лишения от свобода, която да е съобразена с молбата
на С. да не съдържа посочени продукти. Ограниченията, иманентно свързани с
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, в случая не сочат на
оправдателни причини за несъобразяване с правилото за ненамеса в свободата на
религията, до каквато се стига с отказа на администрацията в Затвора - гр.
Стара Загора да осигури на лишения от свобода, изтърпяващ наложеното му
наказание в този затвор, на храна несъдържаща свински продукти съобразно
религиозните му убеждения.
Във
връзка с изложеното съдът приема, че искът се явява доказан по основание в
частта му, отнасяща се за периода от 13.06.2011г./датата, на която Началникът
на Затвора гр.Стара Загора е бил уведомен от ищеца за изповядваната религия и
желанието му да получава храна,в състава на която не е включено свинско месо и
продукти от свински произход/ до 01.06.2015г., тъй като по делото се установи
по несъмнен начин, че през този времеви интервал на С. е предоставяна обща
храна, съобразена само с изискванията на чл.84 ЗИНЗС. Ищецът не ангажира обаче
доказателства в подкрепа на твърдението си, че още с постъпването в Затвора
гр.Стара Загора е заявил религиозната си принадлежност, респ. че през периода
21.08.2010г. до 12.06.2011г. е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служители на ответника да му осигуряват храна, съобразена с изискванията на
религията „ислям”, доколкото такова искане не се установява да е било направено
от страна на С.. Предвид това твърдяното незаконосъобразното бездействие е
доказано само за периода от 13.06.2011г. до 01.06.2015г. Съдът приема, че в
този период за ищеца са настъпили вреди следствие именно на установеното
незаконосъобразно деяние. Ограничаване свободата на изповядване на религията,
която ищецът е избрал, чрез възпрепятстване възможността да спазва религиозните правила за хранене,
неминуемо е довело
до неблагоприятно засягане на ищеца, вкл. накърняване на човешкото му
достойнство, усещане за глад и лишения и
негативни емоционални преживявания. В подкрепа на този извод са събраните
доказателства за неговата потиснатост, недоволство, емоционален и физически
дискомфорт в резултат на това, че не са били уважени молбите на ищеца
предоставяната му в Затвора гр.Стара Загора храна да не включва в състава си свинско
месо и продукти от свински произход /св.Х./. В случая наложените на С. ограничения върху
правото му да упражнява религията си, вкл. и възможността да се храни съобразно
изискванията на исляма, надхвърлят
обичайните ограничения, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са
довели до понесени от него страдания, трудности и негативни преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. Затова според настоящия
съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД,
приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства,
вкл. предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания у ищеца, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и
техния период от около четири години (13.06.2011г—01.06.2015г), съдът приема, че исковата претенция следва да
бъде уважена до размер 2000.00 /две хиляди/ лв.
Върху тази сума ответникът дължи
законна лихва считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2015г до
окончателното й изплащане. В останалата част за горницата над 2000.00 лв до
размера на претендираното от ищеца обезщетение от 8000.00 лв за периода 13.06.2011г. – 01.06.2015г., както и за периода 21.08.2010г. -
12.06.2011г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ
на П.Й.С. ЕГН **********, изтърпяващ наказание «доживотен затвор» в Затвора гр.Стара
Загора, СУМАТА от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на
Главна дирекция «ИД», изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011г. –
01.06.2015г. на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от
свински произход, съобразно изискванията на изповядваната от ищеца религия,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.08.2015г до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Й.С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 8 000лв и за периода от
21.08.2010г. до 12.06.29011г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: