Р Е Ш Е Н И Е
Номер -416 07.11.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На девети октомври, две хиляди и деветнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 414 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на „Юробанк България“АД – София , ЕИК ********* против И.И.К. и П.И.К. двамата от гр. Н. за
заплащане на сумата от 265 808.66 швейц. франка и 1517.04 лв. – с левова
равностойност на цялото задължение в размер на 450 111.68 лв. Ищцовата страна
сочи , че на основание договор за
потребителски кредит от 05.08.2008 г. е предоставила на ответниците кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на 150 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно
клаузите на договора лицата
подписали договора като кредитополучатели отговарят солидарно.
Дължимия лихвен процент се формира като сбор
на базовия лихвен процент на „Юробанк“ за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период / 5%/ плюс договорна надбавка от 1.5
пункта. Дължимите лихва се начислява от
датата на усвояване на кредита. С приложение
№1 се удостоверява датата на усвояване на кредита – 14.08.2008 г. При курс
„купува“ – 1.655403 размера на предоставения
и усвоен кредит в швейцарски франкове е 248 311 шв.фр. С договор за
цесия от 02.10.2008 г. ищецът е
прехвърлил вземането си към длъжниците
на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. С допълнително споразумение от 24.03.2009 г.
вече между цесионера „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и кредитополучателите Калчеви, страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите задължения като констатират , че са в общ размер на 249
695.44 шв. фр., от които 244 997.86
шв.фр. – редовна главница, 927.71 шв.фр. – просрочена главница, 3063.08
шв.фр. – просрочена лихва, 510.41 шв. фр. – редовна лихва и 196.38 шв.фр. –
просрочени такси. С това споразумение страните са се договорили за ползване от
кредитополучателите на 12 – месечен период за облекчено погасяване на кредита,
считано от датата на влизане на споразумението. В случай че не се погасят две дължими месечни вноски се
губи правото на договореното облекчение. С допълнително споразумение от
31.05.2010 г. страните са се договори за
предоговаряне на съществуващите задължения : 249 848.50 шв.фр. редовна главница; - 532.60 шв.фр. – просрочена
главница; - 4507.71 шв.фр. – просрочена лихва; - 125.49 шв.фр. – просрочени
такси. Освен тези задължения
кредитополучателите са се съгласили
, че дължат и редовна лихва която е и ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, но към датата на
споразумението още не е изискуема. Начисляваната годишна лихва е в размер на 4.94% , а дълга се
погасява на равни месечни вноски в размер на 1050 шв.фр. С допълнително споразумение от 01.07.2011 г.
страните са се съгласили да прекратят въведения период на облекчено погасяване
на дълга. Страните са се съгласили , че върху дълга се натрупва начислената ,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва , за което кредитополучателите са се съгласили. С
допълнително споразумение от 18.04.2011 г.
страните са се споразумели , че към датата на сключването му
задълженията за кредитополучателите са в
размер на 254 962.96 шв.фр. – редовна главница, 608.18 шв.фр. – просрочена
главница, 3 628.12 шв.фр. – просрочена лихва, 336.58 шв.фр. – просрочени такси.
Постигнати са били и други договорености за облекчено погасяване, както и други
договорености относно такси , комисионни
и др. С допълнително споразумение от 30.11.2011 г. страните са се договорили
относно размерите на задълженията на
кредитополучателя – 260 589.04 шв.фр. – редовна главница, 1307.20 шв.фр. –
просрочена лихва; - 118.99 шв.фр.- просрочени такси като освен тези задължения кредитополучателите дължат и редовната лихва. С допълнително
споразумение от 22.05.2012 г. страните
са се съгласили да прекратят действието на предходното споразумение за
облекчено погасяване на дълга. С допълнително споразумение от 30.05.2012 г.
страните са се съгласили да предоговорят
съществуващите задължения : - 3 410.17
шв.фр. – просрочена лихва; 467.25 шв.фр. – просрочени такси ; - 262 842.82 шв.фр. – редовна
главница. Дължимите от кредитополучателите такси и комисионин остават без
промяна и продължава да се дължат. С договор за прехвърляне на
вземания от 12.06.2017 г. вземанията по
договора за потребителски кредит със
солидарните длъжници И.К. и П.К. са
прехвърлени обратно на ищеца – „Юробанк
България“АД. С нотариални покани от 30.04.2018 г. на нотариус М.Бакърджиева
длъжниците са уведомени – съответно – на 03.05.2018 г. и при условията на чл.47
от ГПК , че вземанията към тях са прехвърлени обратно на банката ,
както и че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора „Юробанк“ обявява същия
за изцяло предсрочно изискуем и е
отправена покана до длъжниците в седемдневен срок от получаването да погасят
изцяло задълженията си към банката като в противен случай банката ще
предприеме действия по договора. Ищецът
заявява , че не са постъпили никакви
плащания. Дължими са суми в размер на 425 874.91 шв.фр. и 1517.04 лв. по
извлечение от счетоводните книги на
банката , от които – 268 014.09 шв.фр. – главница за периода от 10.11.2012 г.
до 01.08.2018 г., 122 444.91 шв. фр. – договорна възнаградителна лихва от
10.12.2012 г. до 18.07.2018 г.; - 28 471.51 шв.фр. – наказателна лихва за просрочие
от 10.12.2012 до 01.08.2018 г. и 5 596.36 шв.фр. – банкови такси за периода от
10.11.2012 г. до 01.08.2018 г.; - 1348.04 шв.фр. – застраховки за периода
22.10.2012 г. – 01.08.2018 г., 1517.04 лв. – нотариални такси за периода от 17.07.2018 г. – до 01.08.2018
г. Ищцовата страна претендира осъждането на двамата ответници П.К. и И.К.
солидарно да й заплати сумата от 265
808.66 шв. фр. , от която 263 290.34 шв.фр. – дължима главница; - 2096.42
шв.фр.; - 2096.42 шв.фр. – част от общо дължимите банкови такси; - 421.90
шв.фр. – част от общо дължимите застрахователни такси и 1517.04 лв. –
нотариални такси ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане на сумите , представляващи част от
задълженията по договора за кредит. Претендират се и разноските по
делото. Прилагат се писмени документи по
опис в 10 пункта. Прави се искане за назначаване на ССчЕ със задачи , поставени в исковата
молба на л.6 по делото. Пред съда
исковата претенция се поддържа чрез
процесуален представител – адвокат.
Ответниците – И.И.К. / редовно уведомен по чл.47 ал.5 от ГПК, с
назначен особен представител и редовно връчена искова молба на особения
представител/ и П.И.К. / редовно връчена при условията на чл.44 ал.1 от ГПК –
при отказ на получателя/ не са депозирали писмен отговор на исковата молба,
въпреки редовното връчване на съобщение и препис на исковата молба лично на управителя на дружеството, не е взел
становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен
документ, не е упражнил права по чл. 211, ал.1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, не е
представил доказателства, не е направил доказателствени искания. Поради липса
на депозиран по делото отговор на
исковата молба и от двамата ответници ,
независимо от назначаването на особен
представител на единия от тях размяната
на книжа е преустановена.
Впоследствие – преди провеждане на
първото по делото заседание по делото от
страна на ответника К. чрез назначения
особен представител е депозирано становище. На първо място се оспорва допустимостта на иска – сочи се ,
че банката – ищец е вече само цесионер –
носител на вземането , а не страна по договора за кредит. Правата на ищеца като
банка – кредитор са преклудирани още на 02.10.2008 г. По предявения иск може да
се търсят права само въз основа на договора за цесия от 12.06.2017 г. – в т.ч.
и правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се и основателността на иска. Твърди се , че сключените с ответниците между цесионера – „Бългериън ритейл сървисиз“
АД и тях не са породили правно действие.
След сключване на договора за цесия от
02.10.2008 г. двамата ответници не са уведомени за цесията. Извършеното след 10
години уведомление е ненадлежно и не
може да породи действие спрямо ответниците Самият цесионер – „Бългериън ритейл
сървисиз“ не е придобил качеството на кредитор спрямо ответниците в процеса и
не е предоговорил валидно със седемте допълнителни споразумения условията по
кредита и по-конкретно – погасителния план и начина на изплащане на вноските –
т.е. – следва да се приложи първоначалния погасителен план при преценката какви
суми дължат ответниците за главница , лихви и такси при преценката какъв размер
на кредита е останал неизплатен от ответниците. Самите две последователни във
времето цесии се оспорват като нищожни и
непородили правно действие. Оспорват се и споразуменията , тъй като с тях на практика се постига ефектът на
натрупване на лихви върху лихви – т.е. – с така нареченото „преоформяне на
дълга“ постигнатия ефект е капитализирана главница – анатоцизъм и
всъщност няма никакво „облекчено
погасяване на кредита“ , както е записано в текста на
споразуменията. При привидно уговорения по-нисък лихвен процент
споразуменията постигат ефект на
нарастване на главницата и другите дължими
суми и по този начин се увеличава
дължимата главница. По този начин се заобикаля закона и се постига непозволено увеличаване на
кредита. В тази връзка процесуалния
представител на ответника К. оспорва като нищожни визираните в
становището – л.181 – 182 по делото
клаузи в споразуменията. Сочи се
, че ищецът може да претендира само
дължимия остатък по главницата по кредита , но по първоначалния погасителен
план. В този смисъл се претендира да се
отхвърли предявения иск по отношение на всички негови части като
недопустим , неоснователен и недоказан по размер и основание., алтернативно –
да се отхвърли до размера на увеличената главница с допълнителните споразумения
/ недействителни по изложените от страната съображения/ , което увеличение е в размер
на 22 218.32 шв.фр. като
съответно иска бъде отхвърлен до размера на претендирания от 263 290.34 шв.фр.
След преценка на събраните по делото
доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Безспорно по делото е ,
че страните са обвързани с договор за
потребителски кредит HL 39394 от 05.08.2008 г. г. с предмет – предоставяне на
банков кредит. Кредитът е в размер на 150 000
евро и е усвоен в
швейцарски франкове – превалутиран е в
размер на 248 311 шв.фр.
Безспорно е и прехвърлянето на вземането
на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ още на 02.10.2008 г. и обратното прехвърляне
през 2017 г. на банката. Безспорни са и подписаните предоговаряния на вземането между кредитополучателите и
„Бългериън Ритейл сървисиз“ – Допълнително споразумение от 24.03.2009 г. ,
Допълнително споразумение от 31.05.2010 г. , Допълнително споразумение от
01.07.2011 г. , Допълнително споразумение
от 18.04.2011 г., Допълнително споразумение от 30.11.2011 г. , Допълнително
споразумение от 22.05.2012 г. и
Допълнително споразумение от 30.05.2012 г. – общо седем броя споразумения. С
договор за цесия от 12.06.2017 г. вземанията
по първоначалния договор както и допълнителните седем броя споразумения са прехвърлени обратно на
„Юробанк“.
Съгласно цитираните допълнителни споразумения ,
подписани между „Бългериън ритейл сървисиз“ и
кредитополучателите и
извършеното по тях т.нар.
„предоговаряне“ е извършена промяна в размера на дължимата главница. Към усвоената
главница от 248 311.00 шв.фр.е капитализирана начислена , но
неплатена главница, лихви итакси в общ
размер на 24 603.75 шв.фр. След приспадане на извършените плащания,
отнесени за главница, размерът на неплатената главница към датата на последното
плащане – 10.10.2012 г. според
експертното заключение на вещото лице Арабаджиева остава сумата от 268 941.80 шв.фр.
Въпреки големия размер на кредита той съгласно договора е по смисъла на
закона потребителски и е приложим режима на ЗЗП. В този смисъл съдът
споделя изложеното от особения представител на ответника К. становище за неравнопоставеността по смисъла на чл.143, т.9,10,11,12 е 13 от ЗЗП на клаузи както от сключения между страните договор за
потребителски кредит , така и на последващите
споразумения. Същите позволяват на банката едностранно и периодично да определя
собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче се формира не само
размерът на договорената възнаградителна лихва (цената на договора), но и размерът
на наказателните лихви. Налице е анатоцизъм в сключените между ответниците и
цедента на ищцовата страна – „Бългериън
ритейл сървисиз“ допълнителни
споразумения за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената
част от главницата,. Дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето
основание вземането за лихви продължава да е вземане за лихви, защото по
произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на което
вземането за главница е възникнало. Съответно - щом вземането за изтекли лихви
е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, е налице
анатоцизъм, което води до нищожност на споразуменията за „служебно преоформяне”
на дълга на основание чл.26, ал.1, предл. 1-во, във вр. чл.10, ал.3 ЗЗД. В този
смисъл - макар Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от
11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на допълнителните споразумения, то предвидената в чл.10, ал.3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да
било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма,
нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции
на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба,
да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга. Предмет на регулация в
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
отм. на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови експозиции /носещи
риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и условията за това. В ал.1
от цитирания член е посочено, че една експозиция се счита за преструктурирана,
когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на
отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му
състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга,
които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал.2 от
същия член, първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по
смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част
от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от
страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти,
породени от промени в пазарните лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от
Наредбата, не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно
следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на
срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната
настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения;
2/ банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са
налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на
длъжника.Видно от цитираните разпоредби, ключово за наличието на
преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба е даването на отстъпки
от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния
размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние. В ал.2 на чл.13 от
Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането се изразява в
даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им
изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в
намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в
замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия
(рефинансиране) и други.В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се
съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9
от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати
бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с
преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно
чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск отм. не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД. По този начин се налага извода , че уговорките
в сключените допълнителни споразумения, по които страна са физическите лица –
потребители – в процесния случай – ответниците по делото, за увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10,
ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г.
/отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на
изтекли лихви.Анализирайки в процесния случай направените уговорки между страните в
допълнителните споразумения и след изслушване на съдебно – икономическата
експертиза съдът констатира, че
редовната лихва е капитализирана. По този начин, с всяко следващо допълнително
споразумение, главницата е нараствала, в резултат на неправомерното прибавяне
на лихвата към нея, което води до олихвяване на изтекли лихви. Налага се извода, че така подписаните допълнителни
споразумения, в частта, в която е уговорено изтеклите лихви да се
капитализират, като се прибавят към гладницата, представлява анатоцизъм, поради
което са нищожни. Анатоцизмът е сложна лихва, представляваща капитализиране на
лихва от първичен дълг, като се достига до преобразуване на лихвите в главница,
което на свой ред носи лихва. Липсва правна възможност страните по един договор
за кредит, да уговарят анатоцизъм, което е сторено в конкретния случай.
Следователно – въпреки наслагването на договора
, първоначалния погасителен план , последващите споразумения – действителни
между страните по делото са договореностите по сключения между тях договор
и първоначалния погасителен план. Съдът
не споделя и становището на ищцовата страна за настъпила предсрочна изискуемост
на целия размер на дълга – съобразно
чл.18 от договора за кредит за автоматично настъпване на изискуемостта при непогасяване на която и да
е вноска по кредита. Въпросната клауза в договора според съда не поражда
действия – съобразно трайно установената съдебна практика такава автоматична изискуемост не може да
настъпи – следва длъжника да бъде уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. След извършените прехвърляния
ищецът е само цесионер, той има вземане от ответниците и не може да има
претенции за настъпила предсрочна изискуемост
по договора за потребителски кредит : - в тази насока вж. ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съобразявайки
гореизложеното , както и съдебната практика ищцовата страна може да претендира само за дължимите вноски
по кредита съобразно първоначалния погасителен план , чийто падеж е настъпил до
датата на предявяване на исковата претенция – т.е. - съдът следва да се съобрази с параметрите ,
посочени от вещото лице по т.4 от
експертното заключение – относно размера на дължимите погасителни вноски по кредита за главница към 06.08.2018
г. – като същите според вещото лице са в
размер на 49 908.50 шв.фр. В този размер следва да бъде уважена
предявената претенция на ищеца като основателен, а над този размер – до
претендирания – следва да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Що се отнася до претенцията за заплащане на банкови такси в
размер на 2096.42 шв.фр./ частичен иск/, 421.90 шв.фр. – дължими
застрахователни вноски и 1517.04 лв. – нотариални такси – то съдът намира
претенциите за недоказани. Приемайки, че
не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащане на вноски по първоначалния погасителен план, не
следва да бъде приета за основателна
претенцията за заплащане на каквито и да са такси и разноски – в т.ч. и
застрахователни вноски. Тези вземания имат акцесорен характер, като
неуважаването на предявения иск в
неговия пълен размер както е предявен, води до неоснователност и на тези
претенции. Приемайки, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост
на претендираната сума от ответниците, то не са налице и предпоставките за
такава изискуемост на претендираните такси, разноски и застраховки. На отделно
основание – конкретно за претендираните суми за
нотариални такси и застраховки – по делото от страна на ищеца не се и
представят писмени доказателства за наличието на такива разходи , обуславящи основателността
на претенцията
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
съразмерно на уважената част на иска следва да бъдат присъдени и разноски в
полза на ищеца. От претендирани общо 36 513.15 лв. – разноски по списъка
по чл.80 от ГПК / л.216 по делото/ съразмерно на уважената част на иска
следва да се присъдят общо 6802.37 лв. разноски.
В полза на ответниците разноски не следва
да бъдат присъждани.
На основание гореизложеното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН – ********** от гр.Н., ул.“И.“ №**
и П.И.К., ЕГН – ********** с адрес -
гр.Н., ул.“А.“ №* солидарно да заплатят на „Юробанк България“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – гр.София, представлявана от изпълнителните си директори
Димитър Шумаров и Петя Димитрова сумата
от 49 908.50 / четиридесет и девет хиляди деветстотин и осем цяло и
петдесет стотни/ шв. франка – просрочена
главница за периода от 12.08.2013 г. до 01.08.2018 г. като
претенцията над този размер до претендираните общо в размер на 263 290.34 шв. фр., - като част от дължима главница общо в размер
на 268 014.09 шв.фр. , 2096.42 – част от
общо дължими банкови такси в размер на 5596.36 шв. фр. , сумата в размер на 421.90 шв.фр. –
застрахователни такси – като част от общо дължими застрахователни такси в
размер на 1348.04 шв.фр. и 1517.04 лв. – нотариални такси за периода 17.07.2018
до 01.08.2018 г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
И.И.К. и П.И.К.
да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата в размер на 6 802.37 /
шест хиляди осемстотин и два лева и 37 ст./ лева – дължими съдебни разноски
пропорционално на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването
му на страните.
Окр. съдия: