РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Русе,
04.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 555 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Д.Г.Д., ЕГН **********, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 22-1085-000663 от 21.11.2022 г., издадена от началник сектор към
ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл.171, т. 1, б.
"б" ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца". Твърди се
незаконосъобразност на акта поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материален
закон и несъобразяване с целта на закона. Иска се изцяло отменяне на процесния
акт.
Ответникът
по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена и заповедта потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 823653/20.11.2022 г. за
това, че на 20.11.2022 г. в 08:25 часа, по общински път Червена вода-Николово
управлява лек автомобил Ситроен с рег. № *******, като отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества и техните
аналози с техническо средство "Дръг тест 5000" с фабр. № ARNJ-0003. Издаден е
талон за медицинско изследване № 115891 и връчени 8 броя стикери Пътна полиция.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Нарушителят
е подписал акта, както и талона за медицинско изследване без възражения.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената заповед за прилагане на ПАМ №22-1085-000663 от 21.11.2022г., с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
"временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Видно от талона
за изследване, същият е връчен на 20.11.2022 г. в 12:35 часа. Не е спорно, че в
посочения в талона срок – до 45 минути от неговото връчване, жалбоподателят не
е посетил мястото за извършване на изследването и от него не били взети
биологични проби за анализ.
Заповедта е издадена от
компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на
административно-производствените правила. за осъществена предпоставка по
смисъла на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на
оправомощени от тях лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно
известна на съда, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Със
Заповед № 3170/31.12.2021 г., т.2, директорът на ОДМВР – Русе
е оправомощил началник сектор Пътна полиция“ да
прилага принудителни административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт е валидно
издаден, в условията на законова делегация.
Оспорената заповед е в необходимата
форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време,
място и начин на извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и
конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Фактическото основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. Отказът на лицето да бъде проверено с
техническо средство и медицинско изследване на кръвта е безспорно установен и
по делото не е спорно, че Д. е отказала проверка с техническо средство, както и
изследване на кръвна проба. При
наличието на такъв отказ, в условията на обвързана компетентност,
административният орган е длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца".
Този вид ПАМ се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в ЗДвП и административният
орган не разполага с правомощие да го определи с друга продължителност, нито
съдът – да го намали.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената
в закона цел – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача и да
осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.
С оглед изхода на спора, на ответника
се следва присъждането на своевременно заявените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Разноските следва да се
присъдят в полза на ОДМВР – Разград – юридическото лице, в чиято структура е
административният орган издал оспорения административен акт.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д., ЕГН **********, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1085-000663 от 21.11.2022 г.,
издадена от началник сектор към ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. "б" ЗДвП й е наложена ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца".
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 100,00 (сто) лева разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: