О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260716
Град Пловдив, 16.03.2021 година
Пловдивски окръжен съд, гражданско въззивно отделение, V граждански състав,
в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана
СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Станева в.ч.гр.д. №493 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №265905/17.02.2021 г.
на регистратурата на ОС Пловдив /вх.№427/08.02.2021 г. на АВп, Служба по
вписванията гр. Пловдив/, подадена от „С.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. С. №444, срещу определение №40 от 29.01.2021
г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд, постановено по молба вх.№2194/29.01.2021 г. по входящия регистър на АВп, ТЗ СВ -
Пловдив, с което се отказва заличаване на законна ипотека.
В жалбата са изложени подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и да се
разпореди заличаване на ипотеката.
Пловдивският окръжен съд, като разгледа жалбата и
прецени доказателствата по делото, намери следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.577 ГПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна против определение, подлежащо на
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е започнало по
молба вх. №2194/29.01.2021 г., подадена от „С.“ АД, с която молителят е поискал
на основание чл.22 от ПВп във връзка с чл.172, ал.1 от ЗЗД отбелязване върху
вписаната молба за учредяване на законна ипотека заличаването на вписаната
ипотека, том 1, акт №57, дв.вх.рег.2128/07.02.2007 г. от книгата за законни
ипотеки, водена от СВп.
За да откаже исканото отбелязване,
съдията по вписванията е приел, че представеното едностранно волеизявление е от
заинтересовано лице за заличаване на вписана законна ипотека и е основание за
извършване на нотариалното действие – заличаване. Кредитор по законната ипотека
обаче е Агенция за следприватизационен контрол, която е част от държавната
структура и държавното управление, поради което и ипотеката следва да се счете,
че е учредена в полза на държавата. Съгласно член единствен на Указ №245/06.07.1953
г. ипотеките в полза на държавата, без оглед на това, в чия полза са учредени
първоначално, запазват действието си, без да бъдат подновявани. Това е
мотивирало съдията по вписванията да приеме, че ипотеките, по които държавата е
кредитор, не могат да бъдат заличавани на основание чл.22 от ПВп, като следва
да бъде представено изрично писмено съгласие от Агенцията за следприватизационен
контрол.
Изложените съображения на
съдията по вписванията в обжалваното определение не се споделят от настоящия
състав на съда.
Указ
№245/06.07.1953 г. за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без
подновяване, на който се позовава съдията по вписванията, е създаден при
действието на Конституцията на НРБ от 1947 г. (отм. ДВ, бр.39 от 18 май 1971 г.).
Според тази Конституция, средствата за
производство в Народна Република България принадлежат на държавата (общонароден
имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица /чл. 6/, а
общонародната собственост е главна опора на държавата в развитието на народното
стопанство и се ползва с особена закрила /чл.8, ал.1/. Съгласно чл. 8, ал.2 от
същата Конституция, държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму
стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
Конституцията
на НРБ от 1971 г. променя режима на собствеността. Според
член 14, формите на собственост
в Народна република България са: държавна (общонародна) собственост,
кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична
собственост. Съгласно чл.15, ал.1, държавната (общонародната) собственост е
висша форма на социалистическата собственост и съставлява единен фонд. Тя
определя социалистическия характер на собствеността на кооперативните и обществените
организации и се ползва с особена закрила. С изменение от 1990 г. (ДВ, бр.29/90
г.) обаче чл.14 се променя съществено: според
ал.1 собствеността в Република България е: държавна, общинска, кооперативна,
собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична
собственост на граждани и смесена, а според ал.2 видовете собственост по
предходната алинея се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности
за развитие.
Според действащата към настоящия момент Конституция на Република
България от 1991 г. (чл.17, ал.2, 3 и 4), собствеността е частна и публична, частната
собственост е неприкосновена, а режима на обектите на държавната и общинската
собственост се определя със закон.
Измененията на основния закон са довели и до изменение на чл.6
от Закона за собствеността. Същият в настоящата си редакция посочва, че собствеността на държавата и на общините е
публична и частна. Тази норма е съобразена и с новосъздадените към онзи момент
- 1996 г. – Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост,
като се демонстрира законодателен стремеж да се даде законова база за разделяне
на собствеността на частна и публична и да се въведе различен режим на двата
вида собственост на държавата и общините.
С разпоредбата на чл.162, ал.1 от ДОПК (в сила от 01.01.2006
г.) са разграничени държавните вземания
на публични и частни, като ал.2 лимитативно определя кои държавни вземания са
публични. По аргумент на противното останалите вземания са частни. Закрилата на
правата на Държавата е разграничена в зависимост от това, дали се касае за
публично или частно държавно вземане, като приоритет е даден на публичните.
Законът за приватизация и следприватизационен контрол като цяло урежда
приватизацията на имущество – частна държавна собственост (разпоредбата на
чл.1, ал. 2 и чл.3а).
В настоящия случай вземането, произтичащо от договор за продажба
на акции от „С.“ АД Пловдив (приватизационен договор), обезпечено със законна
ипотека, е частно. Приватизационният договор съгласно ТР №1/15.06.2010 г. по
т.д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС, има характер на особена гражданско правна сделка
с административни елементи. За да се защити вземането на държавния интерес е
предвидено, че вземането на държавата се обезпечава с ипотека. Защитата на този
интерес може да се реализира по различни начини в зависимост от това, дали е
налице изпълнение или не. Но тази тежест не може да обременява имот в
неограничен период от време, при бездействие на държавата по отношение на
вписването.
Действието на вписването трае 10 години от деня на учредяването
и може да бъде продължено, ако ипотеката се поднови преди този срок да е
изтекъл съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. Подновяването на вписването на
договорна и на законна ипотека е уредено в чл. 172, ал. 3 от ЗЗД и чл. 18 от
ПВп, които са приложими и по отношение на частните държавни вземания, за които
е учредена законна ипотека, каквото е и процесното. Противното тълкуване би
довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на субектите в
гражданското правоотношение, произтичащо от договора за приватизация. Разпоредбата на Указа в този
случай следва да бъде преценена съобразно нормата на чл.15 от ЗНА. В този
смисъл освен цитираното в жалбата определение №2015/26.01.2018 г. по в.ч.гр.д.
№14331/2017 г. на СГС, е налице и практика на ОС Пловдив – по в.ч.гр.д.
№929/2019 г. и по в.ч.гр.д. №1461/19 г.
Относно възраженията за нищожност на вписаната ипотека – съдът
не следва да се произнася по тях в настоящето производство, което е строго
формално и едностранно.
Ето защо настоящият състав
прие, че са налице предпоставките на чл.22 от ПВп, поради което следва да се
постанови вписване на заличаване на законната ипотека. Налице са изискуемите
предпоставки за уважаване на молбата за заличаване – подадена е от
заинтересовано лице, изтекъл е срок, повече от 10 години от вписването на
законната ипотека през 2007 г. Обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно и преписката да бъде върната на Съдията по вписвания при РС Пловдив
за извършване на следващите се процесуални действия.
Неоснователно е искането за
присъждане на разноски. Раздел II от глава VIII на ГПК посочва в кои случаи се дължат разноски.
Настоящият не е такъв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №40/29.01.2021 г.,
постановено от Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив по молба на „С.“ АД,
с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. №444, с което отказва
да извърши нотариално действие по реда на чл.569, т.5 от ГПК - заличаване на законна
ипотека по молба с вх. № 2194/29.01.2021 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по
вписванията при Служба по вписванията при Районен съд Пловдив за извършване на
вписване на поисканото заличаване на законна ипотека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: