Р Е Ш Е Н И Е
02.11.2020 г.
Номер 245 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шести октомври 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 1 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 194 ал. 2 т. 4 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР.
С.Г.З. - главен инспектор, заместник - началник І степен ГПУ - Гюешево при РД „Гранична полиция“ Кюстендил към ГД „Гранична полиция“ - МВР, ЕГН **********, от гр. Кюстендил, кв. ”Запад”, бл. 97, вх. Б, ет. 7, ап. 40, обжалва Заповед № 8121К-14277/06.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратено служебното правоотношение в МВР. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юк. П., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
По делото са разпитани и свидетелите Д.В.Д., Р.З.Б., Б.М.И. и Г.М.В..
Изгледан е и видеозапис на камера № 1 от видеонаблюдението на административната сграда на РДГП Кюстендил от 01.07.2019 г., с начален час 09.10.33 ч. до 09.14.55 ч.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Жалбоподателят – С.Г.З. е заемал длъжността заместник - началник - държавен служител, I степен на ГПУ – Гюешево при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Кюстендил към ГД „Гранична полиция“ - МВР. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.
Същото се изразява в това, че на 01.07.2019 г, около 09.00 – 09.20 часа, в работно време, З. е управлявал в униформено облекло и видимо нетрезво състояние собствения си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № КН 6133 ВС, като индикаторната скала на техническото средство „Алкотест - 7510“ с фабр. № ARDM – 0265, с което е тестван, е отчела 3.01 промила на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух. След като не се явил на работното си място в 08.30 ч., комисар Р.Б. – началник на ГПУ Гюешево му позвънил два пъти около 08.45 ч. на мобилния телефон. З. не отговорил на повикванията и Б. уведомил директора на РДГП за отсъствието на служителя. След приключване на оперативката, Б. освободил началниците на групи. Около 09.10 - 09.15 ч. през прозореца на стаята му, ст. инспектор К. С. – началник на ОДГ 01 го уведомил, че гл. инспектор З. се е появил в района на РДГП Кюстендил и се енасочил към сградата на дирекцията. Б. излязъл от стаята си и видял З. да се опитва да отключи вратата на своя кабинет, който се намира до неговия. Влезли заедно и Б. попитал З. какво се е случило и защо закъснява за работа. Той повдигал рамене и мълчал. По – късно заповтарял „колата, колата потроших“. Б. усетил мирис на алкохол. Пак запитал какво се е случило, има ли му нещо, боли ли го, ударил ли се е някъде. З. не давал никакви отговори.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от сведенията на ст. инспектор К. С., съдържащи се в докладна записка с рег. № 4077р - 8855/09.10.2019 г., касаещи провелата се оперативка. Същата приключила окол 09.10 ч. и С. тръгнал към ведомствената лавка за кафе. Видял З. да се „занася“ по пътя от портала към сградата на дирекцията – бил със силно набола брада и неадекватно поведение. С. му казал, че комисар Б. го търси и да му се обади, а З. изръмжал, спънал се в бордюра, при което шапката му паднала. Без да отговори нищо си взел шапката и продължил към сградата на дирекцията. Прозорецът на кабинета на началника на ГПУ се намира на първия етаж на сградата, бил отворен и С. докладвал на комисар Б., че З. е дошъл на работа и се държи неадекватно.
За нетрезвото състояние, в което З. се явил на работа свидетелства и началникът на ГКПП - Гюешево – гл. инспектор Д. Ц.. В докладна записка рег. № 4077р-8893/10.10.2019 г. тя изнася същите данни за проведената оперативка и неявяването на нея на гл. инспектор З. и допълва, че докато разговаряли с комисар Б. след оперативката – окол 09.10 – 09.20 ч., през отворения прозорец на кабинета на комисор Б., ст. инспектор С. го уведомил, че гл. инспектор, че гл. инспектор З. е дошъл в района на РДГП – Кюстендил и изглеждал пиян. Б. излязъл от кабинета и след 2 - 3 минути влезли заедно със З., който бил с униформа, но небръснат, подпухнал и с „хаотичен поглед“. Няколко пъти Б. питал З. какво се е случило, защо не се е обаждал на мобилния телефон, но той не отговарял. След продължително мълчание казал, че си търси цигарите. Когато тръгнал да запали, Ц. видяла, че ръцете му треперят. З. казал, че е потрошил колата. Притеснен комисар Б. го попитал дали е пострадал, ранен ли е някой друг, човек ли е ударил, но З. не отговарял, освен че е потрошил колата. Тогав Ц. усетила мирис на алкохол от него, тъй като вече бил седнал през един стол от нея.
В докладна записка рег. № 4077р – 6477/24.07.2019 г., В. Д. – сътрудник, охрана в група „Оперативен дежурен център“ към сектор „Регионален координационен център“ при РДГП – Кюстендил, описва, че на 01.07.2019 г. съгласно месечен график е бил на работа дневна смяна за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. Застъпил към 07.50 ч. като дежурен на вход „Пропуски“ на РДГП – Кюстендил. Около 09.00 – 09.10 ч. чул странен и силен щум от движещ се автомобил от гр. Кюстендил по ул. „Лозенски път“ в посока с. Лозно. Поради силния шум насочил погледа си в посока гр. Кюстендил и видял, че наближава автомобил „Форд Фокус“ с рег. № КН 6133 ВС. С приближаването му разпознал ,че това е автомобила на С.З. – зам. начлник на ГПУ – Гюешево, което изострило вниманието му. Видял, че З. бавно управлява автомобила, а той издавал силен дрънчащ шум. Тогава Д. предположил, че е със спукана гума от дясната страна, тъй като от лявата гумите били здрави. Служителят бил сам в автомобила и го паркирал на обособения паркинг за лични автомобили на служителите на РДГП, намиращ се на ул. „Лозенски път“ № 1, срещу сградата на РДГП. Помислил, че З. има нужда от помощ и застанал на входа, за да го изчака. З. вече влизал през портала, поздравил Д. и друг служител намиращ се на входа. Когато Здравковов поздравил, Д. усетил, че лъха на алкохол, забелязъл, че е с подпухнали очи и небръснат. З. продължил към административната сград, като залитал от едната на другата страна и не можел да пази равновесие. Около 10.10 ч. пристигнали два автомобила със служители на „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил: Д.Д., Г.В. и Б.И.. Д. ги завел при паркираната кола на З.. Освен спуканата гума не се виждали други следи от удари по автомобила. При завръщането им на портала, там ги чакали комисар Б. и гл. инспектор З., който бил поддържан от Б., за да не падне. Влезли в будката и З. седнал на стола. Служителите от „Пътна полиция“ извършили проба за алкохол с техническо средство „Алкотест – 7510“ с фабр. № ARDM – 0265, чиято скала отчела 3.01 промила наличие на алкохол в издишания въздух. З. бил съгласен с покацзанието на уреда и категорично отказал да го водят в Спешен център за даване на кръв за анализ. На З. бил съставен АУАН № 106676/01.07.2019 г., в който било описано извършеното нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата и изготвен талон за медицинско изследване № 0053551, в който З. отразил, че приема показанията на техническото средство. З. не се е държал грубо, изпълнявал разпорежданията, бил задържан за 24 часа с полицейска заповед за задържане, след като бил освидетелстван.
В докладните записки на служителите на „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил: Д., В. и М. се подкрепя горецитираната фактическа обстановка. Освен съставения АУАН, същите свалили регистрационните табели на автомобила на З. и с патрулен автомобил го закарали в ОДМВР – Кюстендил. Д. дал показания пред следовател в ОСлС – Кюстендил, където видял полицаите да отвеждат З.. Сведенията на Д. се потвърждават и от Протокол с рег. № 4077р – 9066/16.10.2019 г., относно извършен преглед на видеозапис на камера № 1 от видеонаблюдението на административната сграда на РДГП – Кюстендил.
Срещу З. било образувано бързо производство № 696/2019 г., преписка № 1406/2019 г. на РП Кюстендил, сл. дело № 149/2019 г. по описа на ОСл.С при ОП – Кюстендил. По него е привлечен в качеството на обвиняем С.З. за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила на хиляда и е образувано НОХД № 1060 по описа на РС Кюстендил за 2019 г. Произшествието със служителя на МВР е станал обществено достояние на неограничен брой граждани, магистрати, следствени и други държавни органи, с което е бил уронен престижа на МВР.
С деянието са нарушени т. 15 /“държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“/; т. 19 /“държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“/; т. 20 /“държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“/ и т. 28 б. „б“ /“държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество“/ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г./. Извършеното е нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – „Дисциплинарните нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 4 и чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР.
Заповедта е издадена от компетентен орган,в изискуемата от закона писмена форма, като съдът не констатира нарушения на административно - производствените правила. Заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 1, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от З. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 4, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението. Дисциплинарно - наказващия орган /ДНО/ е узнал за него при получаване на преписката по извършеното производство от дисциплинарно - разследващия орган. От представените писмени доказателства се установява, че дисциплинарното нарушение е извършено на 01.07.2019 г., обобщените материали от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 31.10.2019 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена на 06.12.2019 г.
Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 от ЗМВР са постъпили данни от предложение за образуване на производство за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от Директора на РДГП Кюстендил /рег. № 4077р-5769/02.07.2019 г./ по РДГП - Кюстендил. Дисциплинарното производство срещу З. е образувано със Заповед рег. № 8121К-11196/12.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, като е определена комисия – дисциплинарно - разследващ орган /ДРО/, която да изготви становище и да докладва в 4 – месечен срок от издаването на заповедта. Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед на 19.07.2019 г.
До жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения /рег. № 4077р - 6352/19.07.2019 г./, получена срещу подпис от З. на 19.07.2019 г., като му е даден срок до 16.00 ч. на 22.07.2019 г. да депозира обяснения. Видно от докладна записка рег. № 4077р - 8233/19.09.2019 г. по описа на РДГП Кюстендил такива не са депозирани.
Комисията е извършила дисциплинарното разследване в съответствие с изискванията на чл. 207 от ЗМВР. Събрани са сведения и обяснения от лица – свидетели на нарушението за изясняване на спорните обстоятелства около извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка, като в същата са обсъдени събраните в хода на разследването доказателства, вкл. дадените от З. обяснения. С нова покана УРИ 4077р-8689/03.10.2019 г. ДРО отново е поканил С.З. да даде писмени обяснения формулирани в 17 точки. С докладна записка рег. № 4485р-5895/07.10.2019 г. З. е дал писмени обяснения адресирани до министъра на вътрешните работи. С протокол от 16.10.2019 г. е отразен извършен преглед на видеозапис на камера № 1 от видеонаблюдението на административната сграда на РДГП Кюстендил.
На 24.10.2019 г. същият е запознат с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. На З. е било разяснено правото да даде допълнителни обяснения или възражения, което е обективирано в нарочно волеизявление на същия върху справката.
Резултатите от разследването са отразени в обобщена справка УРИ 4077р-9302/24.10.2019 г. и становище УРИ 4077р-9488/30.10.2019 г. по описа на РДГП Кюстендил. Постъпило е възражение от З. срещу обобщената справка до министъра на вътрешните работи /рег. № 4485р-6264/25.10.2019 г.
След установяване, че от страна на З. са постъпили допълнителни обяснения или възражения, комисията/дисциплинарно - разследващ орган/ изготвила становище, съответно препратено на министъра на вътрешните рабони, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на С.Г.З..
В съответствие с изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, З. е бил поканен от министъра на вътрешните работи за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство образувано по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Същият е дал писмено обяснение, както бе посочено по - горе с вх. № 4485р- 6264/25.10.2019 г.
След запознаване с всички приложени по преписката доказателства в съответствие с чл. 206 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал и оспорената Заповед рег. № 8121К-14277/06.12.2019 г., връчена на 09.12.2019 г. на З. видно от положения от него подпис. В същата са изложени мотиви защо не приема възраженията на служителя, като са изследвани формата на вината – умишлено, настъпилите вредни последици от деянието, като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на З. по време на службата му.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не установи основания за отменяемост на административния акт.
При гореустановените обстоятелства за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя, настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са неоснователни. Жалбоподателят е бил запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка изготвена от дисциплинарно - разследващия орган, бил е поканен да даде писмени обяснения, дал е същите, поради което възраженията в жалбата му в тази насока са неоснователни.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с материалния закон. Посочената в заповедта фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Доводите на жалбоподателя, че не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, не се подкрепят от доказателствата по делото. От съдържащите се в преписката материали, описани по - горе, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че служителят е извършил посочените в заповедта действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата.
Доказателствата приобщени по дисциплинарното производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, същите не бяха опровергани, включително и изготвеният технически видеозапис, присъединени към преписката. Извършените от З. нарушения са доказани, както от обективна, така и от субективна страна, в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, подробно изложени в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно - наказващия орган. Наложеното наказание “уволнение”, съответства на характера и тежестта на извършените нарушения,които се определят като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Жалбоподателят – зам. – началник на ГПУ – Гюешево при РДГП З., е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със съдържанието му /обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г./, вкл. и чрез намиращите се в материалите по делото Протокол рег. № 18553/15.08.2014 г.; Протокол рег. № 18569/15.08.2014 г.; Протокол УРИ 4486р-9353/04.07.2016 г. и Протокол УРИ 4486-6661/20.02.2018 г. по описа на РДГП Кюстендил за запознаване със същия, като под него се е подписал С.Г.З. и в този смисъл са му били известни разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 б. „б“ от от Етичния кодекс. Съгласно чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ е деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следователно дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Пътно – транспортното произшествие и управлението на личното МПС от З. с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3.01 на хиляда, е станало обществено достояние, посредством съставени АУАН, наложени ПАМ по ЗДвП, образувано НОХД № 1060/2019 г. по описа на РС Кюстендил. Нарушенията са обусловили накърняването на доброто име на ГД „Гранична полиция“ към МВР пред обществеността, доколкото са свързани с неспазване на правилата за движение по пътищата от длъжностно лице от органите на МВР, което именно контролира изпълнението на правилата по този закон. Неточното изпълнение на правилата за движение или неизпълнението им изобщо, в конкретният случай поради употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3.01 на хиляда, е довела до загуба на доверие в институцията МВР. Извършеното от З. деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените нарушения от страна на гл. инспектор З., се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията.
Не на последно място, изготвен е и внесен обвинителен акт в РС Кюстендил срещу С.Г.З. за евентуално извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 от НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда/ и е образувано НОХД № 1060/2019 г. по описа на РС – Кюстендил.
Възражението в жалбата, че не е уронен и застрашен престижът на МВР, се явява несъстоятелно. В оспорената уволнителна заповед е цитирано Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС, съгласно което „деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция“. В заповедта, в унисон с приетото в ТП е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая е доказано уронването на престижа на МВР, видно от многото на брой лица, кото са били свидетели на поведението и състоянието, в което се е намирал З.. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване.
Заповедта е и в съответствие с целта на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание „уволнение“, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма провамощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203 ал. 1 т. `13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение, което е иналоженото от ДНО. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деяниията, несъвместими с етичните пхравила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях.
Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотнощение в МВР по смисъла на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР и в този смисъл законът е приложен правилно от административния орган и в тази си част.
Водим от горното, съдът счита че предвид
всички изложени съображения, процесната заповед е издадена от надлежен
административен орган в рамките на своята компетентност, при спазване на
установената форма, административно -производствените правила и правилно
приложение на материално - правните разпоредби, в съответствие с целта на
закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и
жалбата срещу нея е неоснователна.
По делото не се претендират разноски и съдът няма да присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.З., главен инспектор, заместник - началник I степен на Гранично полицейско управление – Гюешево при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Кюстендил към Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР срещу Заповед рег. № 8121К-14277/06.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: