№ 40
гр. Кнежа, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20241430200112 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кн., ул.
„***“ № **, против Наказателно постановление /НП/ № 1 от 12.02.2024 год. на
Началника на РУ – Кн., с което му е наложена Глоба в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
НП е връчено на 24.04.2024 година.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който счита, че същото е незаконосъобразно, като е била
нарушена процедурата по издаването му, както и че не е извършил описаното
нарушение.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебното заседание,
но се представлява от адв. Д. Г. от ПлАК, с представено по делото
пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за
отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на
правилата на ЗАНН при издаването му. Не претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не изпраща
представител. Не е взел становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежно легитимиран субект чрез административнонаказващия
орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение № 1/ 29.01.2024 год.
(бл.№ 0575852) от М. П. М., на длъжност мл. ПИ при РУ – Кн., в присъствието
на свидетелите Д. П. М. и В. Н. П. – полицейски служители в същото
управление, срещу жалбоподателя Т. Г. В.. Съставен е за това, че на 14.01.2024
год. около 06:10 часа в гр. Кн. от адрес ул. „***“ № ** от телефонен номер
********** Т. В. подава сигнал на ЕЕН 112, като е заявил, че синът му Пл. Т.
В. с ЕГН ********** от гр. Кн. е взел парите и златото му. От извършената
полицейска проверка се установи, че сигнала е неверен.
Извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112 /ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112/, поправено на чл. 28 от с. закон.
Жалбоподателят Т. В. е подписал акта без възражения и е получил препис
от него.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от АНО,
който е приел, че Т. Г. В. на 14.01.2024 год., около 06:10 часа в гр. Кн., ул.
„***“ № ** от тел. ********** подава сигнал на ЕЕН 112, като е заявил, че
синът му Пл. Т. В. с ЕГН ********** от гр. Кн. е взел парите и златото му. От
извършената полицейска проверка се установи, че сигнала е неверен, с което
виновно е нарушил чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Поради това на същия е
наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000 (две хиляди)
лв. по чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
По делото не са представени доказателства, че началникът на РУ – Кн. е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗНССПЕЕН, но
служебно известно на съдията-докладчик е, че началниците на РУ към
ОДМВР – Плевен са оправомощени със заповед на директора на същата
дирекция да издават НП въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по същия закон.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна, съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание. Същите са довели до преклудиране възможността на
2
субекта на отговорността да реализира в пълен обем правото си на защита,
поради което констатираният порок не може да бъде саниран от съда.
Нито съставеният АУАН, нито издаденото НП, съдържат пълноценно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Без каквато и да било яснота остава въпросът какво конкретно е било
съдържанието на подадения сигнал, за който се твърди, че е „неверен“.
Следователно, липсват задължителни законови реквизити по чл. 42, т.4,
респективно чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН и тези нарушения на процесуалните
правила се явяват съществени, тъй като ограничават правото на защита на
нарушителя и по-конкретно правото му да научи въз основа на кои факти и
обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От разпита на актосъставителя М. М. се установява, че е съставил АУАН
въз основа на резолюция от Началника на РУ – Кн. и докладна записка от мл.
инсп. Н. П. относно извършена проверка по повод сигнал от Т. В. за кражба на
пари и злато, извършена от сина му. Актът бил съставен в сградата на РУ в
присъствието на св. Д. М. и жалб. Т. В. за нарушение по чл. 38, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, поправено на чл. 28. Като втори свидетел в акта бил посочен
В. П. – очевидец на нарушението.
От показанията на Д. М. се установява, че е бил свидетел при съставяне
на акта, не е очевидец на нарушението. Актът бил съставен от М. М. въз
основа на материали от проверка по случая, в хода на която не били събрани
данни за извършена от Пл. В. – син на жалбоподателя, кражба на златни
накити или обеци, собственост на съпругата на Т. В.. Актът бил съставен в
сградата на РУ Кн. и в присъствието на сочения за нарушител Т. В.. АУАН бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал без писмено възражение и е
получил екземпляр от него.
По делото е разпитан като свидетел В. П., посетил сигнала, от
показанията на който се установява, че на посочената в АУАН и НП дата
заедно с колегата си Н. П. са извършили проверка в гр. Кн. на ул. „***“ № **,
където установили жалб. Т. В., който бил подал сигнал на тел. 112 за
извършена кражба на злато от сина му. В дома на жалбоподателя били
установени още синът му Пл. и съпругата му. Подателят на сигнала Т. В.
заявил, че синът му е откраднал златни обеци на майка си. Както В., така и
синът му били във видимо нетрезво състояние и агресивни един към друг. С
цел предотвратяване на физическа саморазправа помежду им, с разрешение на
полицейските служители синът и съпругата на Т. В. напуснали жилището. По
случая било сведение от жалб. В..
Разпитан в качеството на свидетел по делото е и полицейски служител Н.
П., изготвил докладна записка относно посещението на адреса по повод
подадения сигнал на тел. 112. Видно от разпита на същия, на посоченото в
3
акта място жалб. Т. В. бил установен като подател на сигнал за извършена от
сина му Пл. кражба на златни обеци, собственост на съпругата му. На място
били установени и синът и съпругата на В.. Пред полицейските служители
съпругата на жалбоподателя с жестове отрекла твърдението на Т. В. за
откраднати й обеци. В момента на проверката сведение било снето единствено
от Т. В., а синът и съпругата му напуснали жилището.
Видно от разпита на свидетелите и от приобщените по делото писмени
доказателства, на 14.01.2024 год. около 06:10 ч. на тел. 112 в ОДЧ РУ – Ч. бр.
бил получен сигнал от Т. В. от тел. номер **********, че синът му е взел
парите и златото му и е на адреса. От извършената проверка било установено,
че сигналът действително е бил подаден от жалб. Т. В., но за извършена от
сина му Пл. кражба на златни обеци, собственост на съпругата му. В хода на
проверката не били събрани достатъчно данни за евентуално извършена
кражба на златни обеци от страна на Пл. В., респ. верността на така подадения
сигнал не била потвърдена.
От снетото в хода на проверката сведение от Т. В. е видно, че на
13.01.2024 год. празнувал в дома си ромският празник „Банго Васил“. Около
23:00 часа пристигнал синът му Пл.. Същият скъсал златен ланец от врата на
баща си Т. и взел от ушите на майка си Евда златните й обеци. После
изблъскал баща си в гърдите и го ухапал по пръста, след което напуснал
жилището. Около 05:30 часа на 14.01.2024 год. Пл. се върнал в дома на
жалбоподателя и когато последният го попитал къде са обеците на майка му,
той отрекъл да ги е взимал. Ланецът бил останал у жалбоподателя.
Жалбоподателят заявил, че желае синът му Пл. повече да не влиза в дома му,
тъй като е наркоман и само харчи и краде парите му. Често бил дрогиран и
нападал физически за пари жалбоподателя и жена му.
Сведения от сочения като извършител на кражба Пл. Т. В. и пострадалата
от евентуално извършено престъпление Е. М. не са снемани при проверката.
Не е провеждана и беседа с двамата. След пристигането на полицейските
служители същите са напуснали дома на жалбоподателя.
Видно от съдържанието на съставения АУАН, повдигнатото
административно обвинение е за това, че лицето е подало неверен сигнал на
спешен телефон 112 за извършена от сина му Пл. кражба на злато и пари –
нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН, поправено на чл. 28. Същото е
пренесено механично и в оспореното НП. Съгласно чл. 28, ал.1, забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, авТ.тичното му избиране от
електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушаване на тези
забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и
4
в размери, определени в закона. В нормата на чл. 38, ал.1 е предвидено, че
който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали
за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Задължение на административнонаказващия орган е преди да издаде НП
да изследва внимателно всички обстоятелства около самото нарушение, както
и тези, обуславящи отговорността на нарушителя, което в случая не е сторено.
За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 28, ал.1 от
ЗННССПЕЕН, е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН 112 съзнателно да
предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. От
обективна страна, подаденият сигнал за това, че на 14.01.2024 год. в гр. Кн. на
ул. „***“ № ** Пл. Т. В. е взел пари и злато на жалбоподателя Т. В. (така,
както е описано в АУАН и в НП), по своето съдържание следва да е невярно,
т.е. изложените факти да не отговарят на действително осъществилите се
такива, или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи
у получателя на съобщението. От субективна страна, неверните или
заблуждаващи съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел
неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. В настоящия
случай от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят на посочената в АУАН дата е ползвал ЕЕН 112, като съобщил
за извършена кражба на пари и злато от сина му Пл..
Административнонаказващият орган не е съобразил, че нарушението по чл.
28, ал.1 от ЗАНН се осъществява само при пряк умисъл – с ясното съзнание,
че се предава невярно или заблуждаващо съобщение и сигнал за помощ, от
който в действителност няма нужда. Това, че жалбоподателят е съобщил на
тел. 112 за извършена от сина му кражба не води до извода, че е имал
съзнанието че съобщава невярна информация, с оглед липсата на обективно и
всестранно изясняване на обстоятелствата по случая, поради което и
нарушението остава недоказано по смисъла на чл. 6 от ЗАНН както от
субективна, така и от обективна страна.
Като не е извършил проверка на спорните обстоятелства при проверката
на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост така, както му
вменява разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление при спорна и
неизяснена фактическа обстановка, което е довело до незаконосъобразност на
същото.
За съда понастоящем не съществува възможност да провери
обстоятелствата и установи дали същите са достоверни, предвид изначалната
им липса както в съставения АУАН, така и в последвалото го наказателно
постановление.
5
Тези нарушения на процесуалните и материалните правила при
издаването на акта и наказателното постановление опорочават последното до
степен незаконосъобразност, която налага неговата отмяна.
Коректното изпълнение на всички задължителни реквизити на
административните актове е гаранция за обективност на провеждания
административнонаказателен процес и тяхното нарушаване винаги води до
съществено засягане правото на защита на нарушителя, а от там до
незаконосъобразност на издадения административен акт, който не може да
породи съответните правни последици. Съдържащото се в ЗАНН изискване
наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, датата и мястото на извършване, означава да
бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и
обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една
страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на
наказателното постановление, а от друга – чрез конкретизацията на
нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита
на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в
съдържанието на което се включва и правото му да узнае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Всички фактически обстоятелства,
релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на
отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на
наказателното постановление (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН).
Административнонаказателното производство е формален процес, поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните
актове и наказателни постановления, като само редовно съставените актове
имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание. Административното наказание се налага по
строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето.
Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно
и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този
смисъл, описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща
възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен
обем. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната
фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством
събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване
на наказателното постановление. Посочените нарушения по своя правен
характер са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното НП.
6
С оглед на така установеното, жалбата се явява основателна и
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 във вр. с ал.3, т.2 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 1/ 12.02.2024 год., издадено от К. Д. Д. на длъжност Началник на РУ – Кн.,
с което на основание чл. 53 /22/ от ЗАНН и чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на Т.
Г. В. с ЕГН **********, жив. в гр. Кн., ул. „***“ № **, е наложена Глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева по чл. 38, ал. от ЗНССПЕЕН 112 за
нарушение по чл. 28, ал.1 от с. закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7