№ 193
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 260225/09.06.2022г. ,постановено по гр.д. №
876/2017г. по описа на ОС- Пловдив , с което е отхвърлен предявения от
КП***** против М. К. Б. за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество както следва :
- сума в размер на 1 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка
в лева с IBAN ************************ в „П**“ АД с титуляр М. К. Б.
/вноската е направена от трето лице/;
- сума в размер на 1 000 лв., представляваща вноски по разплащателна
сметка в лева с IBAN *********************** в „П**“ АД с титуляр М. К.
Б. /вноската е направена от Б. Б./;
- сума в размер на 6 800 лв., представляваща вноски по разплащателна
сметка в лева с IBAN *********************** в „П**“ АД с титуляр М. К.
Б. /вноската е направена от трето лице/;
- сума в размер на 35 686 лв., представляваща вноски по
разплащателна сметка в лева с IBAN ************************ в „О**“ АД
с титуляр М. К. Б. /вноските по сметката са направени от трето лице/;
сума в размер на 11 308,27 лв., представляваща 1/ 2 част от сума в размер
на 22 616,54 лв. - равностойността на направени погасителни вноски по
кредит;
1
сума в размер на 3 450 лв., представляваща 1/2 част от сума в размер на 6
900 лв., получена от продажбата на МПС - „Д. Е.“, рег.№ *******;
сума в размер на 500 лв., представляваща 1/ 2 част от сума в размер на 1
000 лв., получена от продажба на МПС - „Ф. Б.“, рег.№ *******.
Жалбоподателят КП***** излага съображения за неправилност на
обжалваното решение поради противоречие на материалния закон и
необоснованост .Заявява искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което предявеният от Комисията иск с правно
основание чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ бъде уважен.
Въззиваемата М. К. Б. оспорва въззивната жалба,счита решението за
правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
Гр.д.876/2017г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по иск на
КП***** против Б. Т. Б., ЕГН **********, починал в хода на производството
/на 09.02.2018г./ и заместен от наследниците му по закон- Е. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес- гр. П., ул. "Д." № **, ет. *, ап. *, и Б. Б. Б., ЕГН
**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята
майка и законен представител- Е. Д. Д., ЕГН **********, двамата с адрес- гр.
П., ул. “П.“ № **, секция ***, вх. *, ет. *, ап. *, както и против М. К. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес- гр. С., ул.“И.“ №1, с която е
претендирано отнемане от ответниците в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество възлизащо на обща стойност от 275 334,94 лв.,
представляваща сбор от описаните парични суми- вноски по разплащателни и
банкови сметки, суми, получени от продажбата на МПС, и направени
погасителни вноски по кредит.
Изложени са ,че обстоятелства ,че с присъда № 190/03.06.2014 г. на
Районен съд- Варна по НОХД № 1525/2014 г., влязла в сила на 05.11.2014 г.,
Б. Б. е признат за виновен в това, че през периода 10.08.2007 г.- 15.12.2008 г. в
гр. В., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
управител на „М. с.“ ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у няколко лица и с това им е причинил
имотна вреда общо в размер на 451 726,03 лв. Тъй като посоченото
престъпление попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 от ЗОПДНПИ /отм./ е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на Б. като в хода на проверката ,чиито период е 22.05.2004 г.-
22.05.2014 г., при анализ на обследваните факти се е констатирало значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер на 953 543,24
лв.,поради което и доколкото изложеното сочи ,че са налице предпоставките
по чл.62 във вр. с чл.63, ал.2, т.1 и т.4 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ за
отнемане на имуществото, описано в исковата молба,е предявен и иска
,предмет на настоящето производство.
2
В хода на делото поради смъртта на ответника Б. Т. Б. ,заместен от
неговите наследници по закон Е. Б. Т., ЕГН **********, и Б. Б. Б., ЕГН
**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята
майка и законен представител- Е. Д. ищецът е заявил искане за намаление на
иска - от 275 334,94 лв. на 59 744,27 лв. ,заявил е отказ от същия по
отношение на починалия ответник ,заместен от посочените лица и е поискал
прекратяване на производството по делото в частта му по отношение на тях
,при което положение отнемане на имущество в полза на държавата се
претендира само от ответницата М. К. Б. .
Ответницата М. К. Б. чрез назначения й особен представител адв.Л. е
оспорила иск ,както и констатациите на Комисията в хода на проверката
относно наличието на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице.
С обжалваното решение съдът е приел ,че предявеният и разглеждан тук
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.153 от ЗПКОНПИ
във връзка с §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.Приел е за безспорно ,че Б. Б. е
привлечен като обвиняем за престъпление ,което попада в обхвата на чл.22 от
ЗОПДНПИ / отм/ ,както и в обхвата на чл.108 от сега действащия
ЗПКОНПИ.Приел е за безспорно установеното в хода на образуваната против
Б. проверка придобито и съответно разпоредено имущество през
проверявания период – 22.05.2004 г. – 22.05.2014г. ,както и приетата от
ищеца пазарна цена на имуществото към момента на придобиване ,съответно
разпореждане. За да отхвърли обаче така предявения иск като неоснователен
съдът се е мотивирал с това ,че от изготвеното по делото заключение по ССЕ
– основно и допълнително ,не се установява значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице като в тази връзка се е позовал на
преобладаващата касационна практика , която е в посока ,че на отнемане от
проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само притежаваното
налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и
непритежавано имущество- такова, което е било придобито от него, но вече е
напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено
или обезценено. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по банковите
сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства, които не
са налични в края на проверявания период не съставляват имущество,поради
което паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е
установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка
на проверяваното лице, не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал.
2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ и не
подлежат на отнемане. А що се отнася до заплатените вноски за погасяване
на кредитни задължения същите не съставляват имущество ,а разход , а в
случай че се установи от получения кредит да е придобито имущество ,то на
отнемане ще подлежи това имущество ,а не погасителните вноски ,за които
проверяването лице не е установило законен източник. В светлината на тази
преобладаваща практика и доколкото по делото не е спорно, че към края на
3
проверката, респ. към датата на депозиране на исковата молба
претендираните за отнемане суми по банкови сметки и вноски по кредити не
са налични и не са актив на проверяваните лица,съдът е приел ,че те не
следва да бъдат отчитани при изчисляване на общата стойност на
притежаваното в края на изследвания период имущество, с оглед формиране
на заключение за наличието или липсата на „значително несъответствие“ по
смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.Приел е и ,че в стойността на
имуществото не следва да се включват и направените през проверявания
период вноски от трети лица по банкови сметки, без да е установена
трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице, а също сумите за погасяване на кредити- 346 152,54лв. и
размера на облагата от престъплението- 451 726,02 лв.- всички неналични в
края на проверявания период.С оглед на казаното ,съпоставено с установения
от заключенията на ССе нетен доход съдът е заключил ,че не е налице
изискуемото значително несъответствие ,обуславящо възникване на правото
ва държавата на отнемане на незаконно придобито имущество.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ,който е
изложил съображения за неправилност за изводите на съда ,мотивирали го да
приеме ,че не е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице,поради което и по съображенията ,подборно изложени
във въззивната жалба е заявил искането си за отмяна на решението и
постановяване на друго ,с което искът на Комисията бъде уважен.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е
оспорена с въззивната жалба.Спорът ,съобразно с наведените оплаквания в
последната ,е концентриран около въпроса представляват ли „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне
размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства ,както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай
че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период.По този въпрос е образувано тълкувателно дело № 4 / 2021 г. на
ОСГК на ВКС ,по което към момента липсва произнасяне. Настоящият състав
обаче споделя преобладаващата към момента практика ,сочеща на
отрицателен отговор на горния въпрос,а именно ,че преминалите през
патримониума на проверяваното лице парични средства ,но неналични към
края на проверявания период ,без същите да са трансформирани в друго
налично имущество ,не съставляват имущество и не следва да участват при
определяне на несъотвествието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
.Не съставляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и
паричните средства ,послужили за погасяване на кредитни задължения
доколкото същите са разход .При тези съображения следва да бъдат изцяло
възприети мотивите на първоинстанционния съдебен акт ,към който
настоящата инстанция препраща. От първоначалното заключение на ССЕ се
4
установява ,че придобитото от Б.и имущество през проверявания период
възлиза на 57 286,04лв. - 29 618,80 лв. и 12 667,24 лв.- съотв. пазарна
придобивна стойност на недвижими имоти и МПС и 15 000 лв.- за покупка на
дружествени дялове от капитала „М. с.“ ЕООД, „Г. с.“ ООД, „В**“ ЕООД и
„В.с.“ ООД . Тук не следва да бъдат включени сумите за погасяване на
кредити- 346 152,54лв.,както и размера на облагата от престъплението-
451 726,02 лв,последната сума безспорно неналична в края на проверявания
период ,както и сумата от 423 922 ,33 лв. вноски от трети лица по банковите
сметки на Б.и ,за които суми не е установена трансформация в реални активи
,нито са налични по сметката на проверяваното лице.От допълнителното
заключение на ССЕ се установява общ размер на реализираните доходи,
приходи, източници на финансиране по см. на § 1, т.2 през проверявания
период,който е 500 796,09 лв., а установените обичайни и извънредни
разходи- 146 875,64 лв. като на тази база нетният доход, изчислен по
правилото на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ /доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му/ се явява в
размер на 353 920,45 лв., при което положение следва да се приеме ,че не е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и
свързаните с него лица ,респективно не е налице един от правопораждащите
елементи от фактическия състав на иска по чл.153 от ЗПКОНПИ или така
предявеният от КП***** иск ,предмет на разглеждане в настоящето
производство се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд и като
е постановил решение ,с което е отхвърлил предявения от КП***** против М.
К. Б. иск за отнемане в полза на държавата на имущество ,подборно описано,
е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260225/09.06.2022г. ,постановено по гр.д.
№ 876/2017г. по описа на ОС- Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6