Р Е Ш Е Н И Е
№ 1458/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1257 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
касационна жалба на „Резидънс сити гардън“ ООД против решение № 34 от
10.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 6403 по описа на Пловдивския районен съд
за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № К-0048059 от
17.07.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Резидънс сити гардън“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Велико
Търново“, № 19, представлявано от управителите А.Д.Г.и М.Д.Г., е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.114, т.1 ЗТ на
основание чл.206, ал.1 ЗТ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно, тъй като не е извършено нарушение и защото е
налице маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Иска се отменя на обжалваното решение.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и
устни доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушение
по чл.114, т.1 ЗТ от дружеството, тъй като предоставянето на туристическите
услуги „хотелиерство“ се е осъществявало в обект без категоризация и без
издадено временно удостоверение за категоризация. Временно удостоверение е било
издадено на 19.02.2019 г. и е било с валидност до 19.06.2019 г. Според районния
съд правилно това нарушение е подведено под нормата на чл.114, т.1 ТЗ, описани
са всички обстоятелства от състава на нарушението и на дружеството е било ясно
за какво му се търси административнонаказателна отговорност, не е ограничено
правото на защита. Районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, а възражението за допуснати
съществени процесуални нарушения не са подкрепени от доказателствата по делото.
Срокът по чл.52 ЗАНН според районния съд е инструктивен и неспазването му не
води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Спазени са
сроковете по чл.34 ЗАНН. Правилно според районния съд е определена санкционната
норма по чл.206 ТЗ и размерът на имуществената санкция, който е минималният по
закон, съответен на обществената опасност на нарушението и нарушителя и е
целесъобразен. Според районния съд наказващият орган е извършил правилна
преценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като не
е счел случая за маловажен, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Не са налице
твърдените нарушения на материалния закон. Вярно е, че дружеството е изпълнило
задължението си да подаде заявление за категоризация на обекта на 06.11.2018
г., 3 месеца преди проверката. Вярно е, че експертна комисия има задължение да
разгледа това заявление и да се произнесе в 14-дневен срок с мотивирано
предложение до категоризиращия орган да се издаде временно удостоверение. Но е
вярно също така, че независимо от необоснованото забавяне на категоризиращия
орган в този период от време дружеството не е имало право да предоставя
туристическата услуга хотелиерство. Възражението в този смисъл, направено в
касационната жалба, не намира опора в текста на закона, а пътят за защита срещу
мълчаливия отказ на органа е оспорване по съдебен ред на отказа.
Временно
удостоверение е било издадено на 19.02.2019 г. (след датата на проверката –
04.02.2019 г.), т.е., по безспорен начин е доказано извършването на нарушение
по чл.114, т.1 ТЗ. Следва да бъде отбелязано също, че към момента на издаване
на наказателното постановление (17.7.2019 г.) временното удостоверение вече е
било изтекло, защото валидността му е била до 19.06.2019 г. Напълно се споделят
изводите на районния съд относно липсата на предпоставки за приложението на
чл.28 ЗАНН за настоящия казус и в този смисъл на основание чл.221, ал.1 АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 34
от 10.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 6403 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.