РЕШЕНИЕ
№ 7167
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20221100107348 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 47 от
Закона за хазарта и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Н. Т. В.-Х. поддържа, че на 22.08.2017 г. е спечелила 3 000 000
лева /три милиона лева/ въз основа на залог с квитанция № 93899411469447 от
играта „Лотарио“, разновидност на „Големият Джакпот“, организирана от
ответника „Национална лотария“ АД е спечелила 3 000 000 лева /три милиона
лева/ с квитанция № 93899411469447. На 22.08.2017г. ищцата била сключила с
ответното дружество Договор за изплащане на печалбата. На същата дата
били съставени и два броя протоколи - единият протокол за предаване на
квитанцията за залог и втория протокол - за постигнато съгласие по
отношение изплащане на печалбата. Съгласно условията на § 6 на протокола
за постигнатото съгласие по отношение изплащане на печалбата - ответното
дружество поело задължението да изплати печалбата на 20 равни годишни
вноски, всяка от които по 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/ – в
продължение на 20 години, считано от 31.01.2018 г. до 31.01.2037 г. През
месец януари 2017 г. по банковата сметка на ищцата била преведена сумата от
500 000 лева /петстотин хиляди лева/, през месец януари 2018 г. – сумата от
125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/, през месец януари 2019 г. –
сумата от 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/ и през месец януари
2020 г. – сумата от 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/. Според
постигнатите договорености, следващото плащане е следвало да бъде
извършено през месец януари 2021г., но ответникът не изпълнил
1
задълженията си. Поради изложеното, ищцата поддържа, че ответникът
„Национална лотария“ АД й дължи сума в размер на 2 125 000 лева /два
милиона и сто двадесет и пет хиляди лева/ – представляваща остатъкът от
дължимата печалба, включена в джакпот от тираж 39 теглене 8 от лото играта
„Лотарио“, разновидност на „Големият Джакпот“, въз основа на квитанция №
93899411469447. Предвид изложеното поддържа, че е налице неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ответника, изразяващо се в неплащане
на 2 вноски от общо двадесет дължими, а именно за месец януари 2021 г. в
размер на 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/ и за месец януари
2022 г. – в размер на 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/. При
изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди
лева/ – представляваща две вноски, всяка от които от по 125 000 лева /сто
двадесет и пет хиляди лева/ със съответни падежи 31.01.2021 г. и 31.01.2022 г.,
като част от общо дължимата й от ответника „Национална лотария“ АД сума в
общ размер на 2 125 000 лева /два милиона и сто двадесет и пет хиляди лева/ –
представляваща общо дължимата сума по договора 22.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението и съответно да й
заплати сумата на направените съдебни разноски в производството.
Исковата претенция не е оспорена от ответника „Национална лотария“
АД. В установения от закона срок, ответникът не подава писмен отговор на
исковата молба, а в открито съдебно заседание, с молба вх. №131750 от
28.11.2024г., подадена чрез изрично упълномощен процесуален представител -
заявява признание на иска.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че признатото право не противоречи нито на закона, нито
на добрите нрави, при това, признанието засяга субективно материално право,
с което страната може да се разпорежда.
След проведена оценка на представените от ищцовата страна писмени
доказателства и писмените изявления на страните, изразяващи становище за
решаване на делото при признание на иска, съдът достигна до извод, че искът
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените по делото
разноски – в размера на 5050 лв. /пет хиляди и петдесет лева/, от които 50 лв.
/петдесет лева/ представляващи внесена държавна такса и 5000 лв. /пет
хиляди лева/ представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът поддържа възражение за прекомерност, основано на чл. 78,
ал.5 от ГПК, което подкрепя с липса на представен списък за направени
разноски, що се касае до ангажираната адвокатска защита.
Възражението следва да бъде прието за частично основателно.
Съобразявайки се с указанията в Тълкувателно решение №6/2013г. на
2
ОСГТ на ВКС, съдът отчита факта, че ищцата е заплатила уговорената сума
на възнаграждението, както е вписана в договора за адвокатска защита. По
своето естество договорът има характера на разписка. При това обаче, съдът
намира, че процеса в първоинстанционното производство не се отличи с
фактическа и правна сложност, нито със значителен обем от извършените
процесуални действия. Ответникът обаче, без съмнение е дал повод за
завеждане на делото и в този контекст – той следва да понесе направените
съдебни разноски, в разумен размер, съобразен с цената на иска. Тук е
уместно да се отбележи, че процесуалният представител на ищеца е бил
ангажиран да участие в съдебен процес и при това е извършил необходимите
процесуални действия в дължимия вид и обем. Единствено процесуалното
поведение на ответника /характеризиращо се с признание на иска в хода на
съдебното дирене/ е способствало за това, да не се развие типичен съдебен
процес. Ето защо съдът намира, че редуциране на разноските, които ищцата е
легитимирана да получи в частта – относно заплатеното възнаграждение: от
размер на 5000 лева до размер на 3000 лева, се явява справедливо и разумно, с
оглед особеностите на конкретния случай.
Ответникът не претендира заплащането на съдебни разноски от ищеца
както и не е представил доказателства за направени такива, поради кето не е
легитимиран да получи съдебни разноски.
Независимо от признанието на иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски
градски съд сумата на държавната такса, от чието предварително заплащане
ищцата е била освободена в хипотезата на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Национална Лотария” АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. “*******, да заплати на Н. Т. В. с ЕГН
********** и с адрес: с. Ловец, общ. Стара Загора, на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 47 от Закона за хазарта и чл. 86 ЗЗД – сумата от 250 000
лева /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща две вноски, всяка от
които от по 125 000 лева /сто и двадесет и пет хиляди лева/ със съответни
падежи: на 31.01.2021 г. и на 31.01.2022 г., въз основа на Договор от
22.08.2017г., като част от общо дължима сума в размер на 2 125 000 лева /два
милиона и сто и двадесет и пет хиляди лева/ – представляваща неизплатена
парична печалба по квитанция № 93899411469447, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 12.07.2022г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Национална Лотария” АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “*******,
да заплати на Н. Т. В. с ЕГН ********** и с адрес: с. Ловец, общ. Стара
Загора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК – сумата от
3050 лева /три хиляди и петдесет лева/, представляващи съдебни разноски в
3
настоящото производство.
ОСЪЖДА “Национална Лотария” АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “*******,
да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК – сумата от 9 950 лева /девет хиляди, деветстотин и петдесет лева/,
представляващи държавна такса, от чието заплащане ищцата е била
освободена в хипотезата на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Паричното задължение към Н. Т. В. с ЕГН **********, с адрес: с. Ловец,
общ. Стара Загора, може да бъде изпълнено чрез плащане по сметка с IBAN:
***********, при банка ДСК ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
София, в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4