РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско дело №
20253100500282 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по пет въззивни жалби срещу Решение № 2994 от
09.07.2020 г., постановено по гр.д.№**222 по описа за 2018 г. на Районен съд–
В., с което е прието за установено в отношенията между И. Н. П. и В. Б. К. при
участието на третото лице помагач на страната на ответника Д. Е. Е., че
ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части от апартамент №** с адрес в
град В.- ул. “Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с
кухнятрапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия
етаж № ****************, под обекта № **************, №
**************, № ************* и над обекта № ************, целият с
площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части – 74,13 кв.м, с идентификатор
***********, заедно с изба №** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата
да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС,
като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част
от обекта; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и Т. Х. Т. и Т.
1
Н. Т., че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж №** с адрес
в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор **************, при съседи на
същия етаж № ************** и над обекта № *********** и №
****************, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77
кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж (не мога да схвана смисъла) и са осъдени ответниците да предадат
посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е
отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ¼ идеална част от
обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на ответниците; прието е за установено в
отношенията между И. Н. П. и В. С. О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м
идеални части от апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2 с
идентификатор ***************, при съседи на същия етаж №
****************, под обекта № **************, ***************3 и над
обекта № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части
– 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, и е осъдена ответницата да предаде посочените идеални
части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията
за разликата до претендираната ½ идеална част от обекта, продадена от Д. Е.
Е. в полза на ответника; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС
изкупуване в полза на И. Н. П. на прехвърления с договор за покупко-
продажба обективиран в нотариален акт /НА/ №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№
*** от ********* г. от Д. Е. Е. на В. Б. К. апартамент №** с адрес в град В. -
ул. “Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария,
спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж №
****************, под обекта № **************, № **************, №
************* и над обекта № ************, целият с площ от 61,69 кв.м, а с
идеалните части - 74,13 кв.м и с идентификатор № ***********, заедно с изба
№** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 7,05
кв.м идеални части за сумата от 30 314,03 евро, която купувачът И. Н. П.
следва да заплати на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане в сила на
решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в
полза на И. Н. П. на прехвърлените с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№**** от ********* г. от Д.
Е. Е. на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. ½ идеална част от гараж №** с адрес в град В. - ул.
2
“Д.В.“ №** с идентификатор № **************, при съседи на същия етаж
№ ************** и над обекта № *********** и № ****************,
целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след
приспадане на собствените на П. 2,08 кв.м идеални части за сумата от 2 280,
16 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати солидарно на Т. Х. Т. и Т.
Н. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на
основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на
прехвърления с договор за покупкопродажба, обективиран в НА № ***, том І,
рег.№ ***0, нот.д.№ *** от ********* г. от Д. Е. Е. на В. С. О., апартамент
№** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор № ***************,
при съседи на същия етаж № ****************, под обекта №
***************4, № ***************3 и над обекта № ***************,
целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след
приспадане на собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата от 54
294,46 лева, която купувачът И. Н. П. следва да заплати на В. С. О. в
едномесечен срок от влизане в сила на решението; осъдена е В. Б. К. да
заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК;
осъдени са Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да заплатят на И. Н. П. сумата от 707,79 лева на
основание член 78 от ГПК; осъдена е В. С. О. да заплати на И. Н. П. сумата от
1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е И. Н. П. да заплати на В.
Б. К. сумата от 1 282,50 лева, на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. сумата от 675 лева, на В. С.
О. сумата от 497,94 лева, разноски по делото на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
Във въззивната жалба на И. Н. П. се излага, че решението е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва
изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно основание член 108
от ЗС, а именно: че НА №** от ********* г. за учредяване право на строеж е
симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под условие, както и че
ищцата е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални части от
апартамент №**, на 2,08 кв.м идеални части от гараж №** и на 6,77 кв.м
идеални части от апартамент №**, които са получени над размера на
обезщетението от 167,84 кв.м, а не на претендираните ½ идеална част от
3
процесните обекти. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал
до извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО само на
31,79 кв.м идеални части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в
раздел II, точка 6 от договора за възлагане на строителство. Посочва, че ВРС
не е изложил мотиви въз основа на кои факти и доказателства е достигнал до
този извод, не е съобразил и представените по делото фактури, нареждания и
разписки, представляващи доказателства за извършени плащания от ищцата
чрез нейния баща и получени от строителната фирма за осъществяване на
строителството, както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че
момента на придобиване на правото на собственост върху вещните права за
осъществяване на бъдещо строителство е по време на брака между И. П. и Д.
Е.. Въззивницата е придобила собствеността върху вещните права по силата
на покупка на правото на строеж при заплащане на цена. Срещу парични
средства, заплатени от съпрузите, е осъществено и фактическото строителство
на обектите, за които тези права са закупени. В жалбата се излага още, че са
представени доказателства за действително платени и получени от
строителната фирма средства – за продажбата на правото на строеж и за
фактическото строителство. Твърди се, че произходът на средствата е семеен и
трите обекта са придобити в режим на СИО, поради което ищцата притежава
половината от собствеността и на това основание има правото да изкупи за
тази част продадените на трети лица процесни имоти. По отношение на иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита, че
неправилно установената фактическа обстановка и формираните въз основа
на нея погрешни правни изводи по иска с правно основание член 108 от ЗС са
довели и до неправилно определяне на условията за изкупуване на процесните
имоти. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К.
чрез адвокат П. М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат
подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски.
Депозиран е също отговор от Д. Е. Е. чрез адвокат Н. Ж., в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
4
Моли за оставянето й без уважение.
Постъпил е и отговор от Т. Х. Т. и Т. Н. Т. чрез адвокат Д. П., с който
се оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е
неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се
оспорват изложените във въззивната жалба оплаквания срещу
първоинстанционното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Депозиран е също отговор от В. С. О. чрез адвокат Д. П., с който се
оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е
неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения за
опровергаване доводите на въззивника. Моли за оставяне на въззивната жалба
без уважение и за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете
инстанции.
Във въззивната жалба, депозирана от Д. Е. Е., се излагат съображения
за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост
на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл
извън очертания в исковата молба и твърденията на страните предмет на
делото и разпредЕ.та доказателствена тежест в процеса, като е обсъждал като
основание за възникналата СИО между ищцата и ответника Д. Е. възмездно
придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане и
проектиране на строеж от ******** г. Оспорва изводът на съда в тази насока.
Жалбоподателят твърди, че на ******** г. с нотариален акт за покупко-
продажба Х.И.М. и съпругата му Д.Д.М. заедно със съсобственика си Д. Е. са
прехвърлили на „Ж.“ ЕООД правото на собственост върху общо 100 кв.м от
дворното място, като съгласно сключен на ******** г. договор за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната престация не е
парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на
дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на
прехвърлителите конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА
№ *** от ******** г. за възмездно учредяване на право на строеж на
процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на който основава правата си
5
ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен поради
абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да
уреждат възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор
от ******** г. и НА №*** от ******** г., видно от които е налице пълна
трансформация на лично имущество на Д. Е. и ищцата няма принос за
придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че знанието на ищцата за
сключените договори е видно от споразумението, с което е приключило
бракоразводното дело между нея и Д. Е., в което са уредени имуществените им
отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни
претенции от имуществен характер. По отношение на иска с правно
основание член 33, алинея 2 от ЗС за изкупуване на ½ идеална част от
процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е пропуснала
двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е
неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази
насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили
отговори.
Постъпила е и въззивна жалба от В. С. О. в частта от решението, с
която ВРС приема за установено в отношенията между И. П. и В. О., че
ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент №** и осъжда
ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание
член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС и
изкупуване в полза на ищцата на посочения имот за сумата от 54 294,46 лева.
Излага се, че решението в тази част е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Въззивницата посочва, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в рамките,
очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И. П. и Д.
Е. са закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй
като такива твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани
доказателства в тази насока. Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за
паричната стойност на придобитите според съда по време на брака 31,79 кв.м,
както и дали цената им съответства на сумите по трите фактури, представени
6
от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените идеални
части. В жалбата се излага още, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д. Е. е
възникнала СИО за 31,79 кв.м общо за трите процесни имота, тъй като видно
от съдържанието на договора от ******** г., целта на собствениците на земята
е била да възложат строителството на сграда, в която да получат като
обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № ****** г., където изрично е
посочено, че обектите, върху които се учредява право на строеж
„представляват индивидуална собственост на суперфициара Д. Е. Е., който
може да се разпорежда индивидуално с тях.“ Следователно принос за
реализиране на строителството на процесните обекти има единствено Д. Е.,
тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена сградата и
процесните имоти в нея. Посочва се още, че видно от споразумението между
ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции
от имуществен характер. Въззивницата намира също, че неправилното
решение по иска с правно основание член 108 от ЗС е довело до неправилен
извод по отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС.
Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на процесните
имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от узнаване на
разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските
показания следва да бъдат преценени при условията на член 172 от ГПК. Иска
се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде
върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
С допълнително становище въззивницата е изложила и съображения
за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се произнесъл в
повече от заявеното в исковата молба - ищцата е поискала изкупуване на ½
идеална част от апартамент №** на основание член 33, алинея 2 от ЗС, а съдът
е допуснал изкупуването на целия апартамент след приспадане на собствените
й 6,77 кв.м идеални части. Моли за обезсилване на обжалваното решение в
тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
7
първоинстанционния съд.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
Депозирана е и въззивна жалба от Т. Х. Т. и Т. Н. Т. чрез адвокат Д.
П., в която се излагат съображения за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивниците твърдят, че
първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането за
разпит трима свидетели, поискани с отговора на исковата молба за доказване
симулативността на сделката, обективирана в НА №**, том IV, рег.№****,
нот.д.№ *** от ********* г., като по този начин е ограничена тяхната защита.
Излага се още, че ВРС не се е произнесъл и по направеното възражение за
частична нищожност на сделката, обективирана в НА №** от ********* г.
като привидна по отношение на договорената между страните продажна цена,
прикриваща комутативен договор за прехвърляне право на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне
на самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо плащане. В тази
връзка въззивниците са поискали от съда да разкрие относителната симулация
на сделката и на основание член 17 от ЗЗД да прогласи действителността на
прикритото съглашение, както и да се приложат правилата на прикритото
съглашение, като се приеме, че в изпълнение на сделката, Д. Е. не е вложил
парични средства със семеен произход, а лично имущество, поради което
процесният имот – гараж №** не е СИО, макар и придобит по време на брака
с ищцата, тъй като не е налице съвместен принос при реализиране на
строителството. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до
постановяване на неправилно решене по член 108 от ЗС. В жалбата се посочва
още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че
И. П. и Д. Е. са закупили идеални части в процесната сграда по време на брака
им, тъй като такива твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани
доказателства в тази насока. Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за
паричната стойност на придобитите според съда по време на брака 31,79 кв.м,
както и дали цената им съответства на сумите по трите фактури, представени
от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените идеални
8
части. Въззивниците твърдят също, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д. Е. е
възникнала СИО за 31,79 кв.м общо за трите процесни имота, тъй като видно
от съдържанието на договора от ******** г., целта на собствениците на земята
е била да възложат строителството на сграда, в която да получат като
обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № ****** г., където е изрично
посочено, че обектите, върху които се учредява право на строеж
„представляват индивидуална собственост на суперфициара Д. Е. Е., който
може да се разпорежда индивидуално с тях.“ Следователно принос за
реализиране на строителството на процесните обекти има единствено Д. Е.,
тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена сградата и
процесните имоти в нея. В жалбата се излага още, че видно от споразумението
между ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са
уредени имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат
претенции от имуществен характер. Въззивниците намират също, че
неправилното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС е довело до
неправилен извод по отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2
от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на
процесните имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от
узнаване на разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните
свидетелските показания следва да бъдат преценени при условията на член
172 от ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато
за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С уточняваща молба въззивниците са конкретизирали, че обжалват
решението само в частите, с които е прието за установено в отношенията
между И. П. и Т. и Т. Т.и, че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от
гараж №** и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части
на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член
33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на ищцата на ½ идеална част посочения
имот за сумата от 2280,16 евро. Въведени са и допълнителни съображения за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл в
повече от заявеното в исковата молба, а именно ищцата е поискала изкупуване
9
на ¼ идеална част от гараж №**, а съдът е допуснал изкупуване на ½ идеална
част от същия след приспадане на собствените й 2,08 кв.м идеални части.
Моли за обезсилване на обжалваното решение в тази част и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от И. Н. П.
чрез адвокат С. К., с който същата се оспорва. Излагат се подробни
съображения за опровергаване доводите на въззивниците.
Постъпила е и въззивна жалба от В. Б. К. чрез адвокат П. М. в частта
от решението, с която ВРС е приел за установено, че И. П. е собственик на
7,05 кв.м от апартамент №** и е осъдил ответницата да предаде владението
върху тях на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33,
алинея 2 от ЗС изкупуване на описания недвижим имот от ищцата за сумата от
30 314,03 евро. Излага се, че решението в тази част е неправилно поради
неточно прилагане на материалния закон, допуснати процесуални нарушения,
немотивираност и превратна преценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въззивницата посочва, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпроси, които излизат извън обхвата на спора, тъй като
ищцата твърди, че правото й на собственост е придобито вследствие на
реализирано възмездно право на строеж, а не на доводи за придобити идеални
части от жилището в резултат на последващото им закупуване по време на
брака. Твърди се още, че наличието на уравнителна клауза в договора за
строеж по никакъв начин не променя правното основание, на което е
придобита собствеността върху процесния апартамент №**. Същата е в
резултат на учредено право на строеж върху притежаван от съсобствениците
поземлен имот, следователно е осъществено разпореждане с лично
имущество. Неравенството в престациите е породило единствено задължение
за последваща компенсация за тяхното уеднаквяване, но не и за прехвърляне
на процесните 31,79 кв.м. Въззивницата намира, че при липсата на доказано в
хода на процеса плащане, то липсва и съвместен принос на съпрузите.
Представените в хода на процеса фактури и разписки не установяват, че
извършените плащания са по повод договора за възлагане и проектиране на
строеж. Посочва се още, че видно от подписаното споразумение между
ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции
от имуществен характер. В жалбата е изложено, че дори и да се приеме, че
10
действително са заплатени средства за допълнителните идеални части и част
от тях да са били семейни, то е следвало да бъде направена съпоставка каква
част е придобита в резултат на трансформация и каква при съвместен принос.
Намира също, че изходът на спора по иска с правно основание член 108 от ЗС
е обусловил и този по иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС.
Отделно от горното, в жалбата е посочено, че се поддържа и направеното пред
първоинстанционния съд възражение за неспазване на предвидения в член 33,
алинея 2 от ЗС преклузивен срок. Оспорват се и събраните в хода на процеса
гласни доказателства в тази насока. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. В условията на евентуалност е направено и възражение за
прекомерност по член 78, алинея 5 от ГПК.
С молба въззивницата е въвела допълнително съображения за
частична недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е
произнесъл извън формулирания петитум на исковата молба и е допуснал
изкупуване на основание член 33, алинея 2 от ЗС на целия апартамент №**,
вместо на поисканите ½ идеална част от него. Моли за обезсилване на
решението в тази част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица,
имащи право на жалба и са процесуално допустими. Разгледани по същество,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
11
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
В исковата молба ищцата И. П. твърди, че била в брак с ответника и
подпомагаща страна Д. Е., прекратен с развод на ****** г. с решение на
Варненски районен съд, постановено по гр.д.№ ********* г. Сочи, че Д. Е. е
бил собственик по силата на договор за дарение на ½ идеални части от дворно
място пл.№ ***** в кв.**** по плана на град В. – *** подрайон, цялото с площ
от 412 кв.м, находящо се в град В. - ул. „Д.В.“ №**, като с изявление,
обективирано в нотариален акт /НА/ за учредяване на право на строеж № ***,
дело №******** г. на Служба по вписвания - В., съсобственикът „Ж.“ ЕООД е
учредил възмездно в полза на Д. Е. право на строеж върху посоченото дворно
място, съставляващо УПИ ******, идентичен с имот №***, за следните
обекти в бъдещата сграда: ½ идеална част от гараж №**, находящ се на първи
етаж от жилищната сграда с площ от 36,80 кв.м, както и 4,2596 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на
6,97кв.м за сумата от 72,05 лева, като след построяването на сградата
описаният имот е идентичен със самостоятелен обект в нея с идентификатор
№ **************, съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, разположен на
етаж едно от сграда №**, находяща се в град В. - ул. „Д.В.“ №**, както и
4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
равняващи се на 6,97 кв.м; на апратамент №**, находящ се на втори етаж от
жилищната сграда с площ от 59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба №** с
площ от 6,85 кв.м, както и 7,0630 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж равняващи се на 11,56 кв.м за сумата от
***,50 лева, като след построяването на сградата, описаният имот е идентичен
със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***************,
съставляващ апартамент №** с площ от 59,63 кв.м, разположен на етаж втори
от жилищна сграда №**, находяща се в град В. - ул. „Д.В.“ №**; на
апартамент №**, находящ се на втори етаж от жилищната сграда с площ от
61,69 кв.м, както и 7,6012 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, равняващи се на 12,44 кв.м за сумата от 337 лева, като след
построяването на сградата, описаният имот е идентичен със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ***********, съставляващ апартамент
№** с площ от 61,69 кв.м, на втори етаж от жилищна сграда №**, находяща се
в град В. - ул. „Д.В.“ №**. Твърди се, че Д. Е. е придобил правото на строеж
12
върху описаните имоти възмездно по време на брака му с ищцата, поради
което това право е станало съпружеска имуществена общност /СИО/, като
сградата е била построена в груб строеж в края на 2006 г. и е била въведена в
експлоатация на 08.02.2007 г., когато Д.Е. и ищцата са били все още в брак.
Ищцата излага, че за описаните недвижими имоти в новопострената жилищна
сграда Д. Е. е признат за собственик с НА №** от ***** г., дело № ******* г.
на нотариус Я.Н.. Твърди, че след прекратяване на брака им между тях е
възникнала обикновена съсобственост върху построените имоти при равни
квоти /по ½ идеална част/ за ищцата и за първия ответник. Сочи, че на
24.05.2018 г., след посещение на адреса на сградата и разговор с ответницата
Т. Х. Т., ищцата разбрала че Д. Е. преди години се е разпоредил с всички
имоти, като продал на ответницата В. Б. К. със сделка, обективирана в НА за
покупко-продажба №** от ********* г., дело № ***/2014 г. на нотариус Я.Н.,
правото на собственост върху имот с идентификатор №10135.3515.7.3,
съставляващ апартамент №**, за цена в размер на 33 500 евро. С НА за
продажба №** от 2014 г., дело №****/2014 г. на нотариус Я.Н., ответникът Д.
Е. продал на Т. Х. Т. правото на собственост върху ½ идеална част от гараж с
идентификатор № ************** за цена в размер на 5 000 евро, като към
момента на продажбата купувачът Т. Т.ава е била в брак с ответника Т. Н. Т.. С
НА № *** от 2017 г., дело № ***/2017 г. на нотариус Я.Н., ответникът Д. Е.
продал на В. С. О. правото на собственост върху имот с идентификатор №
*************** съставляващ апартамент №**, за цена в размер на 60 000
лева. Твърди, че при прехвърляне на трите имота Д. Е. се е разпоредил с ½
идеална част от тях, която не е негова собственост, а собственост на ищцата.
П. счита, че към момента на всяка една от разпоредителните сделки, Е. е бил
собственик само на ½ идеална част от апартамент №** и апратамент №** и на
¼ идеална част от гаража, поради което ответниците - купувачи не са станали
собственици на останалите идеални части. Сочи, че Д. Е. при прехвърлянето
на трите имота не е предложил на съсобственика си да закупи собствените му
идеални части от недвижимите имоти при условията, при които ги е
прехвърлил на тримата купувачи, с което е нарушил разпоредбата на член 33,
алинея 2 от ЗС. Предявява искане съдът да постанови решение, с което:
1/ Да признае за установено по отношение на Т. Х. Т. и Т. Н. Т., че
И. Н. П. е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
13
**************, съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, разположен на етаж
едно от сграда №**, находяща се в град Варна - ул. „Д.В.“ №**, ведно с
прилежащите 4,2596 % идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 6,97 кв.м идеални части, както и да осъди Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да предадат
на И. Н. П., владението върху ¼ идеална части от недвижимия имот;
2/ Да признае за установено по отношение на В. Б. К., че И. Н. П.
е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№***********, находяща се в град В. - ул. „Д.В.“ №**, съставляващ
апартамент №** разположен на етаж втори от жилищна сграда №**, с площ
от 61,69 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с
идентификатор ****************, под обекта - имот с идентификатор
************, ведно с прилежащата изба №**, с площ от 7,15 кв.м, както и
ведно с 7,6012 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
12,44 кв.м, както и да осъди В. Б. К. да предаде на И. Н. П. владението върху
½ идеална част от недвижимия имот;
3/ Да признае за установено по отношение на В. С. О., че И. Н. П.
е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№*************** находяща се в град В. - ул. „Д.В.“ №**, съставляващ
апартамент №** разположен на етаж втори от жилищна сграда №**, с площ
от 59,63 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с
идентификатор ****************, под обекта - имот с идентификатор
***************4, ведно с прилежащата изба №**, с площ от 6,85 кв.м, както
и ведно с 7,0630 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 11,56 кв.м, както и да осъди В. С. О. да предаде на И. Н. П. владението
върху ½ идеална част от недвижимия имот;
4/ Да допусне И. Н. П. в качеството й на съсобственик да изкупи по
реда на член 33, алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***********, съставляващ
апартамент №**, чрез заместване и встъпване в правата на В. Б. К. в
качеството й на купувач по извършена с НА №** от ********* г. на нотариус
Я.Н. сделка, при условията на сделката, а именно: за цена в размер на 29
857,20 лева;
14
5/ Да допусне И. Н. П. в качеството й на съсобственик да изкупи по
реда на член 33, алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***************,
съставляващ апартамент №**, чрез заместване и встъпване в правата на В. С.
О. в качеството й на купувач по извършена с НА № *** от ********* г. на
нотариус Я.Н. сделка, при условията на сделката, а именно: за цена в размер
на 28 851,20 лева;
6/ Да допусне И. Н. П. в качеството й на съсобственик да изкупи
по реда на член 33, алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ¼ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**************,
съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, чрез заместване и встъпване в
правата на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. в качеството им на купувачи по извършена с НА
№** от 09.12.2014 г. на нотариус Я.Н. сделка, при условията на сделката, а
именно: за цена в размер на 3 239,90 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответниците Т. Х. Т. и Т. Н. Т. са
подали писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че считат предявения
срещу тях иск за допустим, но неоснователен. Възразяват, че правото на
строеж в процесния имот гараж №** е придобито от ищцата и Д. Е. в режим
на СИО поради възмездност на сделката, като твърдят, че Д. Е. е придобил,
както дворното място, така и новопостроените в него имоти, включително ½
идеална част от гараж №** на лично основание - дарение и суперфиция, за
която не са влагани парични средства - лични или със семеен произход.
Правят възражение за липса на съвместен принос на ищцата в придобиването
на ½ идеална част от гараж №**. Твърдят, че е нямало реално плащане от
продавача на купувача на цената, записана в НА за учредяване право на
строеж №** от ********* г. на нотариус С.Д., както и че същата е записана
само формално в НА. Твърдят, че сделката е била привидна – относително
симулативна, която в съвкупност с други сделки са прикривали комутативен
договор за прехвърляне на право на собственост и учредяване на право на
строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне на самостоятелни
обекти в новопостроена сграда вместо плащане. Твърдят, че прикритата
уговорка се съдържа в документ, наименован договор за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда от ******** г., който обективира
действителната сделка, сключена между Х.И.М. и Д. Е. Е. от една страна,
15
наричани собственици, и „Ж.“ ЕООД, наричано предприемач-строител. Сочат,
че сделката, обективирана в НА №** от ********* г. е привидна по
отношение на нейната цена. Излагат, че към датата на подписване на договора
от ******** г. собствениците на 100 % от дворното място и на построената
към този момент стара сграда са били съпрузите Д.Д.М., Х.И.М. и Д. Е. Е.,
като той е притежавал имота в лична собственост, а не в режим на СИО.
Тримата собственици на дворното място са се съгласили да сключат сделки,
които по съдържание и форма да включват съществените белези на
продажбата и суперфицията, като са обективирали воля да прехвърлят на „Ж.“
ЕООД общо 100 кв.м земя от процесния имот, както и да учредят право на
строеж върху същия, като с действията си са целели постигането на друга
сделка – тази, която са уговорили в подписания от тях договор за възлагане и
проектиране строеж на жилищна сграда от ******** г. При подписването на
НА за учредяване на право на строеж в съсобствен имот №** от ********* г.,
НА №** от ********* г. и НА №** от ********* г. собствениците не са
желали да получат цената на прехвърлената от тях идеална част от
недвижимия имот - предмет на продажбата и на учреденото право на строеж –
а са искали и целта е била да получат насрещна собственост върху
самостоятелни обекти в жилищна сграда, която дружеството се е задължило
да построи за собствена сметка и със собствени средства в имота. Твърдят, че
договорът за възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от ********
г. представлява писмен документ, изхождащ едновременно от двете страни по
сделките, обективирани в НА №**/2005 г., №**/2005 г., № ****** г. и
№**/2005 г., от който се установява действителното съглашение между
страните. Прави се възражение за частична нищожност на сделката на
основание член 26, алинея 2 от ЗЗД, обективирана в НА № ****** г., като
привидна такава по отношение на договорената между страните продажна
цена, прикриваща договор за прехвърляне на първо на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне
на самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо плащане.
Възразяват, че е имало устна уговорка между ищцата и Д. Е., съгласно която
те са се разбрали процесните имоти да останат в наследство на децата им. Не
оспорват, че ищцата е посещавала процесната сграда на 24.05.2018 г., както и
че ответницата й е съдействала да влезе през входната врата, както и че при
това нейно посещение са разговаряли с ищцата за продажбите.
16
В срока по член 131 от ГПК ответницата В. Б. К. е подала писмен
отговор на исковата молба, в който счита предявените срещу нея искове за
допустими, но неоснователни. Възразява, че е възникнала СИО по отношение
на процесните имоти, като заявява, че същите са били индивидуална
собственост на Д. Е. към момента на разпореждането с тях поради
действителния безвъзмезден характер на сделката по учредяване на правото
на строеж и поради осъществено преобразуване на лично имущество или
поради липсата на съвместен принос при придобиването на вещното право.
Твърди, че реализираното впоследствие право на строеж по НА № ****** г. е
учредено привидно, и че с поредица от сделки е видно, че се касае за възлагане
на строежа на сградата на дадено дружество и за форма на обезщетяване на
собствениците с имоти в нея. Излага, че страните са били с ясното съзнание,
че учредяват право на строеж на другите собственици единствено с цел да
придобият насрещно еквивалетно право съобразно притежаваните от тях
идеални части от имота, а не да се обогатят с опредЕ. парична сума, като
отсъствието на действителното намерение води до нищожност на сделката в
тази й част.
В срока по член 131 от ГПК ответницата В. С. О. е подала писмен
отговор на исковата молба, в който счита предявените срещу нея искове за
допустими, но неоснователни. Твърди, че Д. Е. има индивидуална собственост
върху бъдещите процесни сгради въз основа на НА № ****** г., като ищцата
не е съсобственик на процесните имоти. Възразява, че ищцата е узнала за
разпоредителните сделки на 24.05.2018 г. и че не е декларирала в ОбщИ. В.
обстоятелството, че е съсобственик на ½ идеална част от процесните имоти.
Сочи, че е била добросъвестен купувач към датата на сключване на сделката за
покупко-продажба ********* г.
В срока по член 131 от ГПК Д. Е. Е. е подал писмен отговор на
исковата молба, в който счита предявените срещу него искове за
неоснователни. Твърди, че преди сключване на брака си с ищцата е придобил
по дарение ½ идеална част от недвижим имот - дворно място, цялото с площ
от 412 кв.м, находящо се в град В. - ул. „Д.В.“ №**, заедно с 1/2 идеална част
от построената в мястото едноетажна жилищна сграда. Сочи, че на ******** г.
съсобствениците на имота са сключили с „Ж.“ ЕООД договор за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда, с който всеки се задължава да
17
прехвърли на предприемача правото на собственост на 50 кв.м идеални части
от дворното място, както и да учреди в полза на дружеството право на строеж
върху същото място срещу задължението на „Ж.“ ЕООД да извърши
строителство на сграда в имота, като вместо плащане строителят за своя
сметки и със свои сили и средства изгради обекти на съсобствениците, които
са част от общата разгъната площ. Заявява, че заедно с останалите
собственици на дворното място е продал на „Ж.“ ЕООД идеални части от
собственото си дворно място, като продажната цена на тези идеални части от
мястото е символична, тъй като целта на продавачите е да бъдат овъзмездени
чрез стойността на последващото строителство. Твърди, че при учредяване на
правото на строеж върху бъдещите обекти, които всеки ще получи след
построяване на проектираната сграда в имота, не е престирана посочената в
него парична сума 734,55 лева и, че същият е нищожен, защото липсва
основание за сключването му. Твърди, че нищожността на нотариалния
договор за възмездно учредяване на право на строеж на ответника се доказва и
от цената на правото на строеж, посочена в него, която е прекалено ниска.
Заявява, че в случай, че не може да се установи нищожността на сделката,
обективирана в НА № *** от 2006 г. на Служба вписванията - В. поради липса
на основание, то сделката е привидна, тъй като с нея се прикрива
безвъзмездно дарение. Излага, че ищцата през цялото време е знаела за
сключването на договорите от ответника и вИ.ги е считала двата апартамента
и ½ идеална част от гаража за индивидуална собственост на ответника, защото
са получени като обезщетение вследствие на трансформация на негови лични
права, както и защото не е допринесла с нищо за тяхното придобиване и
поддържане. Твърди, че това знание на ищцата е било отразено в постигнатото
от тях споразумение относно личните и имуществени отношения при
прекратяване на брака им. Сочи, че ищцата е пропуснала срока за предявяване
на претенцията по член 33, алинея 2 от ЗС.
С постановеното по спора Решение № 2994 от 09.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№**222 по описа за 2018 г. на Районен съд– В.,
първостепенният съд е приел за установено в отношенията между И. Н. П. и
В. Б. К., при участието на третото лице помагач на страната на ответника Д. Е.
Е., че ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части от апартамент №** с
адрес в град В.- ул. “Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с
кухнятрапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия
18
етаж № ****************, под обекта № **************, №
**************, № ************* и над обекта № ************, целият с
площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части – 74,13 кв.м, с идентификатор
***********, заедно с изба №** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата
да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС,
като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част
от обекта; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и Т. Х. Т. и Т.
Н. Т., че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж №** с адрес
в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор **************, при съседи на
същия етаж № ************** и над обекта № *********** и №
****************, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77
кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за
разликата до претендираната ¼ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в
полза на ответниците; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и
В. С. О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент
№** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2 с идентификатор
***************, при съседи на същия етаж № ****************, под обекта
№ **************, ***************3 и над обекта № ***************,
целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е
осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ½ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на
ответника; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в
полза на И. Н. П. на прехвърления с договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт /НА/ №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№ *** от
********* г. от Д. Е. Е. на В. Б. К. апартамент №** с адрес в град В. - ул.
“Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария,
спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж №
****************, под обекта № **************, № **************, №
************* и над обекта № ************, целият с площ от 61,69 кв.м, а с
идеалните части - 74,13 кв.м и с идентификатор № ***********, заедно с изба
19
№** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 7,05
кв.м идеални части за сумата от 30 314,03 евро, която купувачът И. Н. П.
следва да заплати на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане в сила на
решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в
полза на И. Н. П. на прехвърлените с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№**** от ********* г. от Д.
Е. Е. на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. ½ идеална част от гараж №** с адрес в град В. - ул.
“Д.В.“ №** с идентификатор № **************, при съседи на същия етаж
№ ************** и над обекта № *********** и № ****************,
целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след
приспадане на собствените на П. 2,08 кв.м идеални части за сумата от 2 280,16
евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати солидарно на Т. Х. Т. и Т. Н.
Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на
основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на
прехвърления с договор за покупкопродажба, обективиран в НА № ***, том І,
рег.№ ***0, нот.д.№ *** от ********* г. от Д. Е. Е. на В. С. О. апартамент №**
с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор № ***************, при
съседи на същия етаж № ****************, под обекта № ***************4,
№ ***************3 и над обекта № ***************, целият с площ от
59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на
собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата от 54 294,46 лева, която
купувачът И. Н. П. следва да заплати на В. С. О. в едномесечен срок от
влизане в сила на решението; осъдена е В. Б. К. да заплати на И. Н. П. сумата
от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдени са Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да
заплатят на И. Н. П. сумата от 707,79 лева на основание член 78 от ГПК;
осъдена е В. С. О. да заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание
член 78 от ГПК; осъдена е И. Н. П. да заплати на В. Б. К. сумата от 1 282,50
лева, на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. сумата от 675 лева, на В. С. О. сумата от 497,94 лева,
разноски по делото на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
С решение № ********** г. по в.гр.д. № ******г. по описа на ВОС
въззивната инстанция е отменила решение № 2994 от 09.07.2020 г. по гр.д.
№**222 по описа за 2018 г. на Районен съд – В. и вместо него е постановила:
20
ПРИЕМА за установено в отношенията между И. Н. П. ЕГН
********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.*** ет.4 ап.** и В. С. О. ЕГН **********
от град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2 ап.1, че ищцата е собственик на ½ идеална част
от апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, с идентификатор
***************, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария,
спалня, баня-тоалет и тераса, при съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор № ****************, под обекта - имот с идентификатор №
************** и имот с идентификатор № ***************3, над обекта -
имот с идентификатор № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м,
ведно с прилежащата изба №** с площ от 6,85 кв.м, както и ведно с 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като
осъжда В. С. О. ЕГН ********** да предаде посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС.
ДОПУСКА И. Н. П. ЕГН ********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.*** ет.4
ап.** ДА ИЗКУПИ на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадената от
съсобственика Д. Е. Е. ЕГН ********** на В. С. О. ЕГН ********** от град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.2 ап.1 по договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том І, рег.№ ***0, н.д.№ *** от ********* г. на
нотариус Я.Н., ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №** с
адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, с идентификатор ***************,
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, банятоалет и
тераса, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор №
****************, под обекта - имот с идентификатор № ************** и
имот с идентификатор № ***************3, над обекта - имот с
идентификатор № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с
прилежащата изба №** с площ от 6,85 кв.м, както и ведно с 7,0630 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, за действително
уговорената продажна цена - сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която И.
Н. П. ЕГН ********** следва да заплати на В. С. О. ЕГН ********** в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на И. Н. П. ЕГН **********, че ако не изплати дължимата
сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено
по право.
21
ПРИЕМА за установено в отношенията между И. Н. П. ЕГН
********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.*** ет.4 ап.** и В. Б. К. ЕГН **********
от град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2 ап.3, че ищцата е собственик на ½ идеална част
от апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, с идентификатор
***********, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня,
баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж - имот с
идентификатор № ****************, под обекта - имот с идентификатор №
**************, имот с идентификатор № ************** и имот с
идентификатор № ************* и над обекта - имот с идентификатор №
************, целият с площ от 61,69 кв.м, ведно с прилежащата изба №** с
площ от 7,15 кв.м, както и ведно с 7,6012 % от общите части на сградата и от
правото на строеж, като осъжда В. Б. К. ЕГН ********** да предаде
посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС.
ДОПУСКА И. Н. П. ЕГН ********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.***
ет.4 ап.** ДА ИЗКУПИ на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадената от
съсобственика Д. Е. Е. ЕГН ********** на В. Б. К. ЕГН ********** от град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.2 ап.3 по договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №**, том ІІ, рег.№ ****, н.д.№ *** от ********* г. на нотариус
Я.Н., ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №** с адрес в
град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, с идентификатор ***********, състоящ се от
входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, банятоалет, дрешник и
тераса, при съседи на същия етаж - имот с идентификатор №
****************, под обекта - имот с идентификатор № **************,
имот с идентификатор № ************** и имот с идентификатор №
************* и над обекта - имот с идентификатор № ************, целият
с площ от 61,69 кв.м, ведно с прилежащата изба №** с площ от 7,15 кв.м,
както и ведно с 7,6012 % от общите части на сградата и от правото на строеж,
за действително уговорената продажна цена - сумата от 16 750 /шестнадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ евро, която И. Н. П. ЕГН ********** следва
да заплати на В. Б. К. ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение. УКАЗВА на И. Н. П. ЕГН **********, че ако не
изплати дължимата сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
в частта по иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се
счита обезсилено по право. Решението е постановено при условията на член
219 от ГПК при участие на Д. Е. Е. ЕГН ********** като трето лице - помагач
22
на страната на ответника В. Б. К..
ПРИЕМА за установено в отношенията между И. Н. П. ЕГН
********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.*** ет.4 ап.** и Т. Х. Т. ЕГН ********** и
Т. Н. Т. ЕГН **********, двамата от град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.3, че ищцата е
собственик на ¼ идеална част от гараж №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №**,
идентификатор **************, при съседи на същия етаж - имот с
идентификатор № ************** и над обекта - имот с идентификатор №
*********** и имот с идентификатор № ****************, целият с площ от
36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като осъжда Т. Х. Т. ЕГН ********** и Т. Н. Т. ЕГН
********** да предадат посочените идеални части на ищцата на основание
член 108 от ЗС.
ДОПУСКА И. Н. П. ЕГН ********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.***
ет.4 ап.** ДА ИЗКУПИ на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадената от
съсобственика Д. Е. Е. ЕГН ********** на Т. Х. Т. ЕГН ********** от град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.3 по договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №**, том ІІ, рег.№ ****, н.д.№**** от ********* на нотариус
Я.Н., ¼ идеална част от следния недвижим имот: гараж №** с адрес в град В. -
ул. “Д.В.“ №**, идентификатор **************, при съседи на същия етаж -
имот с идентификатор № ************** и над обекта - имот с
идентификатор № *********** и имот с идентификатор №
****************, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, за действително
уговорената продажна цена - сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро,
която И. Н. П. ЕГН ********** следва да заплати на Т. Х. Т. ЕГН **********
и Т. Н. Т. ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
УКАЗВА на И. Н. П. ЕГН **********, че ако не изплати дължимата
сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено
по право.
С Решение № **********г. по гр.д. № **** по описа за ****г. на ВКС
е отменено въззивно решение № **********г. по в.гр.д. № ******г. по описа
на Варненския окръжен съд, образувано по повод гореизброените въззивни
23
жалби, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския
окръжен съд.
В мотивите ВКС е посочил, че се установява симулативността и на
двата договора, обективирани в нотариални актове- както на НА №** от
********г., с който Х.М., Д.М. и Д. Е. са продали на „Ж.“ ЕООД /първите
двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м. идеални части/ от
посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано,
че е изплатена изцяло и брой на продавачите, така и на договора за учредяване
право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №** от *********г., с
който Х.М., Д.М. и „Ж.“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на
строеж върху общия имот за описаните по-горе два апартамента и ½ идеална
част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена
изцяло и брой на учредителите.
С решението на касационната инстанция са дадени задължителни
указания към въззивния съд, че при повторното разглеждане на делото
настоящата инстанция следва да назначи съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след проверка на строителната документация в
дружеството изпълнител „Ж.“ ЕООД и съпоставка на договора за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда от ********г., да установи каква е
била площта на всеки от трите обекта, която Д. Е. е следвало първоначално да
получи като обезщетение в замяна на прехвърлените ид. части от дворното
място и учреденото право на строеж, и по какъв начин се разпределя /между
тези 3 обекта/ договорената в повече в чл. 6 от договора квадратура 31.79 кв.м.
При липсата на запазена строителна документация, в.л. следва да отговори на
поставения въпрос, извършвайки проучвания и анализ на приложимата в
периода м.10. 2004г.- 2005г. методика, по която се е изчислявал размерът на
обезщетението, получавано от собствениците на земята при прехвърляне на
собственост върху дворно място срещу задължение на строителя да изгради
сграда за своя сметка, в която собствениците да получат индивидуални
обекти, като съобрази конкретните данни по делото. Вещото лице следва да
даде и заключение относно средната пазарна цена за строителство на
квадратен метър на процесните имоти /в степента им на завършеност, посочен
в раздел III от договора/ за периода 2005г. - 2006г. /когато е издадено
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата/, за да се извърши
преценка дали твърдените за дадени от бащата на ищцата суми в размера,
24
установен от доказателствата по делото, съответства на надвишаващата
квадратура от 31.79 кв.м. /до договорената степен на завършеност/, или са
вложени в довършителни работи. Въз основа на заключението на експертизата
и изложените по-горе съображения, въззивният състав следва да извърши
преценка относно частта от процесните имоти, представляващи лично
имущество на ответника Е., да формира извод относно характера на
надвишаващата го част, след което да се произнесе по основателността на
предявените искове по чл. 108 и чл. 33, ал.2 ЗС.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
От представеното копие от решение №************г. по гр.д.
№*********г. на ВРС се установява, че считано от датата на решението -
******г., е прекратен чрез развод бракът между ищцата И. Н.Е.а и Д. Еф.Е.,
сключен на **********г.
Съгласно представения в копие нот.акт №**, т.ХІІІ, нот.д.*********г.,
в полза на Д. Еф.Е. е дарена 1/2ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
412кв.м., пл.№***** на кв.**** по плана на гр.В. в ** подрайон, ул.“Д.В.“
№** заедно с 1/2ид.ч. от намиращата се в него едноетажна жилищна
сграда.
От представения договор за възлагане и проектиране на строеж на
жилищна сграда от ********г. се установява, че Д. Е. и третото неучастващо
по делото лице Хр.М. в качеството им на съсобственици на имот с адм.адрес
гр.В., ул.“Д.В.“ №**, УПИ ***** ***** в кв. №******* по плана на ****
микрорайон север на гр.В. са се задължили да прехвърлят на ТД „Ж.“ ЕООД,
всеки по 50кв.м. от собствеността си в имота, срещу което дружеството за своя
сметка и със свои сили и средства е следвало да изгради сграда в имота, като
вместо плащане на посочените собственици са тях ще бъдат изградени обекти
в нея. Съгласно чл.6 от договора собствениците имат задължение да заплатят
полученото над договорената като обезщетение квадратура на изградените за
тях обекти, като в същия член от договора е посочено и какво е надвишението
за Д. Е.- 31.79кв.м.
В нотариално оформен договор от ********г. страните по горния
договор са договорили продажба в полза на „Ж.“ ЕООД на по 25кв.м. от всеки
от съсобствениците Д.Е. и Хр.М. в полза на ТД срещу сумата от 2 280лв., а с
25
друг договор, обективиран в нот.акт №**, т.ІV, рег.№****, нот.д.
№***/********г. физическите лица съсобственици и ТД също в качеството си
на съсобственик са договорили съвместно учредяване на право на строеж
върху предстоящата да се изгради в имота сграда, като са си разпределили и
бъдещите обекти в сградата, като за Д. Е. са отредени 1/2ид.ч. от гараж №** с
площ от 43.77кв.м. и ап.1 и 3 с площи съответно 71.19кв.м. и 74.13кв.м.
Съгласно представеното по делото удостоверение от Район М. общ.В.,
стоителството в имота е приключило с изградена жилищна сграда на четири
тавански етажа, 3бр. гаражи, избени помещения, 10бр. апартаменти и 2бр.
офиси и тя е въведена в експлоатация през м.декември 2007г.
По делото са представени три броя наредителни разписки за общата
сума от 11 000 евро, заплатени във времето от 28.11.2002г. до 3.04.2006г., с
наредител „Т.Ш.К.“ ООД в полза на Н. Ат.П., като всяка от трите разписки
съдържа саморъчно изявление на Е.Х. в качеството й на представител на „Ж.“
ЕООД, че е получила сумата по разписката.
Представени са и три броя фактури, придружени с касови бонове към
тях за сумите от 323.20лв. от 29.12.2005г., 9 800лв. с ДДС от 23.12.2005г. и за
6 700лв. с ДДС от 27.11.2005г., издадени на името на Д. Еф.Е. с основание
строителство.
Видно от нот.акт №***, т.ІІ, рег.№****, нот.д.№**********г., Д.Е. се е
разпоредил с ап.3 в полза на ответника В.К., с нот.акт №**, т.ІІ, рег.№****,
н.д.№**********г. се е разпоредил с 1/2ид.ч. от гараж №** в полза на
ответника Т.Т. и с нот.акт №***, т.І, рег.№***0, нот.д.№***/*********г. се е
разпоредил с ап.1 в полза на ответника В. О..
Приети са експертни заключения по изготвени съдебно-почеркова,
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства на св. Е. Д.Е. и Н.Р..
В хода на предходното въззивно производство с цел доказване
твърденията на страните за съществувалите действителни отношения между
съсобствениците на дворното място са ангажирани гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите Н. А. П. /баща на ищцата/ и Д.Д.М.
/майка на ответницата Т. Т. и леля на третото лице-помагач Д. Е./.
26
Свидетелят П. разказва, че за новото строителство знае от бившия му
зет Д., който отишъл при него и попитал дали може да се включи в едно
строителство, но че нямал пари. Понеже това, което щял да получи като
жилищна площ след строителството е по-голямо от това, което му се полагало
като съсобственик. Свидетелят се съгласил да помогне фИ.нсово, но при
условие да е включена и дъщеря му, защото дава парите, както и да бъдат два
апартамента, защото имат двама сина и да останат за тях. Д. се съгласил.
Сумите били 15 000 - 30 000 лева и между 20 000 - 22 000 евро. Не ги е давал
на Д., а на главната счетоводителка на фирмата – Е. Х., която му донесла
фактури, които подписал и платил сумата в лева в брой, а еврото изтеглил от
банката, а тя се подписала върху бордерото, че ги е получила. Това се случило
в края на 2005 г. и първата половИ. на 2006 г. Х. ходела при него в офиса,
когато получавала парите, като предварително се обаждала за всяка сума, за да
е готов. Сумите са давани на отделни траншове. Сумите в евро са теглени от
неговата фирмена сметка. „Т.Ш.“ е негова фирма. Не може точно да каже
какво е трябвало да получи Д. като обезщетение, но доколкото си спомня два
по-малки апартамента по около 60 кв.м. След тези плащания два апартамента
получили апартаментите - един 65 кв.м и един 62 кв.м. Ключовете за
апартаментите му ги дала на него Х., след като завършило строителството с
думите: „Длъжна съм да ги дам, на който ги плати.“ Това станало в началото
на 2007 г. След завършването Х. му занесла и акта за въвеждане в
експлоатация. За тези апартаменти бащата на Д. считал, че независимо от
това, че са се развели, са изпълнили дълга си към децата си, и го е казвал
неведнъж. Споделя, че имал безгранично доверие на зет си, но не е приемал,
че плаща за него. Казал, че ще плати само, ако включи дъщеря му и той се
съгласил, както и да са два апартамента, за да има за двамата внуци.
Свидетелят не е присъствал на договаряне и подписване на сделката, не е
участвал в преговорите, но е виждал документите след плащането на парите.
Знаел е кои са страните по сделката, но не знае да е било нужно някакво
прехвърляне на имоти, което да е част от механизма на построяване.
Свидетелката М. обяснява, че това било наследствена къща, като
половината била нейна, а другата - на сестра й, всъщност - на Д.. Когато
сключвали договора, били тя, съпругът й и Д.. Договаряли с „Ж.“ да им
отстъпят правото на строеж и фирмата обещала за това петно, което са взели,
да ги овъзмездят с апартамент с опредЕ. площ. Тъй като тя имала жилище, а
27
дъщеря й била женена и имала деца, решили този апартамент да е за нея. Д.
решил и той да се възползва и да придобие апартамент, но не е присъствала на
договорката какъв апартамент да вземе той. От Д. и дъщеря си разбрала, че
дъщеря й взема по-голяма площ от това, което и се полага и ще доплати, а
́
също така Д. вземал по-голяма площ с доплащане, както и един гараж, който
отначало бил разделен, но след това в процеса на строежа решили да е общ
гаражът за двамата. Свидетелката е категорична, че не са плащали никакви
суми. Когато отишли да прехвърлят правото на строеж, видели, че има
някакви суми в договора и попитали защо, а юристите казали, че това е
проформа, за да може да бъде сключена сделката. Категорична е, че няма
плащане по сделката. При нотариуса казали, че е законно и така се прави. Не
са получили пари, но казали пред нотариуса, че са получили. Нотариусът пита
дали са се запознали с договорите, те отговорили утвърдително, но не било
вярно. Знаели, че всеки, който е договорил повече от това, което му се полага,
ще си плати. И Д., и дъщеря й знаели. За Д. не си спомня колко е трябвало да
доплати и за какви квадрати, но знае, че е доплащал. Договорът за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда не си го спомня. Според
свидетелката са прехвърлили земя срещу правото на строеж, като се поправя,
че са прехвърлили земя срещу задължението на „Ж.“ да построи. Не знае дали
земята или въздуха са продали. Не са дали пари на строителя, защото им се
полагали апартаменти в сградата.
С Решение № **********г. по гр.д. № **** по описа за ****г. на
ВКС се констатира, че двата договора, обективирани в нотариални актове -
както НА №** от ********г., с който Х.М., Д.М. и Д. Е. са продали на „Ж.“
ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м. идеални
части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е
записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите, така и договорът за
учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №** от
*********г., с който Х.М., Д.М. и „Ж.“ ЕООД са учредили на съсобственика
си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните по-горе два
апартамента и ½ идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е
записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите, са симулативни.
Действителната воля на страните била тази, обективирана в договора за
възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от ********г.
Съгласно последният, Д. Е. и съпругът на св. М., в качеството им на
28
съсобственици на имот с адрес: гр. В., ул. Д. В., представляващ УПИ ***** в
кв. № *** по плана на *** микрорайон на града, се задължават да прехвърлят
на "Ж." ЕООД общо 100 кв. м /всеки по 50 кв. м/ от собствеността си в имота,
срещу което дружеството се задължава да изгради сграда в имота, като вместо
плащане дружеството за своя сметка и със свои сили да изгради обекти на
собствениците, които са част от общата разгъната площ от сградата. В чл. 2
изрично е посочено, че собствениците се задължават да прехвърлят правото
на собственост върху земята, уговорено по-горе, и да учредят правото на
строеж – в 20 дн срок. „В нотариалния акт за покупко-продажба на ид. част от
мястото, въпреки текста, гласящ, че купувачът е изплатил продажната цена на
продавачите, в действителност собствениците ще получат вместо пари в брой,
описаните в раздел 2 обекти“. Съгласно чл. 6 от договора, собствениците имат
задължение да заплатят полученото над договорената като обезщетение
квадратура на изградените за тях обекти, като за Д. Е. надвишението е 31,79
кв. м.
В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания пред
настоящата инстанция е изготвена СТЕ, чието заключение следва да се
кредитира като ясно, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от
компетентно лице. От същото се установява, че получените в действителност
обекти от Д. Е. Е. са следните: А) апартамент №** със ЗП от 59,63 кв.м. с изба
№** с площ 6,85 кв.м. и 7,0630 % ид.ч. О.Ч.С. = 11,56 кв.м. или общо 71,19
кв.м.; Б) апартамент №** със ЗП от 61,69 кв.м. с изба №** с площ 7,15 кв.м. и
7,6012% ид.ч. О.Ч.С. = 12,44 кв.м. или общо 74,13 кв.м.; В) 1/2 гараж на
партера с площ 36,80 кв.м. с 4, 2596% ид.ч. О.Ч.С. = 6,97 кв.м. или общо 43,77
кв.м. Общата квадратура от трите обекта е 167,20 кв.м., които отнесени към
РЗП на сградата, се равняват на 167,20/1011,69 = 16,53% обезщетение. Ако
договореното обезщетение от 12,60% се отнесе към РЗП на сградата, се
получава, че Д. Е. е следвало да получи РЗП от 127,47 кв.м. за трите си обекта.
Полученото в действителност обезщетение надвишава договореното с 39,73
кв.м. Отнесено към отделните обекти, то е както следва: А) апартамент №** –
42,58% = 16,92 кв.м.; Б) апартамент №** – 44,34% = 17,61 кв.м.; В) ½ гараж на
партера – 13,09% = 5,20 кв.м. От заключението се установява още, че средната
пазарна цена за строителство на квадратен метър на процесните имоти /в
степента им на завършеност, посочен в раздел 3 от договора /за периода 2005г.
– 2006г./, когато е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация на
29
сградата, е както следва: А) за апартамент – 320,02 лв.; Б) за гараж – 250,86
лв.; В) за изба – 231,58 лв.; Г) за общи части – 386,75 лв.; в т.ч. стойност на
груб строеж – 204,37 лв.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е
извършен разпит на св. Е. И. Х. /управител на дружеството „Ж.“ ЕООД/.
Същата заявява, че горе – долу помни строителството. Не си спомня точно
какъв е бил процента на обезщетение, който първоначално е договаряла със
собствениците за процесния имот, но сочи около 30%. Твърди, че за всеки
обект различно се договаря със собствениците, между 28% и 30%, но просто
не си спомня, тъй като е било преди повече от 20 години. Този обект се
намирал в Трошево, което било основното, т.е. къде се намира парцелът. Като
споменава, че е различно за всеки обект, свидетелката има предвид обективни
критерии. Основното е било местонахождението на парцела, големИ.та му и
броя на собствениците. Св.Х. не си спомня каква е била застроената площ,
която се е предвиждала, но заявява, че е това, което е предвидил архитектът,
т.е. това което е възможно да се построи в парцела. Не си спомня да е имало
размИ.ване между договореното и това, което се е проектирало за парцела
като квадратура - първо има един разговор, след това втори разговор,
архитектът прави предварително изчисления, след това основните изчисления
и няма спомен да е имало размИ.ване. В показанията си излага, че сключените
договори се пазят, но са мИ.ли повече от 20 години и не е само този обект, а са
много обекти. Свидетелката сочи, че специално за процесния обект си спомня,
че е имало квадратни метри, които собствениците е трябвало да си доплатят,
защото примерно са искали допълнително квадратура, спрямо обещаното. Не
си спомня каква квадратура са искали собствениците, но помни, че са
доплатили, т. к., са искали да си закупят допълнителна квадратура.
Допълнителната квадратура е спрямо това, което им се полага като проценти –
примерно, ако апартаментът е 80 кв. м., а те искат примерно още 20 кв. м., да
станат 100 кв. м. Според свидетелката в конкретния случай собствениците,
които са искали, са доплащали, като повечето доплащат на пазарни цени.
Сумите не си ги спомня точно колко са, но са доплатили купувачите, т.е., тези
които са обезщетени. Според показанията е трябвало да доплати Д., като Е.Х.
не помни фамилията му. Навреме били платени сумите, плащането не било със
забава, но не точно Д. е платил. Парите за апартамента били платени, но от
семейството. На въпрос кой е дал парите за доплащане на квадратурите
30
свидетелката сочи г-н П.. Допълва, че лично от г-н П. свидетелката е
получавала пари, включително и за тази квадратура, която е получил Д., за
апартамента на Д.. Свидетелката не помни колко обекта е получил Д., но
мисли, че е получил два апартамента и се колебае дали е получил и гараж. От
разпита се установява, че Т. Т. - другият съсобственик, не е доплащала.
Колкото й се е полагало (е било договорено), точно толкова е получила като
квадратура. Свидетелката не си спомня каква е била цената за доплащане за
кв.м. Цените тогава били различни от днешните, но цената била в евро. Не си
спомня нито колко квадрата са заплатени, нито на каква цена. След като съдът
предявява съдържащите се на л. 264, л. 265 и л. 266 от първоинстанционното
дело разписки на свидетелката, същата заявява, че и трите подписа в трите
разписки за „Получил сумата“ са нейни и е получила тези суми в брой. Е.Х. не
си спомня П. да е казвал за кого плаща тези суми, но сочи, че сумите не били
платени от Д., тъй като последният нямал фИ.нсовата възможност. Те били
едно семейство и свидетелката не се е интересувала относно подробности
защо П. плаща. Спомня си, че още отначало Д. я бил предупредил, че парите
ще ги плаща тъста му. Не се е интересувала за кого са двете жилища, тъй като
те са били едно семейство. Свидетелката заявява, че счетоводството не го е
водила тя. Имали са много прецизна счетоводителка, която е водила за
абсолютно всичко отчет. ВИ.ги е издавала фактури. Била абсолютно стриктна
жена и фактури вИ.ги е имало. Реално срещу правото на строеж те получили
жилища. Нямало е уговорка това, което е уговорено в нотариалния акт за
учредяване право на строеж, ако е имало уговорено плащане, то да не бъде
осъществявано. Всичко било много прецизно. За всеки парцел предаването на
владението било по различен начин, но обикновено ги предавали в
незавършен вид, т.е. по БДС, без фаянс и теракот, с изводи за ВиК. За
процесния обект свидетелката не си спомня. Практиката била на шпакловка,
на замазка, излази за ВиК, без батерии, включително с врати и прозорци.
Имало е някъде обекти, които са предавани в напълно завършен вид, с ламИ.т,
но не навсякъде. В случая е имало, според показанията, двама собственици,
като обикновено собственикът си дава земята и иска насреща обекти.
Свидетелката не помни дали е имало разлика в разгънатата застроена площ на
сградата към момента на сключване на предварителния договор и към
излизането на разрешението за строеж на сградата. Сочи, че разлика не е
имало, защото архитектът предварително всичко смятал, за да няма
31
размИ.ване. На въпрос към кой момент е следвало да се доплати цената
(степен на завършеност или нещо друго като период) Е.Х. заявява, че това
става на няколко етапа, но не помни и предполага, че е имало написани дати.
За процесния обект грубият строеж бил изграден около зимата, като
обикновено договорите се сключват за 18 месеца до Акт 16. Не помни за какъв
период е изграден конкретния обект до груб строеж, но т.к. сградата не е
висока, регулярно всичко вървяло добре и би трябвало да са спазени
сроковете. Не си спомня плащанията да са били обвързани със завършване на
обекта до етап груб строеж. Свидетелката не познавала г-н П. отпреди, а се
запознала с него чрез Д., който й го представил и й казал, че той ще плаща. Не
помни дали при извършване на плащането веднага са издадени съответните
счетоводни документи за плащането, т. е., фактура, касова бележка, но сочи,
че вИ.ги така става – фактура срещу пари. Пари били дадени като доплащане
за този апартамент, не помни кой точно номер е апартаментът, на ул. “Д.В.“
№** и платежните са точно за този апартамент. Свидетелката получила
сумите в качеството си на управител на фирмата, като тези суми били
осчетоводени. Освен тези общо 11 000 евро Е.Х. заявява, че други суми г-н П.
не е плащал. След като съдът предявява на свидетелката три броя фактури в
оригИ.л, находящи се на л. 273, л. 275 и л. 277, приложени по гр. дело
№******** г. по описа на ВРС, свидетелката сочи, че счетоводителката би
трябвало да знае, но след като има издадени фактури заедно с прикрепени към
тях фискални бонове, то тези пари са получени и съответно са осчетоводени.
Свидетелката няма спомен дали тези суми и онези по трите разписки за
различни, смята, че е възможно да са различни. Всичко, за което са издадени
фактура и фискален бон, е заплатено. Според разпитаната не е имало разлика
с РЗП на реално построеното, защото не може да мине Акт 16. Реално
построеното не е надвишавало първоначално предвиденото в предварителните
договори. Не помни кога точно е бил сключен предварителният договор, но
мисли, че било някъде пролетта. Когато се сключи договор от там нататък
започва почистване на площадка, подаване на документите, излиза първо
визата, от там нататък въз основа на нея започват да се заверява в „Енерго“-то,
във ВиК, да се съгласува визата. Изисква много време. Предварителният
договор, след като се направи, има много време докато излезе разрешителното
за строеж. Кота „Било“ е почти завършена сградата. След груб строеж остават
вътрешни мазилки и вътрешни цикли. Свидетелката не помни конкретно на
32
тази сграда кога е била кота „Било“, не помни и кога е започнало
строителството, но обикновено е след като излезе разрешението за, като е
разчистена площадката веднага влиза багерът. Според Е.Х. практиката е, ако
се окаже, че площта не е такава, каквато е - ако първоначално е по-малка, а
собствениците искат същата квадратура, обикновено да се събират, да говорят
с техническия ръководител, с архитекта, със счетоводителя, със
собствениците. Това решение не го взима самостоятелно Х., въпреки че съм
управител на фирмата. Не би следвало квадратурата да остане за сметка на
фирмата при намалена площ на сградата. Всеки един квадрат е пари. След
предявяване на предварителния договор от ********г., находящ се на стр.173-
176 от гр. дело №**222/52018г. по описа на ВРС, свидетелката заявява, че не
помни дали 31,79 кв.м., които са посочени в т.6, са тези над договорените в
буква „Б“ или са част от тях. Тези договори били правени и разглеждани от
адвокати. Ако е получено в повече, това означава, че трябва да се заплати при
получаване на обекта при Акт 16. Няма спомен дали 38 000 лева съответстват
на пазарната стойност на тези 31 кв. м. Няма спомен да са извършвани
довършителни работи в апартаментите на Д. и не може да каже категорично
за какво е платена тази сума.
Въз основа на така установеното, въззивният състав намира
следното:
На първо място, следва да се изясни произхода на имуществото,
вложено в придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от
ответника – бивш съпруг възражение за трансформация на лично имущество.
Установено е, че И. П. и Д. Е. са били в брак от **********г. до
******г.
Не е спорно, че Д. Е. е притежавал по дарение ½ идеална част от
дворно място, цялото с площ от 412 кв.м, пл.№ *****, находящо се в гр. В., ул.
“Д.В.“ №** заедно с ½ идеална част от намиращата се в него едноетажна
жилищна сграда, тоест имотът е лична негова собственост.
Безспорно е и от събраните по делото доказателства се установява, че
сградата, в която се намират процесните самостоятелни обекти, е изградена по
време на брака между страните И. П. и Д. Е..
В случая съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно
право поради трансформация на лично имущество – Д. Е., следва да докаже
33
притежаването на лични средства и влагането на тези лични средства в
придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на
страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-позоваващ се
на трансформация е притежавал лични средства, от съществено значение е да
се установи, че именно те са вложени при придобиване на собствеността, като
този извод не може да се основава на предположение. В тежест на този съпруг
е да докаже придобивната стойност на имота според вида на възмездната
сделка с вещноправен ефект; размерът на вложените от него средства, които
имат личен произход; влагането на тези средства при придобиването на имота.
Наличието на пълна или частична трансформация се преценява към датата на
придобиване правото на собственост. При наличие на извънбрачни средства,
следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент спрямо стойността
на придобитото по време на брака имущество.
По силата на договор за възлагане и проектиране на строеж на
жилищна сграда от ********г., срещу задължението на Д. Е. да прехвърли 50
кв.м. от дворно място, на което е съсобственик, същият ще получи правото на
собственост върху 3 обекта – ап. №**, ап. №** и ½ ид.ч. от гараж от
построената в дворното място сграда. Съгласно Раздел II /Права и задължения
на страните/, т.3 от същия договор, Д.Е. ще получи в собственост 72,73 кв.м.
(ап. №1), 72,73 кв.м. (ап. № 2) и ½ ид.ч. от 44,76 кв.м. или 22,38 кв.м. (гараж).
Следователно, доколкото този съпруг е вложил лично имущество (получено
по дарение от 1982г.), налице е трансформация по смисъла на чл. 23, ал.2 СК
(чл.21, ал.2 СК отм.) за тази построена квадратура, получена от него като
обезщетение.
В т.6 от същия раздел на договора е посочено, че собствениците имат
задължение да заплатят получената над договореното квадратура, като
стойността на разликата в повече ще се определи по пазарните цени на
квадратен метър за дадения район към момента на издаване на строителното
разрешение (20.05.2005г.), като е уговорено Д.Е. да получи 31,79 кв.м. в
повече. Съгласно изготвената в хода на настоящото производство СТЕ, се
установява обаче, че действително полученото обезщетение надвишава
договореното не с 31,79 кв.м, а с 39,73 кв.м. Отнесено към отделните обекти,
то е както следва: А) апартамент №** – 42,58% = 16,92 кв.м.; Б) апартамент
№** – 44,34% = 17,61 кв.м.; В) ½ гараж на партера – 13,09% = 5,20 кв.м.
34
От приобщените писмени доказателства (три броя разписки от
28.11.2005г., 30.01.2006 и 03.04.2006г. за заплатени общо 11 000 евро с
наредител Т.Ш., получени от Е.Х. в качеството й на управител на „Ж.“ ЕООД,
три броя фактури, ведно с касови боннове от 27.11.2005г., 23.12.2005г. и
29.12.2005г. за сумата от общо 16 823,20 лв., заключението на СТЕ от
първоинстанционното производство относно осчетоводена допълнителна
фактура за сумата от 6 400 лв.), както и от свидетелските показания (на св.П.,
ценени в условията на чл. 172 ГПК и на св.Е.Х.) се установява, че бащата на
ищцата И. П. е заплатил сумата от общо 44 737 лева – 11 000 евро, равняващи
се на 21 513,80 лв., както и сумата от 23 223,20 лв. Не се споделят
възраженията в тази връзка относно липса на доказаност за тези плащания.
Във фактурите е посочено основанието за това плащане – „право на строеж за
обектите на Д.В.“. Макар в разписките да липсва основание за плащанията,
същите носят подписа на бащата на ищцата, както и на управителя на
дружеството „Ж.“ ЕООД. Видно от изготвеното в хода на
първоинстанционното производство експертно зкалючение, което съдът
кредитира, подписите на приложените по делото фактури са изпълнени от
Н.П., а от допълнителната СТЕ се установява, че фактурите (включително
такава от 27.03.2006 за сумата от 6 400 лв. с ДДС) са осчетоводени в
счетоводството на „Ж.“ ЕООД, включени са в дневниците за продажби и
дължимият ДДС е внесен.
Следващият спорен въпрос е дали тези вложени парични средства са
били за закупуване на процесните обекти, или са вложени в довършителни
работи. От показанията на Е.Х. се установяа, че е имало квадратни метри,
които собствениците е трябвало да си доплатят, което е сторил и Д., макар не
лично, а чрез тъста си – Н. П.. Сочи също, че за всеки парцел предаването на
владението било по различен начин, но обикновено ги предавали в
незавършен вид, т.е. по БДС, без фаянс и теракот, на шпакловка, на замазка, с
изводи за ВиК. В разпита си Н.П. заявява, че е дал пари с цел фИ.нсова помощ
за закупуване на два апартамента, т.е. парите, вложени от бащата на ищцата,
не са били инвестирани в довършителни дейности по обектите. Ето защо
съдът намира, че платената сума от 44 737 лева е послужила за заплащане на
допълнителната квадратура, получена в повече от договореното обезщетение.
На следващо място, в случая е налице влагане на парични средства от
35
единия съпруг – И. П., които средства са дарени от нейния баща и са
послужили за закупуването на ид.части от придобитите по време на брака
самостоятелни обекти. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи,
тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е
СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични
средства при придобиването на съответното жилище /Решение № 84 от
26.04.2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г., г. к., I г. о. на ВКС/. Не може да се
сподели тезата, че тези парични средства са представлявали дарение в полза
на Д.Е.. Напротив, от показанията на Н.П. се установява, че същият не е
приемал, че плаща за Д.Е., а и е искал дъщеря му „да бъде включена“. И. П. не
е релевирала възражение за трансформация на тези средства, а твърди, че
придобитото с тях е СИО. Това, от своя страна, закономерно води до извод, че
възражението на Д.Е. за пълна трансформация на лични средства не е
основателно и тази трансформация не се разпростира по отношение на
придобитата в повече квадратура, за която е доплащано.
При това положение се установява, че при придобиването на право на
собственост върху процесните обекти по време на брака на И. П. и Д. Е. са
вложени не само лично извънбрачно имущество на единия съпруг – части от
дворното място, придобито по дарение, но и парични средства, изразяващи
съвместния принос от страна на другия съпруг. От тук следва, че договорът,
обективиран в нот.акт от ********г., по силата на който Х., Д. и Д. прехвърлят
на „Ж.“ ЕООД 100 кв.м. от процесното дворно място, не е безвъзмезден, респ.
симулативен. Следва да се посочи, че ако при съобразяване с дадените му от
ВКС указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон и при
новото разглеждане на делото въззивният съд събере нови доказателства, той
следва да ги прецени в съвкупност с вече събраните преди това доказателства
по делото. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои
не са. При новото разглеждане на делото въззивният съд може да достигне
както до същите изводи по материалноправния спор по делото, така и до
други материалноправни изводи, които са обусловени от променената с
новоустановените обстоятелства фактическа обстановка по делото, и които
изводи може да са различни от изводите, приети за правилни в отменителното
решение на ВКС, доколкото последните са били направени само въз основа на
обстоятелствата, приети за установени по делото преди събирането на новите
доказателства /Решение № 70 от 06.02.2025 г. по гр. д. №**128/2024 г., г. к., ІV
36
г. о. на ВКС/.
Съобразявайки гореизложеното, следва да се установи какъв е
паричният еквивалент на вложените от И. П. /чрез нейния баща/ парични
средства спрямо стойността на придобитото по време на брака имущество.
Установява се по делото, че стойността на вложените парични средства е
общо 44 737 лева. Стойността на придобитото имущество /т.е. на
действително получените от Д.Е. обекти/, при съобразяване на експертното
заключение, изготвено в хода на настоящото производство, е както следва: А)
апартамент №** със ЗП от 59,63 кв.м. х 320,02 лв. стойност за строителство
на 1 кв.м. = 19 082,79 лв.; изба №** с площ 6,85 кв.м. х 231,58 лв. стойност за
строителство на 1 кв.м. = 1 586,32 лв.; 7,0630 % ид.ч. О.Ч.С. = 11,56 кв.м. х
386,75 лв. стойност за строителство на 1 кв.м. = 4 470,83 лв.; Б) апартамент
№** със ЗП от 61,69 кв.м. х 320,02 лв. стойност за строителство на 1 кв.м. =
19 742,03 лв.; изба №** с площ 7,15 кв.м. х 231,58 лв. стойност за
строителство на 1 кв.м. = 1 655,79 лв.; 7,6012% ид.ч. О.Ч.С. = 12,44 кв.м. х
386,75 лв. стойност за строителство на 1 кв.м. = 4 811,17 лв.; 1/2 гараж на
партера с площ 36,80 кв.м. х 250,86 лв. стойност за строителство на 1 кв.м. =
4 615, 82 лв.; 4, 2596 % ид.ч. О.Ч.С. = 6,97 кв.м. х 386,75 лв. стойност за
строителство на 1 кв.м. = 2 695, 64 лв. Или общата стойност на действително
изградените обекти, придобити от Д.Е., е 58 660, 39 лв. След като от тази
стойност 58 660,39 лв. се извади размерът на вложените от И.П. парични
средства в размер от 44 737 лв., се установява, че възражението за
трансформация на лични средства на Д.Е. е основателно за 13 923,39 лв.
Остатъкът от 44 737 лв., получен като от общата стойност на обектите се
извади стойността на трансформираното лично имущество на Д.Е.,
представлява общи средства на двамата съпрузи, вложени в придобиването на
обектите. От тях на И. П. се следва половината – 22 368,50 лв., а на нейния
съпруг – 36 291,89 (13 923,39 лв. от трансформация на средства + 22 368,50
лв.). Следователно, с оглед произхода и стойността на вложеното от всеки
един съпруг, припадащата им се квота от придобитото е както следва – за И.
П. 22 368,50/58 660,39 ид.ч., а за Д. Ефтиов 36 291,89/58 660,39 ид.ч.
Доколкото по делото се установява, че ищцата е собственик на
22 368,50/58 660,39 ид.ч., предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС се
явяват частично основателни, като за остатъка над тази квота същите следва
да се отхвърлят като неоснователни.
37
Предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 ЗС са както следва –
ищцата носи доказателствената тежест относно това, че е собственик на
недвижимите имоти в претендирания обем, имотите да се намират във
владение или държане на ответниците и фактическата власт върху тях да се
осъществява от тях без правно основание. В случая се установява, че И. П. е
собственик на 22 368,50/58 660,39 ид.ч. от процесните обекти, за които няма
спор, че са във владение на ответниците. Установява се също, че
упражняваната от тях фактическа власт е без правно основание, доколкото
Д.Е. не може да прехвърля повече права от тези, които притежава.
Съгласно разпоредбата на член 33, алинея 1 и алинея 2 от ЗС,
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето
лице само, след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалитесъсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи
тази част при действително уговорените условия. За да възникне право за
ищеца да изкупи продадените идеални части от недвижимия имот, е
необходимо да е налице съсобственост върху процесния недвижим имот и да е
осъществена действителна продажба на притежавани от съсобственик идеални
части от имота по силата, на която трето лице извън съсобствеността е станал
техен собственик. Наличието на тези предпоставки се установява по делото.
На следващо място, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на иска
за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата с
нейните съществени параметри. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 ЗС дава право на заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е
бил поканен да изкупи идеалната част на друг съсобственик, както и когато
декларацията по, ал. 1 е невярна или продажбата е извършена при привидно
по - тежки условия, да изкупи тази част при действително уговорените
условия. Законът изисква съсобственик, който продава своята идеална част на
трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия,
т.е. предложението трябва да визира съществените елементи на договора за
38
продажба - предмет и цена. Когато собственикът изобщо не е поканен да
изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да тече от
извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по
договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците
не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не
представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС
доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите
съсобственици да продадат своите идеални части на неопредЕ. датата, на
неопределен купувач и за неопредЕ. цена /Решение №**3 от 18.02.2019 г. по
гр. д. №**895/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС/.
За установяване датата, на която ищцата е узнала за разпоредителните
сделки с предмет процесните самостоятелни обекти, са разпитани свидетелите
Е. Д.ов Е. /син на И. П. и Д. Е./ и Н.И.Р. /без родство и дела със страните,
съжителства с ищцата/. От показанията на св. Е. се установява, че на
21.05.2018 г. майка му и той научили, че Д. Е. е започнал нов бизнес и тъй като
знаела, че няма пари, споделила с баща си Н. П., че нещо не е наред.
Последният й дал ключовете за апартаментите, които притежавал, като я
посъветвал да иде да провери какво се случва. Свидетелят се обадил на баща
си и при срещата им на 24 май той признал, че е продал апартаментите. На
същия ден споделил с майка си какво е станало. Свидетелят Н.Р. сочи, че били
заедно с ищцата на 24 май, когато разбрали, че бившият й съпруг е продал
апартаментите. На същия ден отишли до адреса на имотите. Видяла ги
братовчедката на Д. /ответницата Т. Т./ и ги поканила да влязат. Обяснила им,
че първо на нейното семейство Д. е продал частта от гаража, след това единия
апартамент, а после – и другия. Ето защо датата, от която започва да тече
срокът по чл. 33, ал.2 ЗС е именно 24.05.2018г. В случая исковата молба е
депозирана в съда по пощата на 23.07.2018г. Правото на изкупуване е
потестативно материално право и двумесечният преклузивен срок, предвиден
в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС, се отнася до неговото съществуване, а не до
правото на иск, поради което дали е спазен срокът е въпрос по същество, а не
по допустимост на иска /Решение № 219 от 04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013
г., г. к., І г. о. на ВКС/. Доколкото по делото липсват твърдения, както и
доказателства продавачът Д. Е. да е отправил покана до ищцата И. П. за
изкупуване на съответните идеални части, исковете по чл. 33, ал.2 ЗС следва
да се уважат, съобразно квотата на ищцата, която същата притежава в
39
съсобствеността. Следва да се допусне изкупуване на имотите от И. П. при
същите условия. В слуачая ап.1 е продаден на В. О. за сумата от 60 000 лева,
ап.3 е продаден на В. К. за сумата от 33 500 евро (равняващи се на 65 519,30
лева) и ½ ид.ч. от гараж е продадена на Т. Т. за сумата от 5 000 евро
(равняващи се на 9 779 лева). Ето защо ищцата може да изкупи имотите от
приобретателите по разпоредителните сделки с тях, като им заплати, както
следва: за ап.1 – сумата от 22 879,32 лв.(11 698,19 евро), за ап.3 – сумата от
24 983,95 лв. (12 774,28 евро) и за гараж – сумата от 932,23 лв. (476,64 евро).
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено.
Изходът на спора налага присъждане на разноски по съразмерност.
Претендираният размер на сторените разноски за първоинстанционното
производство по гр.д. №******** по описа на ВРС, за въззивното
производство по в.гр.д. № ******г. по описа на ВОС, за касационното
производство по гр.д. № ****/****г. по описа на ВКС и за настоящото
производство, за който размер са представени доказателства от страните са
както следва: И. П. – 12 894,69 лв., В. О. – 6 641,53 лв., Т. и Т. Т.и – 5 160 лв.,
В. К. – 5 703 лв. Ето защо на И. П. се следва сумата от 8 596,46 лв, на В. О. –
2 213,84 лв., на Т. и Т. Т.и – 1 720 лв. и на В. К. – 1 901 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2994/09.07.2020 г., постановено по гр.д.
№********г. по описа на Районен съд – В. и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Н. П., ЕГН
********** и В. С. О., ЕГН **********, че ищцата И. Н. П., ЕГН **********
е собственик на 22 368,50/58 660,39 ид.ч. от апартамент №** с адрес в град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.2, съставляващ обект с идентификатор ***************,
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет и
тераса, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор №
****************, под обекта - имот с идентификатор № ************** и
имот с идентификатор № ***************3, над обекта - имот с
идентификатор № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с
40
прилежащата изба №** с площ от 6,85 кв.м, ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, като ОСЪЖДА В.
С. О., ЕГН ********** да предаде на И. Н. П., ЕГН ********** владението
върху посочените идеални части от гореописания апартамент, на основание
член 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. П., ЕГН ********** срещу В. С. О.,
ЕГН ********** иск по чл. 108 ЗС за размера над 22 368,50/58 660,39 ид.ч. от
апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, съставляващ обект с
идентификатор ***************, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-
трапезария, спалня, баня-тоалет и тераса, при съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор № ****************, под обекта - имот с идентификатор №
************** и имот с идентификатор № ***************3, над обекта -
имот с идентификатор № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м,
ведно с прилежащата изба №** с площ от 6,85 кв.м, ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, до
претендираните 29 330,195/58 660,39 ид.ч. от собствеността върху
гореописания апартамент;
ДОПУСКА И. Н. П., ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ от В. С. О., ЕГН
********** на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадените от
съсобственика Д. Е. Е., ЕГН ********** на В. С. О., ЕГН ********** по
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том І, рег.
№ ***0, н.д.№ *** от ********* г. на нотариус Я.Н., 22 368,50/58 660,39 ид.ч.
от следния недвижим имот: апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №**
ет.2, съставляващ обект с идентификатор ***************, състоящ се от
входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, банятоалет и тераса, при
съседи: на същия етаж – имот с идентификатор № ****************, под
обекта - имот с идентификатор № ************** и имот с идентификатор №
***************3, над обекта - имот с идентификатор № ***************,
целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба №** с площ от 6,85
кв.м, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, за действително уговорената продажна цена, а именно – за
сумата от 22 879,32 лева (11 698,19 евро), която И. Н. П., ЕГН **********
следва да заплати на В. С. О., ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото решение.
41
УКАЗВА на И. Н. П., ЕГН **********, че ако не изплати дължимата
сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта му по иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита за
обезсилено по право.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Н. П., ЕГН
********** и В. Б. К., ЕГН **********, че ищцата И. Н. П., ЕГН **********
е собственик на 22 368,50/58 660,39 ид.ч. от апартамент №** с адрес в град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.2, съставляващ обект с идентификатор ***********,
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет,
дрешник и тераса, при съседи на същия етаж - имот с идентификатор №
****************, под обекта - имот с идентификатор № **************,
имот с идентификатор № ************** и имот с идентификатор №
************* и над обекта - имот с идентификатор № ************, целият
с площ от 61,69 кв.м, ведно с прилежащата изба №** с площ от 7,15 кв.м,
ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, като ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН ********** да предаде на И. Н. П.,
ЕГН ********** владението върху посочените идеални части от гореописания
апартамент, на основание член 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. П., ЕГН ********** срещу В. Б. К.,
ЕГН ********** иск по чл. 108 ЗС за размера над 22 368,50/58 660,39 ид.ч. от
апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2, съставляващ обект с
идентификатор ***********, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-
трапезария, спалня, банятоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж -
имот с идентификатор № ****************, под обекта - имот с
идентификатор № **************, имот с идентификатор № **************
и имот с идентификатор № ************* и над обекта - имот с
идентификатор № *************, целият с площ от 61,69 кв.м, ведно с
прилежащата изба №** с площ от 7,15 кв.м, ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж до претендираните
29 330,195/58 660,39 ид.ч. от собствеността върху гореописания апартамент;
ДОПУСКА И. Н. П. ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ от В. Б. К., ЕГН
********** на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадената от
съсобственика Д. Е. Е., ЕГН ********** на В. Б. К., ЕГН ********** по
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том ІІ, рег.
42
№ ****, н.д.№ *** от ********* г. на нотариус Я.Н., 22 368,50/58 660,39 ид.ч.
от следния недвижим имот: апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №**
ет.2, съставляващ обект с идентификатор ***********, състоящ се от входно
антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, банятоалет, дрешник и тераса, при
съседи на същия етаж - имот с идентификатор № ****************, под
обекта - имот с идентификатор № **************, имот с идентификатор №
************** и имот с идентификатор № ************* и над обекта -
имот с идентификатор № ************, целият с площ от 61,69 кв.м, ведно с
прилежащата изба №** с площ от 7,15 кв.м, ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, за действително
уговорената продажна цена, а именно – за сумата от 24 983.95 лв. (12 774,28
евро), която И. Н. П., ЕГН ********** следва да заплати на В. Б. К., ЕГН
********** в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на И. Н. П., ЕГН **********, че ако не изплати дължимата
сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита за
обезсилено по право.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Н. П., ЕГН
********** и Т. Х. Т., ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН **********, че ищцата
И. Н. П., ЕГН ********** е собственик на 5 592,125/58 660,39 ид.ч. от гараж
№** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №**, съставляващ обект с идентификатор
**************, при съседи на същия етаж - имот с идентификатор №
************** и над обекта - имот с идентификатор № *********** и имот
с идентификатор № ****************, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, като ОСЪЖДА Т. Х. Т. ЕГН ********** и Т. Н. Т. ЕГН ********** да
предадат на И. Н. П., ЕГН ********** владението върху посочените идеални
части от гореописания гараж, на основание член 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. П., ЕГН ********** срещу Т. Х. Т.,
ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН ********** иск по чл. 108 ЗС за размера над
5 592,125/58 660,39 ид.ч. от гараж №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №**,
съставляващ обект с идентификатор **************, при съседи на същия
етаж - имот с идентификатор № ************** и над обекта - имот с
идентификатор № *********** и имот с идентификатор №
43
****************, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж до претендираните
14 665,0975/58 660,39 ид.ч. от собствеността върху гореописания гараж;
ДОПУСКА И. Н. П. ЕГН ********** от град В. – ж.к. „Ч.“ бл.***
ет.4 ап.** ДА ИЗКУПИ на основание член 33, алинея 2 от ЗС продадената от
съсобственика Д. Е. Е. ЕГН ********** на Т. Х. Т. ЕГН ********** от град В.
- ул. “Д.В.“ №** ет.3 по договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №**, том ІІ, рег.№ ****, н.д.№**** от ********* на нотариус
Я.Н., 5 592,125/58 660,39 ид.ч. от гараж №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“
№**, съставляващ обект с идентификатор **************, при съседи на
същия етаж - имот с идентификатор № ************** и над обекта - имот с
идентификатор № *********** и имот с идентификатор №
****************, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, за действително
уговорената продажна цена, а именно – за сумата от 932,23 лв. (476,64 евро),
която И. Н. П., ЕГН ********** следва да заплати на Т. Х. Т. ЕГН **********
и Т. Н. Т. ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
УКАЗВА на И. Н. П., ЕГН **********, че ако не изплати дължимата
сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита за
обезсилено по право.
Решението е постановено при условията на член 219 от ГПК при
участиеТО на Д. Е. Е., ЕГН ********** като трето лице - помагач на страната
на ответника В. Б. К..
ОТМЕНЯ Решение № 2994/09.07.2020 г., постановено по гр.д.
№********г. по описа на Районен съд – В., в частта за разноските и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА В. С. О. ЕГН **********, В. Б. К. ЕГН **********, Т. Х. Т.
ЕГН ********** и Т. Н. Т. ЕГН **********, Д. Е. Е., ЕГН ********** да
заплатят на И. Н. П., ЕГН ********** сумата от 8 596,46 лева,
представляваща сторените от нея разноски по гр.д. №******** по описа на
ВРС, по в.гр.д. № ******г. по описа на ВОС, по гр.д. № ****/****г. по описа
на ВКС и по в.гр.д. № 282/2025г. по описа на ВОС.
44
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН ********** да заплати на В. С. О. ЕГН
********** сумата от 2 213,84 лв., представляваща сторените от нея разноски
по гр.д. №******** по описа на ВРС, по в.гр.д. № ******г. по описа на ВОС,
по гр.д. № ****/****г. по описа на ВКС и по в.гр.д. № 282/2025г. по описа на
ВОС.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН ********** да заплати на В. Б. К. ЕГН
********** сумата от 1 901 лв., представляваща сторените от нея разноски по
гр.д. №******** по описа на ВРС, по в.гр.д. № ******г. по описа на ВОС, по
гр.д. № ****/****г. по описа на ВКС и по в.гр.д. № 282/2025г. по описа на
ВОС.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН ********** да заплати на Т. Х. Т. ЕГН
********** и Т. Н. Т. ЕГН ********** сумата от 1 720 лв., представляваща
сторените от тях разноски по гр.д. №******** по описа на ВРС, по в.гр.д. №
******г. по описа на ВОС, по гр.д. № ****/****г. по описа на ВКС и по в.гр.д.
№ 282/2025г. по описа на ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
45