Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 14185 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от О.К.М. срещу
Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата 120 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 28.12.2015г. до изплащането.
Твърденията са за водено против
ищеца досъдебно производство № 808/2004г. по описа на Сл.О
при СГП, по което бил привлечен
в качеството на обвиняем с постановление от 2011г. за тежки
престъпления от общ характер по чл.255, чл.256 и чл.257 НК. Впоследствие наказателното производство било частично прекратено по обвинението по чл.255, ал.1, пр.2, вр. чл.2,
ал.1 НК с постановление на
СГП от 12.04.2013г., а по отношение останалите внесен обвинителен акт, първо с образувано
НОХД № 2523/2014г. по описа
на СГС, 24 състав, прекратено с определение от 24.04.2015г. поради допуснати съществени нарушения на правото му
на защита, и по-късно с образувано НОХД №
4976/2015г. по описа на СГС, 24 състав, също прекратено с влязло в сила определение
от 28.12.2015г. Главният прокурор поискал възобновяване на наказателното производство, молбата оставена без уважение с решение от 07.07.2017г. по к.н.д.№ 66/2017г. по описа на
ВКС. Твърди като последица от проведеното
срещу него наказателно производство да е претърпял неимуществени вреди, които за които
претендира заплащането на обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер. Сочи, че ищецът има множество криминални регистрации,
по същото време срещу него водени и други наказателни производства, поради
което процесното не съставлява единствен източник на
негативни изживявания. Навежда, че спрямо него не е била наложена мярка за
неотклонение или друга за процесуална принуда, а продължителността на
наказателното производство е била обусловена от фактическата и правната му
сложност. Релевира възражение за давност по отношение
искането за законна лихва.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
С
постановление от 14.12.2004г. на прокурор при СГП е образувано сл.д.№
808/2004г. по описа на СО-СГП срещу О.Н.за престъпление по чл.256 НК.
С
постановление от 31.05.2011г. по същото ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за множество деяния в периода 2002г.-2004г. по укриване на данъчни
задължения в особено големи размери, съставляващи престъпления по чл.255, ал.1,
пр.2 НК, чл.256, пр.1 НК и чл.257, ал.1 НК вр. чл.26,
ал.1 НК вр. чл.2, ал.1 НК.
С
постановление от 12.04.2013г. на СГП досъдебното производство е частично
прекратено за престъплението по чл.255, ал.1, пр.2 НК поради изтекла абсолютна
давност. Срещу него ищецът подал частна жалба с искане да се измени основанието
за прекратяване по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК.
На 10.01.2014г. ищецът подал
молба по чл.368 НПК с образувано ЧНД № 212/2014г. на СГС, НО, 16 състав, по
което съдът констатирал, че от привличането му като обвиняем са изтекли повече
от две години и с Определение от 07.03.2014г. върнал досъдебното производство
на СГП с указана възможност в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в
съда с обвинителен акт, със споразумение за решаване на наказателното
производство с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или
да го прекрати по отношение обвиняемия.
В изпълнение на указанията СГП
внесла обвинителен акт с образувано НОХД № 2524/2014г. по описа на СГС, НО, 24
състав. С определение от съдебно заседание на 24.04.2015г. съдът прекратил
делото след като по възражение на защитата констатирал, че частната жалба срещу
частичното прекратяване не е била своевременно администрирана до съда и няма
произнасяне по нея. Затова върнал делото
на СГП с указания да направи това в едномесечен срок.
С определение от 17.07.2015г. по
НЧД № 2785/2015г. на СГС частната жалба на ищеца против постановлението за
частично прекратяване от 12.04.2013г. е оставена без уважение. Същото е
потвърдено с Определение № 258/17.09.2015г. по ВНЧД № 867/2015г. по описа на
САС.
На 11.12.2015г. СГП отново внесла
обвинителен акт с образувано НОХД № 4976/2015г. по описа на СГС, 24 състав.
След като констатирал, че внасянето му е след изтичане едномесечния срок по
чл.639, ал.3 НПК даден по НОХД № 2523/2015г. на СГС, на основание чл.369, ал.4 НПК с определение
от 28.12.2015г. съдът прекратил делото. Поради необжалваемост
наказателното производство срещу ищеца е прекратено от тази дата.
По искане на Главния прокурор за
възобновяване на НОХД № 4976/2015г. на СГС е образувано к.н.д.№ 66/2017г. по
описа на ВКС, II н.о., по което с Решение №
77/07.07.2017г. е оставено без уважение.
При тези фактически обстоятелства
е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата, чрез процесуалния субституент
Прокуратурата на Република България, за причинените на ищеца вреди от воденото
наказателно производство. Друго не следва от обстоятелството, че наказателното
производство е било прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК. Според Решение №
291/16.11.2011г. по гр. дело № 109/2011г. на ВКС, III г.о., прекратяването на
наказателното производство от съда, в случаите, когато обвиняемият е поискал
разглеждането на делото в съда, и когато Прокуратурата е внесла обвинителен
акт, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не
е внесено в съда в едномесечен срок, по своето същество е санкция срещу Прокуратурата,
която не е реализирала в разумен срок /чл.6 от Конвенцията за защита на правата
и основните свободи/ наказателната репресия срещу обвиненото лице. Тези случаи
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението,
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, поради което и в
посочената хипотеза може да се претендира присъждането на обезщетение за вреди
по реда на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство;
упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда;
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или
професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на
обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил
обвинен в извършването на няколко престъпления от общ характер по чл.255,
чл.256 и чл.257 НК за укриване на данъчни задължения в особено големи размери,
част от които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК с предвидено наказание лишаване
от свобода и конфискация на
част или цялото имущество. Спрямо него не е
била взета марка за неотклонение, респ. приложена друга мярка за процесуална
принуда.
Наказателното производство е
продължило около четири години и седем месеца, считано от привличането на ищеца
като обвиняем през м.05.2011г. до прекратяването му на 28.12.2015г. Продължителността
е обусловена от усложнената фактическа обстановка и събиране на доказателства
за множество деяния по различни състави на престъпленията по НК, но следва да
се посочи, че след повдигане на обвинението е налице бездействие от страна на
разследващите и прокуратурата, за което е било проведено производство по чл.368 НПК, както и бездействие в изпълнение в указан от съда срок за отстраняване
допуснато на досъдебното производство процесуално нарушение, конкретно
бездействие в своевременно администриране на подадената частна жалба срещу
постановлението от 12.04.2013г., като краен резултат довело до неговото
прекратяване.
По делото е представена справка
/стр.28/, видно от която спрямо ищеца има няколко наказателни производства-сл.д.№
99/2005г. на СО при ОП-Благоевград за данъчни престъпления, приключено през
м.08.2014г. с мнение за прекратяване поради изтекла погасителна давност; сл.д.№
105/2010г. по описа на СО при Специализираната прокуратура за участие в организирана
престъпна група за избягване на данъчни задължения и укриване на данъци с
образувано НОХД № 1398/2014г. на Сп.НС; пр.пр.№ 17593/
2014г. и № 424/2014г. на Специализираната прокуратура също за данъчни
престъпления, прекратено на 20.01.2016г. по чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Представена е и справка за
съдимост, видно от която през 2000г. ищецът е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК, за което освободен от наказателна отговорност и на
основание чл.78а НК наложено наказание глоба.
Разпитаната св.А.Т.живяла с ищеца
на съпружески начала и от съвместното си съжителство имат едно родено дете. Знае
за воденото против него наказателно производство за данъчни престъпления, което
станало причина да се разделят през 2011г. Не знае дали има и други такива
дела. В показанията си сочи, че покрай тези му проблеми почти не контактували и
не виждал детето си. Поведението му коренно се променило, затворил се в себе си
и общувал само с най-близките, приятелите му се отдръпнали от него. Преди това
имал успешен бизнес в областта на търговията, но след това се сринал и останал
без доходи, поради което не можел да осигурява издръжка и за детето си. Влошило
се здравословното му състояние, изпитвал притеснения, че може да влезе в
затвора.
Горното обосновава извод за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в лични негативни
изживявания като безпокойство, несигурност, ограничения и смущения в социалното
общуване, чувство на накърнени добро име, чест и достойнство, нарушения в
общото здравословно състояние, проблеми в семейството, които са в рамките на
обичайните за личност подведена под наказателна отговорност.
Установените по делото
обстоятелства не обуславят значително завишен интензитет на страданията. При
липсата на наложена мярка за неотклонение или друга за процесуална принуда
ищецът не е търпял ограничения в свободното придвижване и нормалния начин на
живот, поради което не е бил възпрепятстван да осъществява лични контакти с
детето си след раздялата със св.Трайкова и да полага грижи за родителите си. По
същото време е бил разследван за идентични престъпления по още няколко
наказателни производства, поради което невъзможността да реализира доходи и да
осигурява издръжка не се дължи единствено на процесното
незаконно обвинение. Данните за минало осъждане сочат на по-ниска степен на
засягане доброто име, честта и достойнството, а паралелно водените други
наказателни производства също са източник на болки и страдания.
Ето защо съдът приема за съответен
на претърпените болки и страдания и справедлив по чл.52 ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 4000лв., до който предявеният иск
следва да се уважи.
Върху обезщетението се дължи
законна лихва от датата на прекратяване наказателното производство-
28.12.2015г.
Възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно.
Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от
настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 22.12.2020г. и в
приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е погасена по давност за периода 28.12.2015г.-21.12.2017г. Предвид това
върху обезщетението следва да се присъди такава от 22.12.2017г. до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. Представляван е от
адвокат безплатно по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ГПК ответникът следва да заплати на адв.Р.А.-САК
адвокатско възнаграждение от 131лв. в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г.
на ВАдв.С и съобразно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на О.К.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 4000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№ 808/2004г. по описа на СО-СГП, прекратено с определение от 28.12.2015г. по
НОХД № 4976/2015г. по описа на СГС, 24 състав, ведно със законната лихва от
22.12.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 120 000лв. и за законна лихва за
периода 28.12.2015г.-21.12.2017г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на О.К.М., ЕГН **********,***,
разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на адв.Р.И.А.-САСК с адрес ***, офис № 9, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 131лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: