№ 270
гр. Русе, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Г. Р. Ж., от с. Н.с., община Русе, чрез адв. Т.В.,е обжалвала
решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N2456/21г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползуването на недвижим имот за сумата до
5208,75лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на
иска и е осъдена да заплати разноски по делото. Развива оплаквания за
неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да уважи иска за сумата от 5208,75лв, при
законните последици.
Ответникът „Жейнови – 2008“-ЕООД, ЕИК200064033, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Н.Ж., чрез адв.Б.С.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото и като обсъди
оплакванията по жалбата, въззивният съд намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Г. Ж. против „Жейнови – 2008“-ЕООД, ЕИК200064033, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на
недвижим имот, с правно основание чл.59 от ЗЗД. т ЗЗД за заплащане на
сумата от 9800лева, представляваща част от дължимото обезщетение за
лишаването й от ползване на сгради и терен в общ размер на 11550лв, за
периода 14.02.2019г. – 30.06.2020г.
По делото не е било спорно и от представените Договор за Доброволна
делба и нотариален акт за дарение, се установява, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот. От Договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот №41, т.I, с нотариална заверка на подписите, вписан в СлВп-
Русе с вх.рег.№ 1620/14.02.2019г., акт 202, т.1, се установява, че ищцата Г. Р.
Ж. и М.Р.Р. са станали собственици при равни права на следния недвижим
имот – УПИ XXI-1112 с площ 2534 кв.м, находящ се в с. Н.с., община Русе,
по ул. *******, с построените в него жилищна сграда с площ от 76кв.м,
жилищна сграда с площ 42кв.м, навес с оградни стени с площ 32 кв. м и
второстепенна сграда с площ 2кв.м. С нотариален акт за дарение №120 от
09.04.2019г., том I, рег.№1287, д.№77/19г. на нотариус рег.№433, вписан в
СлВп - Русе с вх.рег. №4315/09.04.2019г., акт 122, т.11 , М.Р.Р. дарява на
сестра си Г. Р. Ж. своята ½ ид.ч от гореописания недвижим имот .
Не е било спорно, че ищцата Г.Ж. е бивша съпруга на Н.Ж.,
собственик на капитала и управител на ответното дружество "ЖЕЙНОВИ -
2008" ЕООД.Гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие на страните
с решение №260383 от 09.11.2020г. по гр.д.№2665/20г. на Русенския районен
съд.
Не се спори и от събраните гласни доказателства е установено, че
ответното дружество се занимава с производство на селскостопанска
продукция и за дейността му било необходимо да има производствена
база.Дружеството ползвало сгради, находящи се в процесния имот, а именно
– навес с оградни стени с площ 32кв.м; работилница – сграда с площ 90кв.м и
площта около работилницата.В отговора на исковата молба, управителят на
2
„ЖЕЙНОВИ“-ЕООД уточнява, че притежава недвижим имот, съседен на
процесния, но за дейността на дружеството е била необходима допълнителна
площ и сграда, където да се съхраняват машини, семена, торове, продукция и
други необходими неща.
Ищцата е представила договор за наем, сключен между страните на
30.10.2020г., по силата на който Г.Ж. предоставя на ответното дружество
ползването на сгради, разположени в собствения й поземлен имот
№501.1112, находящ се в с. Н.с., а именно – работилница с приблизителни
размери 7х14м, изградена от итонг, ведно с площта около сградата, заключена
на 3м от всички страни на сградата, при наемна цена от 700лв месечно.
Посочено е, че договорът се сключва за срок от една година, считано от
1.07.2020г.Управителят на дружеството-наемател прекратил договора с
едномесечно предизвестие – вж.предизвестие от 2.11.2020г..
В първоинстанционното производство са представени доказателства
за разменена писмена кореспонденция между страните – покани и отговори
на покани, от които се установява, че преди сключването на договора за наем
от 30.10.2020г., през септември, октомври 2020 г., Ж. е предявявала
претенция за заплащане обезщетение за ползване на имота за пет години
назад. В отговорите управителят на дружеството е заявявал, не възразява да
страните да сключат договор за наем по отношение на сградата, която се
намира в непосредствена близост до неговия имот, като обсъдят размера на
наемната цена.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за
процесния период наемната цена за имота е 315лв месечно.
По делото като свидетел е разпитан С.П., б. на ищцата, който установява,
че новопостроената сграда /работилница/ първоначално е ползвана от
фирмата на сестра му, която също която се занимавала със стопански
дейности. През последните години новопостроената сграда е започнало да
ползва „ЖЕЙНОВИ -2008” ЕООД. Свидетелите П. и Б. завяват, че знаят, че
идеята била работилницата да се ползва безвъзмездно от това дружество, но
уточняват, че тази информация имат само от Н.Ж.. Нито един от свидетелите
няма лични и непосредствени впечатения за подобни уговорки за
безвъзмездно ползване на имота между бащата на ищцата и ответното
дружество. Ето защо показанията им в тази насока не следва да бъдат
3
съобразявани.
От показанията на свидетелите е установено, че работилницата е
построена приживе бащата на ищцата, който активно е участвал в
изграждането на същата.Не са представени никакви писмени доказателства за
вложени средства и/или материали при изграждането на процесните
постройки. Свидетелят П., посочен от ищцата, твърди, че средствата са от
нейната фирма. На св.Б. е известно, че сградата е построена между 2010-
2012г. със средства на фирмата „Жейнови“-ООД /тогава и ищцата е била в
тази фирма/.Предвид изложеното твърденията на ответната страна, че
работилницата е изградена със средства на дружеството и бащата на ищцата
предоставил ползването на работилницата и имота безвъзмездно, остават
изцяло недоказани.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
искът частично основателен. По делото безспорно е установено, че
процесният имот е собственост на ищцата.До сключването на договора за
наем от 30.10.2020г., който урежда ползването на имота от страна на
ответното дружество, считано от 1.07.2020г., дружеството е ползвало имота
без основание. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с договора
за наем страните изцяло са уредили отношенията си във връзка с ползването
на сградите. В р.II.Срок на договора и р. III. Наемна цена, изрично е
уговорено, че договорът се сключва считано от 1.07.2020г. и размерът на
дължимият наем за периода от 01.07.2020г. до 30.11.2020г. е в размер на
3500лв/по 700лв месечно/.С договора е уредено ползването на имота за
период от една година, считано от 1.07.2020г.
Ползването от несобственика на имота – „ЖЕЙНОВИ 2008“ – ЕООД
препятства възможността ищцата Ж. като собственик лично да ползва или да
отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена
облага. Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2.
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е
обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.
4
Съгласно константната съдебна практика дължимото обезщетение
се съизмерва със средния пазарен наем за имотите, за които се претендира,
през периода, в който собственика е бил лишен от ползването им. Вземането
по чл.59 ЗЗД възниква неоснователното преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. За възникване на това
вземане, за разлика от вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, покана не е необходима -
ППВС № 1/79 г., р. по гр. д. № 1502/10 г. на II г. о.- Р № 298 от 14.12.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1502/2010 г., II г. о., ГК. В доклада по чл.140 ГПК
първоинстанционният съд правилно е посочил, че „ищцата е предявила иск с
правно основание чл.59 ЗЗД“, но неправилно е приел, че за да бъде уважен
искът, трябва да има покана.При общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на
блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент. Следователно, за да
стане изискуемо вземането за обезщетение за ползване на недвижимия имот,
не следва да бъде отправена писмена покана до длъжника.Поканата ще има
значение в случай, че се претендира лихва за забава.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
пазарният наем за ползване на отдадения под наем имот е 315лв
месечно.Въззивният съд кредитира заключението на експертизата, тъй като
същото е обосновано, изготвено след оглед на имота и проучване на
пазарната конюнктура.Както беше посочено, ищцата Г.Ж. придобива имота в
съсобственост със сестра си М.Р. на 14.02.2019г. и до 09.04.2019г. имотът е
съсобствен, при равни права – Ж. и Р. притежават по 1/2ид.ч. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за исковия период – 14.02.2019г. –
30.06.2020г. по 315лв месечно, като за периода 14.02.2019г. – 09.04.2019г.
дължи на ищцата ½ от обезщетението. Дължимите суми са както следва :
84,37лв за периода 14.02.2-19г.-28.02.2019г.; 157,50лв за м.март 2019г. и
47,25лв за периода 01.04.2019г.-09.04.2019г.. За периода 10.04.2019г. -
30.06.2029г. дружеството дължи заплащане на обезщетение на
жалбоподателката по 315лв месечно. За периода 10.04.2019г.-30.04.2019г.
5
дължимата сума е 220,50лв. За периода 01.05.2019г. – 30.06.2020г. ответното
дружество дължи на жалбоподателката по 315лв месечно или общо 4410лв.
Предвид изложеното искът за обезщетение следва да бъде уважен за сумата
4919,62лв.
Решението следва да се отмени в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата над 4919,62лв. и да се постанови друго, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сумата
4919,62лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот. В частта, с която искът е отхвърлен в размера над 4919,62лв
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на жалбоподателката
разноски за първоинстанционното производство в размер на 688,74лв., а
съобразно отхвърлената част жалбоподателката му дължи сумата 536,84лв.
След извършена компенсация ответникът следва да заплати на
жалбоподателката 151,90лв разноски за първоинстанционното
производство.За въззивната инстанция ответникът дължи на
жалбоподателката 438,41лв разноски по делото.Съобразно отхвърлената част
от жалбата ответникът има право на разноски в размер на 33,30лв.След
компенсация ответникът дължи на жалбоподателката 405,11лв разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1, предл. 3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 340 от 18.03.2022г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.N20214520102456/21г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г. Р. Ж., ЕГН**********, от с. Н.с., ул.*************,
община Русе, против „ЖЕЙНОВИ-2008“-ЕООД,ЕИК200064033, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя Н.Ж. иск по
чл.59 от ЗЗД за сумата 4919,62лв, както и в частта, с която Г. Р. Ж. е осъдена
да заплати на „ЖЕЙНОВИ-2008“-ЕООД,ЕИК200064033, със седалище и
адрес на управление гр.Русе сумата от 1100лв разноски по делото и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЖЕЙНОВИ-2008“-ЕООД,ЕИК200064033, със седалище и
6
адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя Н.Ж. да заплати
на Г. Р. Ж., ЕГН**********, от с. Н.с., ул.*************, община Русе
сумата 4919,62лв представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот, за периода 14.02.2019г. – 30.06.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 10.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както
и 151,90лв разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът по чл.59 от ЗЗД,
предявен от Г. Р. Ж., ЕГН**********, от с. Н.с., ул.*************, община
Русе, против „ЖЕЙНОВИ-2008“-ЕООД,ЕИК200064033, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, е отхвърлен за сумата над 4919,62лв.
ОСЪЖДА „ЖЕЙНОВИ-2008“-ЕООД,ЕИК200064033, със седалище и
адрес на управление гр.Русе да заплати на Г. Р. Ж., ЕГН**********, от с. Н.с.,
ул.*************, община Русе, сумата 405,11лв разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В частта, с която искът, предявен от Г. Р. Ж., ЕГН**********, от с. Н.с.,
ул.*************, община Русе, против „ЖЕЙНОВИ-2008“-
ЕООД,ЕИК200064033, е отхвърлен за сумата над 5208,75лв за разликата до
9800лв решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7