Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Радомир,
ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 370 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.К.М. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № ....от 15.10.2019 г. на Началник ОО „АА“ – Перник в ГД „АИ“, с което за нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник ОО „АА“ – Перник в ГД „АИ“ в съдебно заседание не се представлява. В съпроводително писмо към административно-наказателната преписка моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районна прокуратура гр. Перник, ТО - Радомир не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2019 г. жалбоподателят управлявал МПС „Ивеко” с рег. номер № РК ….. ВМ, категория М3, с който извършвал обществен превоз на пътници по маршрутно разписание от квотата на Община Перник, с договор № 33 от 01.02.2017 г. и Анекс № 3 от 15.08.2019 г. за маршрутна линия Перник – Радомир - Перник. Около 14:20 часа пристигнал в автогара Радомир, където свидетеля В.И.И. в присъствието на свидетеля Л.А.П. и двамата служители на ОО „АА“ - Перник, извършили проверка, при която установили, че М. не е представил на длъжностното лице пътният лист при пристигането на автогарата и при тръгване от нея. При тези обстоятелства свидетеля И., в присъствието на св. П., съставил на М. акт за установяване на административно нарушение с бланков номер № 264496 от 18.09.2019 г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Актът бил предявен и връчен на М., който в него вписал възражение, че длъжностното лице от автогарата отказало да подпечата пътния лист.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя подал допълнителни възражения срещу съставения му АУАН, в което посочил, че от около 20 дни при представяне на пътния лист за заверка на автогарата в гр. Радомир, служителите там отказват да ги заверяват, за което дали обяснения, че поради неуредени финансови взаимоотношения между автогара Перник и автогара – Радомир, няма да заверяват предоставените им пътни листове, като твърдял, че няма вина за станалото.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Видно от заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, началниците на областните отдели„Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По делото е представена заповед № 1003 от 30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация”, с която Румен П. Димитров е преназначен на длъжност Началник отдел „Автомобилна администрация“ - Перник.
Разпитан в
съдебно заседание актосъставителя св. В.И.И.,
потвърждава констатациите по АУАН, като сочи, че проверката на жалбоподателя
била извършено по жалба, в която било посочено, че определени автобуси не
заверяват пътните си листове, за което направили справка в Автогара – Радомир,
при която установили, че по разпореждане на собственика на автогарата да не
заверяват пътните листове на пристигащите
автобуси, микробуси и всички превозни средства превозващи пътници на
„Пътнически превози“ – гр. Перник, поради неуредени финансови
взаимоотношения между „Пътнически
превози“ – гр. Перник и Автогара – Радомир.
Свидетеля при съставяне на акта Л.А.П., разпитан в съдебно заседание поддържа констатациите по АУАН, като сочи, че жалбоподателя е имал необходимите за превоза документи, но пътният му лист не бил заверен от Автогара – Радомир.
За изясняване на обективната истина по делото е разпитана и свидетелката Г.З.А., която заема длъжността „диспечер“ на Автогара-Радомир, и сочи, че на 18.09.2019 г. е била на работа, като в този ден жалбоподателя е изпълнявал курсове по линията Перник-Радомир и обратно, като спрели да заверяват пътните листове на водачите на автобуси и микробуси превозващи пътници по линията Перник-Радомир и обратно, поради нареждане от началникът им да не ги заверяват. Като причина за това нареждане, сочи изтекъл договор между Автогара –Радомир и Автогара – Перник и неуредени финансови взаимоотношения по между им. Твърди, че когато жалбоподателя извършва превоз на пътници от гр. Перник до гр. Радомир и обратно винаги им е представял пътните листове за заверка, но те отказали да ги заверяват, поради нареждането от началника им.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: В.И.И., Л.А.П. и Г.З.А..
По
доказателствата:
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото В.И.И., Л.А.П. и Г.З.А., които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП за нарушения на подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗАвП. Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите, като жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да-същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия орган.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, жалбоподателят да е нарушил чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта.
Съгласно чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ „Водачите предоставят на длъжностното лице пътния лист при всяко пристигане и тръгване от автогарата.”.
Не се спори, че при извършената на 18.09.2019 г. проверка от инспектори при ОО „АА” гр.Перник пътният лист на МПС „Ивеко”, с рег. № РК … ВМ, извършващ обществен превоз на пътници по автобусна линия от Перник-Радомир и обратно не е бил заверен от длъжностното лице на автогарата.
Още при предявяване на АУАН жалбоподателят е вписал, че е представил пътния лист за заверка, но такава му била отказана. С тези твърдения жалбоподателя е депозирал и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед твърденията на жалбоподателя по делото е разпитана свидетелката Г.З.А., която е изпълнявала служебните си задължения, като „диспечер“ при Автогара-Радомир, която потвърждава твърденията на жалбоподателя и сочи, че М. винаги си е представял пътните листове за заверка, но около 18.09.2019 г. те са отказали да му го заверят, по нареждане на техния началник и неуредени финансови взаимоотношения между Автогара-Перник и Автогара – Радомир. Въпреки, че контролният орган е извършил проверка дали на Автогара-Радомир заверяват пътните листове, при която е събрал информация, че пътните листове предоставени им за заверка от водачите извършващи обществен превоз на пътници не се заверяват на Автогара-Радомир, поради неуредени финансови взаимоотношения между двете автогари – Перник и Радомир, привлякъл към административно-наказателна отговорност жалбоподателя.
АНО не ангажира други доказателства в подкрепа на административно-наказателното обвинение.
С оглед изложеното съдът приема, че не е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, жалбоподателят В.К.М. на 18.09.2019 г. като водач на автомобил за обществен превоз на пътници да е нарушил чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, което да обуславя ангажиране на административно-наказателната му отговорност на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.
Не на последно място е и това, че за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на конкретно лице то същото следва да е извършило административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на административно нарушение, регламентирана в чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Като се има предвид, че по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателя е представил пътният си лист за заверка от служителите на Автогара-Радомир, но такава не е била извършена от тях, поради нареждане от началник заради неуредени финансови взаимоотношения между Автогара-Перник и Автогара-Радомир, които не могат да се вменят във вина на М., то и той не е имал съзнание да извършва нарушение чрез представянето си пътния лист за заверка от служител на Автогара – Радомир, то и деянието не е извършено от него виновно, поради което и не е налице субективният елемент при извършване на вмененото му административно нарушение.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от
горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ....от 15.10.2019 г. на Началник ОО „АА“ – Перник в ГД „АИ“, с което на В.К.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: