№ 18116
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125802 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че към 06.12.2019 г. е застраховател по застраховка автокаско за т.а. Ауди
А6 с рег. № СВ3233КР, на която дата автомобилът е претърпял имуществени вреди –
увредени предна и задна леви гуми и джанти, вследствие от попадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, намираща се в гр. София, на ул. „Атанас Узунов“, в
посока от зала „Фестивална“ към ул. „Велчо Атанасов“. Сочи, че по експертна оценка,
щетите възлизат на сумата от 745,03 лева, която сума е заплатил на застрахованото лице и е
сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че е поканил ответника –
лице, което следва да поддържа изправността на пътя, тъй като е част от пътната мрежа –
публична общинска собственост, да възстанови сумата от 755,03 лева, от които сумата
745,03 лева платено обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски с покана, получена на
13.04.2020 г., но сумата не била платена. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължал на ищцовото дружество обезщетение за забава в размер на 272,76 лв.
за периода 06.03.2021 г. – 06.03.2024 г. Интересът си от установителни искове за посочените
суми обосновава от издадена в негова полза заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13953/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, срещу която в срок е подадено възражение по чл.
414 ГПК. Претендират се разноски.
В срока за отговор, *** оспорва предявените искове, като счита, че не е доказано
настъпилите увреждания да са вследствие от твърдяната дупка на пътното платно. Оспорва
представения протокол за ПТП от 06.12.2019 г. и развива доводи, че същият няма
материална доказателствена сила, поради което не може да е източник на информация за
механизма на процесното ПТП. Счита, че не ставало ясно къде точно на ул. „Атанас Узунов“
е настъпило произшествието, още повече, че същата била в изрядно състояние през 2019 г.
1
Оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение с твърдения, че не били
отчетени амортизацията, износването и овехтяването на увредените части. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, с
аргументи, че същият е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е движел със скорост, която да
му позволява да спре при наличието на препятствие, с което е допринесъл за настъпване на
ПТП. Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно за намаляване на
претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения и бе обявено
за доклад по делото, съдът отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към 06.12.2019 г., ищецът е застраховател по застраховка „автокаско“ за т.а.
Ауди А6 с рег. № СВ3233КР, че по претенция на застрахованото лице ищецът е заплатил
сумата 745,03 лева обезщетение и е сторил ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв.,
както и че претенция на ищеца за заплащане на сумите е връчена на ответника на 13.04.2020
г..
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е покритие по
„пълно каско”. Местоположението и характеристиките на дупката са видни от протокол за
ПТП от 06.12.2019 г., който, противно на изложеното от ответника, се ползва с материална
доказателствена сила за отразеното в него обстоятелство – констатираната на място от
длъжностното лице, посетило местопроизшествието, дупка, на основание чл.179,ал.1 ГПК.
Налице е изготвена от служителят на СДВР скица на пътното препятствие, както и на
2
констатираните вреди по него.
Длъжностното лице е установило автомобила след ПТП, на улица „Атанас Узунов”,
която е общински път, по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. На основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответната ***, която съобразно чл. 13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка
с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили по различен
начин. Липсват каквито и да е доказателства за твърдението на ответника, че водачът е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП, видно от протокола за ПТП, на водача не е
съставен АУАН.
Липсват доказателства и вредите да са били на л.а. отпреди, не са описвани други
вреди в представеното досие към полицата, като тази констатация, едновременно със
заключението на САТЕ, че вредите от техническа гледна точка отговарят като да са получени
от попадане в дупка, сочат на този механизъм. По делото ответникът, който носи тежестта
затова обстоятелство, не доказа дупката да е била обозначена по някакъв начин, нито да е
била обезопасена.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от увреденото
лице разходи за ремонт с нови части..
Допустимо е, застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да представи доказателства
за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, в който случай
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203,
ал.3 КЗ отм/. / в този смисъл е решение на ВКС по т.д.№ 20169/2011г. на ІІ ТО, постановено
по този въпрос в производство по чл.290 ГПК/. Видно от заключението, платената стойност
за ремонт на л.а. възлиза на стойността по средни пазарни цени.
3
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 10 лева е в рамките на обичайния.
По делото е безспорно, че ответникът е получил покана на 13.04.2020 г..за
извънсъдебно плащане. В поканата е даден 7- мо дневен срок, след изтичането на който,
длъжникът изпада в забава. С оглед диспозитивното начало, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се уважи както е поискана – от 6.3.2021г. до
6.3.2024г. , като размерът й – 272,76лева, отново не е спорен по делото.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски :
25лева държавна такса, по заповедно производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за същото производство, както и 75 лева държавна такса, довнесена в
исковото производство, 400 лева САТЕ и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, дължи на
***ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улица „Стефан
Караджа“ № 2 сумата 755,03 лева , от които 745,03 лева представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на т.а.
Ауди с рег.№ СВ3233КР, който на 6.1.2019г. на територията на град София, при движение по
улица Атанас Узунов, в посока от зала Фестивална към улица Велчо Атанасов, попаднал в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, от което са произлезли
имуществени вреди и 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от
07.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 272,76 лева , представляваща лихва за
период от 06.03.2021 г. до 06.03.2024 г.,, за които суми по гр.д№ 13953/2024г. на СРС, 125- ти
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА *** с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на ***ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, улица „Стефан Караджа“ № 2
сторените разноски: сумата от 75 лева по гр.д.№ 13953/2024г- и сумата от 575лева по гр.д.№
25802/2024г.
Сумата е платима по банков път, по сметка: BG79CECB97901061905000.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5