Решение по дело №37/2019 на Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       /31.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 37/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ЗП Т.В. Т., чрез пълномощника му адв. В.Д., срещу наказателно постановление (НП) № 08-000503/312 от 16.11.2017 г., издадено от А.Н.П.– Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Релевират се доводи, че жалбоподателят не е получавал покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), не е присъствал при съставяне на акта, както и не е получавал лично същия. Обективирани са и твърдения за нарушаване разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 предл. 2 и 3 от ЗАНН, тъй като в НП не са посочени мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се, че описаното от фактическа страна в НП влиза в пълно противоречие с посочените от административнонаказващия орган (АНО) нарушени разпоредби, тъй като последният не е изпълнил задължението си да посочи точно какъв фактически състав е нарушен, за да се направи връзка с възприетите от него обстоятелства по повод на извършеното нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна.

Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2017 г. около 16.12 ч. свидетелите Г.В.В. и К.А.А., инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Добрич извършили проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна, стопанисвана от ЗП Т.В. Т. извършващ икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини пъпеши, кореноплодни и грудкови“. По време на проверката на нивата били заварени да работят неустановен брой лица, между които и Е.Д.М., който сеела пипер. Още при пристигането си на обекта инспекторите попитали, кой е ръководителят и кой отговаря за работния процес, като при тях дошъл Т.В. Т., който им се представил, като земеделски производител, който е наел лицата да сеят пипер. Инспекторите повикали при себе си лицата, като една част от тях дошли, а други се пръснали из нивата. Г.В. ги приканил да продиктуват трите си имена и ЕГН, като всеки от тях по отделно и в присъствието на ЗП продиктувал личните си данни, а В. ги записал на лист. След разговор със ЗП, инспекторите установили, че на обекта не се съхраняват сключените договори на лицата и др. документи необходими за извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство, поради което дали указания на ЗП за представяне на конкретни писмени документи в  ИТ гр. Добрич. На 21.06.2017 г. в ИТ гр. Добрич, ЗП лично представил трудов договор № 26/15.06.2017 г. сключен на 15.06.2017 г. с лицето Е.Д.М., заповед № 18/16.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор с Е.М., длъжностна характеристика.

След извършена справка в ТД на НАП Добрич относно регистрирането на представения договор, било установено, че същият е регистриран на 15.06.2017 г. в 17:57:05 ч., т.е след часа на извършената проверка.

За извършената проверка бил съставен протокол ПР 1727401 от 20.07.2017 г., в който били отразени констатираните единадесет нарушения на трудовото законодателство.

С препоръчана кореспондентска пратка № PS930000PN4MV ИД с получател Т. Т. и адрес ***, на ЗП Т. са изпратени протокол  ПР 1727401 от 20.07.2017 г. и писмо изх. № 17242316 от 14.08.2017 г. на Д „ИТ” Добрич, съдържащо покана за явяване на 18.08.2017 г. в 09:30 ч. в Д „ИТ” Добрич, за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по т.т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от протокола. Установи се от представените известие за доставяне и писмо от Български пощи ЕАД Североизточен регион, че пратката е доставена на 15.08.2017 г., получена е от В. В. – син, а обратната разписка е върната на подателя Д „ИТ” Добрич и доставена на 18.08.2017 г., получена от Й.П.– служител.

От събраните в процеса гласни и писмени доказателства се установи, че на посочената в писмото дата нарушителят не се е явил в Д „ИТ” Добрич, както и, че на тази дата не е бил съставен АУАН.

На 05.09.2017 г. въз основа на събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при извършване на проверката, след извършена справка в регистъра на уведомленията за трудови договори, св.Г.В. съставил АУАН № 08-000503, в който описал словесно констатираното нарушение, а именно, че на 15.06.2017 г. около 16:12 ч., при извършена проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна, стопанисвана от ЗП Т.В. Т. е заварен Е.Д.М., който сее пипер. От представени на 21.06.2017 г. от ЗП документи касаещи трудовото правоотношение с Е.Д.М., а именно трудов договор № 26/15.06.2017 г. и от справка на НАП от 15.06.2017 г. е установено, че ЗП Т. Т. в качеството си на работодател е допуснал до работа на 15.06.2017 г. Е.М. на длъжност сезонен работник земеделие преди да му връчи екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В акта е вписано, че същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

С писмо изх. № 17249095 от 15.09.2017 г. до ЗП Т.В. Т. са изпратени 8 бр. актове за установяване на административни нарушения, между които и процесния. Видно от писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на Български пощи АД, пратката е постъпила в ПС Каварна на 18.09.2017 г., и е доставена на 27.09.2017 г. на В. В. – син на получателя, срещу подпис в служебния формуляр.

На 16.10.2017 г., актосъставителят отивайки в гр. Каварна в изпълнение на служебните си задължения, взел в себе си АУАН № 08-000503, който възнамерявал да връчи на нарушителя, на известния му адрес. Минавайки пред магазин „***” актосъставителят видял ЗП Т. Т., провел разговор с него, като го уведомил за съставените актове, които трябва да му връчи, но Т. категорично отказал да ги получи. Свидетел на отказа бил К.К., който се подписал в акта като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта.

Въз основа на съставения АУАН на 16.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че ЗП Т.В. Т. в качеството си на работодател е допуснал на 15.06.2017 г. до работа Е.Д.М., като сезонен работник земеделие, преди да му предостави екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП за регистрация на трудовия договор, преди постъпването му на работа, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За извършеното нарушение на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на ЗП Т.В. Т. в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели Г.В.В., К.А.А. и Е.Д.М., АУАН № 08-000503, съставен на 05.09.2017 г. трудов договор № 26/15.06.2017 г., длъжностна характеристика за длъжност сезонен работник в земеделието, заповед № 18/16.06.2017 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.№ 08388173018609/15.06.2017 г., писмо изх. № 17242316/14.08.2017 г. на Д ИТ Добрич, известие за доставяне, писмо рег. № 11-01-324-1/23.07.2018 г. на БП ЕАД ведно със заверено попие на оп.242Е, писмо изх. № 17249095/15.09.2017 г. на Д ИТ Добрич, писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на Български пощи АД с приложена страница от кн. 242.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата  е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав на съд намира, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения, каквито твърдения жалбоподателят навежда. Установява се по безспорен начин, че земеделският производител е бил поканен за явяване на 18.08.2017 г. в Д „ИТ“ – гр. Добрич за съставяне на АУАН. Писмото е било получено на 15.08.2017 г. от сина на Т.В. Т. – В. В., видно от приложената по делото обратна разписка. Независимо от това жалбоподателят не се явил за съставяне на акта на датата, на която е бил поканен, нито по-късно. На 05.09.2017 г. бил издаден акта за установяване на административно нарушение, поставил началото на настоящото административнонаказателно производство. Тези обстоятелства налагат извода, че поканата е връчена по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН на сина на работодателя - физическо лице, на адреса, предоставен на контролните органи и че земеделският производител, като работодател - физическо лице, е бил надлежно и своевременно поканен по смисъла на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН да се яви в Д “ИТ“, гр. Добрич за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Следователно, АУАН не е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а напротив, при доказано с писмено доказателство наличие на законовата хипотеза, че нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН. Обстоятелството, че АУАН не е съставен на 18.08.2017 г. - датата на поканата, а това е сторено по-късно - на 05.09.2017 г., не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила.

От доказателствата по делото се установява също, че на 16.10.2017 г. актосъставителят е взел АУАН № 08-000503, за да го връчи на нарушителя по време на посещение в гр. Каварна по служба, видял е Т. Т. пред магазин „***“ в гр. Каварна и е направил опит да му връчи АУАН, но земеделският производител е отказал, като това е било удостоверено надлежно с подписа на К.К., поради което не са налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на административно производствените правила при връчването на АУАН.

Съдът не споделя и доводите на санкционираното лице за порочност на НП поради липсата на изискуемо съдържание. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Мястото на извършване на административното нарушение също е конкретизирано в достатъчна степен за целите на административно- наказателното производство – проверката е извършена на нива, обработвана от земеделския производител, извършващ дейност с код по КИД 2008 – 01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови“. В тази връзка, непосочването на конкретен номер на нивата съдът не възприема за съществен процесуален порок.

В хода на извършената проверка по спазване на трудовото законодателство, е било установено, че земеделският производител, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 15.06.2017 г. Е.Д.М. като „сезонен работник земеделие“, преди да му предостави екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на трудовия договор, заверено от ТД на НАП, преди постъпването му на работа. Това обстоятелство е установено при извършена справка в НАП, след представяне от страна на земеделския производител Т. Т. на сключения с Е.М. трудов договор, който е бил регистриран в час, следващ момента на извършената проверка на нивата, а именно на 15.06.2017 г. в 17:57:05 ч. С това си поведение жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП. Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по, ал. 1. Тълкуването на двете разпоредби налага извода, че е съставомерно допускането до работа на лицето или постъпването му на работа. Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП, водят до извод за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като нормата е императивна, а неизпълнението ѝ е свързано с търсенето на административнонаказателна отговорност. Редът за това е въведеният с правилото на чл. 414, ал. 3 от КТ, въз основа на която разпоредба на жалбоподатиля е определен и съответния размер на наказанието „глоба“, индивидуализиран в неговата минимална стойност.

Неоснователно се явява и релевираното възражението от страна на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на основание чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността за изпълнение на наложено административно наказание започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като процесното НП, с което е наложено наказанието на Т. Т., не е влязло в сила и визираната давност за изпълнение на наказанието не е започнала да тече.

Случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, а наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Ето защо, намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

Настоящото решение е съобразено с практиката на Административен съд Добрич – Решение № 539 от 17.12.2018 г. по КАНД № 637/2018 г. и на Административен съд Шумен – Решение от 29.07.2020 г. по КАНД № 101/2020 г.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Каварненският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000503/312 от 16.11.2017 г.  издадено от А.Н.П.на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЗП Т.В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА ЗП Т.В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..