Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260049
гр. Пловдив, 07.12.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. 462
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Ж.К.К. против решение № 172/13.07.20г. постановено по гр.д.№
124/19г. по описа на Старозагорския окръжен съд с което е отхвърлен предявения
иск против Р.Г.А. да му заплати сумата 45 031лв. представляваща
предоставен,но невърнат паричен заем по устен договор за заем,ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба-29.10.19г. и сумата
4 107 лв. разноски и е осъден да
заплати 2 000 лв. разноски по делото.Иска отмяна на решението,уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
С подадения отговор
въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба
.Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е твърдял,че е
предоставил на ответницата паричен заем в общ размер от 48 395 лв.преведен
по банков път на два пъти.На 23.12.2009г.превел по сметката и 19 100 лв.,
а на 17.06.13г. превел сумата 29 295 лв. За целта изтеглил два
кредита,първият на 22.12.2009г. и втория на 30.04.13г. Ответницата се задължила
да върне цялата и предоставена сума на
30.04.18г.,когато изтичал срока на втория банков кредит. На 18.12.17г. тя
превела по сметката му 1720 евро,равняващи се на 3 364 лв. с което частично
изпълнила задължението си,но отказва да му върне остатъка от 45 301лв.,въпреки
отправената и нот. покана.
Ответницата Р.А.
оспорва иска,като твърди,че не е сключвала договор за заем.Признава че е
получила сумата на два пъти по банков път,но не и е предоставена като заем, а
като благодарствено дарение за всестранните и грижи за семейството на ищеца.Ищецът
и дъщеря и били съпрузи,като брака им бил прекратен на 15.05.19г.Твърди,че е
дарявала и на двамата съпрузи различни и не малки суми за всичките им
материални придобивки-жилища ,автомобили и ремонти,заплащала всички
данъци,подпомагала образованието на внучката си.Апартамента в С.закупила с цел,
когато внучката и отиде да учи там,да не плаща наем.Ж. и жена му решили той да
изтегли кредит и да и дарят недостигащите и 19 100лв. в знак на
благодарност и с убеждението,че ще остане за единственото и дете-съпругата му.
През 2013г. решила да закупи апартамент в С.З.,но не и достигали 29 295лв.
Съпрузите отново взели решение Ж. да изтегли кредит и да и дарят сумата която
не и достига.Ищецът отказал предложението апартамента да се закупи на негово
име.
За доказване
твърденията и възраженията на страните са изслушани свидетели и ССЕ.
Изслушаната ССЕ не се
оспорва от страните.Според нея на 23.12.2009г. е извършен банков превод на
сумата 19 100 лв. от банковата сметка на ищеца по банковата сметка на
ответницата,като е получена на същата дата.На 17.06.13г. е извършен банков
превод на сумата 29 295 лв.от банковата сметка на ищеца по банковата
сметка на ответницата,като е получена на същата дата. На 18.12.17г. ответницата
е извършила плащане на сумата 1 720 евро по сметка на ищеца.
Не е спорно
обстоятелството, а и то се установява от представеното бракоразводно решение
№62/15.05.19г.по гр.д.№ 275/19г.по описа на районен съд гр. Г.,че сключения на
27.09.1997г.брак между ищеца Ж.К.К. и В.Г.К.„е прекратен по взаимно
съгласие.Съпрузите имат дете К.К.,родено през 1998г.Представени са нотариални
актове установяващи,че по време на брака съпрузите са придобили недвижими
имоти:през 2006г.дворно място и жилищна сграда в с.С.; през 2000г. апартамент
на ул.“Х.А.“ в гр. С.З.; през 2007г. апартамент на ул.“Г.С.Р.“ *** в гр. С.З.;
Представени са
договори за банкови кредити както следва: От 22.12.2009г. с който „С.Ж.Е.“ АД е
отпуснала на Ж.К. като кредитополучател и на В.К.като съдлъжник потребителски кредит
от 10 000 евро и от 30.04.2013г. с който „С.Ж.Е.“ АД е отпуснала на Ж.К.
като кредитополучател и на В.К.като съдлъжник потребителски кредит от
17 100 евро със срок на договора до 20.04.2018г.; от 14.05.2007г. с който
„У. Б.“ АД е отпуснала на В.К.като кредитополучател и на Ж.К. като солидарен
длъжник кредит в размер на 43 000 лв.
С нот.акт от
16.02.2010г. ответницата е закупила недвижим имот,изграден в степен на
завършеност „груб строеж“,представляващ апартамент за сумата 35 000 лв. в
гр. София. С нот.акт от 19.06.2013г. е закупила апартамент в гр. С.З. за сумата
67 500 лв.
За доказване
твърденията на ищеца са разпитани двама свидетели:
Свидетелката Е.К.К.сестра
на ищеца установява,че познава ответницата от годежа на барат си през 1997г. с
дъщеря и и дълги години отношенията им били прекрасни.Когато детето К.било 8
или 9 клас /тоест през 2013 или 2014г./ответницата и се обадила и попитала дали
наистина брат и имал извънбрачна връзка. Разговаряйки с брат си свидетелката
разбрала,че от 5-6 години/тоест от 2007 или 2008г./той не живеел със жена си и
затова си потърсил друга връзка.Като казала на ответницата това,което е научила
,последната заплашила,че ще го изгони от жилището и от работата му.До този момент
на свидетелката и другите и близки роднини всичко им изглеждало прекрасно.Не е
присъствала на разговори между брат си и ответницата при които да са уговаряни
заеми.Не знае подробности за кредитите теглени от брат и. През м.декември
2017г. била с брат си на погребение и пътувайки в колата му разбрала от него,че
е теглил кредити и е дал на Р. пари за да покрие недостигащите и средства при
закупуването на жилището в С.с идея,че там ще живее детето им и за жилището в С.З..Пак
той и казал,че се договорили Р. да му върне цялата сума най късно до април
2018г. При това пътуване той получил съобщение,че по сметката му е приведена
някаква сума и и казал,че Р. е започнала да си връща заема.
Свидетелят Ж. Ж.първи
братовчед на ищеца,установява,че познава ответницата от брака на братовчед си и
знае да са имали нормални отношения.При събиране при общи братовчеди,съпрузите
почерпили ,че са купили апартамент в С.и казали,че ищеца е теглил кредит.През
декември 2017г. вече се разчуло,че съпрузите са се разделили.На погребение през
същия месец двамата разговаряли и ищеца му казал“Чакай да ти обясня,апартамента
в С.е на името на Р.“Свидетелят го попитал, защо тогава е теглил кредит и
обяснението било,че имало уговорка парите да му бъдат върнати.Това е била
уговорка след фактическата раздяла.На този разговор му казал ,че и за другия
закупен от Р. апартамент е теглил кредит и е дал пари.Казал за уговорка,като
започне дъщеря му да учи в Х.,тя ще му връща парите, за да ги дава на детето.
Не е присъствал на разговор в който да се договаря заем.За кредитите и
уговорките разбрал от ищеца на въпросното погребение през декември 2017г.
За установяване
твърденията на ответницата са разпитани трима свидетели:
Свидетелката К.Ж.К.дъщеря
на ищеца и внучка на ответницата установява,че баба и била част от тяхното
семейство и много пъти са си споделяли парите. Разчитали на нея,защото имала
високи доходи. Никога думата „заем“ не е споменавана в тяхното семейство.
Родителите и се разделили през 2017г. когато тя отишла да учи в чужбина. Баба и
винаги е оказвала на семейството разнопосочна финансова помощ.Помогнала
финансово за закупуване на апартамента в който сега живее майка и.Помагала е за
закупуването на всичките 6 коли,които семейството и е имало. Присъствала е на
покупката на автомобила „Мерцедес“,който кара баща и,когато баба и дала
10 000 лв.Знае за пари които е давала за ремонтите на вилата им,защото е
била с нея когато е закупувала материали. Освен това баба и е подпомагала нейното
обучение по езици,извънкласни форми,заплащала е сертификати и такси.
Свидетелката В.Г.Г.е
дъщеря на ответницата и бивша съпруга на ищеца. Тя установява,че тя ,съпруга и
и майка и живеели като едно семейство,винаги е считала,че са едно семейство,само
дето не били регистрирани на един адрес.Който има средства и другия има
нужда,парите се давали без уговорки и общо се ползвали. Имали идея дъщеря им да
учи в Американския колеж в С.и когато била 6-7 клас решили да закупят там
апартамент,който тя евентуално да ползва.Заедно без разногласие,решили Ж. да
изтегли кредит,по който тя е съдлъжник и да преведе недостигащите средства по
сметка на майка и,за закупуването на апартамента.Майка и не е поемала
задължение да връща тази сума.Тази инвестиция била в името на детето. През
2013г. решили да закупят апартамент в гр. С.З. за да разширят майка и. За целта
рефинансирали първия кредит и го вложили в закупуването на апартамент в гр. С.З.
заедно с майка и.След това започнали да го ремонтират,като майка и поела
ремонтите.Тя предлагала да го запишат на името на ищеца,но те двамата със
съпруга и отказали,защото било по удобно тя да се занимава с документите и
покупката.Никога не е ставало въпрос за връщане на сумата,която са дали. Тя помогнала
и за закупуването на другия апартамент и на вилата и ремонтите и,както и за
закупуването на всичките им автомобили,като е давала половината за всеки един
от тях, а Мерцедеса е закупила изцяло.Никога не е ставало въпрос да и връщат
пари.
Свидетелката Е.Д.Т.първа
братовчедка на ответницата установява,че двете живеят на една улица,близки са и
всяка седмица се виждат. Ответницата имала само едно дете.Тя ,ищеца и дъщеря и
правели всичко заедно. От самото начало на брака им ги подпомагала
финансово.Участвала е в закупуването на всичките им недвижими имоти и в
ремонтите им .До момента семейството е имало около 6 автомобила и за
закупуването на всеки от тях тя е давала половината от цената.За да получава
ищеца по голяма заплата го мотивирала да запише висше образование.После му
помогнала да се прехвърли в друга специалност,която му била по-лесна.Това не
било лесно,самата свидетелка се опитала,но не успяла. След това поради
длъжността която заемала ТЕЦ-3 помогнала зет и да премине на работа в по-добре
платен отдел и да остане на работа,когато имало големи съкращения на 1000
работника.Помагала финансово за отглеждането на детето,като поемала много и
различни разходи ,както и допълвала доходите на съпрузите,когато те изплащали
кредити.Според свидетелката те били едно семейство. Контактувала с всеки от тях
и никога не е чувала за договорки за даване на заем,нито,че ответницата дължи
пари на зет си.
Показанията на
свидетелката К. не се възприемат от съда. Те са тенденциозни със стремеж да се
помогне,което ги прави нелогични,а и не кореспондират с останалите
доказателства,включително и на другия свидетел на ищеца. Свидетелката очевидно
не е била в достатъчно близки отношения с брат си и не е била запозната със
живота му. От показанията и се разбира,че едва през 2013г. от ответницата
разбрала за проблеми в брака на брат и, както и че от 2007г. той не живее със
жена си и затова си потърсил друга връзка.В тази част показанията и не
кореспондират с останалите свидетелски показания, няма подобни твърдения в
исковата молба,а и са нелогични. Ако ищецът още от 2009г. не живее със жена
си,има друга връзка,не е в добри отношения с тъща си, логично е да се зададе
въпроса защо тогава е теглил двата кредита и е предоставил двата заема.
Очевидно свидетелката не е общувала с брат си,защото всичко което твърди за
дадения заем,е научила на едно погребение от него, на което очевидно са
присъствали близки роднини.По това време през декември 2017г. ищецът вече е
напуснал семейството си и по своя инициатива е започнал да обяснява на
роднините си своята позиция,обективирана по късно в исковата молба. По същия
начин на това погребение по своя инициатива е разказал и на другия свидетел Ж.версията
си за заема.
След като никой от роднините
му не е знаел за твърдения от него заем,на двама от близките си роднини е
съобщил тази информация на една и съща дата,логично следва извода,че си е
подготвял свидетели.
Показанията на
свидетелите на ответницата нейни дъщеря и внучка,но също така бивша съпруга и
дете на ищеца също се ценят от съда съобразно нормата на чл. 172 ГПК,като се
преценяват с оглед на всички други данни по делото и се отчита възможната им
заинтересованост.
Дъщерята на ищеца
през годините когато са дадени твърдените от него заеми е била достатъчно
голяма за да разбере и запомни,ако в семейството са дадени такива по размер
суми в заем.В унисон с другите свидетелски показания тя твърди,че отношенията с
ответницата са били изключително близки и са се считали едно семейство,което
споделяло финансите си.Никога при това споделяне не се е говорило за заеми.Тази
свидетелка заради родствените си връзки е близка и с двете страни и има лични
впечатления от отношенията между тях,включително и финансовите,затова нейните
показания се възприемат като правдоподобни.Свидетелката продължава да е в добри
отношения с баща си който участва в издръжката и.От показанията и не личи
пристрастност към някой от родителите и.
Свидетелката В.Г.дава
смислени,последователни и непротиворечиви показания,които в частта за отношенията
с ответницата са в унисон с показанията на св.Ж., а в другата им част с
показанията на другите две свидетелки на ответницата. Следва да се отбележи,че
за достоверността на показанията и е от значение факта,че тя е била съдлъжник
по теглените от ищеца кредити за които се твърди,че получените суми са дадени в
заем. Съда отчита връзката с ответницата,но един съдлъжник най-добре знае как и
защо са изразходени средствата по кредитите.От значение за възприемане на тези
показания е и факта,че в тях изобщо не прозира лошо отношение или желание за
реваншизъм към ищеца.
С оглед на така
събраните доказателства следва да се приеме,че ищеца,неговата бивша съпруга и
нейната майка-ответницата са имали близки семейни отношения,общи планове и
виждания за бъдещето,взаимно са си помагали,като финансовата помощ на
ответницата е била за всяка една сфера от живота им. Общо през 2009г. са решили
с общи средства да закупят жилище в С.,като инвестиция за бъдещето на детето в
семейството.В закупуването на апартамента ищеца и съпругата му са участвали със
сумата 19 100 лв.,получена от кредит теглен от ищеца,по който съдлъжник е
и съпругата му. През 2013г. отново заедно са решили да закупят в С.З. по голямо
жилище за ответницата.Отново са участвали в покупката със сумата 29 295
лв.,получена по кредит теглен от ищеца,по който солидарен длъжник е била и
съпругата му. Двете суми са преведени по сметката на ответницата от ищеца с
посочено основание на превода „превод по сметка“
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Предявеният иск по
чл.240 ЗЗД е неоснователен и недоказан.
При липса на писмен
договор,удостоверяващ заемното правоотношение и отричане от страна на ответника
на такова,в тежест на ищеца е да докаже,че между него и ответницата е сключен
договор за заем от 48 395 лв. и че сумата е била предадена на ответницата
като заемополучател. Това доказване не е проведено и от събраните доказателства
не се установи,че получената от ответницата сума,което обстоятелство тя не
отрича, е предмет на договор за заем.
Тъй като не се отрича
предаването на сумата,но липсват данни на какво основание е направено
това,останалите елементи на договора за заем следва да се установят със
свидетелски показания. Свидетелите на ищеца не установиха обстоятелствата при
които е сключен твърдения договор за заем,неговите елементи,причината за
сключването му,уговорките относно съществените му условия за срока, начина на
връщане,уговорки за лихва и други права и задължения на страните. Показанията
на сестрата на ищеца не се възприемат по посочените по горе причини.
Другият разпитан
свидетел не е бил непосредствен свидетел на договорките между страните.Това
което установява го знае от ищеца,след фактическата раздяла със съпругата му и
по инициатива на ищеца.По горе бе изложено становище на състава,че ищеца си е
подготвял свидетели.На свидетеля дори не са съобщени подробности по
договора,нищо от неговите съществени елементи. Свидетелят съобщава нещо
важно,което опровергава твърдяното в исковата молба,че бил уговорен падеж на
договора на 30.04.18г. Според него му било съобщено,че след фактическата
раздяла между съпрузите било уговорено с ответницата заема да се върне.
Очакванията на ищеца били ответницата да започне да му връща пари ,за да
изпраща на дъщеря си в Н..
Превеждането от
страна на ответницата по сметка на ищеца на 18.12.17г. сумата 1 720 евро с
отбелязване“превод по сметка“ не доказва,че между тях са налични твърдените
договорни заемни отношения.Основанието за този превод може да е всякакво,но то
не е предмет на настоящото производство.Без значение е и какво е основанието на
двата превода на ищеца по сметката на ответницата,след като не се доказа от
него,че основанието е договор за заем.
С оглед изложеното
предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли, а решението като
правилно да се потвърди.
С оглед изхода от
делото на въззиваемата страна се дължат разноските пред въззивната инстанция в
размер на 2 000 лв.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
172/13.07.2020г. по гр.д.№ 124/2019г. по описа на Окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА Ж.К.К. с ЕГН **********
*** да заплати на Р.Г.А. с ЕГН ********** ***000/две хиляди/ лева разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: