Решение по дело №2604/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 450
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20215640102604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. гр. Хасково, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102604 по описа за 2021 година
Предявен е от ИВ. М. М., от гр.Хасково против ЗК „Лев Инс“ АД иск с
правно основание чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за сумата в
размер на 304.30 лева /след допуснато изменение на размера на иска в
съдебно заседание, проведено на 27.06.2022г./
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2021г. и на 19.06.2021г.
настъпили две застрахователни събития по отношение на лек автомобил
„********“, с peг. № *************, собственост на ищеца. Сочи се, че на
11.06.2021г. посоченият л.а. бил паркиран на паркинг, находящ се в кв.
„Трите Чучура – Север“, в гр. Стара Загора, като при връщането си при
автомобила ищецът установил, че същият бил ударен от неизвестно МПС.
Второто застрахователно събитие настъпило на 19.06.2021г., когато
автомобилът на ищеца бил паркиран до рибарски магазин, находящ се на ул.
„Бяло Море“ в гр. Хасково. Тъй като към датите на настъпване на
застрахователните събития по отношение на лекия автомобил „********“, с
peг. № ************* била налице сключена Застраховка „КАСКО на МПС“
по застрахователна полица № 93002110035011, валидна от 27.05.2021 г. до
26.05.2022 г., издадена от ответника, ищецът го уведомил за настъпилите
1
застрахователни събития и настъпилите вреди по лекия автомобил. В тази
връзка били заведени преписки по Щета № 2601-1301-21-000112 и Щета №
2601-1301-21-000118, по описа на ответника, който извършил огледи на
увредените детайли и заснел същите с фотоапарат, с цел установяване на
щетите по автомобила. Сочи се, че застрахователят определил и заплатил на
ищеца сумата в размер на 202.81 лв. по Щета № 2601-1301-21-000112 и 308.89
лв. по Щета № 2601-1301-21-000118, което плащане било частично от
реалния размер на причинените по автомобила на ищеца вреди, поради което
правата му по застрахователния договор били накърнени. Същият направил
запитване в автосервиз и установил, че необходимата сума за възстановяване
на процесния лек автомобил възлизала на сумата от 900 лева, която сума
ищецът конкретизира в табличен вид в исковата молба с описание на
увредените детайли, степен на увреждането им и тяхната стойност. Сочи се,
че така ищецът бил ощетен от ответника със сумата от 388,30 лв,
представляваща разликата между действителния размер на вредите по
процесния автомобил и размера на заплатеното му общо за двете щети
обезщетение. Ищецът не бил съгласен с размера на изплатеното му
застрахователно обезщетение, което обосновавало правния му интерес от
завеждане на настоящата искова претенция. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 10 лева, предявена като частичен иск от пълния размер от общо 388,30
лева, представляващи разликата от заплатеното му застрахователно
обезщетение до дължимия действителен размер на обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователни събития,
настъпили на 11.06.2021г. и на 19.06.2021г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски по
делото.
В законоустановения едномесечен срок ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основанието на иска. На първо място оспорва
твърденията, че изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение е по-
ниско от действителната стойност на ремонта на увредения автомобил, тъй
като цената на същия била определена от заинтересовано лице - автосервиз, а
не от оторизиран сервиз, предлаган от ответника, съобразно подписания
2
между страните договор. Сочи, че отказът на ищеца да се възползва от такъв
сервиз, където би могъл да получи съответния процент отстъпка, сам го е
поставил в неизгодни за него условия. В тази връзка се оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца и качеството му на увредено лице с
право на обезвреда. Оспорват се и твърденията за възникване на вреди,
обосноваващи размера на предявената искова претенция. Поради изложеното,
ответникът счита исковата претенция за неоснователна, а претендираното
обезщетение за недължимо. Претендира съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „********, с рег.№ *************, видно
от Свидетелство за регистрация Част II. Не е спорно още, че на 11.06.2021г.
процесният автомобил е бил паркиран на паркинг, намиращ се в кв. “Трите
чучура-Север“ в гр. Стара Загора. Малко по-късно собственикът установил,
че автомобилът е бил ударен, след като го е паркирал. По делото се събраха
доказателства, че същият лек автомобил е претърпял още едно неправомерно
посегателство - на 19.06.2021г., докато е бил паркиран до рибарски магазин на
ул.“Бяло море“ в гр. Хасково.
От приетите по делото писмени доказателства съдът установи, че към
посочените по-горе две дати автомобилът е бил застрахован при ответното
дружество, като е била сключена застраховка „Каско“ на МПС, видно от
Застрахователна полица № 93002110035011 със срок на действие от
27.05.2021г. до 26.05.2022г.
Като доказателство по делото съдът прие Опис - заключение по щета
№ 2601-1301-21-000112 от 23.07.2021г. по цитираната по-горе полица и във
връзка с настъпилото застрахователно събитие и Опис-заключение по щета №
2601-1301-21-000118 от 22.06.2021г. по същата застрахователна полица,
изготвени във връзка с настъпили застрахователни събития. В същите
подробно са описани видовете увреждания по лекия автомобил. Представени
бяха и Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 14.06.2021г. и
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 21.06.2021г., и двете
по полица № 93002110035011.
3
Безспорно се установява още, че след като ответникът е приел като
неоспорим факта на настъпилите две застрахователни събития, е извършил
оглед и е направил оценка на щетите, след което е заплатил на ищеца сума в
размер на 202.81 лв. по Щета № 2601-1301-21-000112 и сумата в размер на
308.89 лв. по Щета № 2601-1301-21-000118, за което свидетелства Извлечение
от банковата сметка на ищеца в „Райфайзен банк“ за извършен банков превод
от страна на ответното дружество.
За правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-
техническа техническа експертиза с вещо лице С.П., чието заключение
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото
съдът установи от една страна настъпилите увреждания на лекия автомобил,
механизма на тяхното причинявана, както и общата стойност на ремонтните
работи за възстановяването на щетите от настъпилите застрахователни
събития, включващи части и труд, по цени към момента на тяхното
причиняване, които възлизат на сумата от 816 лева. Вещото лице е
категорично, че е налице причинно-следствена връзка между двете
застрахователни събития и настъпилите увреждания по лекия автомобил.
По делото от ищеца бяха ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Н. М. М. /брат на ищеца/. Показанията му са записани
подробно в протокола от съдебно заседание, проведено на 09.05.2022г. /л.64
от делото/, поради което не следва да се излага отново тяхното съдържание,
като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните фактически и правни доводи, основани на тях.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав
на нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно, че към
датата на настъпилите застрахователни събития - 11.06.2021г. и 19.06.2021г.
ищецът и ответното дружество са имали сключена застрахователна полица и
тя е действала към посочените два момента, т.е. застрахователят е бил
4
отговорен за причинените увреждания на собствения на ищеца автомобил.
Следва да се посочи, че ответникът е заплатил на ищеца сума
в размер общо на 511.70 лева, видно от обсъденото по-горе банково
извлечение, с което плащане всъщност е признал основателността на
претенцията му, с който размер на обезщетение обаче ищецът не е съгласен.
При тези данни по делото и с оглед заключението на вещото лице, съдът
намира, че предявеният иск против ЗК „Лев Инс“ АД е основателен и доказан
в размер на 304.30 лева / след допуснато изменение на иска в съдебно
заседание, проведено на 27.06.2022г./ и като такъв следва да се уважи в
неговия пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 12.11.2021г. до окончателното й изплащане.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват
разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата
350 лева, от които 300 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 50
лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищцата, сумата от 360 лева /с включен ДДС/, представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1,
вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление –
1700, гр. София, район „Студентски“, бул.“ Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК
*********, да заплати на ИВ. М. М., ЕГН **********, от гр. Хасково,
*************, сумата от 304.30 лева, представляващи разликата от
заплатеното му застрахователно обезщетение до дължимия действителен
размер на обещетение за претърпени имуществени вреди вследствие
5
настъпили на 11.06.2021г. в гр.Стара Загора и на 19.06.2021г. в гр. Хасково
застрахователни събития на паркирания лек автомобил с рег. № Х 4384 КТ,
марка „*********“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 12.11.2021г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление –
1700, гр. София, район „Студентски“, бул.“ Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК
*********, да заплати на адвокатско дружество „*************“, с код по
Булстат *************, със седалище и адрес на управление –
*************, сумата в размер на 360 лева, представляваща възнаграждение
за предоставено безплатно процесуално представителство.
Посочената от ищцата на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка
е: „ОББ“ АД, IBAN: *************, BIC: *************, титуляр:
Адвокатско дружество „*************“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6