Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.Сливница 25 април 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №362 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски" № 9 , офис 1-2,
п.к. 1164, представлявано от Управителя Росен Георгиев Антовчрез
юрк.Венета Йорданова, е предявила против Б.Д.Д. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който моли да бъде установено
по отношение на ответника, съществуването на вземания в полза на ищеца, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 160/2017г.
по описа на РС-Сливница
за следните суми: : главница 273,80 лв. ,лихва за забава /законната
лихва/ върху непогасена главница по двете фактури, в размер на 61,32 лв. за
периода от 07 февруари 2015 г до 28 март 2017 г. ,ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, така и съдебните разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в общ размер на 50.00 лв. ,
от които - 50.00 лв по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Претендират и направените съдебни разноски, вкл. и за адвокатско
възнаграждение по настоящето дело.
Твърди се в
исковата молба, че е подписана Регистрационна карта с № 2355820 ведно с
Условията за продажба на козметични продукти на „Ейвън Козметикс България"
ЕООД между Б.Д.Д. и
„Ейвън Козметикс България" ЕООД, които представляват договор между
страните. С подписването на регистрационната карта, „Ейвън Козметикс България"
ЕООД се е задължило да предоставя на Представителя Б.Д.Д. козметични продукти по негови
заявки, а Представителят се е задължил да заплаща същите в срока и по начин,
който е посочен в съответните фактури. Твърди се, че дружеството е предоставило на
ответника козметични продукти с цел разпространение и продажба, а Б.Д.Д. се е задължила да плаща
дължимите суми по банкова сметка, ***, в срок. Твърди, че ответникът е получил
продуктите по фактурите, за което представя доказателства.
Твърди се , че
по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 21.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № към него от 05.01.2017г.
между „Ейвън Козметикс България"
ЕООД , ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, вземането към ответника е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Моли се уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания, а именно издаване на съдебно удостоверение.
Ответникът, Б.Д.Д., е представила в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва иска, излагайки съображенията си, че не се намира в облигационни отношения с ищеца. Твърди, че по отношение на нея извършената цесия е неотносима . Не представя писмени доказателства. Моли делото да бъде прекратено незабавно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Представена е подписана от ответника и неоспорена
от него, регистрационна карта №2355820 с „Ейвън
Козметикс България" ЕООД, в която ответникът е предоставил личните си
данни на дружеството. Представени са и са приети като доказателства по делото
фактура №**********/21.01.2015г. на стойност с отстъпка общо за сумата от
214,04 лв. с ДДС и срок на плащане - 6.02.2015г. и фактура
№**********/03.02.2015г. на стойност с отстъпка общо за сумата от 60,37 лв. с
ДДС и срок на плащане - 19.02.2015г. И в двете фактури за получател е посочен
ответника, а доставчик „Ейвън Козметикс България" ЕООД.
На 21.12.2016г. между „Ейвън Козметикс България" ЕООД , ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия). В подписаният договор, страните са договорили, че конкретните вземания, предмет на подписаният договор ще се индивидуализиратв нарочен списък към Анекс, във формата и съдържанието на Приложение №5, които са неразделна част от сключеният мужду тях Рамков договор.
На 31.03.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , Б.Д.Д.. Въз основа на подаденото от ищеца
заявление, е образувано ч.гр.д.№ 362/2017г. по описа на РС-Сливница, по което
на 07.04.2017г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Б.Д.Д., на 20.04.2017г. и на 20.04.2017г. /видно от пощенското клеймо/, същият е
подал възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ ищец
е уведомен за подаденото възражение на 17.05.2017г., и на 16.05.2017г. /видно
от пощенското клеймо/ е представил доказателства за предявеният от него иск по
реда на чл.422 от ГПК.
От
изготвената и прета по делото съдебно –счетоводна експетиза е видно, че
ответника е заплащал след датата на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и след датата на завеждане на исковата молба по партида на
ищцовото дружество през Easy Pay следните суми: На 02.04.2018г. сумата от 200,00лв.; на 09.05.2018г. сумата
от 100,00лв. и на 25.07.2018г. сумата от 335,00лв. Според заключението на
експертизата, в системата на ищцовото дружество и трите плащания на ответника
са отразени като получени за закриване на задължения по процесните фактури, без
да е посочено за коя част от задължението е. Посочено е в експертизата, че към
28.03.2017г. дата посочена като крайна за изчисляване на лихва за забавено
плащане изчислено върху главно задължение за сумата от 273,80лв. е в размер на
общо 59,25лв.; към 03.04.2017г. , датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК лихва за забавено плащане считано от
датите на падеж на всяка една от фактурите до 03.04.2017г. е в размер на общо
59,70лв.; към датата на подаване на исковата молба , 19.06.2017г. дължимото и
неизплатено плащане за начисляване на законна лихва за времето на забавата,
считано от дататите на падеж за всяка една от фактурите е общо в размер на
65,56лв.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с обективно съединени искове за изпълнение на договорно задължение за връщане на даден депозит по договор за депозит и правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира съществува.
Въпреки направените от ответника възражения, в
депозираният писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, същият в хода на
производството е заплатил, именно по сметка на ищцовото дружество
претендираните суми, дължими по процесните фактури, издадени от „Ейвън Козметикс България" ЕООД , ЕИК
*********. Ето защо, съдът намира, че с тези си действия, на практика,
ответникът е признал исковата претенция на ищцовото дружество.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният
иск е доказан по основание и размер. По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК обаче
съдът съобразява и факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса. Т.е. към момента на устните състезания претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил претендираната сума. Ето защо на
това основание предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума. Тази претенция е акцесорна и зависи
единствено от уважаването на главния иск. В тази връзка твърденията на ищеца,
че му се дължи лихва за периода от подаване на заявлението до датата на плащането
следва да бъдат обективирани в самостоятелен процес като самостоятелен иск и не
могат да се разглеждат в рамките на настоящото производство.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. Видно от приетата по делото експертиза, заплатените от ответника суми в хода на производството, покриват и претендираните разноски в заповедното, поради и което същите въпреки, че са основателни и доказани следва да бъдат отхвърлени, поради заплащането им от страна на ответника.
По отношение претендираните разноски в
настоящото производство, съдът намира следното: Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че при хипотеза, при
която ответникът е дал повод за завеждане на делото, но заплати дължимата сума
в хода на производството, което по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК води до
отхвърляне на исковата претенция, то въпреки това отхвърляне по арг. на
обратното основание от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски. В такива случаи поведението на ответника, довело
до образуване на делото, е виновно и затова той следва да понесе разноските. В
този смисъл е напр. Определение № 380/05.06.2014г. по ч.гр.д. № 3186/2014г. на
ВКС, ІІІ гр.о., постановено по задължения ред на чл. 274, ал. 3 ГПК. По делото са налице доказателства, че ответникът е
заплатил дължимата сума след образуване на заповедното производство (със
заявление, подадено на 03.04.2017г.) и след образуване на съдебното производство (с искова
молба, подадена на 19.06.2017 година). Следователно поведението на ответника е виновно и
въпреки отхвърлянето на предявения иск той следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца както разноските, направени в хода на съдебното такова. От представеният списък на разноските
по реда на чл.80 ГПК, се установява, че ищцовото дружество претендира разноски както
следва: 25,00лв. за държавна такса, 300,00лв. за хонорар на вещо лице и сумата
от 350,00лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 675,00лв.
видно от събраните по делото доказателства, ответника е заплатил в хода на
процеса общо сумата от от 635,00лв., т.е. останалите 174,88лв. следва да се
прихвана от дължимите 675,00 лв. за разноски в исковото производство, като
ответника бъде осъден да заплати на ищцовото дружество остатъка в размер на
500,12лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски" № 9 , офис 1-2, п.к. 1164, представлявано от Управителя Росен Георгиев Антов, чрез юрк.Венета Йорданова, против Б.Д.Д. с ЕГН ********** ***, за установяване по отношение на ответника, съществуването на вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 160/2017г. по описа на РС-Сливница за следните суми: : главница 273,80 лв. ,лихва за забава /законната лихва/ върху непогасена главница по двете фактури, в размер на 61,32 лв. за периода от 07 февруари 2015 г до 28 март 2017 г. ,ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми така и съдебните разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 100.00 лв. За юрисконсултско възнаграждение, поради плащане от ответника след завеждане на делото.
ОСЪЖДА Б.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски" № 9 , офис 1-2, п.к.
1164, представлявано от Управителя Росен Георгиев Антов, сумата от 500,12 лв. , представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
Районен
съдия: