Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.11.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2580 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане сумата от 3600
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на
ищеца 1/3 ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот, а именно –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****, находящ се в гр. Варна, ул. „****,
представляващ склад № 1, брой нива 1, с площ от 116 кв. м., за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в
гр. Варна, ул. „****, представляващ склад № 1, брой нива 1, с площ от 116 кв.
м. Ищецът притежавал 1/3 ид.ч. от имота, а ответникът
– 2/3. Имотът се ползвал изцяло от ответното дружество, като ищецът бил лишен
от възможността да ползва своята ид.ч. С покана от
31.06.2016г. ищецът поканил ответното дружество да заплаща обезщетение за
ползваната от него ид.ч. на ищеца в размер на 850 лева на месеца, платими до 15-то число
на месеца, за който се дължи. Поканата се върнала в цялост, но с отбелязване,
че адреса на дружеството, който е регистриран в Търговския регистър, е
посещаван многократно.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и по размер.
Ответникът не оспорва, че е собственик на 2/3 ид.ч.
от процесния имот. Сочи се, че към края на 2013г. ответното дружество е
сключило договор за наем с трето лице, като към момента имота не се ползва от
ответника. Сочи се, че наемателят поради финансови затруднения не е заплащал
наема за цялата 2017г. Оспорва се да е получавана покана.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора
и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че страните са съсобственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****, находящ се в гр. Варна, ул. „****,
представляващ склад № 1, брой нива 1, с площ от 116 кв. м., като ищецът
притежава 1/3 ид.ч. от имота, а ответното дружество –
2/3 ид.ч.
Представени от ищеца са няколко покани, изпратени от
адв. ****в качеството й на пълномощник на П. *** К. до * ** ** в
качеството му на управител на „И.“ ЕООД за заплащане на наем/обезщетение за
еднолично ползване на процесния имот. Във всички покани се сочи, че считано от
01.06.2016г. ответникът дължи обезщетение в месечен размер от 850 лева, като се
посочват конкретни суми за конкретни месеци от 2012г., за които обезщетението
не е платено. Представени са данни за изпращане на същите покани по пощата или
с куриер, като доказателство за получаване е налице само по отношение на една
от тях – поканата от 10.10.2017г. за заплащане на
сумата от 4250 лева за месеците юни, юли, август, септември и октомври, 2017г.,
като поканата е получена лично от *** на
29.10.2017г., видно от приложената обратна разписка.
От ответника е представено удостоверение за
регистрация на обект за търговия на дребно с храни от 04.01.2013г., с което е удостоверено, че обект“ Магазин за търговия
с храни на ул. „**** на фирма „***“ ЕООД е регистриран като обект за търговия
със следните групи храни: Група п – „пиво, вина и високоалкохолни
напитки“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – ** и един свидетел на страната на ответника – ***. Съгласно показанията на св. Костадинов ищецът е
собственик на част от помещение до хотел „***“, което представлява магазин, в който е виждал да се
продава алкохол. Свидетелят ходил заедно с ищеца до помещението, където П.
искал от един господин ад му плаща обезщетение, че ползвал цялото помещение, от
което П. нямал ключ. Съгласно показанията на св. Стойкова, същата е продавач
във фирма „***“ и работи в обект на ул. „****, като дейността на фирмата е
търговия с алкохол. Сочи, че собствеността на обекта е на „***“, а „***“ е наемател.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неопосрено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че средният
пазарен наем за 1/3 ид.ч. от процесния имот за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е 3600 лева
(по 300 лева месечно).
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
и е процесуално допустим.
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже, че страните са съсобственици в имота, като ответника е
ползвал лично целия недвижим имот за процесния период, размера на обезщетението
за лишаване от ползване, както и твърдението си, че е изпратил покана на
ответника за заплащане на обезщетение.
Безспорно се установи, че страните са съсобственици в
процесния имот, но недоказано остана твърдението на ищеца, че ответникът е
ползвал лично целия имот.
Установи се от показанията на двамата свидетели, че
процесният обект представлява магазин за алкохол. Това обстоятелство се
потвърждава и от представеното удостоверение от 2013г. за регистрация на такъв
магазин, находящ се на адреса на процесния имот. Съгласно показанията на св.
Стойкова, а и видно от удостоверението
за регистрация магазинът е на „***“ ЕООД. Свидетелката твърди, че същото
дружество е наемател на имота, а собственик е „***“. Други доказателства в полза на обстоятелството, че
имотът е отдаден под наем не са ангажирани. Така или иначе, установява се по
несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, че имотът фактически
се ползва от трето лице, включително за процесния период, независимо, че неясно
остава основанието за ползване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. В мотивите към тълкувателното решение се
сочи, че искът би бил основателен включително, когато ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. От друга
страна е прието, че когато общата вещ е предоставена за възмездно ползване на
трето лице се касае за действие по управление /а не акт на лично ползване/ и разпоредбата
на чл.31, ал.2 от ЗС не намира приложение.
С оглед разясненията, дадени в посоченото тълкувателно
решение, от значение в настоящия случай, е дали ползването на процесния обект
от трето лице е на възмездно или безвъзмездно основание, както и кой в
действителност е предоставил ползването на третото лице. За основателност на
иска, т.е. за да се приеме, че е налице
хипотезата на лично ползване по смисъла на чл.31. ал.2 от ЗС, следва да се
установи, че ответникът е предоставил имота на „***“ ЕООД на безвъзмездно правно
основание. Както бе посочено, тежестта за доказване на това обстоятелство е
върху ищеца. Същият не доказа наличието на такива факти, които да водят на
извод в тази насока. Напротив, налице е индиция за
наемно правоотношение между ответника и третото лице с оглед показанията на св.
Стойкова.
По гореизложените съображения съдът намира, че не се
установи по делото обстоятелството, че ответното дружество лично ползва целия
недвижим имот, включително идеалната част на ищеца.
С оглед липсата на една от предпоставките за уважаване
на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС същата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предивд изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати
на ответника направените по
делото разноски, като съобрази както частичното прекратяване поради отказа за част от претенцията,
така и отхвърлянето на останалата част. Ответникът е
направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер 900 лева, което
се оспорва от ищцовата страна като
прекомерно. Съглансо чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
хонорар при интерес от 6000 лева (какъвто е
първоначално заявения преди намаляването на размера) е 630 лева. Към същите
следва да се прибави сумата от 100 лева на основание чл.7, ал.8 от Наредбата,
предвид че делото е протекло в три открити съдебни заседания. При минимален
размер от 730 лева, с оглед конкретната фактическа и правна сложност съдът
намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление *** иск за заплащане сумата от 3600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца 1/3 ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот, а именно –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****, находящ се в гр. Варна, ул. „****,
представляващ склад № 1, брой нива 1, с площ от 116 кв. м., за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.31,
ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА
П.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 900 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: