№ 6853
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 803/15.01.2024 г. по гр. д. № 18764/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Бруната България“ ООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 1096,78 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен
№ 14981, на сумата 54,88 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 23.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата 129,73 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода от 16.10.2020 г.-
10.06.2022 г., както и на сумата от 10,99 лева – мораторна лихва върху втората
1
главница за периода от 01.07.2019 г. – 10.06.2022 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч.гр.д. №
34011/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 27119/29.01.2024 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че
по делото били представени достатъчно доказателства, установяващи, че
ответникът е собственик на процесния имот, като през 1989 г. служебно била
открита партида. Подписът на М. Д. фигурирал в списъка на живущите в
топлоснабдения имот. В този смисъл съществувало облигационно
правоотношение между страните. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 60681/23.02.2024 г., подаден от М. Г. Д., в които са изложени доводи за
правилност на постановеното решение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 18764/2023 г. по описа на СРС, 29 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
М. Г. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ул. „Денкоглу“ , поради което е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия
2
се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия
са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия
било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-
дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се
намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“
ЕООД суми за доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също,
че за периода от м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1096,78 лева - главница
за топлинна енергия, както и сумата от 54,88 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за
периода от 16.10.2020-10.06.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение
в размер на 129,73 лева и 10,99 лева, обезщетение за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 –
10.06.2022 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи
исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът подал възражение. Претендира направените по делото
разноски юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от М.
Г. Д., в който са съображения за неоснователност на исковата молба. При
условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че легитимиран
да отговаря по предявените искове е ползвателят на имота, а не
собственикът М. Д..
3
Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 34011/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав. По заявление от 23.06.2022 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично,
с която е разпоредено на М. Г. Д. сумата от 1096,78 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ул. ****, абонатен № 14981, ведно със законна лихва
за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 129,73 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до 10.06.2022,
54,88 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от
23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,99 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 10.06.2022
г. и разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от
лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от
длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 34011/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав е била издадена заповед за изпълнение по
4
реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.
Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот е приет Нотариален акт № 74, т. І, рег. №
3160, д. № 59/2008 г. на Нотариус Д.Д., от който се установява, че на
20.06.2008 г. между О. К. Д. и М. Г. Д., по силата на ответницата е
прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ул. **** – северозападна част на жилищна сграда със
застроена площ 50 кв.м. В нотариалния акт, обаче, страните са заявили, че
върху недвижимия имот е запазено пожизнено право на ползване от Б.М.С.,
съгласно Нотариален акт № 31, т. ХХІІ, д. 3582/1987 г. на Нотариус при
Ленински РС.
Въз основа на така установеното по делото, правилно
първоинстанционният съд е приел, че легитимиран да отговаря по
предявените искове е титулярът на вещното право на ползване, а не
собственикът, доколкото той упражнява фактическа власт върху имота,
5
респективно ползва топлинна енергия. Не се установява правото на ползване
да е погасено или прекратено на друго основание. Този правен извод на съда
не се опровергава от участието на собственика М. Д. на общо събрание на
етажната собственост и включването й в списък на етажните собственици, тъй
като правото на собственост или правото на ползване се установява от
приетия по делото договор, сключен с нотариален акт.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 29 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на М. Г. Д. сумата от 550 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 803/15.01.2024 г. по гр. д. №
18764/2023 г. по описа на СРС, 29 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23Б да заплати на М. Г. Д., ЕГН-**********, гр.
София, ул. ****, апартамент сумата от 550 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззивника – „Бруната България“ ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6