Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град ТЕТЕВЕН 14.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на четвърти
юни
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №148 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №19-0451-000288/08.04.2019 година на Началника на РУП
на МВР гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателката твърди, че не е доволна от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че всяка седмица пътува от гр.София към гр.Севлиево
и обратно, като на 31.03.2019 година е пътувала в посока гр.София, когато след
местността „Боаза“ и бензиностанция „Лукойл“ пред автомобила и по цялото пътно
платно излязло стадо с черни крави около 20-30 на брой. Твърди, че пътя не бил
осветен и ударила една от кравите, която след удара паднала, веднага станала и
продължила да се движи. Твърди, че е уведомила застрахователя си и се обадила
на тел.112 и на место пристигнали полицейски служители. Последните съставили
протокол за ПТП и акт за нарушение на жалбодателката на чл.20 ал.2 от ЗДП.
Твърди, че в НП на практика е пресъздаден текста на чл.20 ал.2 от ЗДП. Твърди,
че при издаване на обжалваното НП са били нарушени разпоредбите на чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди, че е посочен погрешен час на нарушението. Твърди, че
никъде на мястото на произшествието не е имало пътен знак за възможна поява на
домашни животни, че животното е създало критична ситуация, която за нея била
непредвидима. Твърди, че е налице случайно деяние по чл.15 от НК.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното НП.
За РУП на
МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В.Г.В. и П.М.И.,
съдът приема за установено следното:
На дата
31.03.2019 година свидетелите по делото-В. и И.-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за настъпило ПТП с
пострадал автомобил на ПП 1-4, 9-ти километър в близост до местността „Боаза“.
Контролните органи пристигнали на мястото на произшествието, на което заварили
жалбодателката и управляван от нея автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ . Жалбодателката обяснила на контролните
органи, че при движението си с автомобила в посока гр.София, пред нея на
пътното платно са излезли стадо крави и че същата е ударила една от тях, която
след удара е продължила да се движи, като контролните органи забелязали,
въпреки тъмнината, че в действителност в далечината се виждали стадо крави. Контролните
органи извършили проверка на жалбодателката, като установили, че управлявания
от нея автомобил е нейна собственост и обяснили на същата, че ще е и бъде
съставен акт за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. Свидетелят В. съставил протокол
за ПТП и съставил на жалбодателката акт за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, а
именно че при управление на посочения автомобил с несъобразена с пътните
условия скорост в тъмната част на денонощието на права отсечка от пътя, от
дясната страна на пътя е излязло домашно животно-крава, като автомобила е удря
и реализира ПТП с материални щети, който акт жалбодателката подписала и
посочила, че има възражения, каквито направила в последствие. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбодателката на основание чл.179 ал.2 от ЗДП и е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
От показанията на свидетелите-В. и И.
се установява изложената и възприета от съда фактическа обстановка. От
показанията на тези свидетели се установява, че са получили сигнал за ПТП,
посетили са мястото на ПТП-то, установили са, че автомобилът управляван от
жалбодателката е ударил домашно животно-крава, което самата жалбодателка им е
съобщила на место, че са съставили протокол за ПТП и че са съставили акт за
нарушение на жалбодателката по чл.20 ал.2 от ЗДП. Следва да се отбележи, че
никой от посочените свидетели-полицейски служители не е очевидец на
произшествието и са очевидци единствено на щетите по автомобила и на това, че в
далечината е имало стадо крави. Или от показанията на посочените по делото
свидетели не може да се установи по несъмнен и безспорен начин, че именно
жалбодателката, като водач на МПС се е движела с несъобразена скорост и че
именно поради тази причина е блъснала домашното животно и е станала причина за
настъпилото ПТП и описаните от контролните органи вреди по автомобила. От
показанията на посочените по делото свидетели-служители на полицията не може да
се установи по несъмнен начин, че в следствие на управлението на автомобила с
несъобразена скорост от жалбодателката, същата е станала причина за ПТП и
причинените от него вреди.
От събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства бе установено, че на посочените в постановлението дата,
време и място, жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДК№ , нейна собственост в посока
гр.София, като е реализирала ПТП с внезапно излязло на пътното платно домашно
животно-крава. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като
фактическа обстановка на нарушението, че същата при движение с несъобразена с
пътните условия скорост, в тъмната част на денонощието, на права отсечка от
пътя, от дясната страна на пътя е излязло домашно животно крава, като
автомобила е удря и реализира ПТП, както е посочено също, че водачът не е
избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препяствие или създадена опасност за
движението, в следствие на което е блъснала внезапно излязло на пътя домашно
животно. Изрично е посочено, че вследствие възникналото ПТП са причинени
материални щети по автомобила и нарушението е квалифицирано по текста на чл.20
ал.2 от ЗДП.
След като постави на анализ и
преценка събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че
по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че
към момента на произшествието жалбоподателката е управлявала автомобила със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност
на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява
със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на
избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства
да бъде спряно пред всяко препятствие,
стига то да е предвидимо, т.е. при такива
пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще
създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло
като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП
е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателката автомобил. Само по себе си това животно действително
съставлява препятствие на пътното платно
и представлява опасност за движението, но в тази връзка следва да се отбележи,
че на пътното платно е имало стадо животни. От друга страна обаче, законът е
вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на стадо
домашни животни на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват
непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите
на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки
водач, ако опасността от домашни животни е била сигнализирана с предупредителен
пътен знак. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв
поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието, а тъкмо
обратното. В приложената схема на пътното платно се установява, че след моста
над река Бели Вит на „Боаза“ и отбивката за с.Торос, в пътното платно, в което
се е движел автомобила на жалбодателката няма никакви пътни знаци, а още
по-малко предупредителен знак за поява на домашни животни. В разглежданата
хипотеза за жалбоподателката като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у нея знание или поне предположение, че на пътното платно ще
излезе стадо домашни животни и ще пресичат внезапно пътното платно. Т.е. като
участник в движението, жалбоподателката не е била длъжна и не е могла да очаква
появата на животните, за да възникне за заложеното в нормата на чл.20 ал.2 от
ЗДП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. От изложеното следва, че
жалбоподателката не само, че не е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, но и не е била длъжна и не е могла да предвиди общественоопасните му последици. Или не е налице виновно
поведение от страна на жалбоподателката, в нито една от двете му форми-„умисъл“
или „непредпазливост“, което определя нарушението като несъставомерно, поради
липсата на субективен елемент от състава.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е
посочил в разпоредбата на чл.15 от НК, отнасяща се за „случайното деяние“. Според
този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно
такъв и попада в хипотезата на посочената норма на чл.15 от НК, изключваща
отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази насока е и
константната практика на ВКС, отразена в Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. №
665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./,
поради което приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като
такова ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0451-000288/08.04.2019 година на
Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение №013293/31.03.2019 година, с което на Н.Г.Б., ЕГН **********
*** на основание чл.179 ал.2 от ЗДП и е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: