Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 /09.04.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора СВИЛЕНА
КОСТОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Сандева КАНД №
69/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Й.С.Д., с ЕГН **********, срещу
решение № 26002 / 05.01.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 396/2019 г. по описа
на РС - Балчик, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2264346, издаден
от ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не са
налице доказателства за извършено нарушение по ЗДвП от страна на
жалбоподателката, тъй като снимките от АТСС не са ясни. Твърди се също, че
липсват доказателства за това, връчен ли е електронният фиш на жалбоподателката
и кога е връчен. Иска се съдът да отмени решението на БРС и да постанови ново решение
по същество, с което да отмени ЕФ, а в условията на евентуалност да върне
делото за разглеждане на друг състав от районния съд.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по основателността й.
Представителят на ДОП дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на БРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С процесния електронен фиш Й.С.Д.
е била наказана на основание
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 01.09.2018 г., в 19, 27 часа, в населено място, в с.Оброчище, общ.Балчик, по път № 2-71,
на кръстовище с ул. „Ком“, с посока на движение към с.Църква, при ограничение
на скоростта за населено място 50 км/ч, с МПС „Тойота Ярис Версо“, рег. № хххххх, собственост на жалбоподателката, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 1174с2 - разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност
на скоростта – 75 км/ч, превишена стойност на скоростта - 25 км/ч.
За да потвърди електронния фиш,
въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Фишът е издаден в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, като
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. в
качеството й на собственик на МПС. Превишението на скоростта е констатирано с надлежно
калибровано техническо средство АТСС/ARH
CAM S1/№
11743с2 след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч, като действителният
регистрационен номер на МПС е установен след спазване на процедурата по чл.16,
ал.2 и ал.3 от Организационно – технологични правила за работа със стационарно
преносимите уреди за контрол на скоростта, утвърдени със заповед №
8121з-205/27.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи (Правилата). Съгласно
приложените снимки към ЕФ системата за видеоконтрол не е разпознала автоматично
регистрационния номер на автомобила, поради което операторът на системата го е
въвел ръчно след извършен преглед на записа. В мотивите към решението е
посочено, че нарушението е констатирано в населено място, поради което правилно
е подведено под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочено е, че в наличните по
делото писмени доказателства се установява безспорно къде е бил разположен
уредът за контрол. В приложения снимков материал към ЕФ са посочени
географските координати на патрулния автомобил, поради което не възниква
съмнение относно това къде е било констатирано нарушението. Въз основа на
изложените мотиви районният съд е направил извод, че с поведението си
жалбоподателката е нарушила нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и при
липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП законосъобразно е била
санкционирана с издаването на електронен фиш. Преценил е, че наказанието е
съобразено с разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като размерът е
определен в съответствие с наказуемата скорост. В резултат на това е приел, че
ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Така постановеното решение е
правилно и законосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които да ограничават правото на защита на наказаното лице и да влияят
върху съдържанието на съдебния акт. Липсва и допуснато нарушение на материалния
закон, което да обуславя незаконосъобразност на крайните правни изводи на
съда.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че не са налице доказателства за извършено от нейна страна
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като снимките не били ясни. Няма спор, че
изображенията на снимките към ЕФ са неясни, но именно затова е приложена
процедурата по чл.16, ал.2 и ал.3 от Правилата, която предвижда, че при непълно
разпознаване на регистрационен номер на МПС конкретният запис автоматично се
маркира като недостоверен. Впоследствие този запис се преглежда от оператора с
цел установяване на действителния регистрационен номер на МПС. Операторът
проверява, потвърждава и/или ако е необходимо коригира данните за непълно
разпознатите регистрационни номера и тези с ниска степен на разпознаване, след
което потвърждава нарушението. От приложените по делото протокол за използване
на автоматизирано техническо средство и преглед на фиш е видно, че на
08.09.2018 г. операторът, който е работил със системата в деня на проверката, е
извършил преглед на записите от камерата, в резултат на което е установил, че
превишението на скоростта на посочените в ЕФ дата, място и час е извършено с
лек автомобил марка „Тойта Ярис Версо“ с рег. № ххххххх, собственост на Й.С.Д.,
поради което и с оглед на данните за техническата изправност на уреда, с който
е фиксирана скоростта на движение на автомобила, следва да се приеме, че
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е безспорно доказано и правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателката на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Обстоятелството,
че в хода на производството пред съда не е разпитан като свидетел младшият
автоконтрольор, който е въвел ръчно регистрационния номер на автомобила, не е
съществено процесуално нарушение, водещо до неизясненост на фактическата
обстановка и непълнота на доказателствата, защото са налице достатъчно писмени
доказателства, удостоверяващи начина на установяване на действителния
регистрационен номер на МПС. Жалбоподателката не е оспорила верността на тези
документи, а и въпреки множеството проведени съдебни заседания нейният
пълномощник не е поискал нито веднъж да бъде проведен разпит на полицейския
служител, поради което не може да се приеме, че съдът не е изпълнил
задължението си да установи обективната истина по спора.
Ирелевантно за спора е
възражението в касационната жалба, че липсват доказателства за връчването на
електронния фиш на жалбоподателката. Техническите действия по връчването на ЕФ са
последващи издаването му и нямат отношение към неговата законосъобразност, а
към надлежното упражняване на правото на жалба, както и на правата по чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Целта на закона е да бъде наказан действителният
нарушител - този, който е извършил нарушението. В съответствие с тази цел
собственикът и всяко лице, на което е съставен електронен фиш, може в 14-дневен
срок от връчване на електронния фиш да представи пред органа писмена
декларация. Очевидно тук не е представена, а и не се твърди
друг да е управлявал МПС. Явно е и намерението за обжалване на ЕФ, а не за неговото
заплащане в намален размер. От данните по делото е видно, че районният
съд е издирвал щателно доказателства относно връчването на ЕФ и след като не е
намерил такива, е приел, че жалбата на Д. е допустима, и я разгледал по
същество. Следователно лицето надлежно е упражнило правото си на жалба, поради което правото му на
защита не е нарушено и липсата на доказателства за връчването на ЕФ не е основание
за неговата отмяна като незаконосъобразен.
По изложените
съображения настоящият касационен състав намира, че решението на БРС е правилно и законосъобразно
като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26002 / 05.01.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 396/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: