Р Е Ш Е Н И Е

№

 

01.10.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1066 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-001820/13.04.2020 г. на *** на *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Л.М.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна, като в тази връзка изтъква, че пътно-транспортното произшествие, за което е административно наказан, е резултат от действията на другия участник в същото – мотоциклетист, който се е движел с несъобразена скорост, както и че поради тази причина, самият Я. не е имал възможност да предотврати сблъсъка. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на обжалваното НП.

За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 214561/04.04.2020г. от страна на К.Ц.П. – мл.автоконтрольор при *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П.Г.Г. и на нарушителя – Л.М.Я.. Съставен е за това, че на 04.04.2020 г., около 13:25 часа в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовището на ***и ***, с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва следното: движейки се по *** преминава през кръстовище с бул. „***“, като не се съобразява с предписанието на пътен знак Б2 („Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“), отнема предимството на правилно движещият се по ***мотоциклет „***“ с рег. № ***с водач Д.П.Д. ЕГН: **********, който се удря странично в него и реализира ПТП с материални щети и леко ранен Д.Д. – нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП; отбелязано е, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕКСТ 7510 с фабричен № ***, като уредът отчел нулев резултат. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. Представил е такива по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е оспорил приетата от актосъставителя фактическа обстановка и е изтъкнал, че посоченият водач на мотоциклет е управлявал своето превозно средство с превишена скорост и че поради това, неговата поява на пътното платно не е можело да бъде възприета от страна на Л.Я., който от своя страна, преди настъпилия инцидент, е бил спрял на съответното място, указано от пътен знак Б2, преди да навлезе в кръстовището.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – преценил е като неоснователно направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.М.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 – 12 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както беше отбелязано и по-горе, нито в съставения АУАН, нито – в обжалваното НП, се съдържа дори най-общо посочване на твърдяните материални щети, резултат от сблъсъка на двете превозни средства,; неясно е дори дали се касае за щети по едно от тях или и по двете МПС. Този въпрос обаче е съществен от гледна точка на проследяване както на механизма на самото произшествие, така и на преценка доколко се касае за административно нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП или за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Същевременно, не са посочени индивидуализиращи признаци за лицето/лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението, за което изрично /макар и неконкретизирано/ се посочва, че е довело до причиняване на материални щети. Наред с това се посочва, че водачът Д.Д. е „леко“ ранен, което отбелязване е неконкретизирано и касае въпрос, който е от съществено значение за изясняване както механизма на ПТП, така и за преценка на съставомерността на деянието. Всички тези обстоятелства имат отношение към изясняване на фактическата обстановка по твърдяното административно нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП и са свързани с реализиране правото на защита на жалбоподателя. По-нататък, вторият участник в пътното произшествие - мотоциклет „*** с рег. № ***с водач Д.П.Д. ЕГН: ********** - е декларативно отбелязан като „правилно“ движещ се, но подобна констатация не представлява нищо друго освен извод, направен върху определени фактически положения, които обаче не са отразени нито в АУАН, нито – в НП, още повече – в контекста на направеното от страна на жалбоподателя, възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Действително, в случая е съставен Протокол за ПТП, но същият не е в състояние да отстрани посочените неясноти, тъй като този вид протоколи имат самостоятелно правно битие, т.е. нямат характера на приложение, неразделно следващо съставения АУАН. Впрочем, отново във връзка с направеното от страна на нарушителя възражение е необходимо да бъде изтъкнато, че в настоящия случай, преди да пристъпи към издаване на Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало добре да обмисли необходимостта от провеждане на допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН, но в крайна сметка – не е разпоредил извършването на такова, а това на свой ред – е лишило административнонаказателното производство от евентуалното изясняване на редица възникнали, спорни моменти.

От изложеното дотук следва, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4, 9 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП. Ето защо, Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че гореспоменатата липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая, резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия. На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде направен извод, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. На първо място, показанията на свидетелите К.П. и П.Г. – полицейски служители, посетили местопроизшествието непосредствено след неговото настъпване, макар и относително подробни и небудещи съмнения в добросъвестността при даването им, касаят пътната обстановка, която е била намерена на място, т.е. двамата свидетели не са очевидци на пътнотранспортното произшествие. Възприетата от тяхна страна версия за механизма на ПТП и относимите към него факти и обстоятелства е резултат от собствения им анализ при посещение на местопроизшествието и беседа с двамата водачи; свидетелите обаче не са беседвали с други лица, които са били на място и които са могли да възприемат случилото се, включително – да бъдат обективни при неговото изясняване. Особено показателно е заявеното от страна на свидетеля П., досежно евентуалното движение на мотоциклет „***“ с превишена скорост – „Дори да е карал бързо, което няма как да установим - няма нищо общо с ПТП-то, защото господинът не му осигурява предимство, като той се движи по път с предимство. Дори да се установи някаква висока скорост, то е само за висока скорост, но за ПТП-то е изцяло виновен господинът, че не му осигурява предимство.“. Така цитираното от показанията на св.П. очевидно не касае негови възприятия, а съждения по случая, които при това – не могат да бъдат възприети, тъй като движението на МПС с превишена скорост, наред с другото, би могло да създаде предпоставки за настъпване на ПТП поне поради две групи причини: от една страна, евентуалното движение с висока скорост би могло да затрудни визуалното възприемане на същото МПС от другите участници в движението, в т.ч. – неговата поява на пътното платно и посоката му на движение, а от друга страна, евентуалното движение с висока скорост е в състояние значително да намали времето за реакция на всички водачи в определен пътен участък, в т.ч. – възможността им да предприемат някакви действия за предотвратяване настъпването на ПТП. Ето защо, показанията на свидетелите П. и Г., макар и да не могат да бъдат преценени като недобросъвестни, същевременно и не съставляват адекватна доказателствена основа, за установяване на фактите и обстоятелствата на случая. На следващо място, от показанията на свидетеля Д.П.Д. се установява, че същият е управлявал  мотоциклет „***“ с около 60-70 км/ч преди настъпване на сблъсъка с л.а. „***“, с рег. № ***; наред с това, свидетелят посочва, че посоченият лек автомобил не е спрял в зоната на пътен знак Б2, а е продължил движението си, навлязъл в кръстовището и дори – спрял, с което препречил пътя на движение на споменатия мотоциклет, в резултат на което – настъпил сблъсък. Видно е, че свидетелят Д. представя механизъм на настъпване на процесното произшествие, значително различаващ се от възприетия от страна на свидетелите П. и Г.. Съобразно този механизъм, свидетелят Д. е управлявал мотоциклета *** с превишена скорост в населено място, в разрез с чл.21 ал.1 ЗДвП, като същевременно – водачът Я. спрял л.а. „***“ вътре в кръстовището, вместо – на пътен знак Б2, преди да излезе от ***. Следва да бъде подчертано, че този механизъм на настъпване на ПТП разкрива сложна фактическа обстановка, която е отчасти в подкрепа на твърденията на жалбоподателя /за движение с превишена скорост на процесния мотоциклет, а и в тази връзка – за късното му възприемане от страна на Л.Я./, а отчасти – в подкрепа на административното обвинение /доколкото все пак свидетелят Д. твърди, че жалбоподателят не е изпълнил задължението, произтичащо от пътен знак Б2/. Представеният от страна на св.Д. механизъм обаче, поставя някои въпроси, които не намират отговор по делото, а и на този етап, предвид несъбирането от страна на полицейските органи на данни за евентуални очевидци на случилото се, няма как да намерят своя отговор, а именно – дали действително жалбоподателят не е спрял на коментирания пътен знак и дали действително е спрял в кръстовището – или тези възприятия на св.Д. са повлияни от собствената му заинтересованост от изхода на настоящото дело, от високата скорост на движение при управлението на мотоциклета или – от последващия удар, след който самият Д. заявява, че му се губят моменти. В своите обяснения, жалбоподателят на свой ред заявява, че е изпълнил надлежно своето задължение, произтичащо от пътен знак Б2 и че при навлизане в кръстовището не е забелязал движещо се по пътя с предимство, превозно средство, а появата на мотоциклета „***“ е била изненадваща и непредотвратима. При съпоставката на гласните доказателствени средства – които в случая единствено са от естество да осветлят обстоятелствата на случая - Съдът намира, че показанията на свидетелите П. и Г. на практика не способстват за изясняване на механизма на настъпилото ПТП, а показанията на св.Д. и обясненията на жалбоподателя Я. изхождат от лица, имащи интерес от изхода на административнонаказателното производство, намират се в противоречие помежду си и липсва друг доказателствен източник, с който да могат да бъдат съпоставени, за да се прецени обосновано тяхната достоверност. В този смисъл, показанията на св.Д. заемат изолирано място в доказателствената съвкупност, а обясненията на жалбоподателя – следва да се преценят като проявление на неговото право на защита. Крайният извод обаче е, че липсват достатъчно и убедителни доказателства, от които да се приеме, от една страна, че Л.Я. не е спрял в зоната на пътен знак Б2, а вместо това – е продължил движението си в кръстовището на ул.“***“ и бул. „***“, а от друга – че движението на управлявания от св.Д. мотоциклет е било в необходимата степен съобразено с изискванията на ЗДвП, щото да не създава предпоставки за настъпване на ПТП или за невъзможност от предотвратяване на такова. Поради това Съдът приема, че административното „обвинение“ недопустимо се гради върху предположения – че жалбоподателят не е изпълнил задължението, произтичащо от пътен знак Б2, а същевременно – че другият участник в ПТП се е движел „правилно“/правомерно, което впрочем се опровергава от показанията на самия Д.П.Д.. Ето защо не може да бъде прието, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.50 ал.1 ЗДвП и следователно – неоснователно е административно наказан на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №20-0938-001820/13.04.2020 г. на *** на *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.М.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: