Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.06.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 4590 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2704/24.02.2020г.
на „Г.с.” ЕООД и Х.К.Г., длъжници по изпълнително дело № 20198400401269 по
описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ,
срещу разпореждане от
31.01.2020г. на частния съдебен
изпълнител за отказ да се отменят
приетите като дължими от длъжниците
такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, съответно
да се отменят разноските за адвокатско възнаграждение, направени от взискателя, над приетия размер от 1 239. 93 лева с ДДС, евентуално до
размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за
образуване на делото, за което в изпълнителното производство е било подадено възражение с вх. № 1320/28.01.2020г. на
жалбоподателите.
Оплакванията по жалбата
са, че с поведението си жалбоподателите не са дали повод за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, нито за образуване на изпълнително дело. Взискателят „УниКредит Булбанк”
АД е имал на свое разположение възможност за служебно събиране на дълга
съгласно клаузите на договора за банков кредит, от които произтичат вземанията
му. В негова полза е бил учреден залог по реда на ЗДФО върху вземанията по
всички банкови сметки на жалбоподателите. По тези сметки е имало достатъчно
средства за покриване на вземанията. С извършването на тези действия взискателят
е целял натрупването на такси и разноски за изпълнението, а не предприемане на
реални действия с цел получаване на изпълнение. След като всички такси и
разноски са били натрупани, в срока за доброволно изпълнение банката –
взискател по своя инициатива е събрала служебно сумите по кредита и разноските.
Налице е недобросъвестно упражняване на права.
В условията на
евентуалност жалбоподателите искат намаляване на приетото като дължимо
адвокатско възнаграждение. Единственото предприето от процесуалния представител
на взискателя действие е изготвянето и депозирането на молба за образуване на
изпълнителното дело. Той е оправомощил ЧСИ с всички права по чл. 18 от ЗЧСИ и
не е предприел никакви действия във връзка с изпълнението.
Взискателят „УниКредит
Булбанк” АД оспорва жалбата. Подробно изяснява обстоятелствата по издаването на
изпълнителен лист в полза на банката от Софийския районен съд в заповедно
производство, след което е било образувано и исково производство по чл. 422 от ГПК. Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 от ГПК урежда от кого
се понася тази отговорност - от длъжника,
доколкото липсата на доброволно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира
принудително изпълнение на съдебно признатото си право. За образуване и водене
на делото се дължи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от този в чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.06.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което е било взето предвид при постановяването на
разпореждане за разноските от 31.01.2020г. по изп. дело № 20198400401269.
Частният съдебен
изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата неоснователна. Съображенията са сходни с тези
на взискателя. Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното
производство като минимални.
По постъпилата жалба
Производство по
изпълнително дело № 20198400401269 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, е
било образувано по молба вх. № 15076/09.12.2019г. на „УниКредит Булбанк” АД, чрез адвокат д.д., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
22.11.2019г. от Софийски районен съд,
142 състав, по гр. дело № 55196/2019г. –
заповедно производство.
Съгласно изпълнителния
лист „Г.с.” ЕООД и Х.К.Г. са били осъдени да заплатят на банката солидарно сумата от
31 158. 94 лева главница по договор за револвиращ кредит № 2 от
31.01.2013г., със законната лихва от 27.09.2019г., лихви от 434. 48 лева, 2
262. 88 лева и 1 211. 74 лева, както и 1 968. 58 лева разноски в заповедното
производство.
С молбата от 09.12.2019г.
е било поискано още да се пристъпи към принудително събиране на вземанията чрез
начин на изпълнение, определен от ЧСИ, при условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ,
както и да се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 1
267. 22 лева с ДДС, за които допълнително е бил представен писмен договор с
адв. Димитров от 01.04.2011г. и фактура от 29.01.2020г.
На 03.01.2020г. на
длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени на 13.01.2020г. Общото задължение по
изпълнителното дело е било посочено в
размер на 42 405. 74 лева – суми по изпълнителния лист, такси и разноски по
ТТРЗЧИ и адвокатско възнаграждение за взискателя.
След извършена от частния
съдебен изпълнител справка за банкови сметки и сейфове са се установили сметки
на длъжника - юридическо лице в „УниКредит Булбанк” АД и в „Обединена българска
банка” АД и върху тях е бил наложен запор. От „УниКредит Булбанк” АД е постъпил
отговор до ЧСИ, че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на
свободен авоар. Наличност е имало по
сметка в „ОББ” АД и цялата дължима сума е постъпила по сметка на частния
съдебен изпълнител на 20.01.2020г. (42 405. 74 лева).
С възражение с вх. №
1320/28.01.2020г. жалбоподателите са поискали отмяна на определените за плащане
от частния съдебен изпълнител разноски, евентуално намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение, по съображения сходни с тези по жалбата, след
което е било постановено и оспореното определение – от частния съдебен
изпълнител са били намалени единствено разноските за адвокат до възприетия като
минимален размер по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 239. 93 лева с
включен ДДС.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав, намира жалбата на „Г.с.” ЕООД и Х.К.Г. частично основателна.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателите, че не следва да дължат разноски в
изпълнителното производство.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите
когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство (т.1), изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда (т. 2) или когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени (т.3).
В случая не се твърди и не
се установява никоя от специалните хипотези на чл. 79, ал. 1 от ГПК относно
разноските по изпълнението, при което те да не са за сметка на длъжниците.
Не се установява и недобросъвестно упражняване на права от страна на взискателя,
при което претенцията му за разноски да бъде отхвърлена. По-конкретно не се установява взискателят
„УниКредит Булбанк” АД да е имал възможност за служебно събиране на дълга, съответно
на договора за банков кредит между страните – по делото няма доказателства за
такава възможност. Напротив, съгласно доказателствата по делото принудителното
изпълнение е резултат на запор върху вземания на жалбоподателя – търговско
дружество в друга банка. Категорично не
се установява оплакването на жалбоподателите, че след като всички такси и
разноски са били натрупани, в срока за доброволно изпълнение банката –
взискател е събрала служебно сумите по кредита и разноските.
В настоящото производство
е без значение дали са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист – това е
предмет на жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение. Относима е евентуална
отмяна на незабавното изпълнение, но по делото няма доказателства за такива
обстоятелства.
Евентуалното искане на
жалбоподателите за намаляване на размера на приетото като дължимо адвокатско
възнаграждение на взискателя е основателно – до размера от 240 лева, по
следните съображения:
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в заповедно производство по чл. 417 от ГПК, приключило с издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 1 267. 22 лева с ДДС. От жалбоподателите в частното въззивно производство не се оспорва, че възнаграждението е било платено.
За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При редакцията на Наредбата към датата възражението за прекомерност, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
В случая е имало образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), като фактически на частния съдебен изпълнител е било възложено да определи начин на изпълнение. Дължимите суми са били непосредствено събрани с налагането на запор.
Така на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева, по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или 240 лева с ДДС, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера не от 1 239. 93 лева с ДДС, а от 240 лева.
Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. са основателни.
Липсва фактическа и правна сложност на делото, при което това възнаграждение (по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.) да бъде прието за дължимо в размер над 200 лева, съответно 240 лева с ДДС.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. №
2704/24.02.2020г. на „Г.с.” ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление ***, и Х.К.Г., с ЕГН **********
и с адрес ***, разпореждане от 31.01.2020г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, по
изпълнително дело № 20198400401269, в частта, в която е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя „УниКредит
Булбанк” АД до размера от 240 лева с ДДС (двеста и четиридесет лева)
- за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като
дължими 1 239. 93 лева с ДДС, като ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.
Особено мнение по ч.гр.д. № 4590 по
описа за 2020г. в
частта, в която не са приети разноски за водене на изпълнителното производство
и жалбата по делото е частично уважена.
Намирам,
че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за водене на изпълнителното
производство, тъй като такива разноски (за адвокат) са били уговорени и направени от взискателя, като е било налице и
водене на дело – дължимите суми са били събрани след запор и в резултат на това
изпълнително действие, независимо от приложението на чл. 18 от ЗЧСИ.
Подадената
жалба следваше да бъде оставена без уважение изцяло.
Съдия
(Анна Ненова)