Определение по дело №239/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 215
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Янко Янев
Дело: 20204000500239
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 21501.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20204000500239 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 423 във вр. с чл. 274
– 279 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от С. Г. Й. , ЕГН **********, от с.
Михалци, общ. Павликени, чрез адв. Светла Миланова от АК – София против Определение
№ 34/23.01.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1076/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, с което е оставено без разглеждане подаденото от С. Г. Й. от с. Михалци,
общ. Павликени възражение № 17975 от 16.09.2019 г. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 2882/06.12.2012 г., издадена по ч. гр. д. №
4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно с подадената частна жалба
срещу разпореждането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 2882/06.12.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, както и направените с възражение доказателствени искания,
като недопустими.
В частната жалба се излага, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че от
връчената призовка за принудително изпълнение на 10.06.2015 г. следвало надлежно
връчване на покана за доброволно изпълнение и всички изискващи се документи и книжа по
заповедното производство. Излага се, че от връчването на различни от заповедта за
изпълнение на парично задължение книжа не следвало нейното узнаване. Изразява се
становище, че не била съобразена Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и съдебната практика във
връзка нея.
1
Претендира се да се отмени Определение № 34/23.01.2020 г., постановено по в. ч. гр.
д. № 1076/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от ,,Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път” № 260, като универсален правоприемник на ,,Банка Пиреос България“
АД, ЕИК *********, гр. София, която е прекратена на 12.11.2019 г. без ликвидация поради
преобразуване чрез вливане в ,,Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника си юриск. Златина Кисьова, в който се излага че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение – правилно и законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена
надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и
4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може
да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Срокът е преклузивен и
след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори
вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по
чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение - касае се за
фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес.
При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на
молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването. При твърдения
на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал. 1
от ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на
възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са
подкрепени от данните по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта
следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към
допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата
2
основателност. При формирането на заключение за спазването на едномесечния срок трябва
да се изхожда само от фактите, относими към допустимостта на възражението, което в
случая е сторено от състава на Окръжен съд – Велико Търново. От момента на узнаването
страната има обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта с
регламентираните в закона способи в съответните срокове. Моментът на узнаване може да
съвпада с получаването на призовката за доброволно изпълнение, но може и да се различава
от него. Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за
изпълнение.
Твърдението на С. Г. Й. , че е узнала за издадената заповед за незабавно изпълнение
по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново едва на 29.08.2019 г. -
повече от шест години и половина след издаване на заповедта, не се подкрепя от данните по
делото. Видно от приложеното ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново на 14.01.2019 г. С. Г. Й. е поискала да й бъде издаден препис от цялото дело (ч. гр.
д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново), като е получила същият,
съдържащ и заповедта за незабавно изпълнение, на 17.01.2019 г. (л. 53 от д.). Още повече, че
същата е получавала и съобщения по образуваното, въз основа на издадената заповед за
незабавно изпълнение изпълнително производство.
От събраните по делото доказателства се опровергава твърдението на Й., че е узнала
за издадената заповед за незабавно изпълнение едва на 29.08.2019 г. По изложените
съображения, съдът приема, че С. Г. Й. е узнала за издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново най-късно
на 17.01.2019 г., от който момент е започнал да тече и преклузивният срок по чл. 423 от ГПК
- длъжникът е имал обективна възможност да упражни правото си на защита срещу
заповедта за изпълнение с предвидените в закона способи. Възражение с Вх. №
17975/16.09.2019 г., въз основа на което е образувано производството по в. ч. гр. д. №
1076/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е депозирано повече от шест
месеца след изтичане на регламентирания в закона едномесечен срок, поради което е
недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. С оглед неспазването на срока по
чл. 423, ал. 1 от ГПК за подаване на възражението не следва да се обсъждат останалите
доводи, изложени в частната жалба.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на Окръжен съд –
Велико Търново. Определение № 34/23.01.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1076/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане подаденото
от С. Г. Й. от с. Михалци, общ. Павликени възражение № 17975 от 16.09.2019 г. срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2882/06.12.2012 г.,
издадена по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно с
подадената частна жалба срещу разпореждането за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 2882/06.12.2012 г., издадена по ч. гр. д. №
4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, както и направените с възражение
3
доказателствени искания, като недопустими, е правилно и следва да се потвърди. В частната
жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неправилност на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34/23.01.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. №
1076/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане
подаденото от С. Г. Й. от с. Михалци, общ. Павликени възражение № 17975 от 16.09.2019 г.
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
2882/06.12.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, ведно с подадената частна жалба срещу разпореждането за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2882/06.12.2012 г., издадена
по ч. гр. д. № 4683/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, както и направените с
възражение доказателствени искания, като недопустими.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4